Р Е Ш
Е Н И Е № 114
гр.Кюстендил, 08.05.2019 година
Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в открито съдебно
заседание проведено на шестнадесети
април две хиляди и деветнадесета година
от първи съдебен състав с
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА
и
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЕВГЕНИЯ
СТАМОВА
при участието на секретаря Е.
С. ,като разгледа докладваното от
председателя ГАЛИНА МУХТИЙСКА гр.д.
№ 163 по описа на Кюстендилския окръжен
съд за
Производството пред въззивната инстанция е
по реда на чл.258-чл.273 ГПК,в сила от 01.03.2008 г..То е образувано по редовната и допустима въззивна жалба с вх.№ 4971 /28.02.2019
година на ответната Община Кюстендил, площад “Велбъжд” №1 депозирана против РЕШЕНИЕ № 95 от 07.02.2019
г. постановено по гр.д.№ 2016 година по описа за 2018 година на Районен
съд-Кюстендил,с което е осъдена да заплати на осн. чл.49 ЗЗД на ищцата Т.Д.А.,
с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2112,37 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, от счупване на дясна лъчева кост,
при подхлъзване и падане на 23.01.2017г. в гр.Кюстендил, на неопесъчен участък
от площад „Велбъжд“-срещу паметника на Д.
П. ,сторени за закупуване на имплант на стойност 1830 лв.,
заплатена потребителска такса в размер на 23.20 лв. и 259.17 лв.-разликата
между трудовото й възнаграждение и полученото обезщетение за отпуск по болест
за периода 24.01.2017г. до 07.07.2017г. ведно със законна лихва от 23.01.2017г.
до окончателното изплащане,както и на осн.чл.78,ал.1 ГПК да й заплати деловодни
разноски в размер на 661,13 лева.Кметът на въззивната община моли да се отмени
изцяло обжалваното първоинстанционно решение и отхвърли иска с присъждане на
сторените от общината разноски в производството.Обосновал е искането си за
съдебния акт на въззивната инстанция с
доводи за неправилността му с материалния закон, необоснованост на
изводите на районния съд и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Твърди,че фактура с №***
г. и платежно нареждане от същата дата не доказват
извършените разходи от въззиваемата в размер на сумата 1 830 лева за
закупуване на имплант P4W,както
и причинна връзка между тях и увреждането й от 23.01.2017 г.,тъй като наредител
за тази сума е друго лице, а и няма доказателства ,че закупените материали са
вложени в лечението й,тъй като от издадената епикриза от УМБАЛ ”***” е видно,че престоят й там е бил от 05.02.2017
г. до 09.02.2017 г.,на която дата тя е била изписана. Аналогични
са съображенията му за необоснованост на
изводите на районния съд за доказателствената стойност на ф-ра № ***
г. и фискалния бон към нея,които според него не установяват основанието на
плащане на потребителска такса в размер
на 23,20 лева за болничния й престой и
причинната му връзка с операцията на
ищцата.Счита,че незаконосъобразно е присъдена законната лихва върху
обезщетението за претърпени имуществени
вреди от датата на
увреждането-23.01.2017 г.,която следва изискуемостта на главничното
задължение-т.е. датата на , на която са сторени разноските за лечение, ако се
счете,че се доказани, а за сумата от 258,17 лева-обезщетение за пропуснати
ползи от неполучено трудово възнаграждение за периода от 24.01.2017 г. до
07.07.2017 г.,след изтичането на съответния месец.Претендира за присъждането на
община Кюстендил на сторените й разноски
в производството по делото.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК е депозиран отговор
с вх.№ 6210/1403.2019 г. от въззиваемата Т.А.,чрез пълномощника й адвокат С.М.
от КАК,с който оспорва основателността на въззивната жалба на ответната община
Кюстендил и моли да се потвърди изцяло правилното първоинстанционно
решение,което е постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства-влязлото в сила решение по гр.д.№ 368/2017 г. на КРС и приетите
писмени доказателства. Възразява срещу основателността на доводите на
въззивната община срещу доказателствената стойност на ф-ра № ***
от 09. 02.
Въззивната инстанция
действувайки при условията на чл.269 ГПК след служебната проверка на
валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, както и
правилността му съобразно посочените в жалбата основания, го потвърди в частта
за присъдените суми на въззиваемата от община-Кюстендил за обезщетенията на
имуществените й вреди и го отмени с отхвърляне на искането й за начална дата от 23.01.2017 г. на дължимите
й лихви за забава в плащанията им , по
следните съображения:
РЕШЕНИЕ № 95 от 07.02.2019 г.
