РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Благоевград, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20211210201268 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Й*****, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.Б***,
ул. "1***, представлявано от управителя Е* Р*, със съдебен адрес гр.Б*, ул.”С* С*чрез
адв.П* С*против Наказателно постановление № 42-0002079/10.08.2021 г., издадено от
Директора на РД "Автомобилна администрация" София, с което на жалбоподателя за
нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба №Н-3/07.04.2009 г. на МТ, на основание чл. 93г
ал. 2 пр. 2 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 3000 лева.
С жалбата се иска отмяна на атакувания акт, като се излагат доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при ангажиране на отговорност, изразяващи се в
неяснота, относно датата и мястото на извършване на нарушението, липсата на описание на
съставомерно поведение, квалифицирано като нарушение. Оспорва се приетата от
наказващия орган фактическа обстановка.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от защитник,
който поддържа жалбата, ангажира доказателства, по същество и в писмени бележи моли за
отмяна на атакуваното наказателно постановление, излага доводи. Претендира разноски.
В последно по делото съдебно заседание се явява и законният представител на дружеството
–жалбоподател, който дава кратки обяснения във връзка със случая, чрез които излага
твърдения за нарушена процедура, както и причини за пропуска.
Административно - наказващия орган, редовно призован не се явява и не изпраща
представител, не изразява становище по същество, в придружително писмо, с което е
изпратена преписката прави вързражение за прекомерност на разноски.
Районна прокуратура Благоевград, редовно призована, не изпраща представител и не
1
ангажира становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 22.06.2021 е изпратено известие на фирмата /л. 17 по делото/, че ще се извърши проверка
на транспортната дейност, в което подробно са описани документите, които следва да се
представят за периода 30.03.2021 г. до 30.05.2021 г., като същото е връчено на дружеството
на имейл, като управителят е уведомен и на телефон. На 19.07.2021 г. в сградата на ОО”АА”
в гр.Благоевград, ул.”Димитър Солунски”№77А се явил законният представител на
дружеството Е* Р*, който не могъл да представи извлечената информация от картата на
водача С* * за периода от 30.03.2021 до 30.05.2021г., в резултат било установено, че
дружеството не е извличало /архивирало/информацията, записана в картата на водача, в
срока, предвиден в чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н -3/07.04.2009 г. на МТ. Установено
било, че фирмата не е осигурила извличане /архивиране/ на данни от цитираната карта най-
малко 1 за 28 дневния срок предвиден в Наредбата за извличане на данни от картата на
водача Г* за посочения период. Констатираното било прието от проверяващите като
нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н -3 от 07.04.2009 г. на МТ. За констатираното
нарушение бил съставен АУАН №292371 от св.Г* в присъствието на св.А. и законният
представител на дружеството, който подписал АУАН без възражения, такива не постъпили
и в срока по чл. 44 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН, Административнонаказаващият орган издал атакуваното Наказателно
Постановление, с което за административно нарушение на чл. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба №
Н -3 от 07.04.2009 г. на МТ на основание чл. 93г, ал. 2, пр. 2 от ЗАвПр на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
При разпита на двамата свидетели по акта Г* и А. същите твърдят, че констатирали
описаното в акта нарушение на жалбоподателя на база проверка и документи, които
проверили за дейността, както и на база предоставен от дружеството диск. Поддържат
констатациите си.
В хода на съдебното производство е допуснат и разпитан св.Н*, който чрез показанията си
установява своите действия, отношенията си с жалбоподателя, както и начина на извличане
на информация.
В хода на съдебното производство е изслушан и законния представител на дружеството-
жалбоподател, който твърди, че информацията я е имало на диска, но в същото време
твърди, че може би не е била извлечена, поради това, че автомобилите пътували.
Констатираните противоречия в обясненията му водят до поставяне под съмнение на
соченото от него, поради което и съдът не ги кредитира. Още повече същите се опровергават
от останалите доказателства, включително изисканата и представена разпечатка от
приложения диск.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установено въз основа на приложението
по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели,
2
чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН, относно
извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия
събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни.
Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти,
поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си
изводи.
При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на
страните, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността
на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
установи от правна страна следното.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е
допустима, разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това
процедура и от компетентен орган, за което по делото са представени безспорни
доказателства. Както в акта, така и в НП е отразено, че административно-наказателното
производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно
нарушение. В АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи
нарушителя елементи, съгласно Търговския закон - име и фирма на търговеца, неговото
седалище и адрес на управление и представляващото го физическо лице. Наличието на тези
елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл.
42, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за
констатирано административно нарушение, осъществено от ЕООД. В конкретния случай
АУАН е съставен от Г**, на длъжност "***" при РД "АА", който се явява материално
компетентен за това и дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които
същото е осъществено. В тази насока са и показанията на свидетеля А., който е участвал при
извършване на проверката и констатиране на нарушението. Издадения в съответствие с
процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на
обжалваното НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй
като при реализирането на административно-наказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството, поради което неоснователни се явяват възраженията на
защитата на дружеството в тази насока.. При описание на нарушението в акта и
наказателното постановление е посочен времевия период, в който се твърди, че не е
изпълнено задължението на извличане и съхранение /архивиране/ на данните, като
съобразно съдържанието на нормата, посочена като правна квалификация, следва да се
приеме, че с посочването на този период е изпълнено изискването за посочване на дата на
извършване на твърдяното нарушение. Именно поради изложеното, съдът приема
възражението на защитата в насока, че не е посочено в акта и наказателното постановление
времето и мястото на извършеното чрез бездействие нарушение за неоснователно.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ, превозвачите
3
и лицата, извършващи превоз за собствена сметка, извличат данните от паметта на картата
на водача, с изключение на подробните данни за скоростта: 2. Най-малко един път на 28 дни
– за данните от картата на водача. Целта на извличането и съхранението на тези данни е
контрол на компетентните органи от съответните страни, членки на ЕС, върху записите и
данните от контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен
транспорт. Информацията, извлечена от картите на водачите съдържат записана информация
за началото на пътуването, характеристиките на превозното средство, което водачът
управлява, подробности, които позволяват идентифицирането на водача (име, номер на
картата на водача или на свидетелството за правоуправление на водача), периодите на
работа, на дневна, нощна и седмична почивка, края на пътуването, периоди на друга работа,
периоди на разположение или почивка след момента на разпечатването и т. н. Смисълът и
значението на тези данни и информация, извлечени от карта на водача е именно
възможността ефективно да се контролира спазването от водачите и превозвачите на
разпоредбите на европейските регламенти, уреждащи автомобилния транспорт. Ето защо за
да бъде преценено наличието на нарушение по соченият законов текст от страна на
дружеството-жалбоподател, в качеството му на превозвач, следва да бъде установен и да е
ясно кой е началният момент, от който започва да тече едногодишният срок за съхранение
на процесната информация, извлечена от паметта на дигиталните тахографи и от картите на
водачите и то за всеки един водач по отделно. В случая се касае за извършена на 19.07.2021
г. проверка на дружеството-жалбоподател, като от този момент назад за минал период от
една година, в който се включва и отразеният период от време в акта от 30.03.2021 г. до
30.05.2021 г., т.е същото следва да е осъществявало извличане /архивиране/ на данните от
паметта на картата на водача най-малко един път на 28 дни. Още повече в случая, както се
посочи административното нарушение, за което е наказан жалбоподателят, се осъществява
чрез бездействие, поради което правилно в АУАН и НП е посочен период, за който не са
били извлечени данните от картата на водача.
Според константната съдебна практика, административните нарушения,
осъществени чрез бездействие, се считат извършени там, където е дължимо съответното
правнорелевантно действие. Разпоредбата на чл. 37, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба № H-3 от
7.04.2009 г. предвижда, че извлечените данни от паметта на дигиталния тахограф и картата
на водача се съхраняват в адреса на управление на превозвачите и лицата, извършващи
превоз за собствена сметка. Доколкото се касае до два взаимосвързани етапа на обработване
на посочената информация – нейното извличане и последващото й съхраняване, то съдът
намира, че мястото на извършване на нарушението чрез неизпълнение на задължението за
извличане на информацията също съвпада с адреса на управление на превозвача, който
адрес е надлежно посочен в НП. Нарушението е описано както словесно, така и чрез
посочване на нарушените законови разпоредби.
Не могат да бъдат споделени и възраженията, че в приложената правна норма
липсва изпълнително деяние „архивиране“, каквото е посочено в НП. Според легалната
дефиниция по § 1, т. 10 от ДР на Наредба № H-3 от 7.04.2009 г. "извличане" е процесът на
4
копиране на част или на всички записани данни в паметта на дигиталния тахограф или в
паметта на карта за дигитален тахограф. Текстът на чл. 40 от Наредба № H-3 от 7.04.2009
г. предвижда, че не се допуска процесът на извличане на записана информация да променя
или изтрива запаметената в дигиталния тахограф или в картата на водача информация.
Според определението по чл. 2, т. 2, б. "н" от Регламент (ЕС) № 165/2014 "извличане" от
дигитален тахограф означава копиране, заедно с електронния подпис, на част или на пълен
набор от файловете с данни, записани в електронната памет на бордовото устройство или в
паметта на картата за тахограф, при условие че при този процес не се изменят или изтриват
записани данни. Според чл. 5, пр. единадесето от Регламент (ЕС) № 165/2014 дигиталните
тахографи трябва да осигуряват и изпълнението на функции по извличане на данни към
външни устройства. В конкретния случай избрания от наказващия орган начин на
структуриране на обвинението чрез посочване на понятието архивиране на данни не е
довело до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, както се посочи
извличането и съхранението на посочената информация са взаимосвързани етапа на
обработване на посочената информация – нейното извличане и последващото й
съхраняване, поради което и чрез общото им посочване чрез понятието архивиране не може
да бъде определено, като съществено процесулано нарушение.
Ето защо съдът прие, че при ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателят не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да са довели до ограничаване на правото му на защита.
Съдът намира, че атакуваното НП е и материално законосъобразно.
Установи се от събраните гласни доказателства при разпита на свидетелите Г*** и
А., че при извършената тематична проверка на дружеството-жалбоподател, установили, че
същото като превозвач не е архивирал данните от дигиталната карта на водача Г***, поне
веднъж на всеки 28 дни за периода от 30.03.2021 г. до 30.05.2021 г. Това обстоятелството се
установява и от представена разпечатка на приложен по делото диск. Като не е изпълнило
това си задължение дружеството-жалбоподател е осъществило от обективна страна
административно нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба № НЗ от 07.04.2009 г. на МТ,
което съдът прие за установено по безспорен и категоричен начин. По делото се установи,
че посочения в атакуваното НП водач е снабден с дигитална карта на водача, като за
периода от 30.03.2021 г. до 30.05.2021 г. не са извличани данни от паметта на същата – няма
събрани доказателства, които да сочат на изпълнение на това изискване. Посоченият период
надхвърля изискуемите 28 дни – за дигиталната карта на водача, и след като в рамките на
същия не е налице извличане на данните им, е осъществено нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 2
от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ. Субекта на нарушението се явява превозвача,
какъвто представлява дружеството-жалбоподател. Досежно причините за това, изтъкнати
пред настоящия съдебен състав от управителя на дружеството съдът намира за такива, които
не изключват отговорност, като следва да бъде посочено, че чл. 93г, ал. 2 от ЗАвПр въвежда
задължение за превозвача да направи такава организация в транспортното си предприятие,
че да осигури на извличане на данни от дигиталния тахограф най-малко един път на 90 дни
5
за данните от паметта на дигиталния тахограф и най-малко един път на 28 дни - за данните
от картата на водача, както и правилно да ги съхранява, с оглед евентуална проверка от
контролните орган.
Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от ЕООД, чиято отговорност
по аргумента на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е невиновна, а обективна такава деянието не следва да
се изследва от субективна страна.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, по чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ, административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно, на основание чл. 93г, ал. 2 от Закона за автомобилните превози е
определил по вид и размер наложеното на дружеството-жалбоподател административно
наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева. Същата е в императивно
установеният от закона размер, което обуславя извода, че при определяне на тази санкция
административно-наказващият орган правилно е съобразил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН,
както и обстоятелството, че такова нарушение се установява за първи път при превозвача.
В случая не може да бъде прието и че е налице основание за приложение на чл.28
от ЗАНН. В настоящото производство се касае за типичен случай на нарушения от
съответния вид, като размерът на санкцията от 3000 лв. по своята строгост, показва и
високата степен на обществена опасност на тези нарушения.
Поради изложеното съдът намира, че при издаване на атакуваното наказателното
постановление са спазени предвидените процесуално-правни и материално-правни
изисквания и същото следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.
С оглед изхода на делото искането за присъждане на разноски се явява
неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл 63 и сл. от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 42-0002079/10.08.2021 г., издадено от
Директора на РД "Автомобилна администрация" София, с което на „Й**” *, ЕИК * със
седалище и адрес на управление гр.Б* ул. "1*, представлявано от управителя Е* Р* за
нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба №Н-3/07.04.2009 г. на МТ, на основание чл. 93г
ал. 2 пр. 2 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание -
имуществена санкция в размер на 3000 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение като неоснователно
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-гр.Благоевград в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7