О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
............... /09.08.2019 г., гр. Панагюрище
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на девети август две хиляди и деветнадесета година
закрито заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
като разгледа докладваното от съдия Татарева гр.
дело № 136 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 250 ГПК
Подадена е молба вх. № 1589 от
04.06.2019 г. от ответника „П.“ ООД с искане за допълване на поставеното по
делото Решение № 80 от 31.05.2019 г., като се иска да бъдат допълнени мотивите
на съдебния акт, като се сочи, че съдът не се е произнесъл по възражение направено
в отговора на исковата молба обосноваващо частична неоснователност на заявената
искова претенция, състоящо се в твърдението за заплащане на ищеца от ответника
сумата в размер на 3300 лв. Моли се да
бъде уважено искането за допълване на решението.
Постъпило е становище от ищеца Н.М.,
с което се оспорва направеното искане, като се излагат доводи по същество за
неоснователност на направеното възражение в отговора на исковата молба. Моли се
да се остави без уважение направеното искане.
Подадената молба по чл. 250 ГПК за
допълване на поставеното по делото решение е подадена от процесуално
легитимирано лице – ответник по делото, в преклузивния месечен срок предвиден в
разпоредбата на 250, ал. 1 ГПК, същата обаче е процесуално недопустима поради
следното:
Производството по делото е образувано по повод искова
молба подадена от Н.Г.М. срещу „П.“ ООД, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца дължимо трудово възнаграждение за периода м.
януари до м. декември 2016г., 2017 г. и 2018 г. и за м. януари 2019 г., както и искове
с правно основание чл. 224 КТ- за 20 дни неизползван платен годишен отпуск за
2017 г., за 20 дни неизползван платен годишен отпуск 2018 г., както и иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху неизплатените
трудови възнаграждения от дата на забавата до дата на предявяване на исковата
молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който е изложил доводи за недопустимост и неоснователност на исковите
претенции, като е посочил, че предявеният иск по чл. 128 КТ се явява частично
неоснователен поради направено плащане в размер на 3300 лв.
Разпоредбата на чл. 250 ГПК предвижда, че страната
може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по
цялото искане. Такава хипотеза е налице тогава, когато при постановяване на
решението съдът не е формирал воля по някои от съединените искове или по
отношение на исканията за лихви или плодове. Непълнотата на решението е налице
когато тя може да бъде отстранена без да се посяга постановеното решение ( то
остава същото), но към него се добавя ново – допълващо решение (така и
„Българско гражданско процесуално право“- Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев
и др. девето преработено издание, издателство „Сиела“, л. 516).
Налице е не непълно, а неправилно решение,
когото съдът е пропуснал да обсъди доводи на страните или възражения на
ответника. В този случай съдът се е произнесъл по целия спорен предмет, но без
да вземе предвид направено възражение от ответника. Вземат ли се предвид тези
възражения на ответника може да се достигне до различен краен резултат, което е
основание за отмяна на решението, респ. води до неговата неправилност. В
производството по допълване на решението не може да се стига до пререшаване на
спора по същество.
В конкретния случай се иска допълване на решението,
като се твърди, че съдът не се е произнесъл по едно от заявените с отговора на
исковата молба частично правопогасяващи възражения, като това всъщност
представлява основание за обжалване на решението, доколкото води до
неправилност на съдебния акт, която неправилност следва да се отстрани по пътя
на инстанционния контрол. Ето защо искането за допълване на решението по
отношение на заявеното в отговора на исковата молба възражение се явява
процесуално недопустимо и като такова следва да се остави без разглеждане,
доколкото се иска не допълване на решението, а пререшаване на спора от
първоинстанционния съд.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че със
своя краен съдебен акт, чието допълване се иска съдът се е произнесъл по
заявеното в отговора на исковата молба възражение за частична неоснователност
на предявения иск, видно от мотивите на стр. 4, параграф 2, а именно: „По делото са приложени и неоспорени от
ответника извлечения от банкова сметка ***, от които се установява, че
ответникът – „П.“ ООД не е правил парични преводи по сметката на ищеца.“,
т.е. съдът е приел за неоснователно направеното възражение, доколкото от
извлечението се установява, че не са постъпвали плащания от ответника „П.“ ООД. Плащания извършени
от трети за спора лица са ирелевантни.
Мотивиран
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. №
1589 от 04.06.2019 г. подадена от търговско дружество „П.“ ООД, с която се иска
допълване на постановеното по делото Решение № 80 от 31.05.2019 г., по
отношение на направеното в отговора на исковата молба възражение за неоснователност
на иска, поради частично плащане.
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с
частна жалба пред Окръжен съд- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: