Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,21.01.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на девети
юни през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря А.Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 13170 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 16.05.2019
г. СРС, 47 с-в, по гр.д.№ 18931/18 г. е отхвърлил предявения от Ю.И.Б. срещу З.
„А.“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.493, ал.1, т.1 КЗ за
заплащане на сумата от 8 000 лв.-обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат от ПТП от 16.04.2015 г., като неоснователен.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца- Ю.И.Б. с оплаквания,
че същото е неправилно, необосновано и постановено при неправилно прилагане на
материалния закон.Въззивникът твърди, че определеното
от първоинстанционния съд обезщетение е занижено по размер и не отговаря на
принципа на справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД, както и на трайно
установената съдебна практика и не репарира в пълен обем претърпените от ищеца
неимуществени вреди вследствие претърпените травматични увреждания.Излага
доводи, че в решението съдът не е обсъдил конкретните обстоятелства по делото,
което е довело до неправилно решение.Поддържа, че не е съобразен в достатъчна
степен видът и характерът на претърпените травматични увреждания, както и
техният обем, които са доказани от свидетелските показания и изслушаната
съдебно-медицинска експертиза, емоционалния, психологически и социален аспект
на последиците от инцидента, икономическата обстановка в страната и други
критерии съгласно ППВС № 4/68 г., както
и увеличените лимити на отговорност на застрахователите.Твърди, че
ищецът е бил в тежко състояние, не е можел да се обслужва и храни самостоятелно
и е имал нужда от чужда помощ за един сравнително дълъг период, а част от
уврежданията са трайни и за тях ще се наложи допълнително лечение,
оздравителният период е продължил над 6 месеца, като ищецът е търпял интензивни
болки и страдания и не е можел да се обслужва самостоятелно.Въззивникът
твърди, че вследствие на получените увреждания вече не може да работи.Моли съда
да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.Претендира разноски.
Ответникът
по въззивната жалба- З. „А.“ АД
оспорва същата.Изразява становище, че постановеното решение е правилно и
законосъобразно и постановено след обсъждане на събраните доказателства в
тяхната съвкупност.Поддържа, че при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът е взел предвид всички релевантни факти и
обстоятелства-възрастта на пострадалото лице, вида и степента на получените
травми, продължителността на лечебния и възстановителния период.Твърди, че
размерът на обезщетението е определен на база събраните по делото доказателства
в тяхната съвкупност, като е съобразено заключението на вещото лице по
изготвената медицинска експертиза, както и свидетелските показания.Излага
твърдения, че се касае за фрактура, която не е наложила оперативно, а
консервативно лечение, поставена е гипсова имобилизация,
няма данни за настъпили усложнения, а лечението е продължило за период около 30
дни.Въззиваемият изразява становище, че присъждане на
по-висок размер на обезщетение за
неимуществени вреди би бил несправедлив, необоснован и несъобразен с реално
претърпените болки и страдания, социално-икономическата обстановка в страната и
съдебната практика.Моли съда да потвърди решението.Претендира разноски.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ.Ищецът- Ю.И.Б. твърди, че на
16.04.2015 г. около 22,00 ч. в гр.София лек автомобил марка „Хюндай“, модел
„Соната“ с рег.№ *******, собственост на К.В.В.и
управляван от Е.Л.С.се е движел по бул. „Цар Освободител“ от Орлов мост към „Софийски
университет“ и в района на № 31 е реализирал ПТП с велосипед марка „КТМ“, модел
„Чикаго“, управляван от него.Във връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП №
11151/15 г. по описа на СРТП-СДВР, пр.пр. № 10658/15
г. по описа на СРП.Ищецът е получил спешна медицинска помощ и лечение в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД, гр.София, където е бил транспортиран от екип на Бърза помощ,
като му е поставена диагноза: Комоцио Церебри.Контузио ет влц
регио париеталис син.капитис.Фрактура тибие.Твърди, че
е бил приет в болницата с разкъсно-контузна рана
вляво теменно на главата, с болки в десния крак и амнезия за момента на
инцидента, поставен е под активно наблюдение по GCS,
проведено му е консервативно лечение с диагностични и лечебни мероприятия,
извършени са му редица изследвания-УЗД на коремни органи, рентгенографии на
гръден кош, череп, шийни прешлени, ляв глезен, КТ на
главен мозък, както и консултативни прегледи с хирург и травматолог-фрактура тригони постериор тибие декс.На 21.04.2015 г. е бил
изписан от болницата с подобрение, контактен, адекватен, без огнищна и общомозъчна неврологична симптоматика с препоръки
за спазване на режим, назначени контролни прегледи, както и препоръка да
осъществи контролна рентгенография на дясна тибия и
консултации с травматолог.Твърди, че получените увреждания са му причинили
разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни.Излага твърдения,
че лечението на получените травми е продължило дълго време, като непосредствено
след ПТП те са били от доста интензивен характер, функциите на крака са
останали нарушени, за значителен период той не е могъл да го използва изобщо
или в изключително малка степен и много трудно, изпитвал е големи затруднения
за задоволяване на най-елементарни битови потребности, трябвало е да разчита на
близки, което допълнително го е потискало емоционално и го е карало да изпитва
страх, неудобство и да се чувства непълноценен.Твърди, че инцидентът е довел до
рязка негативна промяна в живота му във всеки негов аспект-социален, семеен и
др., като интензивното болнично лечение е продължило 6 дни, а амбулаторното-няколко
месеца.В психологически аспект ищецът е започнал да изпитва безпокойство,
станал е тревожен и има страх от автомобили и управление на велосипед.Моли съда
да осъди ответника-З. „А.“ АД в качеството му на застраховател на виновния
водач по застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № 11115000126900 със
срок на валидност от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. да му заплати сумата от
8 000 лв.-обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във
физически и душевни страдания със законната лихва от датата на настъпване на
увреждането-16.04.2015 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
Видно
от
представения констативен протокол на СДВР № К 310 на 16.04.2015
г. около 22,00 ч. в гр.София, бул. „Цар Освободител“ в района на № 31 е настъпило
ПТП между МПС с рег. № *******, марка „Хюндай“, модел „Соната“, собственост на К.В.В.и управляван от Е.Л.С./участник № 1/, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „Армеец“ по полица № 11115000126900,
валидна от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. и велосипед марка „КТМ“, модел
„Чикаго“, собственост на Ю.И.Б. и управляван от него /участник № 2/.Като
обстоятелства и причина за ПТП е посочено, че лекият автомобил /участник № 1/
се е движел по бул. „Цар Освободител“ от Орлов мост към СУ и в района на № 31 е
участвал в ПТП с водача на велосипеда, намиращ се на платното за движение, като
по случая е образувано досъдебно производство.
С
молба вх.№ Л-23113/14.12.2015 г. Ю.И.Б. е поискал от З. „А.“ АД изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за
претърпените от ПТП от 16.04.2015 г. неимуществени вреди в размер на
70 000,00 лв. и имуществени вреди в размер на 384,00 лв.
Видно
от разменената кореспонденция между страните ответникът е определил
застрахователно обезщетение в размер на 5 000 лв., като е отчел наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, като ищецът е приел
определеното обезщетение като частично плащане.
Видно
от представената епикриза на УМБАЛСМ „Пирогов“ ищецът е постъпил за лечение на
16.04.2015 г. и е изписан на 21.04.2015 г. с окончателна диагноза: комоцио церебри; контузио ет влц регио
париеталис син; капитис;
фрактура тибие.При описание на неврологичния статус на
лицето е отразено ВКФ-амнезия за момента на инцидента.
Представен
е и протокол за химическа експертиза от 17.04.2014 г. на МБАЛ „Света
Анна“-София АД със заключение за наличие на алкохол в кръвта на Ю.И.Б.-2,7промила.
Първоинстанционният
съд е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между
ответника и собственика на л.а. „Хюндай“ с рег.№ ******* е сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към датата на ПТП, както и
обстоятелството, че ответникът е платил на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 5 000 лв., които не се включват в претендираното в
настоящото производство обезщетение.
От
заключението на приетата по делото авто-техническа експертиза /АТЕ/ на вещото
лице Й.Й.е установено, че ПТП е настъпило, като на
16.04.2015 г. около 22,00 ч. в гр.София по бул. „Цар Освободител“ се е движил
л.а. „Хюндай Соната“ с рег.№ ******* с посока на движение от Орлов мост към бул.
„В.Левски“ със скорост около 87 км/ч.В същото време по посока от бул.
„В.Левски“ към Орлов мост се е движел велосипед „КТМ Чикаго“ със скорост от
около 15 км/ч.В даден момент велосипедистът е предприел маневра пресичане на
платното за движение на автомобила, като е изминал разстояние от около 12 м до мястото
на удара.В момента, в който е започнал да пресича платното за движение на
автомобила същият се е намирал на разстояние от около 65 м до мястото на удара,
водачът на автомобила е предприел спиране и е направил опит да отклони
автомобила наляво, за да избегне удара, вследствие на което е настъпил удар
между предната дясна част на автомобила и задната лява част на велосипеда.В
момента на удара скоростта на автомобила е била от порядъка на 61
км/ч.Вследствие на удара тялото на велосипедиста се е ударило в челното стъкло
и тавана на автомобила, продължило е движението си назад, счупило е задното
стъкло на автомобила, след което е
паднало на пътното платно.Причини за настъпване на произшествието са
субективните действия на водача на л.а. „Хюндай Соната“, който е управлявал
автомобила със скорост над максимално разрешената от 50 км/ч при движение в
населено място и субективните действия на водача на велосипеда, който е
управлявал същия под въздействието на алкохол и е предприел пресичане на
платното за движение на бул. „Цар Освободител“, предназначено за движение в
посока от „Орлов мост“към бул. „В.Левски“ от ляво надясно спрямо посоката на
движение на автомобила.Водачът на велосипеда е имал техническата възможност да
възприеме движещия се в дясна пътна лента на платното си за движение автомобил.В
района на произшествието бул. „Цар Освободител“ е предназначен за движение на
ППС в двете посоки, покрит от дребнозърнест асфалт без неравности и наклони,
без дупки и посипаности, сух, като във всяка една
посока се намират по три пътни ленти, разделени помежду си от пътна маркировка
„М2“ от ЗДвП.При движение с разрешената скорост от 50 км/ч водачът на
автомобила е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез
спиране.Водачът на велосипеда е имал техническа възможност да предотврати
произшествието, като не предприема завой наляво пред движещия се в дясната пътна
лента на платното за движение автомобил, а е изчакал преминаването му.
От заключението на приетата по
делото медицинска експертиза на вещото лице К.С.е установено,
че от процесното ПТП ищецът е получил сътресение на мозъка, разкъсно-контузна
рана в теменната част на главата, счупване на дясната голямопищялна
кост в долния й край.Медикобиологичният признак на разкъсно-контузната рана на главата в областта на темето и
на сътресението на мозъка е временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
а счупването на дясната голямопищялна кост в долния й
край е довело до трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за
срок, повече от 30 дни.Проведено е консервативно лечение с инфузии на
физиологични разтвори, обезболяващи медикаменти и медикаменти против
повръщане.На десния крак е поставена гипсова имобилизация.През
периода на лечение ищецът е търпял болки и страдания, като първите 30 дни след
травмата и първите 2 седмици след свалянето на гипсовата имобилизация
болките са били с по-голям интензитет.При нормално протичане на лечебния процес
без усложнения срокът за възстановяване от подобен вид травми е около 6 месеца и
не би трябвало да има трайни последици от получените увреждания.По делото няма
документи за настъпили усложнения през периода на лечение.Ищецът боледува от
хепатит Б, но няма данни придружаващото
заболяване да е оказало влияние върху начина и продължителността на лечението
на получените увреждания.Налице е причинно-следствена връзка между получените
от ищеца травматични увреждания и процесното ПТП.Предприетото лечение е
адекватно и своевременно.
По делото е разпитана
свидетелката Я.К., която твърди, че ищецът й се е обадил няколко дни след
катастрофата от „Пирогов“ и е споделил, че е бил в кома.Твърди, че ищецът е бил
в много тежко състояние, имал е травма на крака и на гърба.След изписването му
от „Пирогов“ около месец и половина-два се
е движел с патерици, не е стъпвал на крака, имал е изключително силни болки,
като кракът все още го боли.Ищецът не е могъл да си позволи рехабилитация, било
му е трудно да се придвижва, не е имало кой да му пазарува и не е могъл да
излиза от дома си.
Свидетелят Е. С.твърди, че е
участвал в процесното ПТП, което е настъпило при движение по бул. „Цар
Освободител“ в посока Народно събрание в най-дясната лента за движение.Заявява,
че велосипедът се е появил изневиделица напряко на неговото движение.Свидетелят
е успял да спре, но не е могъл да предотврати удара.Пред него не е имало други
коли, имало е много автомобили, спрени на светофара, светлините им са го
заслепявали, уличното осветление е било много лошо.Велосипедистът е пресичал
пътното платно от негово ляво надясно, на мястото не е имало пешеходна пътека,
свидетелят го е видял в последния момент, ударил е спирачките и в този момент е
станал удара.След удара велосипедистът е бил в безсъзнание.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Настоящият съдебен състав счита, че с оглед разпоредбата на & 22 от ПЗР
на КЗ правната квалификация на предявения
иск е чл.226, ал.1 КЗ /отм./, а не както е приел първоинстанционния съд-чл.432,
ал.1 КЗ вр. чл.493, ал.1, т.1 КЗ.Съгласно цитираната разпоредба увреденият, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност".
Страните не спорят относно наличието на предпоставките на
чл.226, ал.1 КЗ /отм./, както и относно наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца в приетото от първоинстанционния съд
съотношение.Спорен е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди.
Настоящият съдебен състав счита, че при съвкупната преценка на всички релевантни критерии справедливият
размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания и затруднения в ежедневното
обслужване с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД, възлиза 13 000 лв.При
определяне размера на обезщетението съдът съобрази вида и тежестта на
уврежданията, които са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, както и трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за
срок, повече от 30 дни; продължителността на възстановителния период /около 6
месеца/; търпените от пострадалия болки и страдания, които са били с по-голям
интензитет първите 30 дни след травмата и първите 2 седмици след свалянето на
гипсовата имобилизация; изпитваните затруднения при
придвижване и понасяните неудобства в ежедневното битово обслужване.От друга
страна съдът съобрази и обстоятелството, че лечението е било проведено
консервативно, не е извършена оперативна интервенция, по делото не е доказано
наличие на усложнения през периода на лечението, нито са констатирани трайни
последици от получените увреждания.
Неоснователни са
оплакванията на въззивника, че първоинстанционният съд не е съобразил
икономическата конюнктура и повишението на лимитите на застрахователната
сума на застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност“.Определяните
от съда обезщетения следва да бъдат съобразени с действително претърпените
неимуществени вреди по критериите на 52 ЗЗД, а не с лимита на отговорността на застрахователя.При
прилагане на критерия по чл.52 ЗЗД за
определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди лимитите на застраховане нямат
самостоятелно значение, те могат да бъдат взети предвид само при отчитане на
конкретните икономически условия към правно релевантния момент, имащи значение
за формиране на критерия за справедливост.Обемът на законовоустановеното застрахователно покритие
по ЗЗГОА не е предвиден за едно увреждане, а установява лимита на отговорността
на застрахователя спрямо неограничен брой застрахователни събития
през периода за неустановен брой пострадали / Р №
95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г., I ТО на ВКС; Опр. №
99/08.03.2019 г., т.д. № 2152/18 г., I ТО на ВКС/.Присъждането на по-висок
размер би довело до несъразмерност на обезщетението с оглед установените
увреждания и до неоснователно обогатяване на ищеца.
С оглед приетия процент на
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца /50%/, както и на извършеното
доброволно плащане на сумата от 5 000 лв. от застрахователя искът се явява
основателен за сумата от 1 500 лв.
Други оплаквания във въззивната жалба не са въведени, а
съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в
нея.
С оглед частичното разминаване на крайните изводи на
двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен
иска за сумата от 1 500 лв., както и в частта, с която ищецът е осъден да
заплати на ответника разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК над 487,50 лв., като
вместо това се постанови решение, с което искът да се уважи за посочената
сума.В останалата част решението следва да се потвърди.
При този изход на
спора на основание чл.78, ал.6 ГПК въззиваемият
следва да бъде осъдена да заплати в полза на СРС сумата 60 лв.-разноски за
държавна такса, както и 56,25 лв.-разноски за съдебни експертизи /авто-техническа и медицинска/, а на СГС-сумата от 30 лв.-държавна
такса.
На основание
чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна разноски за юрисконсултско възнаграждение.Настоящият
съдебен състав определя размер на юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представителна въззиваемата
страна за въззивната инстанция съгласно разпоредбата
на чл.25, ал.1 НЗПП в размер на 100 лв.С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество сумата от 81,25 лв.
Разноски за
адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на въззивника
не следва да се присъждат, тъй като в представените договори за правна защита и
съдействие и за двете инстанции не е посочено на кое от основанията по чл.38,
ал.1, т.1-3 ЗА упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ /в този смисъл-Опр.№ 208/21.12.2018 г., ч.гр.д.№ 2798/18 г., I ГО на ВКС и др./.Този
пропуск не може да се санира при заявяване на искането
за присъждане на сторените в процеса разноски.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 16.05.2019 г. на СРС, 47 с-в, по гр.д.№ 18931/18 г. в частта,
с която е отхвърлен предявения от Ю.И.Б. срещу З. „А.“ АД иск с правно
основание чл.226 КЗ /отм./, неправилно квалифициран като иск с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.493, ал.1, т.1 КЗ за сумата от 1 500 лв., както и в
частта, с която Ю.И.Б. е осъден да заплати на
З. „А.“ АД разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК над 487,50 лв. до 600
лв.
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „А.“ АД с ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Ю.И.Б. с ЕГН ********** и със съдебен адрес: *** сумата от
1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/ на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП със
законната лихва от датата на ПТП-16.04.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Ю.И.Б. с ЕГН ********** и със съдебен адрес: *** да заплати на З. „А.“
АД с ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** сумата 81,25 лв. на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД с ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на Софийски районен съд сумата от 60 лв. /държавна такса/, както и сумата от 56,25 лв. /разноски
за съдебни експертизи/, а на Софийски градски съд-сумата от 30 лв. /държавна
такса/ на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.