№ 241
гр. Шумен , 27.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в закрито заседание на двадесет и
седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500314 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с вх. № 231/05.03.2021г. депозирана от
„Теленор България“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Младост, ж.к. .... Бизнес парк София, сграда 6 чрез адв. З.Й. Ц. от САК срещу
определение № 7/24.02.2021 г. по ч.гр.д. № 367/2020 г. по описа на РС – Велики Преслав, с
което е обезсилена издадената в полза на жалбоподателя заповед № 190/18.08.2020г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
367/2020г. по описа на РС – Велики Преслав срещу длъжника АЙК. М. Ш. с ЕГН
********** за сумата от 1632.57лева – главница, ведно със законната лихва от 14.08.2020г.
до изплащане на вземането, както и сумите 360.00лева – адвокатско възнаграждение и 39.44
лева – държавна такса.
В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се, че в т. 4 от подаденото
заявление по чл. 410 от ГПК, заявителят изрично е посочил, че процесуалното
представителство по производството ще се осъществява от упълномощен за това
пълномощник – адв. З.Й. Ц. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. ..., ул. ....“ № 6, ет. 5.
С разпореждане № 662/18.08.2020г., съдът е уважил заявлението за част от заявените суми и
е издал заповед № 190/18.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
от ГПК. С разпореждане № 670 от 27.08.2020г. първоинстанционният съд е разпоредил да
бъде уведомен заявителят – кредитор за възможността да предяви иск по чл. 422 във вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК за установяване на вземането, предвид хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1
от ГПК – подадено в срок възражение от длъжника. Съобщението с указанията обаче, в
нарушение на чл. 39, ал. 1 от ГПК не било връчено на страната, чрез упълномощеният й
представител на посоченият съдебен адрес, а било връчено на 04.09.2020г. на страната – в
седалището и адреса й на управление: гр. София, р-н Младост, ж.к. .... Бизнес парк София,
сграда 6, чрез друго лице по чл. 46 от ГПК. Счита, че съдът е допуснал съществено
1
нарушение на съдопроизводствените правила, като е приел за редовно, извършеното
процесуалното действие по връчване на съобщението. Твърди, че е нарушена поредността
на връчването, довела до невъзможността, в законоустановения срок заявителят да предяви
иска си за установяване на вземането, вследствие на което е обезсиленна и заповедтта.
Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционният
съд, със задължителни указания за надлежно извършване и продължаване на
съдопроизводствените действия, както и да му бъдат присъдени направените съдебни
разноски за настоящото производство в размер на 15.00лева – държавна такса.
Ответната страна по жалбата, редовно уведомена, не взема становище по същата.
Настоящият въззивен състав, като разгледа делото, констатира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 275,
ал. 1 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК и поради това е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е и основателна, поради следното:
Връчването на призовки и съобщения на страните се извършва по реда на чл. 37 и сл.
от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал.1 от ГПК, когато страната е посочила в
седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има
пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. Няма
изискване пълномощникът по делото изрично да е заявил, че неговият адрес е съдебен адрес.
Разпоредбата урежда две различни хипотези - относно съдебен адресат и относно
пълномощник. След като по делото има данни за надлежно упълномощаване на адвокат З.Й.
Ц. от САК и същият изрично е посочен като пълномощник на кредитора в т.4 на подаденото
заявление, то по императивното правило на чл. 39, ал.1 от ГПК съобщенията до кредитора
следва да се връчват именно на него (адвоката) като пълномощник, тъй като изборът за реда
и начина на връчване е предоставен на страната. Този избор се прави с упълномощаването
на адвокат, който има професионалната представа за значението на извършваните спрямо
клиента му процесуални действия.
В конкретния случай, първоинстанционният съд е нарушил правилото на чл. 39, ал.1
от ГПК, като съобщението с указанията по чл. 415, ал.1 от ГПК е изпратено и връчено не на
посочения по делото адрес на пълномощника на кредитора – заявител, а е изпратено и
връчено лично на страната – ЮЛ по реда на чл.50, ал.3 от ГПК на адреса на управление,
като видно от приложеното съобщение (л. 47) същото дори не е надлежно оформено
съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ГПК (не е посочена длъжността на получателя).
Връчването на съобщенията е процесуално действие на съда и за да породи правни
последици, то трябва да е направено съобразно процесуалните правила.
След като съобщението с указанията на съда по чл. 415, ал.1 от ГПК е връчено в
нарушение на чл. 39, ал.1 от ГПК на страната, а не на нейния пълномощник, то срокът за
предявяване на иска по чл. 422 от ГПК за установяване на вземанията на заявителя –
кредитор по оспорената от длъжника заповед за изпълнение, съответно за представяне на
доказателства за това пред заповедния съд, не е започнал да тече към момента на
постановяване на обжалваното определение.
2
Ето защо направената от заповедния съд преценка, че този срок е изтекъл, поради
което следва да се приложат и последиците по чл. 415, ал. 5 от ГПК е неправилна.
Обжалваното определение следва да бъде отменено, като делото се върне на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия чрез ново
връчване на съобщение до кредитора за задълженията му по чл. 415 от ГПК.
Независимо от този изход на спора искането на жалбоподателя да му се присъдят
направените за настоящото производство разноски се преценява като неоснователно.
Предмет на въззивното производство е определение, с което заповедният съд е обезсилил в
хипотезата на чл. 415, ал. 5 от ГПК издадената в полза на кредитора заповед за изпълнение.
Насрещната страна – длъжник нито е дала повод, нито е станала причина за инициирането
на това производство, поради което не носи отговорност за сторените от кредитора –
заявител разноски в него.
По изложените съображения, Шуменският Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 7/24.02.2021 г. по ч.гр.д. № 367/2020 г. по описа на РС –
Велики Преслав, с което е обезсилена издадената в полза на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК
********* заповед № 190/18.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 367/2020г. по описа на РС – Велики Преслав срещу
длъжника АЙК. М. Ш. с ЕГН ********** за сумата от 1632.57лева – главница, ведно със
законната лихва от 14.08.2020г. до изплащане на вземането, както и сумите: 360.00лева –
адвокатско възнаграждение и 39.44 лева – държавна такса.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Велики Преслав за продължаване на
съдопроизводствените действия по реда на чл. 415, ал.1, т. 1 от ГПК и връчване на
съобщение на кредитора – заявител чрез неговия пълномощник на посочения от него по
делото съдебен адрес.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3