Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 09 август 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично
заседание на 11.07.2019 г. в състав:
Районен съдия: И. Иванов
при участието на секретаря М.Б.
като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 1798 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е
получено по подсъдност от С.районен съд.
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и
следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Булпойнт 2015” ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес
на управление гр. В., ул. „***” № ** срещу М.С.Г. с ЕГН ********** ***,
с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във
вр. с чл. 79 и чл. 92 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата 108,21 лева-главница, представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителна
услуга от 03.04.2014 г., съгласно фактура № ********** от 15.04.2014 г. за
отчетен период от 03.04.2014 г. до 14.04.2014 г., фактура № ********** от
15.05.2018 г. за отчетен период от 15.04.2014 г. до 14.05.2014 г., фактура №
********** от 15.06.2018 г. за отчетен период от 15.05.2014 г. до 14.06.2014 г.
и фактура № ********** от 15.07.2018 г. за отчетен период от 15.06.2014 г. до
14.07.2014 г.; сумата 463,31 лева,
представляваща неустойка предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги от
03.04.2014 г., съгласно фактура ********** от 15.08.2014 г.; сумата 185,82
лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху задълженията за
потребление на далекосъобщителни услуги и за неустойка за периода от 04.05.2014
г. до 04.05.2017 г., ведно със законната лихва върху задълженията за
потребление на далекосъобщителни услуги и за неустойка, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 22.05.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
С определение от открито
заседание, проведено на 11.07.2019 г. съдът на основание чл. 232 от ГПК, поради
оттегляне на иска, прекрати производството по делото в частта досежно иска за
неустойка в размер на 470,94 лв., с оглед на което предмет на делото са само
главният иск за потребление на фиксирани и интернет услуги и акцесорният иск за
мораторна лихва.
В исковата молба се
твърди, че между
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД гр. С.и ответника М.Г. е
съществувало валидно облигационно отношение въз основа на договор за далекосъобщителна услуга от 03.04.2014 г. В срока на действие на договора били
издадени следните фактури: фактура № ********** от 15.04.2014 г.,
фактура № ********** от 15.05.2018 г., фактура № ********** от 15.06.2018 г., в
които било начислено потребление на услуги по договора, както и фактура №
********** от 15.08.2014 г., в която била начислена неустойка. Наведени са и
твърдения, че ответникът е извършил погашения по договора преди подаването на
заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което по делото се претендира само остатъкът
от процесните суми.
С договор за прехвърляне на вземания (цесия)
от 29.05.2015 г. „Българска телекомуникационна компания” ЕАД прехвърлило
процесното вземане на „СГ Груп” ООД, а последното дружество с договор за
прехвърляне на вземания от 02.05.2016 г. прехвърлило вземането на ищеца
„Булпойнт 2015” ЕООД.
Тъй като ответникът не изплатил процесното
задължение, на 22.05.2017 г. ищецът подал
срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочената сума, като по ч.
гр. дело № 40324/2017 г. на С.районен съд съдът уважил заявлението и издал
заповед за изпълнение от 20.06.2018 г. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът
подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което е предявен
настоящият иск.
Ответникът М.С.Г. е подал писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който се
оспорва иска по следните съображения: искът е недоказан по основание и размер,
тъй като към исковата молба липсват достатъчно доказателства, от които да се
направи безспорен и категоричен извод за дължимостта на претендираните суми;
приложените към исковата молба фактури не представляват основание за плащане;
ответникът не е уведомяван за извършените цесии. По тези съображения се иска
отхвърляне на иска като неоснователен.
В заповедното производство-ч.
гр. дело № 40324/2017 г. на С.районен съд длъжникът М.С.Г. е подал възражение в
срока и по реда на чл. 414 от ГПК, с което е навел твърдения, че процесните
суми са платени още през 2014 г., както и че са погасени с изтичането на
кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в” от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид представените по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна.
Представен е договор № 620203200503042014-30390010
от 03.04.2014 г. между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК ***и ответника
М.Г. за фиксирани и интернет услуги по абонаментен план „Vivacom Net 20” за стационарен телефонен
номер 02 850 14 58 и за адрес гр. С., ул. „***” № **, с месечна абонаментна такса 15,80
лв. за срок от 24 месеца.
С договор за прехвърляне на вземания(цесия) от
29.05.2015 г. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК ***е
прехвърлило на „СГ груп” ООД с ЕИК ***посочените в исковата молба вземания, а с
договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 12.05.2016 г. „СГ груп” ООД с ЕИК
***е прехвърлило на ищеца „Булпойнт 2015” ЕООД с ЕИК *** същите вземания.
От горепосочения договор №
620203200503042014-30390010 от 03.04.2014 г. се установява, че страните са били
в облигационни отношения въз основа на сключени между тях договори за далекосъобщителни
услуги, като ответникът е декларирал, че е запознат с Общите условия на
мобилния оператор, относими към предоставените услуги и е запознат с
разпоредбите им.
