Мотиви към присъда по НОХД № 1714 по описа за 2011г. на ШРС
Подсъдимият Л.И.Д. е
предаден на съд по две обвинения по
чл.183, ал.1 от НК, за това, че за
времето от 01.03.2011г. до м.октомври 2011г. включително, в гр.Шумен, след като
бил осъден с Решение №135/11г. по описа на ШРС да издържа свой низходящ- сина
си М.Л.Д., роден на ***г., ЕГН: **********, съзнателно не изпълнил задължението
си в размер на повече от две вноски, а именно-8 месечни вноски по 70,00 лева -общо
сумата от 560,00 лв., както и за това, че за времето от 01.03.2011г. до
м.октомври 2011г. включително, в гр.Шумен, след като бил осъден с Решение
№135/11г. по описа на ШРС да издържа свой низходящ- дъщеря и А.Л. Д., родена на
***г., ЕГН: **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две вноски, а именно-8 месечни вноски по 60,00 лева -общо сумата от
480,00 лв.
Пострадалите лица не предявяват граждански иск за
причинени имуществени или неимуществени вреди.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото
обвинение.
Разпитан на досъдебното
производство и пред съда, подсъдимият не се счита за виновен в извършване на
посочените в обвинителния акт деяния и излага подробни доводи в своя защита.
След преценка на събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият и свидетелката Н.В.Д.
били съпрузи, като по време на брака били родени две деца- М.Л.Д., роден на ***г.
и А.Л. Д., родена на ***г***/10г. на ШРС, влязло в законна сила на 09.03.2011г.,
бракът между двамата бил прекратен, а родителските права по отношение децата
били присъдени на майката. Подсъдимият бил осъден да заплаща на сина си М.Д.
месечна издръжка в размер на 70,00 лева, а за дъщеря си А. Д.- месечна издръжка
в размер на 60,00 лева, считано от влизане на решението в сила. Същият обаче не
изплатил никаква част от дължимите суми. Така за времето от м.март 2011г. до м.октомври
2011г. подс.Д. не заплатил 8 вноски по 70,00 лева, общо 560 лева за сина си и 8
вноски по 60,00 лева, общо 480 лева за дъщеря си.
Изложената фактическа обстановка съдът приема
за установена въз основа на показанията на свидетелката Н.В., както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.
Предвид така установената
фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимият е осъществил
състава на две отделни престъпления по чл.183, ал.1 от НК, тъй като същият
безспорно съзнателно не е изпълнил задълженията си да издържа свои низходящи в
размер на повече от две вноски, след като е бил осъден с влязло в сила съдебно
решение. Неоснователни са възраженията на подсъдимия, че не дължи издръжка, тъй
като не е биологичен баща на двете деца. Действително, св.В. е направила
изявление в този смисъл в съдебното заседание по бракоразводното дело. Според
чл.61, ал.1 от СК обаче съпругът на майката се смята за баща на детето, родено
по време на брака. Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето в
срок до една година от узнаването на раждането (чл.62, ал.1 от СК). В случая и двете
деца са родени по време на брака на подсъдимия със свидетелката, като Д. не е
оспорил бащинството по законоустановения ред. При това положение същият има
качеството „баща” по смисъла на СК, независимо от биологичния произход на
децата и съответно е натоварен със задължението за заплащане на издръжка. Налице са две отделни деяния, а не
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като са
засегнати правата на различни лица. Не би могло да се счете, че е следвало да
се извърши прихващане на дължимите суми за издръжка с наема, който св.В. е
дължала на подсъдимия, тъй като чл.148 от СК изрично забранява прихващането на
вземане със задължение за издръжка. Отделно от това следва да се отбележи, че
прихващане е принципно недопустимо, тъй като се касае за задължения между
различни лица- подсъдимият дължи издръжка на двете си деца, а св.В. дължи на
подсъдимия наем. Деянията са извършени с пряк умисъл, като деецът е съзнавал техния
общественоопасен характер и е искал настъпването на общественоопасните им
последици. Съгласно константната съдебна практика умисъл за извършване на
престъпление по чл.183, ал.1 от НК е налице винаги, когато извършителят е в
трудоспособна възраст и не е с изгубена работоспособност. При това положение
размерът на доходите на подсъдимия е без правно значение за неговата
наказателна отговорност.
При определяне на наказанията на подсъдимия Д. съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства минималните доходи на
подсъдимия, който работи на 4-часов работен ден, необходимостта същият да
полага грижи и за майка си, която е в тежко здравословно състояние и не на
последно място обстоятелството, че очевидно подсъдимият действително не е
биологичен баща на двете си деца. При така установеното съдът намери, че
наказанието следва да бъде определено с оглед наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, като прецени, че в конкретния случай и
най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко,
поради което и на основание чл.55 ал.1, т.2, б.В от НК замени предвиденото в
закона по-леко наказание пробация с глоба в размер на сто лева за всяко от
деянията.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът също така
определи общо наказание на подсъдимия като наложи най-тежкото наказание от
определените за двете престъпления, а именно глоба в размер на сто лева.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: