№ 139
гр. Ямбол, 16.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно частно
гражданско дело № 20222300500080 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3, във връзка с чл. 274 и чл. 278 от ГПК.
С Определение № 88/18.01.2022 година по гр. д. № 3450/2021 година на Районен съд-
Ямбол е постановено насрещната искова молба на Е.С., инкорпирирана в отговор на искова
молба вх.№11267/15.12.2021 г. да бъде върната поради неизпълнение на указанията по
чл.129, ал.2 ГПК в Разпореждане №2827/15.12.2021 г. на ЯРС.
Постъпила е частна жалба от Е.С., чрез преупълномощената по делото адв. Д.П. от
АК-Бургас , с която е заявено искане за отмяна на посоченото определение поради
неправилност. Изразено е несъгласие с извода на съда, че с депозираната молба-уточнение
№649/17.01.2022 г. не са изпълнени в пълнота указанията, дадени с разпореждане
№2827/15.12.2021 г. на ЯРС. Изложено е подробно фактическо описание на обстоятелства,
релевантни към изясняване основанието и петитума на формулираната в насрещната искова
молба и молбата-уточнение претенция. Фактическите твърдения, практически изцяло
преповтарящи молбата-уточнение, сочат, че във вр. с проведено зъболечение на ищцата по
първоначалния иск жалбоподателят е поръчал и заплатил на "Самостоятелна медико-
техническа лаборатория Стани-Дент" ЕООД: на 01.04.2020 г. - сумата от 525 лв. за
изграждане на временни мостови конструкции и на 17.04.2020 г. - сумата от 1800 лв. за
изготвяне на металокерамика. За извършените плащания са описани приложени към делото
платежни нареждания, фактура №290/02.04.2020 г. и фактура №293/15.04.2020 г., както и
разпечатка от банкова сметка на дружеството получател на сумите. С тези аргументи
жалбоподателят изтъква, че в пълнота и според изискваната от закона прецизност е
изпълнил задължението си за конкретизация на обстоятелствата, на които се основава
предявеният насрещен иск. Твърди, че се касае за отношения по неформален договор за
услуга, в рамките на които разходите в общ размер на 2325 лв. съставляват общо заплатена
сума от ищеца по насрещния иск за изграждане на временни мостови конструкции и
металокерамика за насрещната по спора страна.
Окръжен съд-Ямбол, като взе предвид застъпеното в жалбата становище и
доказателствата по делото, необходими за съставяне на обоснована преценка при ревизиране
на обжалваното определение, приема за установено следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1
от ГПК; от легитимирана страна, която има право и интерес от обжалване, отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е насочена против подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт по арг. от чл. 129, ал.3 от ГПК, предвид което същата е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
1
Производството по гр. д. № 3450/2021 година на Районен съд-Ямбол е образувано въз
основа на предявен иск от Ж.А.В. против ЕМ. Й. СК., с правно основание чл.45 ЗЗД, с което
се претендират имуществени вреди в размер на 10 000 лв. от проведено при ответника
зъболечение и неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. от претърпени болки,
страдания, социален и психологичен дискомфорт, вследствие на неправилното и
некачествено лечение.
В депозиран отговор вх.№11267/15.12.2021 г. на исковата молба, съдържащ и
насрещен иск, е заявена насрещна осъдителна претенция, изразима чрез петитум "за
заплащане на разноски в размер на 2325 лв. ", които били "заплатени във вр. с лечението на
ищцата", дефинирани по-надолу в текстовата част на НИМ като " претърпени имуществени
вреди" от ищеца.
С разпореждане №2827/15.12.2021г., констатирайки нередовности на посочения
документ, в частта на инкорпорираната в него НИМ по см. на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК и
чл.128, ал.1 т.2 ГПК, ЯРС е оставил без движение насрещната искова молба, като е дал
конкретни указания за отстраняване на нередовностите, придружени със съобщение за
приложимата санкция по чл.129, ал.3 ГПК от тяхното неизпълнение. В изпълнение на
дадените указания жалбоподателят подал молба вх.№649/17.01.2022г. с изложение на
фактически твърдения, които ищецът по НИМ свързва с възникването и осъществяването на
правото му, предмет на осъдителната претенция. Същият заявява, че исковата сума от 2325
лв. представлява направени от него разходи, свеждащи се "в общо заплатена сума за
изграждане на временни мостови конструкции и металокерамика за ищцата по
първоначалния иск". Допълнителната молба уточнение възпроизвежда фактически
пояснения относно отношенията между страните, а именно, че ищцата на 06.04.2020 г.
посетила кабинета на д-р С. с цел провеждане на дентални манипулации - изпиляване на
зъбите й и вземане на мерки за поставяне на коронки и мостови конструкции от
металокерамика, както и мерки за поставяне на временни зъби. По-нататък в молбата
уточнение се сочи, че жалбоподателят поръчал и лично заплатил на "Самостоятелна
медико-техническа лаборатория Стани-Дент" ЕООД, както следва: на 01.04.2020 г. - сумата
от 525 лв. за изграждане на временни мостови конструкции и на 17.04.2020 г. - сумата от
1800 лв. за изготвяне на металокерамика, за което детайлизира гореописаните платежни
документи. Посочил е ,че иска от съда защита на претендираното материално право по пътя
на осъждане на ответницата по насрещния иск да заплати сумата от 2325 лв. , ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на насрещния иск. В изпълнение на
предписаното в указанията по реда на чл.129, ал.2 ГПК жалбоподателят приложил и
доказателство за внесена държавна такса в размер на 93 лв.
С Определение № 88/18.01.2022 година по гр. д. № 3450/2021 г. ЯРС е постановил
насрещната искова молба да се върне, при съображения за незадовилително изпълнение на
дадените указания с разпореждане №2827/15.12.2021 г., което в развитие създало
непреодолими за съда неясноти, касателно основанието на претенцията и вида на
процесните отношения между страните /договорно или извъндоговорно/ по повод
претендираната сума и в частност, какво представлява тя. Изведено е заключение в
генерален аспект, че непълното изпълнение на указанията изправя съда пред невъзможност
да определи материалноправната квалификация на спорната претенция, предмет на
насрещния иск.
Определение № 88/18.01.2022 г. по гр. д. № 3450/2021 г. на Районен съд- Ямбол е
валидно и допустимо, а разгледано по същество, настоящият състав намира за неправилно
при следните съображения:
Съобразно разпоредбата на чл.129, ал.1 и ал.2 ГПК съдът е призван да следи
служебно за редовността на исковата молба, в т.ч. за спазване критериите в чл.127, ал.1, т.4
и т.5 ГПК . Пределите на служебното начало обхващат всички въпроси относно редовността
на иска, в т.ч. дали той отразява ясно формулиран петитум и изложение в пълнота на
правопораждащите спорното право обстоятелства. Правилното решаване на въпросите
относно процесуалните предпоставки за валидното упражняване правото на иск е условие за
допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение, а от
друга страна обезпечава реализацията на правото на защита на страните и разгръщане
принципа на диспозитивното начало по чл.6, ал.2 ГПК. ( в този см. Решение № 97 от
2
16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4814/2013 г., III г. о., ГК Определение № 519/06.07.2011 г.,
по ч. търг. д. № 174/2011 г., на I т. о. ВКС, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК).
Предмет на обсъждане в настоящото производство са въпросите: 1. дали след
депозиране на молбата-уточнение в изпълнение на указанията по чл.129, ал.2 ГПК е налице
дефицит в изложението на релевантните за предявеното право факти, което не позволява на
съда да даде правна квалификация на иска, 2. дали е налице непълнота на обстоятелствата,
необходими за определяне вида и обема на търсената защита на претендираното материално
право, което корелира с невъзможност за извеждане на петитума на иска от страна на съда.
Прегледът на индивидуализиращите основанието на иска данни в подадената молба
вх.№649/17.01.2022 г. разкрива изчерпателно и пълноценно изложение на фактическите
твърдения, с които ищецът по НИМ свързва възникването и осъществяването на
предявеното от него материално право. В обстоятелствената част на цит. молба ищецът е
изложил коректно и достатъчно информативно правопораждащите за отговорността на
ответницата по НИМ факти : направени от него разходи в общ размер на 2325 лв., свеждащи
се "в общо заплатена сума за изграждане на временни мостови конструкции и
металокерамика" на ответницата, като е описал, че отношенията им са възникнали в рамките
на възлагане на съответното лечение при осъществен преглед на ответницата на 06.04.2020
г. Допълнително в частната жалба пред настоящата инстанция фигурира пояснение, че
"отношенията между страните почиват на основата на сключен неформален договор за
услуга, от който и произтича процесното вземане." Няма база за отправянето на упрек и към
начина на формулиране на петитума на иска чрез неколкократното еднозначно и
безусловно упоменаване в насрещния иск и в допълнителната молба, че се предявява
осъдителна претенция за присъждане на парична сума в размер на 2325 лв. При тези
съображения ЯОС счита, че са спазени дефинираните в решения по гр.д.№ 3067/2019 г. на
ІV г.о., гр.д.№ 5558/2014 г. на І г.о ВКС основни критерии за редовност на иска относно
надлежното излагане на правопораждащите факти, които логически и в пълнота обосновават
възникването на предявеното материално право, както и относно начина на тяхното
излагане, който в случая е разбираем, ясен и последователен. Текстовото изложение на
допълнителната молба отразява и необходимата логическа свързаност на фактическите
твърдения, с която за съда са създадени предпоставките да определи конкретната фактическа
обстановка, на която ищецът по НИ основава претенцията си. Чрез точно посочване, в какво
се състои направеното в НИМ искане / да бъде осъдена ищцата по първоначалния иск да
заплати сумата от 2325 лв./, по недвусмислен начин се определя видът и обемът на исканата
защита и съдействие за осъществяване на предявеното притезание, от които рамки съдът е
обвързан по силата на чл.6, ал.2 ГПК. Нещо повече, в решение по гр.д.№ 3067/2019 г. на ІV
г.о., ВКС е посочено, че при неяснота на някой от посочените в исковата молба елементи
съгл.чл.127, ал.1 ГПК, искането подлежи на разумно тълкуване с оглед на фактическите
твърдения, изложени в нейната обстоятелствена част. В тази насока основателно е
възражението в жалбата, кореспондиращо с фундаменталното правило в гражданския
процес, че при излагането на фактите ищецът не е длъжен да дава правна квалификация на
предявения от него иск, нито на изложените от него фактически твърдения или на част от
тях, а дори и да даде такава, тя не обвързва съда, тъй като определянето на квалификацията
е задължение на съда. В тази насока допълнително следва да се съобрази и обвързващото
каузално тълкуване в Решение №121/24.04.2013 г. по гр.д.№272/2012 г, IV, г.о., ГК, ВКС,
съгл. което преценката за съответствие на исковата молба с критериите за редовност,
регламентирани в чл.127, ал.1, т.4 ГПК, изисква фокусиране върху описанието на
обстоятелствата, на които се основава искането, класифицирани в две възможни категории:
1. източника на правоотношението и неговите индивидуализиращи белези; а при липса на
твърдения за договор, 2. описание на фактите, които могат да бъдат подведени под
съответния състав- неоснователно обогатяване, деликт, гестия. В случая, с оглед
гореизложеното досежно проследимата в молбата-уточнение фактическата детайлизация на
начина, повода на възникване на отношенията между страните, предмета на претенцията,
още повече и маркираното в частната жалба "неформален договор за услуги", ясно се
обозначават индивидуализиращи белези на правоотношение, от което произтича
вземането.Съображенията в атакуваното определение, че липсва направено от ищеца
разграничение на договорния/ извъндоговорния характер на отношенията между страните,
както и че същият въвежда само общо описание на разходите за лечение на ответницата по
3
НИ, не съответстват на конкретни дефицити или нередовности по см. на чл.127, ал.1, т.4 и
т.5 ГПК. Тези съображения на ЯРС по-скоро изразяват оценка за неясната договорна
специфика на процесните отношения, независимо от способността на изложените
фактически твърдения ресурсно да подмогнат процеса по определянето на правната
квалификация, който процес съставлява логически и мисловно-организирана дейност,
дължима от съда.
При тези съображения настоящият състав намира, че неправилно ЯРС е приел, че са
осъществени основанията на чл.129, ал.3 ГПК за връщане на НИМ, поради което частната
жалба следва да бъде уважена, а атакуваното определение - отменено.
Водим от изложените съображения, Ямболският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 88 от 18.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 3450/2021г. по описа
на Районен съд – Ямбол.
ВРЪЩА делото на РС – Ямбол за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4