Въпреки че по делото не са представени
приложимите към договора Общи условия на „Виваком” ЕАД (с предишно наименование
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД) за взаимоотношения с потребителите
на услуги „Vivacom
net”, съдът приема съдържанието на липсващите
по делото Общи условия за установено, тъй като същото е налично на
интернет-страницата на дружеството-доставчик на услуги. Съгласно Общите условия:
Заплащането на услугите се извършва до 15-то число на месеца, следващ месеца на
потреблението за договори, активирани от 3-то до 11-то число на месеца, както е
в настоящия случай, видно от съдържанието на договора. В случай на предсрочно
прекратяване на договора за абонаментния план в рамките на първоначално
договорения минимален срок по желание на абоната; при преминаване на план с
по-ниски параметри (с по-нисък месечен абонамент или вследствие на виновно
поведение на абоната, последният дължи неустойка в размер на месечните
абонаменти до края на минималния срок.
Представени са фактури, както следва: № **********/15.04.2014 г., № **********/15.05.2014 г., № **********/15.06.2014
г., № **********/15.07.2014 г. и № **********/15.08.2014 г. (кредитно известие),
в които е начислено потребление на фиксирани и интернет услуги чрез стационарен телефонен номер 02 850 14 58
на обща стойност 279,18 лв. и неустойки в общ размер на 571,52 лв.
От правна страна.
По иска за главница за фиксирани
и интернет услуги.
За да бъде основателен иска за
реално изпълнение, следва ищецът да докаже както сключването на договора, така
и изпълнението на собствените си задължения, произтичащи от него. В тежест на ищеца е да установи твърдените от него факти, включително
изпадането на ответника в забава и нейния начален момент, както и размера на
претенцията си, като в същия смисъл е разпределена доказателствената тежест с
определение от 05.06.2019 г. по делото. В разглеждания случай е доказано сключването между
страните на договор от 03.04.2014 г. за фиксирани и интернет услуги, като ответникът своевременно –
с отговора си по чл. 131 от ГПК, е навел възражения, че исковете са
неоснователни и недоказани.
Съдът не възприема възражението на
ответника, че е налице разминаване между сумите, начислени с приложените към
исковата молба фактури и кредитно известие и сумите, претендирани с исковата
молба. С исковата молба са наведени твърдения, че ответникът преди подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК е заплатил частично задълженията си по всяка една
от фактурите, като по настоящото дело се претендира незаплатения остатък от
същите. Тези твърдения на ответника кореспондират с представените фактури и
кредитно известие, което съдържа и суми с отрицателен знак, но последното
обстоятелство е съобразено от ищеца при формиране на сумите по исковата
претенция.
Не може да бъде възприето и
твърдението на ответника, че не е уведомен редовно за цесиите на процесното
задължение, поради което не може да бъде ангажирана отговорността му за същото.
Установява
се от приложените към исковата молба договор от 29.05.2015 г. за прехвърляне на задължения
(цесия) и договор за прехвърляне на задължения (цесия) от 12.05.2016 г. и
приложения към тях, че с договорите ищцовото дружество е придобило от
първоначалния кредитор процесното вземане.
Представени са две уведомления за цесии, подписани
съответно от „Българска телекомуникационна компания” АД и „СГ Груп” ООД и
адресирани до ответника.
Видно от представените две
пълномощни, с тях съответно „Българска телекомуникационна
компания” АД и „СГ Груп” ООД са упълномощили придобилия вземането нов кредитор да съобщи на съответните длъжници
прехвърлянето на задълженията им по договор от 29.05.2015 г. за прехвърляне на
задължения (цесия) и договор за прехвърляне на задължения (цесия) от 12.05.2016
г.
Въпреки че по делото не са
представени доказателства ищеца,
в качеството си на пълномощник на цедента „СГ
Груп” ООД, да е уведомил надлежно ответника
за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ответникът следва
да се счита за редовно уведомен за цесията поради следното:
Съгласно
трайната практика на съдилищата, цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото
от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. В
този смисъл изрично: решение № 78 от 09.07.2014 г. по търг. дело № 2352/2013 г.
на Върховния касационен съд, II т. о. и решение № 109 от 13.07.2016 г. по търг.
дело № 1050/2015 г. на Върховния касационен съд, I
т.о., постановени в производство по чл. 290 от ГПК. С оглед изложеното, съдът
приема, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по отношение на
ответника.
По делото липсват
доказателства относно изпълнението на задължението на ищеца за предоставяне на
уговорените услуги на ответницата. Такива доказателства не представляват и представените по
делото фактури: № **********/15.04.2014 г., № **********/15.05.2014 г., №
**********/15.06.2014 г., № **********/15.07.2014 г. и № **********/15.08.2014
г. (кредитно известие), тъй като фактурата не е източник на задълженията на
получателя по нея, а само ги конкретизира по основание и размер, с цел внасяне
на яснота в договорните отношения, както и за целите на данъчното облагане.
Фактурата като частен писмен документ не притежава обвързваща съда
доказателствена сила за удостоверените в нея вземания. При наличие на изрично
оспорване от страна на ответника, както е в случая, в тежест на ищеца е да
докаже основанието на посоченото във фактурата вземане, което както се посочи
ищецът в настоящия процес не стори.
Поради изложеното
съдът намира, че ищецът не доказа в настоящото производство, че е предоставил
на ответника фиксираните и интернет услуги, посочени в исковата молба, както и
че е начислил правилно дължимата стойност за тях съобразно договора за
предоставяне на далекосъобщителни услуги и съобразно Общите условия.
По
делото не бе установен обема на предоставените услуги чрез фиксиран телефон,
съответно извършването на разговори, техния брой и продължителност, както и
използването на интернет услуги. Представените фактури бяха оспорени от ответника
и тяхната вярност не бе доказана от ищеца. Ето защо съдът намира, че ответникът
следва да заплати единствено и само месечната абонаментна такса, тъй като липсва
оспорване на обстоятелството, че през процесния период телефонният номер на фиксирания
телефон е бил активен. Месечната такса за трите процесни месеца (периода от 03.04.2014 г. до 14.07.2014
г.) е 47,40 лв. (3 х 15,80 лв.) и в този размер установителният иск следва да
бъде уважен.
С оглед гореизложеното
предявеният иск за главница се явява основателен до размера от 47,40 лв., а в
останалата си част е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска за мораторна лихва.
Горепосочената претенция на ищеца е формирана
по следния начин: за сумата 185,82 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена върху задълженията за потребление на далекосъобщителни услуги и за
неустойка за периода от 04.05.2014 г. до 04.05.2017 г. С оглед оттеглянето на
иска за неустойка и прекратяването на делото в тази част, съдът приема, че се
претендира мораторна лихва само върху главницата за потребление на фиксирани и
интернет услуги, като последната е доказана по основание и размер за сумата
47,40 лв. Размерът на мораторната лихва върху главница в размер на 47,40 лв. и
за период от 04.05.2014 г. до 04.05.2017 г., изчислен с помощта на безплатен
онлайн продукт www.calculator.bg, възлиза на сумата 14,47 лв., до който размер искът за
мораторна лихва е основателен, като за разликата същият подлежи на отхвърляне.
По разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и съгласно задължителното разрешение, дадено с
т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд, съдът в исковото производство по чл. 422 от ГПК
разпределя отговорността за разноските.
При този изход на делото за ищеца възниква право на
разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът е представил доказателства, че е направил следните
разноски по предявените установителни искове: сумата 385,00 лв. – разноски за
внесена държавна такса и внесено адвокатско възнаграждение по ч. гр. дело № 40324/2017
г. на С.районен съд, от които му се следва сумата 31,46 лв. и сумата 375,00 лв.
– разноски за внесена държавна такса (75,00 лв.) и внесено адвокатско
възнаграждение (300,00 лв.) – разноски по гр. дело № 1798/2019 г.
на Врачански районен съд, от които му се
следва сумата 30,64 лв.
Ответникът не е претендирал разноски и не е представил
доказателства за направени такива, поради което съдът не му присъжда разноски.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р
Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК,
че М.С.Г. с ЕГН ********** *** дължи на „Булпойнт 2015” ЕООД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. В., ул. „***” № 31 сумата 47,40 лева-главница, представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителна
услуга от 03.04.2014 г., съгласно фактура № ********** от 15.04.2014 г. за
отчетен период от 03.04.2014 г. до 14.04.2014 г., фактура № ********** от
15.05.2018 г. за отчетен период от 15.04.2014 г. до 14.05.2014 г., фактура №
********** от 15.06.2018 г. за отчетен период от 15.05.2014 г. до 14.06.2014 г.
и фактура № ********** от 15.07.2018 г. за отчетен период от 15.06.2014 г. до
14.07.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.05.2017 г., за която е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.06.2018 г.
по ч. гр. дело № 40324/2017 г. на С.районен съд, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска по чл. 422 от ГПК за
незаплатена далекосъобщителна услуга за разликата от уважения размер 47,40 лв.
до пълния претендиран размер 108,21 лв.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК,
че М.С.Г. с ЕГН ********** *** дължи на „Булпойнт 2015” ЕООД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. В., ул. „***” № 31 сумата 14,47 лева, представляваща мораторна
лихва върху вземанията за незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от
04.05.2014 г. до 04.05.2017 г., за
която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
от 20.06.2018 г. по ч. гр. дело № 40324/2017 г. на С.районен съд, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан
иска по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД за разликата от уважения размер
14,47 лв. до пълния претендиран размер 185,82 лв.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 1 от ГПК М.С.Г. с ЕГН ********** *** да заплати
на „Булпойнт 2015” ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. В., ул. „***”
№ 31 сумата 31,46 лева –
разноски за държавна такса и внесено адвокатско възнаграждение по ч. гр. дело №
40324/2017 г. на С.районен съд, както и сумата 30,64 лева – държавна такса и внесено адвокатско възнаграждение по
гр. дело № 1798/2019 г. на Врачански районен съд, всички разноски изчислени
съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: