Р Е Ш
Е Н И Е №
Гр.Враца 20.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ІV – наказателен
състав в публично заседание на 29.01.2020 /двадесет и девети
януари две хиляди и двадесета/ година в състав:
Председател:
ИСКРА КАСАБОВА
При секретаря Ц.Ц.и в присъствието на
прокурора… като разгледа докладваното от съдията НАХД №1154 по
описа за 2019 год. на Врачанския районен съд, ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №26 – 0000302 от 05.11.2019
год. на Началник ОО „АА” Враца, с което на К.Х.Т.
***, ЕГН **********,е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 2000 лв., на
основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр. за извършено
нарушение на чл.87 т.3 от НАРЕДБА №33 от
03.11.1999г. на Министерство на Транспорта, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО –
съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
ОСЪЖДА ответника ОО
”Автомобилна Администрация” - гр.Враца
да ЗАПЛАТИ на жалб. К.Х.Т. разноските по делото – сумата от
150.00/сто и петдесет/ лева – за
адвокатски хонорар съгласно чл.63 ал.3
от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок
от уведомяването пред ВРАЧАНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т И В И :
К.Х.Т.
***, ЕГН **********, е обжалвал НП №26 – 0000302 от 05.11.2019год.
на Началник ОО „АА” Враца, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 2000 лв., на основание
чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр. за
извършено нарушение на чл.87 т.3 от
НАРЕДБА №33 от 03.11.1999г. на Министерство на Транспорта. В жалбата и в
съдебно заседание чрез
адвокат Р.С.
лично се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
издадените от наказващият орган актове и се иска отмяна на наказателното
постановление.
Ответника
по делото
Началник ОО „АА” Враца, в приложеното
становище навежда доводи за неоснователност на жалбата и иска
потвърждаване на Наказателното постановление.
Производството
по делото е по реда на чл.59 – 63 от ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:Служителите на
ДАИ – Враца, свидетелите К.Д.К. и К.С.Г. *** на 15.10.2019г. около 09.30 часа на път Е-79 /1-1/ км 140+112 в местността „Железен мост” с посока на
движение за гр.Монтана спрели за проверка специален
автомобил марка „Волво“ кат. N3 с per. № М
**** ВХ, притежаващ удостоверение за обществен превоз на товари в Р.
България към Лиценз № 06018, с който
водач на фирма „Пътинженеринг“ЕАД извършвал превоз на товари от гр. Враца
/центъра/ до депо отпадъци с.Бели извор /по данни от водача/, видно от пътен
лист № 0005093 от 15.10.2019г. и от товарителница №0016178 от 15.10.2019г.При
проверката се установило, че водач на автомобила е лицето - К.Х.Т. ***.
Служителите на ДАИ изискали от водача да представи документи, които е
следвало да се намират в него при осъществяването на превоза, като същият им
представил карта за квалификация на
водача, с валидност до 10.03.2019г.
С оглед констатацията, че водача извършва превоз на товари от гр.Враца до
гр.Монтана, без да носи по време на работа
валидна карта за квалификация на водача, то и проверяващите приели, че водача осъществява превоза,
в нарушение на законовите изисквания и по конкретно тези на чл.7б.Б ал.1 от ЗАПр. Тъй
като към момента на проверката е без валидна карта за квалификация на водача.
За констатираното нарушение свидетеля К.Д.К. в
присъствието на свид.К.С.Г. съставил Акт
бланков №269452 от 15.10.2019г.,
като акта е предявен и връчен срещу подпис лично на жалбоподателя Т. на същата дата, а в
графата за възражения последният е написал: „Курса
за квалификация съм го изкарал м.март 2019г. но не съм си извадил карта за квалификация
”.
Последвало
издаването на обжалваното Наказателно постановление №26 – 0000302 от 05.11.2019 год. на Началник ОО „АА” Враца, в което дословно е
пренесено текстовото описание на нарушението от АУАН, като по преценка на
административно наказващият орган цифровата квалификация на деянието била
променена и било възприето, че извършеното нарушение е по чл.87 т.3 от НАРЕДБА № 33 от 03.11.1999г. на Министерство на Транспорта,
за което на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр. на жалбоподателя е наложена ГЛОБА
в размер на 2000 лв. за
констатираното нарушение.
Горната
фактическа обстановка
се потвърждава от показанията на свидетелите К.Д.К. и К.С.Г., както и
приложената административнонаказателна преписка съдържаща: жалба, АУАН, НП,
Заповед РД-08-249/15.05.15г. на Министерство на транспорта и ИТС– гр.София,
придружително писмо, длъжностна характеристика, становище.
Съдът
намира жалбата за подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, разгледана по
същество, същата е процесуално допустима и неоснователна по следните
съображения:
На
първо място
съдът приема, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в
рамките на техните правомощия и компетенции, съгласно разпоредбите на ЗАНН и чл.92 ал.3 и ал.2 от ЗАПр., както и приложената Заповед по делото.
Описаната словесно фактическа обстановка
в АУАН и НП, е идентична като съдържание, а установеното нарушение се изразява
в това че: „Водачът извършва превоз на товар, като
в момента на проверката е без валидна карта за
квалификация на водача“. Така описаното
административно нарушение е квалифицирано от актосъставителя като нарушение по чл.7 б.Б ал.1 от ЗАПр.
Съгласно посочената разпоредбата на чл.7 б.Б,
ал.1 от ЗАвПр. „Лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват
превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се
изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и
подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които
отговарят на изискването за квалификация на водача.... .“
В случая е установено, че фирма превозвач – дружество „Пътинженеринг“ЕАД е лицензиран
превозвач до колкото е установено по делото че същата притежава удостоверение за обществен превоз на товари в
Р. България към Лиценз № 06018, при това положение посочената в АУАН правна квалификация на деянието,
като такава по чл.7 б.Б, ал.1 от ЗАвПр. е „неприложима и несъответна на извършеното деяние, това е така защото
адресати на нарушение по същата могат да са само лица - „Лицензираните превозвачи и лицата,
извършващи превози за собствена сметка“, в случая обаче предвид това че е ангажирана
отговорността на жалбоподателя - водач на МПС и доколкото не е установено, че
същия притежава някое от посочените по горе качества – да е лицензиран превозвач или да е лице което извършва превоз за собствена сметка то и същия неби могъл да е адресат на посоченото
нарушение.
С оглед на изложеното настоящият
съдебен състав намира, че между словесно повдигнато административно
обвинение с АУАН №269452 от 15.10.2019г. и посоченото в него цифрово такова по чл.7 б.Б, ал.1 от ЗАвПр е налице абсолютно несъответствие
до степен, че за жалбоподателя не е ясно, за какво именно нарушение му е
повдигнато обвинение и срещу какво
следва да се защитава, което съществено нарушава правата му.
От своя страна едва с НП наказващият
орган е преквалифицирал така посоченото нарушение, като такова по чл.87 т.3 от НАРЕДБА №33 от 03.11.1999г. на
Министерство на Транспорта. Съгласно която: Водачът на автомобил за обществен превоз на товари отговаря на следните
изисквания: т.3. да притежава валидна карта за квалификация на водача по
смисъла на наредбата по чл.7 б.Б, от ЗАвПр. Така посочената цифрово - квалификация на
твърдяното деяние е съответна на описаното такова словесно в АУАН и НП, но
доколкото е недопустимо едва с НП за
първи път да се повдига ново и различно от посоченото в АУАН административно обвинение то и настоящият
съдебен състав счита че служителите на административно наказващият орган са допуснали нарушение от категорията на
съществените.
Съдът
намира, че освен посоченото е допуснато и още едно съществено нарушение по чл.42 т.4 пр.1 и 2 от ЗАНН и на чл.57
ал.1 т.5 пр.1 и 5 от ЗАНН, като в тази връзка дори показанията на
разпитаните по делото свидетели по акта не способстват съществено за изясняване
на фактическата обстановка и то е касаещо описание
на нарушението, и обстоятелствата, при които е извършено, тъй като, както
от съдържанието на акта така и от съдържанието НП, не се изяснява в пълнота
дали наказващият орган има предвид извършване на „Лицензиран превоз или превоз
за собствена сметка - това
обстоятелство като елемент от състава на административното нарушение и като
основен реквизит на НП следва да бъде ясно и конкретно формулирано, небудещо
съмнение защото наред с останалите задължителни такива, не може да бъде
извличано по пътя на формалната или правна логика, още по - малко, да бъде
извличан по тълкувателен път от съдържанието на други реквизити или от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Това би имало за последица твърде
сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на
защита на привлеченото към отговорност лице.
В
този смисъл са без значение индициите, че лицето, на което е наложено
административното наказание, вероятно е разбрало за какво нарушение е
ангажирана административнонаказателната му отговорност.
В
случая допуснатото от наказващият орган нарушение е съществено и защото
нарушения от вида на процесното се санкционират за двата вида превози по
различни под законови нормативни актове, което обстоятелство следва да е известно
на наказващият орган, тъй като когато се санкционира водач извършващ Лицензиран
превоз нарушена ще е нормата на
чл.87 т.3 от НАРЕДБА №33 от
03.11.1999г. . на МТ, докато когато се санкционира водач извършващ превози на товари за собствена
сметка нарушена ще е нормата на
- чл.18, т.5 от Наредба №Н – 8
от 2008г. на МТ.
Съдът
намира, че посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени
такива и са достатъчно основание за отмяната на атакуваното НП, само на това
основание, тъй като водят до грубо
нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от
възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено, при
какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу
повдигнатото обвинение.
Ето защо и с оглед изложеното по - горе,
обжалваното НП следва да бъде отменено от съда в рамките на правомощията му по
чл.63, ал.1 ЗАНН.
Затова и съдът, ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №26 – 0000302 от
05.11.2019 год. на Началник ОО „АА” Враца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО – съгласно чл.63
ал.1 от ЗАНН.
При
този изход на делото ответника
по жалбата ОО ”Автомобилна Администрация” - гр.Враца се ОСДИ да ЗАПЛАТИ на жалб.
К.Х.Т. разноските по делото – сумата
от 150.00/сто и петдесет/ лева – за
адвокатски хонорар съгласно чл.63 ал.3
от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът
постанови решението си.
Районен съдия: