Разпореждане по дело №324/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба против решение № 108/21.11.2013 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр. д. № 1277/2013 г. по описа на съда, с което е признато за недоказано оспорването верността на следните документи: договор за наем на недвижим имот от 15.07.2011 г., сключен между Н.Д.Н. и „Г.-И.” , гр. Кърджали, протокол от заседание на Съвета на директорите на „Г.-И.” , гр. Кърджали от 15.07.2011 г., уведомление от Н.Д.Н. до Съвета на директорите на „Г.-И.” , гр. Кърджали от 14.07.2011 г. и отговор относно покана за плащане на наем от 16.01.2012 г. от „Г.-И.” , гр. Кърджали до инж. Й.Г. С., Георги С. С. и С. Г. С.. Със същото решение първоинстанционният съд е осъдил „Г.-И.” , гр. Кърджали да заплати на С. Г. С. сумата от 4 000,00 лв., представляваща неплатен месечен наем за периода от 01.05.2011 - 31.08.2011 г. по договор за наем на недвижим имот от 02.08.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаването на исковата молба (30.07.2013 г.) до окончателното й погасяване. Съдът е присъдил и разноски по делото в размер на 640,00 лв. в полза на ищеца.

Решението се обжалва от ответника в първоинстанционното производство - „Г.-И.” , гр. Кърджали в осъдителната му част. В жалбата се твърди, че решението е необосновано, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивникът излага обстойни съображения, с оглед на които моли настоящата инстанция да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение, вместо което постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковата претенция, предявена като частична. Претендира разноски. В съдебно заседание, чрез упълномощения си процесуален представител, поддържа жалбата.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по жалбата – С. Г. С., не е подал отговор на същата. В съдебно заседание, чрез упълномощения си процесуален представител, оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.

Кърджалийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С оглед изложеното Кърджалийският окръжен съд приема, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивната инстанция споделя мотивите, изложени в обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното:

Наведеният във въззивната жалба довод, че предявената претенция е частична и неправилно не е квалифицирана от съда като такава, е неоснователен. Предявяването на частичен иск е предвидена в закона възможност ищецът да предяви претенция само за част от материалното право в количествено отношение, т.е. не за пълния му размер. Частичният иск следва да се различава от исковете, които имат за предмет едни и същи по вид права, възникнали в различни времеви периоди, тъй като всеки нов период съставлява ново основание на иска, което, от своя страна, следва да бъде доказано главно и пълно. Частичният иск е възможност за предявяване на определена по количество част от цялото вземане, при запазване на възможността в следващ процес да иска присъждане на останалата част от вземането на същото, а не на друго основание. В този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана и в цитираното от първоинстанционния съд решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК (решение № 365/08.07.2010 г. по гр. д. № 939/2009 г., по описа на ВКС, IV г.о.).

Неоснователен е и вторият изложен в жалбата довод - за недопустимост на предявения иск, с твърдения, че с влязлото в сила решение № 121/17.06.2013 г. по в. гр. д. № 134/2013 г., постановено от състав на Кърджалийския окръжен съд, е решено със сила на пресъдено нещо предявеното спорно право. Следва да се отбележи, че предметът на делото, по което е постановено цитираното решение, касае наемно правоотношение, идентично с предявеното по настоящото дело и между същите страни, но за предходен период (01.01.2011 - 30.04.2011 г. включително). А както вече се посочи, различният период съставлява различно основание на претенцията, предвид което и силата на присъдено нещо не се простира по отношение на предявения по настоящото дело иск, касаещ последващ период 01.05.2011 - 01.09.2011 г. (до 31.08.2011 г. включително). Освен това, ищецът е заявил претенцията си в качеството си на наемодател и съсобственик.

Неоснователен е и третият довод в жалбата, че в предявения период 01.05.2011 - 31.08.2011 г., включително, правоотношението по процесния договор за наем от 02.08.2010 г., не е било действащо, а въззивното дружество е ползвало имота по силата на сключения с Н.Н. договор за наем от 15.07.2011 г., в сила от 01.01.2011 г. На първо място, следва да се посочи, че въпросният договор не е противопоставим на въззиваемия С. С., тъй като същият е сключен с Н.Н., който е собственик на 1/2 идеална част от отдадения под наем имот, т.е. не притежава повече от половината от общата вещ. Съсобствената вещ следва да се използва и управлява съгласно решение на съсобствениците, които притежават повече от половината от собствеността върху нея. Доколкото отдаването на обща вещ под наем представлява действие на управление, решението за това следва да бъде взето при съблюдаване разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗС, т.е. от съсобствениците, притежаващи повече от половината от правото на собственост върху вещта. С оглед на това, когато съсобствената вещ е отдадена под наем само от един или повече от съсобствениците, които не притежават повече от половината от имота, този договор не е противопоставим на всеки един от останалите съсобственици на имота заедно или поотделно. В този смисъл има постановена задължителна съдебна практика, обективирана в решение № 314/17.02.2012 г. по гр. д. № 1548/2010 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. По повод на цитираното решение на ВКС следва да се посочи,че същото третира правоотношения, възникнали между съсобственици. В настоящия казус въззиваемият (ищец в първоинстанционното производство) към процесния период се явява носител на правото на ползване, което си е запазил пожизнено, когато на 19.03.2011 г. се е разпоредил със собствената си идеална част от правото на собственост върху процесния имот с дарение, обективирано в нотариален акт № 23, том I, рег. № 773, дело № 23/2011 г. на нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 279. Правото на ползване обаче, съгласно чл. 56 от ЗС, включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея. Добивите от вещта, съобразно разпоредбата на чл. 93 от ЗС, включват нейните плодове, прираст от добитък, наеми и други такива. Ползвателят, освен това, се приема в съдебната практика и като легитимирана страна в производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС, тъй като именно той, а не „голият собственик” е носител на правото на ползване върху вещта, предмет на въпросното производство по спорна съдебна администрация. Въз основа на гореизложеното съдът намира първо, че ищецът е запазил качеството си на страна по наемното правоотношение, и второ - че правата му на ползвател са защитени във връзка противопоставимостта на действията на управление, и в частност сключването на договор за наем, извършени от съсобственик, притежаващ не повече от половината от общата вещ, тъй като тези действия засягат именно правото на ползване, което се намира в неговия патримониум.

На следващо място, отправената на 24.06.2011 г. до въззивното дружество (наемател) от въззиваемия като ползвател на 1/2 идеална част от процесния имот и от Георги С. като носител на „голата собственост” върху същата идеална част, нотариална покана не може да се счита като валидно отправено предизвестие за прекратяване на трансформираното в безсрочно наемно правоотношение по договора от 02.08.2010 г. Въпросната нотариална покана съдържа изявление, с което въззиваемият и Г. С. канят въззивното дружество да изпълни просрочени задължения по наемния договор от 02.08.2010 г., както и да заяви евентуална готовност за сключване на нов договор. В поканата се сочи също, че при непостигане на споразумение в едномесечен срок от връчването й, този срок следва да се счита за предизвестие за прекратяване на договорните отношения, каквато възможност е уговорена в чл. 10, б. „в” от договора от 02.08.2010 г. Изявлението обаче за прекратяване на облигационни правоотношения по договори за наем, в който фигурират като наемодатели съсобствениците заедно, от гледище на наемателя следва да изхожда от мнозинството от тях, за да произведе своето правно действие (Петко Венедиков, „Съсобственост. Правни въпроси”, ИК „Проф. Петко Венедиков”, гр. София, 2000 г., трето издание, стр. 29). Тъй като отправеното предизвестие за прекратяване изхожда само от единия от двамата наемодатели по наемното правоотношение – в случая въззиваемия С. С., същото не поражда правно действие, т.е. не води до прекратяване на договора за наем от 02.08.2010 г.

По тези съображения въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Кърджалийския районен съд – да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото на въззиваемия се дължат своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 240,00 лв., направата на които бе безспорно установена по делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 108/21.11.2013 г., постановено по гр. д. № 1277/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА „Г.-И.” , ЕИК *, да заплати на С. Г. С., ЕГН *, сумата от 240,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.