Определение по дело №75/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК . Образувано е по въззивна жалба на О. Д. З.-гр.Б., представлявано от директора Д. К. против Решение № 1452/11.05.2009 г., постановено по гр.д.№7/2009 г. по описа на РС Р..

С жалбата се правят оплаквания за постановяване на атакуваното решение при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и се иска отмяната му.

Твърди се , че е налице реално , а не фиктивно съкращаване. Неправилно е обсъждано между кои служители от помощно –обслужващия персонал следва да бъде извършен подбора. В нарушение на процесуалния закон събраните доказателства са обсъждани едностранчиво. Неправилно детското заведение е осъдено да заплати и разноски по делото. Иска се да бъде отменено атакуваното решение и исковете отхвърлени като неоснователни.

Пълномощникът на въззиваемата оспорва жалбата. Няма реално съкращаване на щата. Няма извършен подбор. Иска се атакуваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Доказателства по смисъла на чл.266 ГПК пред настоящата инстанция не са представяни.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, след като се запозна с първоинстанционното дело наведените във въззивната жалба оплаквания и съобразно правомощията си намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение.

Постановеното решение е валидноидопустимо, а разгледани по същество - оплакванията срещу него от страна на въззивника са неоснователни по следните съображенията:

Правилно и в съответствие с установените пред него факти районният съд е заключил, че правото на работодателя да прекрати съществуващо трудово правоотношение с работника е негово субективно преобразуващо право за едностранно преустановяване на трудовоправната връзка помежду им.

Правилен е и изводът, че трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено на осн.чл.328, ал.1, т.2 КТ, чийто фактически състав изисква наличието на няколко кумулативни предпоставки.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че между страните е било налице трудово правоотношение за неопределено и пълно работно време, по което въззиваемата е заемала длъжността “чистач (прислужник)”.

Трудовото правоотношение е прекратено с атакуваната Заповед № 27/13.11.2008 г. на осн.чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата, считано от 14.11.2008 г.. Със заповед от 27.10.2008 г. директора на заведението е назначил комисия да извърши подбор. Комисията в Протокол от 10.11.2008 г. е предложила ищцата да бъде съкратена , като мотив е прието , че същата има “добро семейно и материално положение”.

Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с А. И. посочено в заповедта е съкращаване в щата. Последното предпоставя необходимостта от извършването на подбор. С факта на уволнението на съответния работник работодателят реализира субективното си право на подбор в хипотезата на чл. 329, ал. 1 вр. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и следва да се приеме, че подборът е част от правото на уволнение. Съгласно първата от визираните норми (тази на чл. 329, ал. 1 от КТ), работодателят има право на подбор при съкращаване в щата така , че в интерес на службата да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Когато съкращаването в щата (както в случая) засяга повече от една идентични длъжности, правото на подбор се превръща в задължение за работодателя и изпълнението му е предпоставка за законност на извършеното уволнение, заемащ тази длъжност. Работодателят има автономното право на преценка, която основава на конкретни факти от развитието на всяко индивидуално трудово правоотношение, от нивото и качеството на изпълнение на съответната трудова функция от работника . Тази преценка е по целесъобразност и като такава тя не подлежи на съдебен контрол. Предмет на последния е единствено и само фактът на осъществена селекция от страна на работодателя по критериите "професионална квалификация" и "ниво на изпълнение на възложената работа". Въпрос на вътрешна организация е начинът на осъщестяване на подбора, вкл. и изборът на способите за оценка на качествата на работниците , изпълняващи една и съща работа. Необходимо и достатъчно е това да са посочените по – горе два критерия, за да се приеме, че задължението на работодателя за подбор преди уволнението, е спазено. Събраният по делото доказателствен материал установява, че това не е сторено. Работодателят не е изпълнил задължението си да извърши подбор между лица, заемащи длъжността “чистач” – общо 11 души. В случая комисията въобще не се е занимавала с посочените критерии. Извършения подбор е формален , извършен по неясни критерии. “Обобщените” резултати от подбора съдържащи се в протокола на комисията не кореспондират с подбор по смисъла на чл.329 КТ. Така че, на практика подбор не е извършван.

За да е законосъобразно осъщественото прекратяване на процесното трудово правоотношение следва да е налице съкращение в щата , засягащо длъжността, заемана от въззиваемата и упражнено право на подбор по критериите на чл.329, ал. 1 от КТ. Доказателствената тежест е върху работодателя. В случая след като не се установява законосъобразното осъществяване на горните факти, се налага извода, че за работодателя не се поражда правото на уволнение в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. След като не е извършил оценка на качествата на лицата, заемащи длъжността “чистач”- заемана от въззиваемата, по меродавните, визирани по – горе, показатели (на чл. 329, ал. 1 от КТ), работодателят не е изпълнил задължението си за подбор.

По отношение на този извод, обоснован въз основа на анализа на ангажираните доказателства от двете страни, настоящата инстанция се счита длъжна да отбележи, че споделя изцяло изложените мотиви от районния съд досежно незаконосъобразността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото, поради неустановяване /недоказване/ наличието на фактическият състав, посочен в същата като основание за това, и за избягване на преповтарянето им съобразно нормата на чл.272 ГПК препраща към тях.

Стигайки до тези фактически и правни изводи, настоящата инстанция констатира, че те съвпадат с изводите на първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното и на основание чл.269 – чл.272 ГПК, Окръжен съд гр.Б.

Р Е Ш И

Потвърждава решения № 1452/11.05.2009 г. на РС-Р. по гр. д. № 7/2009 г..

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: Членове: