Решение по дело №165/2022 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, чрез процесуален представител, срещу решение № 151/08.02.2022 г., постановено по а.н.д. № 2105/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено наказателно    постановление №  НП-59/11.08.21 г., издадено от  изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по „Медицински надзор".

В жалбата се релевират касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че нарушението е безспорно установено. Районният съд не е вникнал в съдържанието на нарушената правна норма, нито в смисъла на санкционната норма, съдържаща се в отмененото НП. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на ново по съществото на спора с което обжалваното НП да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответникът – д-р Р.Й.К., чрез адв. Х. в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 2 от АПК вр.с чл. 63в ЗАНН, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От фактическа страна е установено, че нарушителят е началник на отделение „Урология” при УМБАЛ „Медика Русе”ООД.

Във връзка с депозирана жалба от съпругата на лекувано от лекаря лице е била сформирана комисия от ИАМН, която извършила проверка в УМБАЛ „Медика Русе" ООД.

Комисията е изследвала причините за леталният край от лечението на пациента, чиято съпруга е сигналоподател.

Заключението на комисията било, че нарушителят не е интерпретирал описаната здравна картина в контекста на цялостното състояние на пациента, както и не предприел допълнителни действия за неговото изясняване. Преценено е, че лекарят е нарушил разпоредбите на чл. 86 ал. 1, т. 3 от Закона за здравето.

За да отмени обжалваното НП съдът е преценил, че санкционният акт на практика не съдържа санкционни норми, които да са били нарушени виновно. Не е била посочена конкретната правна норма, съдържаща задължения за лекаря уролог, която в случая била нарушена. Разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето е бланкетна, не съдържа конкретно правило за поведение, а извежда един от принципите на ЗЗ, а именно че "Като пациент, всеки има право на достъпна и качествена здравна помощ". Санкционната норма – чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето, също е обща и не съдържа правило за поведение, а предвижда налагане на административно наказание за нарушаване на разпоредбите на закона или нормативните актове по прилагането му.

Решението е правилно.

Въззивната инстанция е развила подробни и задълбочени доводи, които настоящата инстанция споделя и към които препраща на осн. чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК.

Споделят се съображенията на съда, че заложените принципи в бланкетните норми са доразвити в конкретни правила за поведение в редица подзаконови нормативни актове, уреждащи медицинската професия като правно-регулирана дейност, засягаща съществени обществени отношения, свързани с опазване живота и здравето на хората. Съгласно чл. 80 от Закона за здравето качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.

Във възражението срещу издадения АУАН нарушителят също е посочил, че визираната в него норма е бланкетна.

В мотивите на отмененото НП, по отношение на възражението в тази част, АНО е посочил, че „Относно твърдението, че нормата на чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗЗ не придвижда конкретно правило за поведение следва да се спомене, че съдебната практика е противоречива и е необосновано фаворизирането на една или друга позиция“. На практика по този начин наказващият орган недопустимо е отказал да изпълни задължението си да установи кои са нарушените законови разпоредби.

Настоящата инстанция отчита, че санкционните разпоредби в Закона за здравето също са бланкетни, както и че липсва изрична наказваща санкция за нарушение конкретно на чл. 86 ал. 1, т. 3 от ЗЗ. Именно по тази причина допускането на бланкетно формулирано задължение би довело до тълкуване, прилагане по аналогия или по обикновена житейска логика, което съдът намира, че противоречи на принципите на административнонаказателния процес. Липсата на конкретика относно фактически състав на нормата, приета за нарушена, препятства изясняване на релевантните факти и съответно установяването на съставомерността на деянието.

Административнонаказателното производство има строго формален характер и изисква конкретно, ясно и точно посочване на задължението, чието неизпълнение се обвързва със съответната санкционна норма.

Било е ограничено правото на защита на санкционираното лице и посочването на бланкетен състав на нарушението го е лишило от възможността да разбере какво конкретно нарушение му е вменено като извършено, съответно да организира и реализира защитата си в пълен обем. Тези обстоятелства правят невъзможна и съдебната преценка за точните параметри на предмета на доказване, съответно подлежащите на доказване обстоятелства, релевантните за тях доказателства и достоверността на самите доказателства.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ответника следва да се присъди сума в размер на 300 лева възнаграждение за един адвокат съгласно представен списък на разноските. Касационният жалбоподател не е релевирал възражение относно размера на претендираното възнаграждение.

По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе, касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 151/08.02.2022 г., постановено по а.н.д. № 2105/2021 г. по описа на Районен съд – Русе

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ да заплати на Р.Й.К. с адрес *** сумата 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

             

                                                                                  2.