№ 27736
гр. София, 08.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110171069 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Депозирана е молба с вх. № 149473/29.05.2023 г. от „Методия Уеб“ ООД, чрез
пълномощника адв. Д. М., с която е заявено искане по чл. 248 ГПК за изменение на
постановеното по делото Решение № 7534 от 12.05.2023 г. в частта за разноските, като се
присъди в полза на ответника разноски за платено адвокатско възнаграждение, сторени в
заповедното производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете на ищеца.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът „БТВ Медиа Груп“ ЕАД изразява становище по
молбата, като я намира за неоснователна. Поддържа се, че
деловодни разноски са определени в съответствие с нормативната уредба, като излага, че
подаването на бланкетно възражение по чл. 414 ГПК не предполага извършването на
разходи за адвокатско възнаграждение. Моли за отхвърляне на молбата.
Съдът, като се запозна с искането на ищеца и постъпилия от ответника отговор,
намира молбата по чл. 248 ГПК за подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна, поради което същата е процесуално допустима, като по
същество съдът я намира за неоснователна по следните съображения:
Настоящото исково дело е образувано при условията на чл. 422 ГПК, във връзка с
подадено възражение от ответника от 20.08.2021 г. по ч.гр.д. № 13796/2021 г., към което е
представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 19.08.2021 г.
В случая следва да се разгледа по-генералният въпрос за разноските в заповедното
производство. При граматическото и систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 412,
т. 6 ГПК и чл. 413 ГПК, трябва да се направи извод, че в рамките на заповедното
производство се извършват разноски, включително и от длъжника, като производството, с
получаването на заповедта за изпълнение от длъжника, се превръща от едностранно, в
двустранно. Когато длъжникът подаде възражение, какъвто е настоящият случай,
производството се превръща и в спорно такова, доколкото е налице правен спор за
вземанията претендирани от кредитора. При това положение, с оглед логиката на
процесуалният закон, когато липсват изрични правила за някое производство, то следва да
се приложат правилата на общата част – чл. 78 ГПК и чл. 81 ГПК.
Съдът намира, че действително в заповедното производство се дължат разноски на
длъжника, но само в хипотезата на чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 НМРАВ – за съвет и консултация и
1
то, при положение че е направено подробно и обосновано възражение с доводи и
възражения, които биха могли да се разгледат в акта по същество.В случая възражението е
бланкетно, като е направено общо оспорване за недължимост на сумите по заповедта за
изпълнение.
Когато съдът прави преценката си за това дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност при направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния представител
на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната релевантност за
изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата процесуална активност по
обосноваване на поддържаната позиция от правна страна.
Заповедното производство не може да обуслови фактическа и правна сложност, тъй
като целта му е да провери дали едно вземане е спорно или безспорно, но въпреки това, ако
длъжникът, респ. процесуалният му представител, е изразил и направил адекватни
небланкетни възражения това означава, че същият е бил ангажиран с делото, следователно е
положен труд, за което би следвало да се заплати съответно, макар и минимално
възнаграждение. В подобна хипотеза би следвало да се приложи нормата на чл. 6, т. 5
НМРАВ.
В настоящия случай обаче не трябва да се присъжда адвокатско възнаграждение за
заповедното производство, тъй като единственото процесуално действие, което е извършил
длъжникът - ответник е подаването на бланкетно възражение.Липсата на активно
процесуално поведение изключва възможността да бъдат присъдени разноски. При това
положение, да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение на практика би нарушило
основния за българското гражданско право принцип за забрана за неоснователно
обогатяване. Съдебните разноски като законна последица от изхода на правния спор не
могат да служат като средство за обогатяване на едната от страните. Те са последица от
неоснователното ангажиране на нейния патримониум, с оглед организирането на защитата
срещу неоснователната претенция на другата страна.
Не може да се приложи и разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от НМРАВ. Този извод се
основава на схващането, че съдът не е обвързан от предвиденото в НМРАВ по отношение
на адвокатското възнаграждение, като в тази насока съобразява и Решение от 23.11.2017 г.
на СЕС по съединени дела C-427/16 и C-428/16: „че определянето на минимални размери за
адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална
правна уредба като разглежданата в главните производства, възпрепятствайки другите
доставчици на правни услуги да определят възнаграждения под тези минимални размери, е
равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи (вж. в този
смисъл решение от 4 септември 2014 г., API и др., C‑184/13—C‑187/13, C‑194/13, C‑195/13 и
C‑208/13, EU:C:2014:2147, т. 43)… член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като
разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат- под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката- да
договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета
от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга
страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с
оглед на конкретните условия за прилагането, такава правна уредба действително
отговаря на легитимни цели, и дали така наложените ограничения се свеждат до това,
което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.“. Тоест,
националният съд не е обвързан от предвиденото в НМРАВ. Този извод на съда е основан
на обстоятелството, че решението на СЕС по преюдициалното запитване се ползва със сила
2
на тълкувано нещо, като се изяснява значението на съществуващите норми на правото на
ЕС, поради което и действието му е „erga omnes“. Силата на тълкувано нещо се изразява в
забрана за националният съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното дело или да
замести даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или
правилността на решението на СЕС – вж. Решение по дело 05.10.2010 г., Elchinov, C- 173/09,
т. 29.
Както вече беше посочено, в заповедното производство е подадено бланкетно
възражение. При това положение, съдът намира, че когато страната реши да ползва
адвокатска защита, въпреки възможността сама да се защити по облекчен ред, съответно да
ползва адвокатските услуги едва в исковия процес, то разноските за това следва да останат в
нейна тежест. Адвокатското възнаграждение цели да възмезди труда на адвоката за
предоставената адекватна и добросъвестна правна защита. То не може да служи като
средство за неоснователно обогатяване в нарушение на основния принцип на българското
право за недопускане на неоснователното обогатяване. Когато на практика адвокатската
услуга е сведена до подписване от адвоката на бланка за възражение по чл. 414 ГПК (в
качеството на процесуален представител), без да извършено проучване на делото, респ. без
да са наведени адекватни възражения, ако действително е заплатено адвокатско
възнаграждение, респ. е предоставена безплатна правна помощ, то остава в тежест на
страната, респ. в тежест на адвоката.
Следователно и искането на ищеца за присъждане на допълнителни съдебни разноски,
сторени във връзка със защитата му в производството по разноските, следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК, заявена от страна на ответника
„Методия Уеб“ ООД, чрез пълномощник адв. Д. М., с вх. № 149473/29.05.2023 г. за
изменение на Решение № 7534 от 12.05.2023 г., постановено по гр.д. № 71069/2021 г. по
описа на СРС, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3