№ 10553
гр. София, 05.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Частно
гражданско дело № 20221110156030 по описа за 2022 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е молба от 28.12.2024 г. от адв. К. И. Б., за допълване на
Определение № 10707 от 21.03.2023 г., с което съдът е обезсилил издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.10.2022 г.,
като бъдат присъдени и разноски за производството – адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна ***, изразява становище
за неоснователност на молбата.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото,
намира следното:
Молбата за допълване на решението в частта за разноските е депозирана
от активно легитимирана страна – редовно упълномощен процесуален
представител на участник в производството, и доколкото Определение №
10707 от 21.03.2023 г., не е връчено на страната, съдът приема, че същото е в
срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е основателна по следните съображения:
Срещу издадената по делото Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 26.10.2022 г. е депозирано в срок възражение по
чл. 414 ГПК, поради което и предвид липсата на предявен иск по реда на чл.
422 ГПК, съдът е обезсилил процесната заповед. В този случай и доколкото
производството е приключило с Определение № 10707 от 21.03.2023 г., съдът
на осн. чл. 81 ГПК, дължи произнасяне по искането за разноски. Съобразно
чл. 78, ал. 4 ГПК при прекратяване на делото (какъвто е и настоящия случай),
ответникът има право на разноски, а именно - заплатените такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв.
Пълномощникът на длъжника - адв. К. Б. претендира на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатско възнаграждение. За да упражни
правото си на присъждане на адв. хонорар по този ред, е достатъчно адвокатът
да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в
който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията
по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., като наличието на предпоставките на конкретно
1
посоченото основание не се нуждае от доказване (в този смисъл определение
№ 885 от 9.12.2014 г. по ч. т. д. № 2934/2014 г., I т. о., на ВКС). В случая такъв
договор е представен и са налице доказателства по делото за предоставена на
длъжника безплатна правна помощ. В договора не е определен размера на
адвокатския хонорар, поради което същият следва да се определи от съда,
съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа. В настоящия случай предвид размера на материалния
интерес по делото следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер
на сумата от 400 лева, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. ал. 7 от Наредбата (ред.
ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г. – към датата на ДПЗС).
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Определение № 10707 от
21.03.2023 г. по гражданско дело № 56030/2022 г. по описа на СРС, 32 състав,
в частта за разноските, като добавя следния диспозитив:
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ***, ЕИК ***, с адрес: ***,
ул. ***, *** да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН ********** сумата от 400 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2