постановено по гр.д.№ 2016 година по описа за 2018 година на Районен
съд-Кюстендил е валидно и допустимо,тъй като е постановено от негов законен
съдебен състав в правораздавателната му компетентност по редовно предявения и допустим иск от Т.Д.А., с ЕГН **********,
с адрес *** с правно основание чл.49
ЗЗ за обезщетение на претърпените й
имуществени вреди от счупване на дясна
лъчева кост, при подхлъзване и падане на 23.01.2017г. в гр.Кюстендил, на
неопесъчен участък от площад „Велбъжд“-срещу паметника на Д.П.
,сторени за закупуване на имплант на стойност 1830 лв., заплатена потребителска
такса в размер на 23.20 лв. и 259.17 лв.-разликата между трудовото й възнаграждение
и полученото обезщетение за отпуск по болест за периода 24.01.2017г. до
07.07.2017г. ведно със законна лихва от 23.01.2017г. до окончателното
изплащане.
Разгледана по същество,съобразно
посочените в нея отменителни основания за
нарушения на материалния закон,
на съдопроизвоствените правила и
необоснованост на първоинстанционното решение, въззивната жалба на ответната
Община-Кюстендил е изцяло неоснователна. Страните не спорят, че с решението по приложеното гр. №368/17г. на
Районен съд-Кюстендил община Кюстендил
е осъдена на осн.чл.49 ЗЗД да заплати на
ищцата Т.Д.А. обезщетение в размер на сумата от 4 980
лева за претърпените й неимуществени
вреди –болки и страдания от
причинено на 23.01.2017 г. около 12,40 часа счупване на
дясната й лъчева кост, от подхлъзване и
падане на заледен и неопесъчен участък от площад
„Велбъжд“ срещу паметника на Димитър Пешев, на около 12 метра западно от
паметника, на границата между площада и обикалящата го асфалтирана улица в гр.Кюстендил.Правилно районният съд е зачел
разпореденото от чл. 297 ГПК действие
на влязлото в сила решение за правопораждащия юридически факт-деликта
за новопредявеното право от пострадалата за репариране от община
Кюстендил на претърпените й от него имуществени
вреди .От приетите писмени
доказателства фактура с №*** г. ,в която за получател на имплант P4W-1 бр. , заключващи винтове 5 бр. и кортикален винт 1
бр. на обща стойност 1830 лева е посочена именно ищцата Т.Д.А. , приемо-
предавателен протокол, платежно нареждане
и епикриза към ИЗ № 3318/2017 г. от УМБАЛ ”***”
където лекувана фрактурата
с на фрагментите, доказват разходите й за
закупуване на импланта и винтовете, които с оперативна интервенция са поставени в дясната й ръка за задържане на дислоцираните фрагменти от счупването й в резултат на падането на 23.01.
2017 г .
върху заледения участък от площад”Велбъжд” в гр.Кюстендил. Предвид
гореизложеното въззивната инстанция приема за неоснователни доводите на кмета на въззивната
община в жалбата й против правилността на решението на районния съд , че гореописаните писмени доказателства не доказват,че
въззиваемата е сторила разходи за импланта и винтовете,както и,че именно те са били използувани лечението й, понеже фактурата
била издадена след датата на
оперативната интерванция и в нея като
платец на сумата 1830 лева е посочено друго лице.Касае се за специфични медицински материали употребени за
оперативното лечение на фрактурата й, които не
се заплащат от НЗК на провеждащото лечението й здравно заведение и
това наложило тя да заплати
цената им.В такива случаи установената практика в болничните заведения е
платежните документи за непокритите от НЗК по време на болничния престои
медицински интервенции, лекарства, материали
и доплащания да се издават при плащането им в деня на изписването на болния, поради което
и датата на фактурата за плащането е след датата на операцията. Освен разхода за тези медицински материали А. е претърпяла
имуществени вреди и от заплатената потребителска такса за престоя си
в болницата в размер на 23.20 лева ,както
и пропуснати ползи за периода
от 24.01. 2017г. до 07.07.2017 г.
в размер на 259,17 лева от разликата между неполученото си трудово
възнаграждение и обезщетението за отпуска по болест след увреждането си ,видно от заключението на
извършената СЧЕ от в.л.Р. Й., които също правилно районният съд й е присъдил. Основателен
е доводът на представляващият въззивната
община ,че с решението си неправилно
районният съд я е осъдил да заплати на ищцата от деня на увреждането и законната
лихва за забава върху обезщетенията й за имуществените вреди,тъй като началният
момент на лихвата за забава следва изискуемостта на главничното задължение-т.е. датата ,на която са сторени
разходите за лечението и за пропуснатите ползи
от изтичането на съответния месец
на болничния й отпуск.С решението си районният съд не е съобразил,че
претенцията на А. е за обезщетяване на претърпените й имуществени вреди от
непозволеното увреждане-разходи за лечението й в размер на 1853,20 лева,които е заплатила на
09.02.217 г. и пропуснати ползи в размер
на 259,17 лева, представляващи разликата между сумите от неполученото й месечно трудово възнаграждение за периода на
болничния й отпуск от 24.01.2017 г. до 31.07.2017 г. и
изплатеното й обезщетение в този период
от НОИ,за които изискуемостта
съгласно чл.84,ал.3 ЗЗД във вр. с чл.114 ЗЗД и незагубилото си действие Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС е от осъществяването им, а не от
23.01. 2017 г .- датата на
падането й върху необезопасения заледен участък от площада. Разходите
за лечението си в размер на сумата 1853,20 лева тя е заплатила-09.02.2017 г., а разликата в месечното й възнаграждение и
обезщетението за съответния месец от
отпуска й по болест за периода от
24.01. 2017 г .
до 31.07.2017 г., е възникнала от първото число на всеки следващ месец, които
месечни разлики в заключението на
приетата от районния съд СЧЕ в.л.Р.
Й. са
посочени ,както следва : за м.януари 2017 г .- 18,05 лева,за която сума началната
дата на законната лихва за забава в плащането е от 01.02.2017 г.за м.февруари 2017 г . -52,67 лева и
законната лихва е с начална дата 01.03 .2017 г .,м.март 2017 г .-21,62 лева с начална
дата на лихвата 01.04.2017 г.,м.април 2017 г .83,70 лева с лихва от 01.05.2017
г.,м.май 2017 г .-52,66
лева с лихва от 01.06.2017 г.,м.юни 2017 г .21,62 лева с лихва от
01.07.2017 г. и за м.юли 8,85 лева с начална дата на лихвата от 01.08.2017 г.
до окончателното им изплащане.
Предвид резултата от
разглеждането на въззивната жалба с потвърждаване на първоинстанционното
решение за уважаването на исковете на А.
*** бе осъдена с решението от окръжния съд на осн.чл.78,ал.1 ГПК да й заплати
сумата 300 лева за сторените й разноски за адвокатска защита пред втората инстанция.
Воден от горните съображения
Окръжен съд-Кюстендил
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 95
от 07.02.2019 г. постановено по гр.д.№ 2016 година по описа за 2018 година на
Районен съд-Кюстендил, В ЧАСТИТЕ МУ,с които ответната ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ е
осъдена да заплати на осн. чл.49 ЗЗД на ищцата Т.Д.А., с ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 2112,37 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, от счупване на дясна лъчева кост, при подхлъзване и падане на
23.01.2017г. в гр.Кюстендил, на неопесъчен участък от площад „Велбъжд“-срещу
паметника на Д. П. ,сторени за
закупуване на имплант на стойност 1830 лв., заплатена потребителска такса в
размер на 23.20 лв. и 259.17 лв.-разликата между трудовото й възнаграждение и
полученото обезщетение за отпуск по болест за периода 24.01.2017г. до
07.07.2017г.ОТМЕНЯ решението в частта му за осъждането на община
Кюстендил да й заплати законните лихви
върху обезщетенията ,считано от 23.01.2017 г.
и отхвърля искането й за присъждането на лихвите с тази начална
дата, като осъжда община Кюстендил
да й заплати законната лихва считано от 09.02.2017 г. върху сумата 1853,20 лева, представляваща обезщетение за сторените й разходи за лечението
й , а законните лихви за пропуснатите й ползи от
разликите между трудовото й възнаграждение и полученото обезщетение за отпуск
по болест за периода 24.01.2017г. до 07.07.2017 г. , я осъжда да й заплати както следва за : м.януари 2017 г . върху 18,05 лева от 01.02.2017 г.за м.февруари 2017 г . -52,67 лева от 01.03 .2017 г .,м.март 2017 г .-21,62 лева от 01.04.2017 г.,м.април 2017 г .-83,70 лева от 01.05.2017 г.,м.май 2017 г .-52,66 лева от 01.06.2017 г.,м.юни 2017 г .21,62 лева с лихва от
01.07.2017 г. и за м.юли 8,85 лева с начална дата на лихвата от 01.08.2017 г.
до окончателното изплащане на сбора им от 259.17 лева.
ОСЪЖДА ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ да
заплати на осн. чл.78,ал.1 ГПК на ищцата Т.Д.А., с ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 300/триста/ лева за сторените й разноски пред втората инстанция за
адвокатската й защита.
Решението е окончателно-арг.чл.280,ал.3,т.1,пр.І-во ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: