Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр. Пловдив, 12.12.2013
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти граждански състав, в публично заседание на деветнадесети ноември
през две хиляди и тринадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА
ИВАНОВА
Секретар: Ирина Тодорова
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 1156 по описа за 2013 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.200, ал.1 от КТ вр. с чл.200, ал.2, 4 КТ и чл.86 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на ищците Й.М. К. с ЕГН **********, Д.М.К. с ЕГН **********, действащ чрез неговата м. и з. п. Й.М. К. с ЕГН ********** и Н.М.К. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв. В.Б. , срещу “Макиавел инк” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.Пловдив, ул.”Брезовска” №34, ет.5, оф.4.
Предявени са субективно съединени осъдителни
искове с правна квалификация чл.200 от КТ, за заплащане на сумата от общо
450 000 лв., от която по 150000лв. за всеки от ищците, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания причинени
в следствие на настъпила на 29.09.2010г. трудова злополука, довела до смърт на
наследодателя им М.Е.К. –с. на първия
ищец и б. на втория и третия от ищците,
настъпила на същата дата, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на злополуката
29.09.2010г. до окончателното плащане.
Ищците
твърдят, че са наследници на М.Е.К.
– с. и б. на ищците, който бил нает и е работил в ответното дружество, като ш. на
товарен автомобил, по силата на ТД №***/*** Веднага след сключване на ТД бил
командирован да извършва превоз на товари в рамките на страни от Европейския
съюз. На 29.09.2010г. към 12,42
часа при изпълнение на трудовите си задължения и управлявайки товарен автомобил
марка В. с рег№******* и рег№******* на
ремаркето, по автомагистрала А14 на територията на ФРГ между А. и А., М. К. претърпял тежко пътно-транспортно
произшествие. В резултата на него е получил политравми изразяващи се в тежки
наранявания на черепа, врата, гръбначния стълб и корема, довели до летален
изход на самото автопроизшествие. От извършените проби от медицинските власти
се установило пострадалия да не е употребявал алкохол, а от данните на
тохографа било констатирано, че М.К. е спазил задължителните изисквания за
почивка продължителност на работното
време. Твърдят също, че след извършено обследване и проверка на осн. чл.60,
ал.1 от КСО от НОИ РУСО –Пловдив декларираната злополука на осн. чл.55, ал.1 от КСО е приета за трудова с издадено Разпореждане № 325/30.11.2011г. Твърдят също
смъртта на техния с. и б. да им е причинила неизмерими мъки, болки и
душевни страдания, които са претърпели и продължават да търпят от ранната
загубата – само на 45години на М. К. , който е бил тяхна морална опора в живота,
а и живота им от тогава коренно се променил. Твърдят също, че наследодателят им
М. К. е бил застрахован от работодателя
му “Макиавел инк” ЕООД към ЗАД
“Виктория”, от което дружество получили застрахователна сума в размер на
общо 33600лв. по ЗП №*******. Считат, че за претърпените от всеки от тях болки, страдания в следствие
настъпилата смърт при трудовата злополука, следва да се обезщетят от ответника
за неимуществени вреди в съвкупен размер от по 150 000 лв. за всеки от тях. въз
основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да заплати
сумата от общо 450 000 лв., от която по 150000лв. за всеки от
ищците, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания причинени в следствие на настъпила на 29.09.2010г. трудова
злополука, довела до смърт на наследодателя им М.Е.К. –с. на първия ищец и б. на втория и третия от ищците, настъпила на
същата дата, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на злополуката
29.09.2010г. до окончателното плащане.
Ответникът в писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез пълномощника адв.Е..Б. на представителя по
закон, не оспорва между страните да е съществувал сключен трудов договор и
ответника да е работодател на ищеца. Оспорва основателността на исковете, както
е направеното от него възражение за съпричиняване поради допусната груба
небрежност от ищеца във вида, предизвикал поради невнимание настъпване на
ПТП-то, като късно забелязал задръстването на шосето и при късия спирачен път е
блъснал последователно други трима участници в движение. С която е груба
небрежност е съпричинил вредоносния резултат. Настоява се на това, че в
Протокола за разследване на тр.злополука е записано причините за възникване на
ПТП и допуснати нарушения на нормативни актове ще бъдат установени от
германските власти. Излага и съображения, че тъй като ответникът няма данни за
изплатеното от застрахователя на ищците обезщетение, а липсват доказателства за
точния им размер, то твърдението им да са получили сумата от 33600лв. е
недоказано. Намира исковете за завишени по размер, а и се иска намаляване на
отговорността на ответника на осн.чл.201, ал.2 КТ, както намаляване по реда на
чл.200, ал.4 с размера на получените суми по застрахователния договор. Излага и
становище по доказателствата и доказателствените искания на ищците. Ангажира
доказателства.
Възраженията с правна квалификация:
чл.201,ал.1,2 КТ и чл.200,ал.3 КТ.
В о.з. ищците, чрез пълномощника си адв.Б., а поради
оттегляне на пълномощията по отношение на него и чрез пълномощника си адв.Н. Д.
от ШАК, поддържат исковете с подробни съображения в
писмена защита.
В о.з. ответникът, чрез пълномощника си адв.Б. , оспорва исковете по основание и по размер. Счита, че размерът на претендираните неимуществени вреди е силно завишен
поради съпричиняване в следствие на неспазване правила за безопасност, а вече е
да е изплатено обезщетение на ищците, с подробни
съображения в писмена защита.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:
От представените
Акт за смърт №***/***. (л.27) и Удостоверение
за наследници (л.28) на М.Е.К. ,
ЕГН ********** от гр.С , починал на 29.09.2011г., се установява, че ищците Й.М. К. с ЕГН **********, Д.М.К. с ЕГН **********
и Н.М.К. с ЕГН ********** и тримата от гр.С. са негови наследници, като първата е била
негова с. а, а вторите двама негови д . Не се спори между страните, а и от
представеното копие от Трудов договор №***/***., се установява, че наследодателят на ищците М.Е.К. , ЕГН ********** е
работил по безсрочно трудово правоотношение с модалитет срок за изпитване от 6
месеца в “Макиавел инк” ЕООД –Пловдив и е заемал длъжност “ш. на товарен автомобил” при този
работодател и при постъпване на работа да му е връчена
длъжностна характеристика за тази длъжност.
Страните не спорят и по обстоятелството, че 29.09.2011г.
работникът М.Е.К. е изпълнявал трудовите си задължения, като е
извършвал международен превоз на товари, в изпълнение на командировъчна Заповед
на работодателя “Макиавел инк” ЕООД –Пловдив. В изпълнение на командировката е управлявал товарен автомобил марка “В.” с рег№**
***на влекача и рег.№ ****** на ремаркето. Не се спори и именно при изпълнение на
трудовите задължения от М.Е.К. и при
настъпило ПТП на 29.09.2011г.
около 12,42 часа на федерална магистрала А14 на територията на Федерална
Република Германия между Аслайсен и Астонер, последния да е починал.
Установява се също, че така възникналата злополука
от настъпило
ПТП да е декларирана от работодателя
“Макиавел инк” ЕООД –Пловдив, като трудова.
От протокол за разследване на
трудова злополука №***/16.11.2011г. (л.30-37) се установява, че в края на м.май 2011г. пострадалия М. К. е отпътувал със самолет от летище София до Копенхаген –Дания. След пристигане на
местоназначението е започнал да извършва превози на товари в рамките на
Европейския съюз. На 28.09.2011г. хладилното ремарке на управлявания от него
товарен автомобил е било натоварено с кашкавал в гр.Монтичели Д”Онджина
(Северна Италия). След което се отправил към Австрия и се двежил по
автомагистрала Бренер в провинция Тирол. В 20,43 часа на този ден напуснал
територията на Австрия и преминал на територията на ФРГ, като продължил
предвижването си по аутобан №9. На 29.09.2011г. се намирал до Стамхам в
провинция Бавария. След като спирал и правил почивки в 10,31 часа се движил на
територията на провинция Тюрингия. В 11,11 часа вече се е намирал в провинция
Саксония –Анхалт, движейки се по аутобан №9. Към 12,21 часа е преминал в
Саксония. В момента на възникване на ПТП на 29.09.2011г. около 12,42 часа се е движил по магистрала А14 на територията на ФРГ и се е намирал
между Аслайсен и Астонер. В протокола е посочено, че поради липса на
свидетелски показания и не са известни данни за отклонение от нормалните
действия на пострадалия и другите участници в ПТП довели до възникването му.
В т.VІІІ – Анализ на причините е посочено, че
Злополуката е станала в резултата на възникналото ПТП, а именно сблъсък на
управлявания от М. К. товарен автомобил
с движещ се преди него в същата посока товарен автомобил – автовоз. А причините
за възникване на ПТП ще бъдат установени от германските компетентни органи. А
т.ІХ –Допуснати нарушение, че за допуснати нарушения на нормативни актове ще се
произнесат германските компетентни органи, както и комисията по разследване на
злополуката за не може да се произнесе относно лицата допуснали нарушения на
нормативни актове.
От същия протокол за разследване на трудова
злополука №66/16.11.2011г., от Декларация за трудова злополука
№66/16.11.2011г.., както и от разпореждане № 325/30.11.2011г. на НОИ – РУ”СО” – гр.Пловдив
(л.39), се установява, че на 29.09.2011г. около 12,42 часа по време на работа и при изпълнение на трудовите си функции- докато
пострадалия М. К. се е движил по магистрала А14 на
територията на ФРГ и се е намирал между Аслайсен и Астонер е възникнал сблъсък на управлявания от него
товарен автомобил с движещ се преди него в същата посока товарен автомобил –
автовоз. В резултат на ПТП-то М.К. е политравми изразяващи се в тежки
наранявания на черепа, врата , гръбначния стълб и корема, като в следствие на това
ПТП е починал, а като причина за настъпване смъртта е посочено – пътно-транспортно
произшествие.
На основание чл.55, ал.1 КСО декларираната смърт
при злополука е приета за трудова, като внезапно настъпила смърт по време и по
повод извършвана работа от НОИ РУ”СО” – гр.Пловдив. Настъпилото ПТП е с
характеристиката на внезапно травматично увреждане на здравето, довело до
смъртта на работника. Няма данни работникът да е увредил здравето си умишлено,
което би изключило отговорността на работодателя за злополуката - чл. 55, ал. 3
от КСО.
Изслушани са и показанията на свидетелите на ищците
Д.К. , с на с. Й и л.
на д., и С. А. – к. на ищцата Й. и с.. От показанията им се установява, че семейството
на ищците- с. ., с. и д. е било задружно такова. Съпрузите са живеели заедно в
гр.С. и са отглеждали децата си Н. и Д., като са си помагали и подържали
взаимно. След катастрофата с. ата Й.К. ., както и децата били психически
сринати. Дори с. ата загубила желание да живее до степен всичко да и е
безразлично и да не в състояние да се грижи за децата. От своя страна дъщерята
на пострадалия Н. спряла два месеца да ходи на училище и си развалила успеха, а
малкия син Д. се затворил в себе си и изпитвал страх от всичко. И тримата много
страдали за загубата на с. а и б. , а често плачели за него, тъй като скърбяли.
Съдът кредитира показанията като обективни и
безпристрастни на база непосредствени впечатления, като същите кореспондират и
на вътрешното убеждение на съда, формирано от преките впечатления за
състоянието на ищците и отношението към смъртта на с. а и б. М. К. , показано в съдебно заседание по
делото.
Следователно безспорно по делото е установено, че
на 29.09.2011г. около 12,42 часа е настъпило пътно-транспортно произшествие, в
резултат на което е причинена смъртта на М. К. , който е бил в трудовоправна
връзка с ответника, като злополуката е настъпила по време на изпълнение на
служебните му задължения на ш. по превоз на товари. Доказва се същата да е
трудова злополука, както и причнинно-следствената връзка между злополуката и
смъртта на М.Е.К. , ЕГН **********. Безспорно се установява и че същият е с. и б. на
ищците, които са единствени негови наследници по закон. Установява се и че
същите са претърпели неимуществени вреди от смъртта му. Ето защо съдът намира
иска по чл. 200 от КТ доказан изцяло по основание. Досежно размера на
същия, за репарация на причинените
душевни страдания в резултат от загубата на с. а и б. на ищците, съдът намира следното: С чл. 212 КТ е предвидено субсидиарно
прилагане на общите правила на гражданската отговорност за неуредените в раздел
първи на глава десета от КТ въпроси на имуществената отговорност на
работодателя за причиняване смърт на работника и служителя. В чл. 200, ал. 3 КТ
изрично е предвидено обезщетение за неимуществени вреди, чийто размер се
определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката
на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне размера на обезщетението. При причиняване на смърт
от значение са и възрастта на увредения, както и отношенията между пострадалия
и неговите близки, които търсят обезщетение за неимуществени вреди.
Съдът като намира, че семейството било привързано и
сплотено и внезапната смърт на б. та и с. а била понесена трудно - като
"шок, стрес. След преценка на обстоятелствата по случая - трудоспособната
възраст на починалия - 45 г., размер на МБТВ от 400лв. (виж ТД), внезапната му
смърт и причинените от внезапния начин на настъпването й душевни болки и
страдания у ищците, като негови най-близки хора и предвид изложените по-горе
съображения, размерът на обезщетенията е определен по справедливост е както
следва: за с. ата Й.К. .–
100 000лв. за болки и страдания от внезапна загуба на с. а, които търпи и
ще продължава да търпи за в бъдеще; за непълнолетния Д.К. и пълнолетната Н.К. .– син и дъщеря на
починалия при трудова злополука техен б. - по
100 000лв., или обезщетение в размер
по 100 000 (сто хиляди) лева на човек, като претендираното от всеки
от тримата ищци обезщетение от по 150 000 лева на човек е прекомерно
завишено и не съответства на критериите по чл. 52 от ЗЗД, тъй като целта на
обезщетението е репарация на вредите, а не обогатяване на близките на
починалото лице.
Базисното обезщетение би следвало да се определи в
този размер, след което да се пристъпи към разглеждане възраженията на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице, както
и намаляване на същото с изплатеното застрахователно обезщетение, на осн. чл.
200, ал. 3 вр. с ал. 3 от КТ.
Що се отнася до твърдението за наличие на
съпричиняване, съдът намира същото за доказано, по следните съображения:
Според приетото в съдебно заседание основно и
допълнително заключението на в.л. С. М., неоспорено от страните, което съдът
кредитира като компетентно, а и подробно изготвено, и основаващо се на писмени
доказателства и снимков материал въз основа на данните от приетата по делото
Прокурорска преписка на Прокуратура в гр.Хале -ФРГ, образувана по полицейски
доклад №WSF RED BAB-PR 290920111242/01 (изискана по
реда на чл.17 от Регламент 1206/2001 на ЕО за директно събиране на
доказателства), се установява, че причините довели до злополуката и настъпване
на ПТП-то на 29.09.2011г. са комплексни. От една страна в участъка магистрала
А14 на територията на ФРГ между Аслайсен и Астонер е имало задръстване в
следствие на ремонт на пътя. По тази причина е имало спрели и изчакващи
пропускане през този участък автомобили – данните са за 4 тов.автомобила.
Самото ПТП е предизвикано от пострадалия М. К. , който късно е забелязал
задръстването и по тази причина се е ударил в последния спрял преди него в края на задръстването товарен автомобил –
“автовоз”, който е бил с включени аварийни светлини. Преди настъпване на ПТП М. К. е
управлявал камиона В. , като се е движил със скорост от около 90 км/час по
хоризонтален и прав участък от пътя, през деня и при добра видимост на дневна
светлина. Настилката е била бетонова и суха. Изминатия спирачен път
непосредствено преди сблъсъка е бил 10
метра. От момента в който водачът на тов.автомобил “В.” ( в случая М. К. ) е
реагирал и е задействал спирачната система вече е нямал техническа възможност
да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстремно спиране.
Според заключение
по ССЕ при анализ на пътната ситуация, водачът на тов.автомобил “В. ” при
своевременна реакция и задействане на спирачната система е имал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстремно спиране.
Видно от
посочената по-горе Прокурорска
преписка на Прокуратура в гр.Хале –ФРГ, като причинител на ПТП-то настъпило на 29.09.2011г.
е посочен единствено пострадалия М. К. , а като причини – късно
забелязване на създаденото задръстване. Не е установено водачът М. К. да е управлявал МПС след употреба на алкохол,
до колкото проба за алкохол изобщо не правена от германските власти
разследвали ПТП-то.
По делото няма данни за настъпването на въпросното
ПТП да са допринесли със свои действия други участници в произшествието, нито
да се налице други обективни причини, до колкото се установява пътната настилка
да е суха, а и движението преди сблъсъка пострадалия да е извършвал по прав и
равен участък през деня и при добра видимост. По делото няма данни и за това
спирачната система на управлявания от К. товарен автомобил да е била неизправна. При
тези данни съдът намира, че причината за настъпване на въпросното ПТП е
поведението на пострадалия М. К. , който не е реагирал своевременно за да
избегне сблъсъка, което е имало техническа възможност да направи, а по-късно и
когато вече такава техническа възможност е нямало. В тази връзка следва да се
отбележи, че при съвкупна преценка на доказателствата и до колкото според
протокола за разследване на злополуката става ясно , чеК. е правил няколко почивки, а според
разпечатката от тахошайбите на управлявания от него товарен автомобил “В.” след
потеглянето в 6,30 часа сутринта на 29.09.2011г. е почива един час от 8,30 до
9,30 часа, движил се около 2 часа е и след това е почивал от 11,30 часа до
12,15 часа, съдът намира пострадалия К. да е бил уморен от дългото пътуване и
управление през нощта, което е предпоставило забавени реакции, както и липса на
концентрация за своевременно ориентиране в пътната обстановка.
Съгл. разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, водачите на МПС са длъжни да контролират непрекъснато ППс, които
управляват, а съгл. ал. 2 - при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. В случая ответникът е бил водач на влекач с ремарке, пътно
превозно средство категория Ц+Е, и се е движел по международен път - магистрала А14 на територията на ФРГ в участъка между Аслайсен и Астонер, който път е
магистрала и извън населено място, следователно скоростта с която се е движел
от 90 км/ч е в рамките на максимално
допустимата скорост за движение. Установява се, че непосредствено преди ПТП
водачът се е движил със скорост 90 км/ч , като при тази скорост са му били
нужни 9 секунди за да реакция и установяване безопасно на автомобила, а вместо
това е реагирал 6,85 секунди преди сблъсъка и вече не е имал техническата
възможност да избегне удара. Пътят е бил сух прав участък, с добра видимост.
Отделно от това от СТЕ се установява, че непосредствено преди да натисне
спирачките и настъпи сблъсъка К. не е
намалявал скоростта на управляваният от него автомобил. Очевидно при тези данни
и до колкото единствената причина за
настъпване на ПТП-то е несвоевременната и неадекватна реакция на пострадалия, в
резултат на която се стигнало до сблъсък с установения преди него друг товарен
автомобил “автовоз” и верижна катастрофа с установените пред автовоза други два
товарни автомобила, то ПТП –то е настъпило именно и единствено по вина на
пострадалияК. .
Следователно ищецът, с поведението си, съзнавайки, че
шофира със скорост от 90 км/ч., несъобразена
с пътната обстановка скорост, довела до пътнотранспортно произшествие
единствено по вина на пострадалия, представлява проявена от него груба
небрежност по смисъла на чл. 201, ал.
2 КТ, тъй като е извършил нарушения на Закона за движение по пътищата.
Нарушения на правилата за движение по пътищата, дори от вида неизпълнение на
задължение да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението, са станали причина за пътнотранспортно
произшествие при което е пострадал работникът, съставляват груба небрежност по
смисъла на чл. 201, ал.
2 КТ. За субективното отношение на пострадалия към извършеното
нарушение се съди по характера на нарушенията, предвид законовото задължение на
водачите на МПС да познават и спазват правилата за движение по пътищата.
До колкото пострадалия М.К. е единствения
причинител на пътно-транспортното
произшествие, което съпричиняване съдът определя на 80 %.
Обезщетението не може да се намали с
по-голям процент, нито да се изключи напълно, тъй като съдът намира, че конкретната
причина за несвоевременната реакция на пострадалия не може да бъде установена,
нито причините, поради които пострадалото лице не реагирало своевременно, а
същите най вероятно са поради продължителното пътуване и с оглед спазване на
график за доставката на товара, които не могат да се вменят в изключителна вина
на пострадалия, без да има доказателства за това, поради което и обезщетението
следва да се намали с отчитане на 80% съпричиняване от пострадалия.
В тази връзка следва да се отбележи, че "Грубата небрежност", като
по-висока степен на обикновената небрежност, не означава, че винаги
съпричиняването трябва да е 50%. "Грубата небрежност" като принос
може да бъде в различна степен в зависимост от допуснатите нарушения. Размерът
на съпричиняването и вредите се определя с оглед на допуснатите нарушения -
тежест и брой на допуснатите нарушения в резултат и на които са били причинени
вредите. При така констатираната липса на принос на други лица за настъпване на
ПТП –то съставляващо злополуката, както и липса на данни за други обективни
причини, които да бъдат отчитани, съдът намира, че приносът на М. К. се съизмерява с 80% от общо настъпилите вреди, с който и размер ще се
намали задължението на работодателя за обезщетяване на вреди настъпили от същата
злополука за наследниците на починалия работник.
По тези съображения съдът намира основателно
възражението на ответника за намаляване на отговорността му за репариране на
вредите от настъпилата трудова злополука поради допринасяне за настъпване на
вредоносния резултат от пострадалия работник, наследодател на ищците, тъй се
установява наличие на предпоставките за приложимост на разпоредбите на чл. 201,
ал. 2 КТ, като следва да се намали размера на обезщетението, съответно на
приноса, защото за вредите, причинени от работника поради груба небрежност,
предприятието не отговаря.
Към така определените размери на обезщетението от
по 100000лв., след прилагане на разпоредбите на чл. 201, ал. 2 КТ, като се
намалят тези размера на обезщетението, съответно на приноса установен по-горе
от 80%, защото за вредите, причинени от работника поради груба небрежност,
предприятието не отговаря, то размера на обезщетението по чл.200 КТ за всеки от
ищците е в размери от по 20 000лв.
По тези
съображения съдът намира за неоснователно възражението за изцяло не дължимост
на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Това не означава обаче,
че изплатеното такова не следва да бъде приспаднато. Точно обратното, до
колкото все става въпрос за претърпени неимуществени вреди, подлежащи на
репариране, всичко което наследниците на пострадалия работник са получил от
застрахователя по сключена от работодателя задължителна по силата на закона
застраховка "Живот и злополука" , както и от самия работодател като
обезщетение за същата трудова злополука следва да се приспадне от общо
определения размер на подлежащите на репариране неимуществени вреди.
Страните не
спорят, а и от представените по делото сключена от ответника работодател “Макиавел инк”
ЕООД –Пловдив със застрахователя ЗАД “Виктория” групова
застраховка трудова злополука по застрахователна полица № 10114160110008 и
анекс към нея от 2011г., като и Ликвидационен акт за смърт пре трудова
злополука – т.е. за същия покрит риск и по Преписка щета 01141601601200001, се
установява да е определено за изплащане на обезщетение на наследниците на М. Е.
К. (представен по делото л.128) сумата
от общо 33600,0лв., обезщетение за смърт при трудова злополука. Ищците и сами
твърдят, а и видно от приложения списък на изплатени обезщетения с платежни
нареждания за банков превод № 86, 87 и 88 от 07.11.2012г. на всеки от
наследниците – Й.М. К. , Н.М.К. и Д.М.К.
е приведена на посочени от тях банкови
сметки суми за обезщетение в размер на по 11 200,0лв.
Поради което и
съдът приема за установено същите да са изплатени и получени от всеки от ищците.
За ответникът съществува законово задължение да направи такава застраховка за
тази категория свои служители, а и застрахователят е посочил това да е групова
застраховка, а не индивидуална. По горните съображения съдът намира, че
подлежат на приспадане сумите, съответно от по 11 200,0лв., като вече заплетено
от работодателя обезщетение за неимуществени вреди, смърт от трудова злополука,
тъй като покриват една и съща обезвреда, и съгласно правилото на чл.200, ал.3 КТ работодателят дължи само разликата. Така останалите за обезщетяване
претърпени от ищците неимуществени вреди се установяват в размери както следва:
за Й.М. К. на 20000лв.-11200,0 = 8800,0лв. ; за Н.М.К. на 20000лв.-11200,0
= 8800,0лв. 59500-30470,50 = 29029,50лв. и за Д.М.К. на 20000лв.-11200,0 = 8800,0лв., в които и
размери исковете по чл.200, ал.1 КТ за неимуществени вреди се явяват основателни
и ще се уважи в този размер, а над него до пълния претендиран размер от по 150 000лв.,
исковете са неоснователни и като такива ще се отхвърлят.
Върху присъдените
суми като обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука се дължи
заплащане на законната лихва, считано от датата на увреждането деня на
злополуката 29.09.2011г. до
окончателното плащане.
Ищците претендират разноски, представлявани са от адвокат и е ангажира доказателства за договорени
такива по реда на чл.38, ал.2 от ЗА в размер на по 3450,0лв. от всеки, определени
на база чл.7, ал.1, т.4 от НМРАВ, съгласно списък по чл.80 ГПК. Поради което и претенциите им за
разноски ще се уважат, по съразмерност с уважената част от исковете, като се
осъди ответникът да заплати на пълномощника адв.Н. Д. от ШАК,
на осн. чл.38, ал.2, вр. чл.36, ал.2 от ЗА разноски в размер на общо 607,20лв., в
това число по 202,40лв. за всеки от ищците Й. К. , Д.К. и Н.К. , а над този размер до пълния
претендиран такъв от по 3450,0лв.
от всеки претенцията за разноски е неоснователна и като такава ще се отхвърли.
Ответникът е претендирал разноски, представляван
е от адвокат и представил доказателства за направени разноски от 3600лв. за
адв. възнаграждение и 100лв. за СТЕ или от общо 3700лв., при което и с оглед
изхода от делото ще му се присъдят разноски в размер на 3482,93лв., по
съразмерност с отхвърлената част от исковете, до колкото разноските са
направени общо от ответника за трите субективно съединени иска, то всеки от ищците
е отделно задължен за разноски, и ще се осъдят да заплатят общо горната сума в
размери разделно по 1/3 за всеки, съответно от по 1160,98лв. за всеки от тях.
При този изход на делото на основание чл.
