РЕШЕНИЕ
№ 634
гр. Бургас, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Таня Д. Евтимова
Членове:Радостина П. Иванова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20242100500739 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ищцата П. П. Г.-Х., ЕГН:
**********, подадена чрез упълномощения й процесуален представител адв.
Станко Кралев– БАК против решение № 593 от 22.03.2024г.,постановено по
гр.д.№ 4179/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, в отхвърлителната
му част, с която съдът е отхвърлил иска й с правно основание чл. 432, ал.1 от
КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Искър, бул. „Христофор Колумб" № 43, да
заплати на ищцата останалата част от претенцията й за разликата над
уважения размер от 1200 лв. до пълния предявен размер на претенцията от
3000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във
физически болки по тялото и крайниците, вследствие на телесни увреждания
– синкаво кръвонасядане и оток в областта на ляв лакът, счупване на девета
ребрена дъга вляво – всички представляващи временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, както и посттравматичен стрес, претърпени от
ищцата, вследствие на ПТП, причинено на 13.10.2021г. по непредпазливост от
О. Ц. М., ЕГН **********, като водач на автобус марка „Ноге Туринг“ с рег.
№ **********, застрахован по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите при ответното дружество към момента на
1
настъпване на инцидента. Със същото решение ответното дружество е
осъдено да заплати на ищцата сумата от 48 лв., представляваща сторени по
делото разноски за внесена държавна такса, съразмерно с уважената част от
иска, както и да заплати на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона
за адвокатурат на адв. Станко Кралев, вписан в АК –Бургас сумата от 240 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна
адвокатска помощ и съдействие на ищцата, като също така ищцата е осъдена
да заплати на ответника сумата от 459 лв., представляваща сторени по делото
разноски за депозити за вещи лица и призоваване на свидетел, заплатена
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, както и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК, вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение в
атакуваната му отхвърлителна част, с твърдения, че същото е
незаконосъобразно. Въззивницата счита, че от събраните по делото
доказателства е установена по безспорен начин фактологията, описана в
исковата молба, която е подробно възпроизведена и във въззивната жалба. Що
се касае до възражението за съпричиняване на вредите в жалбата се оспорва
като недоказано обстоятелството, че на конкретното място в автобуса, на което
е седяла ищцата изобщо е бил оборудвано с предпазен колан, вкл. и ако е
имало такъв, че същият изправен. Възразява се, че обстоятелствата, изнесени
от небезпристрасният според въззивницата водач на превозното средство, че в
автобуса имало предпазни колани и,че на таблото му светвал сигнал,ако някой
не го постави, противоречат на заявеното от вещото лице Т. /присъствало при
оглед на автобуса в досъдебното производство/, че по делото няма данни
действително да е имало предпазни колани в автобуса. Независимо от това се
твърди, че дори и ищцата да е била без предпазен колан не може да се приеме,
че това обосновава наличие на принос в параметрите,определени от съда.
Твърди се,че може да е вярно едното от двете: или, че ищцата е била с
предпазен колан или ако е била без предпазен колан, то това означава, че
водачът не е изпълнил задължението си да не превозва такъв пътник. Дори и
да се приеме, че ищцата е била без предпазен колан, с оглед характера и
механизма на причиняване на нараняванията й и съобразно заключението на
вещите лица, то се счита, че приносът й в резултата е не повече от 5%. По
подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението, в
обжалваната отхвърлителна част и изцяло уважаване на иска в пълния му
размер от 3000 лв. При условията на евентуалност, в случай, че се приеме
съпричиняване, то да бъде определено в размер на 5%. Моли за присъждане
на разноските и пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание
въззивницата не се явява и не изпраща представител.
В срока по чл. 263,ал. 1 от ГПК въззиваемият ЗК „ЕВРОИНС“ АД не е
депозирал писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание
въззиваемото дружество,чрез упълномощения си процесуален представител
юрисконсулт С. заявява, че всички аргументи в жалбата, извън въпроса за
2
съпричиняването е напълно безпредметно да се разглеждат. Възразява против
твърденията, че въззивницата има принос в съпричиняване на вредоносния
резултат от 5%, който счита за необоснован с оглед установените по делото
факти. Представя доказателство – платежно нарежда от 17.04.2024г. за
плащане на ищцата на присъдената й с първоинстанционното решение сума от
общо 1548лв.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите и възраженията на
страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Районният съд е бил сезиран с предявени от ищцата П. П. Г.-Х. искове за
осъждане на ответника "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС"
АД, да й заплати на основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 3 000
лева, представляваща остатък от обезщетение /в общ размер на 6000 лева/ за
неимуществени вреди за причинени й леки телесни повреди, изразяващи се в
болки по тялото и крайниците, синкаво кръвонасядане и оток в областта на
ляв лакът, счупване на девета ребрена дъга вляво – временно разстройство на
здравето, неопасно за живота и посттравматичен стрес, претърпени от ищцата,
вследствие на ПТП, причинено на 13.10.2021г. по непредпазливост от О. Ц.
М., ЕГН ********** при управление на автобус марка „Ноге Туринг“ с рег. №
**********, застрахован към момента на настъпване на инцидента по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответното
дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня, следващ
настъпване на инциденна 14.10.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, както и направените разноски по делото.
В исковата молба се твърди, че на 13.10.2021г. около 22:48 часа на
автомагистрала „Тракия“ км. 345, посока гр. Бургас, при движение автобус
„Ноге Туринг“ с рег. № **********, собственост на „Юнион Ивкони“ ООД,
управляван от О. Ц. М., загубил устойчивост, поради което водачът намалил
скоростта му от 100 км/ч на 65 км/ч., след което загубил контрол върху
управлението му и неуправляемият автобус се насочил към затревения банкет.
Посочва се, че автобусът се наклонил надясно и преди окончателно спиране
легнал на дясната си страна, като част от горната му част се оказала в
отводнителната канавка. Сочи се, че по случая е било образувано досъдебно
производство, впоследствие прекратено, като от извършената по него
автотехническа експертиза е било установено, че причината за възникване на
3
ПТП е управление на автобуса от водача му със скорост, която не е
биласъобразена с неблагоприятните пътно-метеорологични условия - пороен
дъжд, наводнено пътно платно, силен страничен вятър и последваща загуба на
контрол върху управлението на превозното средство. Ищцата заявява, че към
датата на настъпване на ПТП автобусът бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответното дружество.
Сочи, че вследствие са й били причинени леки телесни повреди, изразяващи
се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота – болки по
тялото и крайниците, синкаво кръвонасядане и оток в областта на ляв лакът,
счупване на 9-та ребрена дъга вляво. От така настъпилите телесни увреждания
ищцата заявява, че довели до причинени неимуществени вреди, изразяващи се
във физически болки и страдания, невъзможност за движение на ляво рамо
без болка, множеството болки по тялото, съпроводени с психически стрес,
сърцебиене, довели до безсъние и тревожност. Твърди, че поради възрастта й,
физическото, както и менталното й състояние, се е наложило по-дълъг период
на възстановяване, като се твърди, че и към момента ищцата продължава да
изпитва дискомфорт и невъзможност да извършва дори елементарни
дейности, а за някои от нараняванията дори не се очаква възстановяване.
Заявявам че претърпяното ПТП е оказало особено силно негативно влияние
върху психиката й, преживявала спомените за случилото се. Заявява, че след
покана ответното дружеството й заплатило обезщетение в размер на 3000
лв.,което ищцата счита за несправедлило, тъй като не обезщетявало в пълен
обем преживените от нея физически и психически страдания, като счита, че
пълния размер на обезвредата й възлиза в размр на 6000 лв. По горните
съображения ищцата е предявила претенция за заплащане на обезщетение за
гореописаните вреди в размер на сумата от още 3000лв. от цялата
претендирана от нея сума от 6000лв., ведно със законната лихва от
14.10.2021г.до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозиран отговор на
исковата молба, в който е оспорило исковете недоказани по основание и
размер. Изрично в писмения отговор ответника е заявил,че не оспорва
отделни твърдени в исковата молба факти, а именно, че е налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност” за процесния автомобил съгласно
полица № 07121002039002, валидна към датата на процесното ПТП, че на
05.04.2023г. ищцата е депозирала пред ответното дружество извънсъдебна
4
претенция по реда на чл. 380 от КЗ, по която е образувана щета № **********,
въз осонова на която ответника е изплатил на ищцата на 26.05.2023г. в
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лева;
че вина за настъпването на процесното ПТП има водачът на процесния
автобус; че ПТП е настъпило при описания в исковата молба механизъм; че
вследствие на процесното ПТП ищцата е получила уврежданията, описани в
исковата молба, както и, че справедливия размер на обезщетението за
претърпените от ищцата неимуществени вреди е претендирания от нея размер
6 000 лева. Ответникът е заявил, че с изключения на изрично признатите от
него по-горе обстоятелства оспорва всички останали твърдения в исковата
молба,като е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от ищцата, като се твърди, че към момента на ПТП същата не е била с
правилно поставен предпазен колан. Счита, че при наличието на такъв
ищцата е нямало да изпадне от седалката и съответно да получи конкретните
телесни увреждания, т.е., заявява, че вредите й са били предотвратими,като
сочи,че ищцата е допринесла за вредоносните последици не по-малко от 50 %,
с който размер следва да се намали на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД размер на
следващото й се обезщетение. По тези съображения се иска изцяло
отхвърляне на предявения иск за сумата от още 3000 лв., над вече платеното
на ищцата обезщетение от 3000лв.
Предявените искове са с правно основание 432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
От фактическа страна,съдът намира следното:
По делото страните не спорят относно посочения в исковата молба
механизъм на процесното ПТП, вината на водача на превозното средство,
настъпилите вследствие инцидента за ищцата физически увреждания и
морални вреди, причинно-следствената връзка между вредите и ПТП, както и
по размера на тяхното справедливо обезщетяване. Не се спори относно
наличие на сключена за процесния автомобил задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, както и, че същата е била валидна
към датата на настъпване на ПТП. Предвид това на основание чл. 146,ал. 1, т.
3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните горепосочените обстоятелствата.
Спорният по делото въпрос е относно това дали въззивницата има принос
в съпричиняване на вредоносния резултат и ако такъв се установи какъв е
5
неговия размер. За установяване на факта дали има съпричиняване с оглед
възраженията на ответника по делото е следвало да се установи дали
процесния автобус е бил снабден с обезопасителни колани и дали ищцата е
била с поставен такъв при настъпване на ПТП, както и дали поставения колан
би предотвратил/ограничил настъпване на вредите и в каква степен.
За установяване на горните обстоятелства в първата инстанция е
извършена комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза,
изготвена от вещите лица Т. и Ш.. Вещото лице Т. е заявило, че при изготвяне
на заключението не е бил възможен оглед на процесния автобус, доколкото
същият е изпълнявал денонощно курсове в страната и чужбина както и, че по
делото няма данни дали автобусът действително е бил снабден с предпазни
колани. Същевременно в експертизата изрично е дадено заключение, че по
спецификация автобусът е оборудван с обезопасителни колани, доколкото
същите са задължителни съгласно цитираното от експертза в заключението
Правило № 16 на ИКЕ на ООН. В съдебно заседание експертът Т. е посочил,
че е присъствал при извършване на огледа на автобуса в досъдебното
производство,но не е обърнал внимание дали действително обезопасителни
колани са били налице, в т.ч. и за седалката на ищцата. Дадено е заключение,
че поставения колан би предотвратил контакта с частите на автобуса и би
намалил болката и телесните увреждания на ищцата, доколкото технически
изправният обезопасителен колан, поставен според изискванията ограничава
движенията на тялото и намалява или предотвратява телесни увреждания.
Обяснено е,че обезопасителният колан задържа тялото на пътника към
седалката, с оглед на което предпазва от съприкосновение на тялото му с
издадени части в купето на автобуса и намалява интензивността на ударите.
Посочено е, че телесните увреждания на ищцата, изразяващи се в болки по
тялото и крайниците, синкаво кръвонасядане и оток в областта на ляв лакът,
както и счупване на 9-та ребрена дъга в ляво, са в резултат именно на ударите
в издадените части в купето на автобуса при сложните му пространствени
движения. В съдебно заседание вещото лице Ш. е посочила, че е възможно да
се получат и увреждания и от самия предпазен колан, ако такъв е бил
поставен, но доколкото в случая такива не са налице евентуалното им
настъпване не може да се предполага и обсъжда.
В първата инстанция е бил представен и приет като доказателства
протокол за разпит на ищцата като свидетел от 14.10.2021г. в досъдебното
6
производство. В дадените показания ищцата е заявила неизгодния за себе си
факт, че по време на инцидента е искала да си сложи колан, но не е намерила
такъв. Посочила е, че може и да е имало колан, но тя не го е намерила.
Обяснила е, че е „прелетяла“ разстоянието от седалката, на която седяла и е
паднала върху стъклото от дясната страна на автобуса.
По делото е разпитан като свидетел водачът на процесния автобус
М.,който е заявил, че автобусът е бил снабден предпазни колани, тъй като без
такива е нямало как да мине технически преглед. В показанията си свидетелят
заявява, че не е извършвал проверка дали пътниците са били с поставени
колани, но сочи, че над мястото на водача в атобуса има монитор, който
уведомява пътниците да си сложат коланите.
С обжалваното решение, районният съд е приел, че налице
съпричиняване на вредите от ищцата поради непоставяне от нея на
обезопасителен колан. За да достигне до тоз решаващ извод съдът се е
основал както показанията на ответниковия свидетел –водачът на МПС и
заключението по извършената САТЕ, така и показанията на ищцата,дадени в
досъдебното произвоство, въз основа на които данни след е приел, че е
установено, че седалките в автобуса са били снабдени с предпазни колани, но
при настъпване на ПТП ишцата не е била с поставен такъв бил, а същият би
предотвратил контакта на тялото й с частите в автобуса и би намалил болката
и телесните увреждания на ищцата. Поведението на ищцата, изразяващо се в
непоставяне на обезопасителния предпазен колан е квалифицирано като
нарушение на чл. 137а,ал. 1 от ЗДв.П., с оглед на което съдът е определил
нейния принос в настъпването на цялостния вредоносен резултат в размер на
30 %, въз основа на който е преценил,че дължимото й и неоспорено от
ответника обезщетение от 6000лв. следва да се намали с така определения
процент на съпричиняване възлизащ в размер на 1800лв. Предвид това съдът е
изчислил, че след приспадане на вече платената й от ответника сума от 3000
лв. на ищцата й се следва обезщетение за причинените й неимуществени
вреди от още 1200 лв.,до който размер е уважил иска,ведно със законната
лихва от 14.10.2021г. до окончателното й изплащане, като в останалата част
над присъдената сума от 1200 лв.до претендираната от 3000 лв. искът е
отхвърлен като неоснователен.
Предмет на въззивната жалба е решението, в отхвърлителната му част,
както и в частта относно възложените в тежест ищцата разноски. В останалата
7
осъдителна част решението не е обжалвано от страните, поради е влязло в
законна сила.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното
решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването
на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което
намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира, че
районният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото, въз
основа на която е направил правилни и обосновани фактически и правни
изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и към които тя
препраща на основание чл. 272 от ГПК. В допълнение по направените във
въззивната жалба оплаквания, които касаят само приетото от
първоинстанционния съд съпричиняване на вредите от ищцата и размера на
определения й процент принос в настъпването им, съдът намира следното:
Съгласно т. 7 от ППВС №17/1963г. обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и пострадалият е допринесъл за
тяхното настъпване, като приносът на увредения за вредите е обективен
елемент от съпричиняването, изразяващо се в действие или бездействие. При
съпричиняването увреденият не е задължително да извършва непозволеното
увреждане, но допринася за причиняване на вредата тогава, когато е създал
реална възможност за настъпването или е превърнал създадената от
делинквента реална опасност в действителност. Пострадалият допринася за
настъпване на вредата и в хипотезата, разгледана в т.7 от ТР №1/2014г. по
тълк. д. №1/2014г. ОСТК на ВКС когато той макар да не е допринесъл за
настъпване на събитието, с поведението си е спомогнал за собственото си
увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата. В този случай само по
себе си макар поведението на пострадалия да не е причинило настъпване на
вредата, щом като то е допринесло за увреждането, това съставлява основание
върху делинкветна да не бъде вълагана цялата отговорност за обезвреда на
вредоносния резултат, а само за част от него, чрез намаляването му съобразно
приноса на пострадалия в настъпване на вредите.
На първо място от данните по делото, съдържащи се в изявленията на
ищцата при разпита й в досъдебното производство и експертното заключение
в първата инстанция, в т.ч. и с оглед характера на причинените телесни
увреждания на ищцата безпротиворечиво и еднозначно се установява, че при
8
настъпване на ПТП ищцата е била без поставен предпазен колан.
По отношение на другия спорен въпрос дали автобусът е бил снабден с
обезопасителни колани настоящата инстанция намира за правилна оценката,
направена от районния съд на доказателствения материал по делото и счита за
напълно обоснован и креспондиращ с ангажираните доказателства решаващия
му извод за наличие на съпричиняване от ищцата на вредосносния резултат,
поради непоставяне на препазен колан при настъпване на ПТП. В случая
извършената преценка на ангажираните по делото доказателства е направена
не само поотделно, но и в тяхната съпкупност. В експертното заключение се
сочи, че по спецификация автобусът е оборудван с обезопасителни колани, а в
показанията си водачът на автобуса заявява, че такива колани са били
фактически налични към момента на настъпване на ПТП. Затова при липса на
каквито и да е данни за противното и доколкото експертното заключение и
свидетелските показания установяват факти, които са еднозначни и
безпротиворечиви и не се опровергават от останалия доказателствен
материал, правилно съдът ги е кредитирал. Обстоятелството, че вещото лице
Т. е заявило, че по делото няма събрани данни дали действително автобусът е
бил снабден с предпазни колани не разколебава достовереността на
показанията на свидетеля – водач на автобуса, независимо от неговата
заинтересуваност от изхода по делото съгласно чл. 172 от ГПК. Това изявление
на вещото лице не е основано на лична негова констатация, че в автобуса няма
колани, а на обстоятелството, че поради невъзможност за извършване на оглед
наличието на колани в автобуса не е могло да бъде проверено от него, вкл. е
останало извън възприятията му и по време на присъствието му при огледа в
досъдебното производство. Следва да се съобрази и обстоятелството, че при
изготвяне на експертизата си вещото лице е взело предвид и на показанията на
св. Р. Ж., разпитана в хода на досъдебното производство, която е заявила, че
непосредствено преди настъпване на инцидента е сложила обезопасителния
колан, който е бил на седалката й. Поради последваща смърт на тази
свидетелка разпита й, ангажиран от ответната страна в първата инстанция е
бил невъзможен.
От гореизложеното се налага извода, до който е стигнал и
първоинстанционния съд,че с поведението си, изразяващо се в непоставяне на
предпазен колан, какъвто се установява,че е бил наличен ищцата е нарушила
изискването на чл. 137а, ал. 1 от ЗДв.П. Така тя е допринесла обективно за
9
причиняване на вредоносния резултат, тъй като от експертизата става ясно, че
поставянето на обезопасителен колан би предотвратил контакта на тялото й с
частите в автобуса и би намалило болката и причинените й телесни
увреждания при настъпилото ПТП, а уврежданията й – синини по тялото и
крайниците, оток в ляв лакът и счупване на 9-та дясна ребрена дъга са
причинени основно от контакта на тялото й с частите на автобуса при
изпадането му от седалката, поради необезопасяването на ищцата чрез
поставяне на колан и са в резултат на свободното движение на тялото й,
довело до ударите върху него в издадените части в купето. Съгласно чл. 137а,
ал. 1 от ЗДв.П ищцата е следвало да бъде с поставен колан по време на
движение на автобуса, поради което с бездействието си е допринесла за
увреждането, независимо, че същата няма каквато и да е вина за настъпване
на ПТП. Затова правилно районният съд е преценил, че е налице основание по
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на отговорността на застрахователя по
предявения срещу него иск за обезвреда на вредоносния резултат. Настоящата
инстанция намира, че по делото не са налице обстоятелства за намаляване на
процента на съпричиняване, определен от първостепенния съда от 30 % до
искания от ищцата в размер от 5%, който предполага незначителен принос в
настъпване на вредите. В случая обаче уврежданията й са получени именно
поради изпадане на тялото й от седалката върху купето на автобуса в резултат
от неизпълнение на задължението й по чл. 137а, ал. 1 от ЗДв.П., което не може
да определи приносът й за настъпване на вредите като незначителен. По
горните съображения настоящата инстанция намира за неоснователни
оплакванията в жалбата за липса на принос, респ. за незначителен принос при
настъпване на вредите.
Доколкото вида и обема на причинените на ищцата вреди не се оспорва
и е обявен за ненуждащ се от доказване в претендирания от нея размер от 6000
лв., макар съдът да не е обвързан от този размер, при преценката на чл. 52 от
ЗЗД го намира за справедлив и съотвестващ на причинените й както
физически болки, така и психически страдания. Ето защо правилно
следващото на ищцата обезщението в размер на 6000 лв. е намалено с 30%,
възлизащо на сумата от 1800 лв., поради което дължимата й обезвреда е
определан в размер 4200 лв. Затова искът в останалата част над уважения
размер от 1200 лв. до претендирания от 3000 лв. от общата сума от 6000 лв. се
явява неоснователен, поради което правилно е отхвърлен като недоказан.
Поради пълно съвпадане на изводите на районния съд с тези на
настоящата инстанция, първоинстанционното решение в обжалваните му
10
части, в т.ч. и касаещи разноските се явява правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 3 от ГПК в
полза на въззиваемото дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100 лв., определен
съгласно чл. 25,ал. 1 от НЗПП.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 593 от 22.03.2024г.,постановено по гр.д.
№ 4179/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, в обжалваните му части.
ОСЪЖДА П. П. Г.-Х., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, бул. „Христофор
Колумб" № 43, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр.с чл. 25, ал. 1 от НЗПП
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11