№ 14002
гр. София, 16.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110171186 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 290832/30.12.2022 г. на Б. П. Ж., ЕГН
**********, гр. София, ж.к. „Н.“ II, бл.214, вх. А, ет. 2, ап. 6, съдебен адрес: гр. София, ж.к.
Люлин 3, ул. Г.Д. № 6, Търговски комплекс „С.М., офис 14, адвокатска кантора „М. и З.“,
чрез адвокат Б. З., срещу „с.к.” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Средец“ ул. „С.“ № 29, ет. 7 представлявано от управител Н.П.П., чрез
юрисконсулт Л.В., електронен адрес: *****@********.**, с която е предявени обективно
кумулативно съединени искова с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр. чл. 26 ЗЗД вр.
чл. 23 и чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на клауза на чл.11, ал.1 от Договор за
потребителски кредит от 22.07.2020 г. и осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД
във вр. с чл. 23 и чл. 22 ЗПК за сумата от 50 лв. като частичен иск от 500 лв., недължимо
платена по Договор за потребителски кредит № ... сключен на 22.07.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за паричен заем №
.../2020 г. за сумата от 900 лв. Сочи, че в чл. 5, ал.1 от Договора било посочено, че заемателят
се задължава да предостави на кредитора обезпечение – безусловна банкова гаранция и
поръчител, физическо лице, което да отговаря на конкретни изискуеми от кредитора
условия. Твърди, че била уговорена неустойка в размер на 500 лв. при непредоставяне на
уговореното обезпечение, която неустойка е платима разсрочено. Тъй като ищецът не е
осигурил някое от исканите обезпечение на вземането по кредита, на същия му била
начислена неустойка в размер на 500 лв. Твърди, че е заплатил изцяло вземането по кредита.
Счита, че договорът е нищожен, на основание чл. 10, ал. 1 връзка чл. 22 от ЗПК, тъй като не
била спазена предвидената от закона форма. Твърди, че договорът не е написан по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора да са представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт, не по-малък от 12, в два екземпляра. Твърди, че договорът е
нищожен и поради това, че не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а
именно годишния процент на разходите по кредита, както и ясно разписана методика за
1
неговото формиране (чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК). Твърди, че в договора е посочен грешен
размер на ГПР, както и че не е посочена договорната лихва. Счита, че е налице заобикаляне
на закона, неравноправност на клаузата за неустойка, респективно, че същата е нищожна, на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Счита, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Моли съда да обяви клаузата за неустойка за
нищожна и да осъди ответника да му заплати претендираната сума, частичен иск от 500 лв.,
като недължимо платени суми по посочения кредит, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Претендира
разноски.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, счита, че исковата молба е нередовна, оспорва исковете като неоснователни и
недоказани. Признава, че между страните е сключен процесния договор и заемните средства
са предоставени от ответната страна на потребителя съобразно посочените в договора
условия. Навежда доводи за неоснователност на предявените искове. Оспорва изцяло
доводите на ищеца за нищожни клаузи от Договора, сключен между страните. Моли съда да
отхвърли изцяло предявените искове и да им присъди направените по делото разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от събраните по делото доказателства, в това число признанието на факти от
страните и приетото по делото заключение на допуснатата ССчЕ, неоспорена от страните в
срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, по делото се установява, че между Б. Ж. и „с.к.“ ООД е сключен
договор за паричен заем № ... от 22.07.2020 г., за сумата от 900 лева, при годишен процент
на разходите в размер на 40,05 %, срок на погасяване – 57 дни и начислена неустойка в
размер на 338,30 лева за непредставено от последната обезпечение по кредита.
От заключението на вещото лице се установява, че при включване на начислената
неустойка в общи размер на заплатените суми, годишният процент на разходите е в размер
на 2 021,17 %. Установява се също, че ищцата е погасила главницата по процесния кредит в
размер на 900 лева, сумата в размер на 63,70 лева – възнаградителна лихва, както и сумата в
размер на 338,30 лева – неустойка.
Между страните не е спорно съдържанието на процесния договор за кредит, въпреки
че същия по делото не е представен, поради което съдът приема, че последният е със
съдържание, сочено от ищеца в исковата молба.
Единственото спорно между страните обстоятелство по делото е дали начислената
неустойка за непредставено обезпечение следва да бъде включена при формирането на ГПР.
В чл. 5, ал. 1 от договора било уговорено, че договорът за кредит ще бъде обезпечен
с една от следните форми: банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на специално
определени от заемодателя условия, като в чл. 11, ал. 1 било уговорено, че при
непредставяне на обезпечение, на кредитополучателят ще бъде начислена неустойка.
Съдът приема, че между „с.к.“ ООД и Б. Ж. е възникнало правоотношение по договор
за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК, който урежда особени изисквания за
предоставяне на потребителски кредит, както и Закон за защита на потребителите, който
урежда защита на особена категория длъжници - потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП .
Процесният договор попада в обхвата и регулацията и на двата закона, поради което и
всички техни предписания го обвързват.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между страните
2
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично
изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му
(т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит
(т. 10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски (т. 11).
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно
от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност е по - особена по вид с оглед на
последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно
цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
дължи връщане на лихви и другите разходи.
По повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между с.к.
ООД и ответника, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.,
като макар в съглашението да е посочен годишния процент на разходите по кредита, в него
не е включена неустойка за непредоставено обезпечение, надхвърляща отпуснатия заем.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В
конкретния случай по договора не са включени допълнителни разходи, регламентирани в
чл. 11, ал. 1 от договора в размер на 338,30 лева, прикрити под формата на неустойка, с
уговорен начин на разсрочено плащане в самия договор. Действително, съгласно чл. 19, ал.
3, т. 1 от ЗПК в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за кредит, но в случая предвидената
неустойка в чл. 6 от договора за заем няма характер на неустоечно съглашение, тъй като не
се характеризира с присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функции. Неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя
да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното
задължение по установения в договора ред. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Непредставянето на
обезпечението не води до претърпяването на вреди за кредитора, който, съгласно
разпоредбата на чл. 16 от ЗПК, следва да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя преди сключване на договора за кредит и да прецени дали да му предостави
кредит без обезпечение. Неустойката, с оглед условията на които следва да отговаря
обезпечението и срока за предоставянето му, е уговорена по начин, че да бъде максимално
затруднено изпълнението на задължението. Това е предвидим разход, уговорен в глобална
сума в договора, с уговорен начин на разсрочено плащане, аналогично на погасителните
вноски по договора, предварително заложен като разход в договора и включен в размера на
погасителните вноски, видно от представения погасителен план. Следователно тези разходи
са били известни на кредитора, включени в дължимата сума по договора, като с оглед
начина на уговарянето им и начина на заплащането им се явяват добавък към погасителните
вноски по кредита.
Ето защо, доколкото така уговорената сума не изпълнява присъщите на неустойката
3
функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от
неизпълнение на последното, то се явява скрита печалба за кредитора. Налага се извода, че с
клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора е уредено допълнително възнаграждение за заемодателя
в размер на 338,30 лева, което съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да бъде
включено при установяване на ГПР по кредита. По делото се установява, че посочената
сума не е била включена в ГПР, както и че при включването и размерът на ГПР е 2 021,17
%.
Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която е насочена както
към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит, така и за стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити, по
начин, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на
ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти
за защита. С посочването в договора за заем на ГПР, който не е формиран при спазването
на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, а така и отразява по нисък от действителния ГПР, както и на
дължимата обща сума в по-малък размер от действителния, се създава заблуждение у
потребителя за финансовата тежест на кредита. Достига се до противоречие с Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите
за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на
потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и
задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата
необходима информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да получи
адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно своето
задължения, преди да сключи договора за кредит. ( в този смисъл Решение № 2208 от
9.05.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 6248/2022 г., Решение № 2597 от 19.05.2023 г. на СГС по
в. гр. д. № 823/2022 г.).
В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената
сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.
22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 ЗПК. Не е описано как се
формира размерът на ГПР съгласно законовите изисквания, какви суми са включени в него,
поради което не намира приложение и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, в приложимата към
момента на сключване на договора за кредит редакция. В тази хипотеза потребителят следва
да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и/или други разходи по
кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
Доколкото по делото се установи, че ищцата е заплатила на ответника сумата в
размер на 338,30 лева, представляваща неустойка по процесния договор за кредит, който
съдът намира за нищожен, то исковата претенция за заплащане на сумата в размер на 50
лева е основателна в този размер и следва да бъде уважена.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се следват само са
ищцата. Ищцата е сторила разноски с размер на 55 лева – държавна такса, 350 лева –
депозит вещо лице, както и 1 000 лева – адвокатски хонорар. Възражението на ответника за
прекомерност на адвокатския хонорар е основателно. На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 2004 г., съдът определя неговия размер на 800 лева, предвид това, че са
предявени два различни иска. Следва ответника да бъде осъден да заплати по сметка на СРС
и сумата от 50 лв. за държавна такса, дължима по втория иск, която сума не е била внесена
от ищцовата страна, поради грешка.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във
връзка с чл. 26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 и чл. 11, чл. 19 от ЗПК, предявен от Б. П. Ж.,
ЕГН **********, гр. София, ж.к. „Н.“ II, бл.214, вх. А, ет. 2, ап. 6, съдебен адрес: гр. София,
ж.к. Люлин 3, ул. Г.Д. № 6, Търговски комплекс „С.М., офис 14, адвокатска кантора „М. и
З.“, чрез адвокат Б. З., срещу „с.к.” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Средец“ ул. „С.“ № 29, ет. 7 представлявано от управител Н.П.П., чрез
юрисконсулт Л.В., Договор за потребителски кредит № ... от 22.07.2020 г., сключен между
страните.
ОСЪЖДА „с.к.” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Средец“ ул. „С.“ № 29, ет. 7 представлявано от управител Н.П.П., чрез юрисконсулт Л.В.,
да заплати на Б. П. Ж., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „Н.“ II, бл.214, вх. А, ет. 2, ап. 6, на
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 50 лева, предявен като частичен иск от
общ размер от сума от 500 лв.
ОСЪЖДА „с.к.” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Средец“ ул. „С.“ № 29, ет. 7 представлявано от управител Н.П.П., чрез юрисконсулт Л.В.,
да заплати на Б. П. Ж., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „Н.“ II, бл.214, вх. А, ет. 2, ап. 6, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1205 (хиляда двеста и пет лева) за разноски
по делото, както и да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 50 (петдесет)
лева за втория предявен и уважен иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5