78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на Районен съд –
Пловдив по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет,
сумата от 1056лв. държавна такса по производството, по съразмерност с уважената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА “Макиавел инк” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.Пловдив,
ул.”Брезовска” №34, ет.5, оф.4, да
заплати на Й.М. К. с ЕГН ********** ***, СУМАТА от 8800,00 лв./осев хиляди и осемстотин
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания причинени й като с. а в следствие на настъпила на 29.09.2011г.
трудова злополука, довела до смърт на наследодателя М.Е.К. , ЕГН ********** от гр.С., на основание
чл.200, ал.1 от Кодекса на труда, в едно със законната лихва върху тази сума, считано
от деня на злополуката 29.09.2011г. до
окончателното плащане, като Отхвърля иска по чл.200, ал.1 от КТ над този размер и до предявения в размер от 150 000лв.
както и за законната лихва върху разликата, неоснователни.
ОСЪЖДА “Макиавел инк” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.Пловдив,
ул.”Брезовска” №34, ет.5, оф.4, да
заплати на Н.М.К. с ЕГН ********** ***, СУМАТА от 8800,00 лв./осем хиляди и осемстотин лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания причинени й като с. а в следствие на настъпила на 29.09.2011г.
трудова злополука, довела до смърт на наследодателя М.Е.К. , ЕГН ********** от гр.С - неин б. , на основание
чл.200, ал.1 от Кодекса на труда, в едно със законната лихва върху тази сума, считано
от деня на злополуката 29.09.2011г. до
окончателното плащане, като Отхвърля иска по чл.200, ал.1 от КТ над този размер и до предявения в размер от 150 000лв.
както и за законната лихва върху разликата, неоснователни.
ОСЪЖДА “Макиавел инк” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.Пловдив, ул.”Брезовска”
№34, ет.5, оф.4, да заплати на Д.М.К. с ЕГН **********,
чрез неговата м. и з. п. Й.М. К. с ЕГН **********
***, СУМАТА от 8800,00 лв./осем хиляди и осемстотин
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания причинени й като с. а в следствие на настъпила на 29.09.2011г.
трудова злополука, довела до смърт на наследодателя М.Е.К. , ЕГН ********** от гр.С - негов б. , на основание
чл.200, ал.1 от Кодекса на труда, в едно със законната лихва върху тази сума, считано
от деня на злополуката 29.09.2011г. до
окончателното плащане, като Отхвърля иска по чл.200, ал.1 от КТ над този размер и до предявения в размер от 150 000лв.
както и за законната лихва върху разликата, неоснователни.
ОСЪЖДА “Макиавел инк” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес: гр.Пловдив, ул.”Брезовска” №34, ет.5, оф.4, да заплати на пълномощника адв.Н.Д. от ШАК на Й.М. К. с ЕГН **********, Д.М.К. с ЕГН ********** и Н.М.К. с ЕГН ********** ***, Сумата от 607,20 лв. /шестстотин и седем
лева и 20ст./, разноски за адвокатско възнаграждение, по съразмерност с
уважената час от иска, А на ПРС сумата от 1056,0
лв. (хиляда и
петдесет и шест лева)- държавна такса за
производството според уважената част от исковете, в полза на държавата бюджетна
сметка на ВСС, като Отхвърля претенцията за разноски
над този размер и до пълния претендиран такъв от по 3450лв. за всеки от ищците,
като неоснователна.
ОСЪЖДА Й.М. К. с ЕГН **********, Д.М.К. с ЕГН **********, действащ чрез неговата м. и
з. п. Й.М. К. с ЕГН ********** и Н.М.К. с ЕГН **********
***, да заплатят на “Макиавел
инк” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр.Пловдив,
ул.”Брезовска” №34, ет.5, оф.4, Сумата
от общо 3482,93лв. (три хиляди
четиристотин осемдесет и два лева и 93ст.), разноски за производството по
съразмерност с отхвърлената част от исковете, разделно и в размери за
всеки от тях Й.М. К. , Д.М.К. и Н.М.К.
от по 1160,98лв.,
разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ /п/
( Валентина Иванова)
Вярно
с оригинала!
ИТ