Р Е Ш Е Н
И Е
№ 84 09.05.2023г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на трети май две хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретаря Антоанета Масларска
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 61 по описа за 2023г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
НАЧАЛНИКЪТ
НА ГРУПА „ПЪТЕН КОНТРОЛ“ В СЕКТОР „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ КЪМ РУ – ДУПНИЦА ПРИ
ОДМВР - КЮСТЕНДИЛ с адрес за призоваване: гр.Дупница, ул.“Бисеров №2 обжалва
решение №10/19.01.2023г. по а.н.д. №1077/2022г. на РС - Дупница. Релевира
касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона
свързва с доказано деяние и спазване на процедурата по ЗАНН. Моли за отмяна на
решението и потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за ответницата при наличие на заплатено такова.
В
с.з. касаторът не се явява и не се представлява.
Ответницата
А.Т.А. *** оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице
касационни основания за отмяна на въззивното решение, което намира за правилно
и обосновано.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от легитимиран правен
субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок
по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №21-0348-000805/01.04.2022г., издадено от началник
група в РУ – Дупница към ОДМВР – Кюстендил, с което на А.Т.А. за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 700лв. и лишаване от право да управлява
МПС за 3 месеца.
От
фактическата страна на спора съдът е приел, че на 08.07.2021г. около 20:08:17
часа в гр.Дупница по ул.“Самоковско шосе“ при бивш гараж на АМ „Хемус“ в посока
гр.Самоков е засечено управление на лек автомобил „Л.Р.Д.“ с рег.№СВ****РВ със
скорост от 104км/ч /измерена скорост 107км/ч/ при максимално разрешена скорост
за населено място от 50км/ч. Установяването и заснемането на нарушението е
осъществено с АТСС – мобилна система за видеонаблюдение TFR1-М с фабричен №563, като е приспадната максимално допустима
грешка от 3% в полза на водача. Изготвен е снимков материал във вид на клип
№8869, показващ датата, часа и номера на МПС. Установено е, че собственик на
автомобила е „Мото – Пфое Лизинг“ ЕООД, а негов ползвател е „Аркад Енджинеринг
енд Констракшън – клон България“ КЧТ с управител Н.И., който е преупълномощил
нарушителката като служител на дружеството да управлява автомобила. Нарушителката
е попълнила декларация по чл.188 от ЗДвП, съгласно която е управлявала
автомобила на въпросната дата, но около 18:00 часа.
При
така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за годност на
АТСС поради служебно установени данни, но недоказаност на авторството на
деянието поради данните от декларацията за управление на автомобила от дееца в
друг час, различен от посочения в НП. Отделно от това, съдът е приел нарушение
на процедурата по ЗАНН поради съставяне на АУАН в присъствие на един свидетел,
който не е очевидец. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните
в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона
форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния закон
решението е правилно като краен резултат. Съображенията за това са
следните:
Касационният
съд не споделя извода на районния съд за нарушена процедура по ЗАНН. Административнонаказателната
преписка по делото на районния съд установява обстоятелството, че АУАН е
съставен в отсъствие на нарушителката и в присъствие на един свидетел. Формално
са нарушени изискванията на чл.40, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. Нарушението на
посочените нормативни правила обаче е без съществен за производството характер,
т.к. не е довело до нарушаване правото на защита на дееца. Съставеният срещу нарушителката
АУАН е предявен на лицето редовно срещу подпис. Същата е получила препис от
акта, което е удостоверила саморъчно в съдържанието на документа. Обвинението е
ясно и пълно без противоречия и неясноти, като липсват възражения на дееца в
съдържанието на АУАН и не са подадените такива в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Възможността
за възражения срещу обвинението е реализирана посредством подадената въззивна
жалба срещу НП. Липсата на втори свидетел в АУАН в аспекта на чл.43, ал.1 от ЗАНН не се отразява върху валидността на документа и неговата доказателствена
сила по чл.189, ал.2 от ЗДвП.
Правилен обаче е извода на съда за недоказаност на
субекта на противоправното деяние.
Събраните пред районния съд писмени и гласни
доказателствени средства установят управление на описания в НП автомобил на
посочените дата, място и час в нарушение на правилото по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Доказано
е управление с превишена скорост от 104км/ч при разрешена за населеното място
от 50км/ч, поради което правилно АНО е формирал размера на наказанията по
състава на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Недоказано обаче е авторството на
деянието в лицето на санкционирания деец. Районният съд правилно е установил,
че деянието е извършено с МПС, собственост на юридическо лице, което е
предоставило управлението на друго юридическо лице, т.к. автомобилът е обект на
лизинг. От своя страна, ползвателят на автомобила чрез законния представител е
преупълномощил нарушителката да го управлява на територията на страната.
Попълвайки декларацията по чл.188, ал.2 от ЗДвП, действителната ползвателка е
декларирала управление на автомобила на датата на нарушението, но в друго
време, различно от съставомерното за
отговорността. Превишаването на скоростта е заснето около 20:08 часа, а
декларираното управление е около 18:00 часа. Нито актосъставителят, нито АНО са
оценили липсата на безспорни доказателства за авторството на деянието във
връзка с пределите на обвинението досежно времето на неговото извършване,
поради което липсват доказателства, свързващи деянието с дееца на датата и часа
на нарушението. Обвинението не може да почива на предположения. Презумтивната
доказателствена сила на АУАН по чл.189, ал.2 от ЗДвП не се разпростира върху
авторството на деянието, т.к. АУАН е съставен след извършване на нарушението, в
отсъствие на нарушителката и въз основа на снимков материал от паметта на АТСС.
Липсата на доказано авторство на деянието води до
незаконосъобразност на оспореното НП, като е дължима неговата отмяна, както
правилно е процедирал районния съд.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще остави в сила.
Независимо от изхода на делото, касационният
съд не присъжда разноски за ответницата, т.к. такива не са сторени и поискани.
В този смисъл възражението на касатора за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение е безпредметно.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№10/19.01.2023г. по а.н.д.№1077/2022г. на РС – Дупница.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.