№ 214
гр. Варна, 17.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500032 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 88775/27.11.2023г. , подадена от Г. Г. Д., чрез адв. Л. Г.
от САК срещу Решение № 3772/21.11.2023г., постановено по гр.д. №
6175/2023г. по описа на ВРС, 7-ми състав, с което е отхвърлен предявеният
иск, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК отрицателен установителен иск за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника следните суми, за които е издаден изпълнителен лист от
12.08.2015г. по ч.гр.д. № 3882/2015 по описа на Районен съд – Варна: сумата
от 615,00 лв., представляваща главница по договор за кредит от 13.09.2010 г.,
ведно със законната лихва от 506,10 лв. за периода от 07.04.2015г. от
16.05.2023г. върху главницата; за сумата от 404,03 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 14.09.2010г. до 06.12.2013 г., както и сумата от
25 лв., представляваща разноски по делото.
Процесуалният представител на въззивника развива доводи, че
първоинстанционното решение е неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон, поради което подлежи на отмяна.
За неправилно се счита приетото от съда, че по изпълнителното дело
регулярно са подавани молби за извършване на изпълнителни действия, както
и са постъпвали суми. Молбите /от 25.07.2017г. и 10.02.2022г./ и постъпилите
суми се отнасяли за другия длъжник по делото и са могли да прекъснат
давността само за него. Посочва, че молбите са бланкетни и по тях не са
заплатени дължимите авансови такси, затова не били в състояние да
прекъснат давността. Излага, че с молбата от 10.02.2022г. е поискано
1
насрочване на опис на движимите вещи в дома на длъжниците, което обаче
също не било в състояние да прекъсне давността, тъй като не съставлявало
изпълнителен способ, а техническа дейност по подготовка на извършване на
същинското изпълнително действие. Същевременно нямало данни опис да е
насрочван или извършван и да е платена таксата по ТТРЗЧСИ за него. В този
смисъл посочва редица решения. Счита, че невалидните и незаконосъобразни
процесуални действия не могат да доведат до благоприятни
материалноправни последици за упражняващия тези действия. Застъпва
становището, че изпълнителните действия, поискани или предприети след
настъпването на перемпция, не са годни, за да прекъснат давността. Намира,
че след изтичането на срока за перемпция, изпълнителното дело се
прекратява и вече по него не могат да се извършват каквито и да е валидни
изпълнителни действия. Затова приема, че давността започва да тече от
последното по време валидно изпълнително действие преди настъпването на
перемпция. Не споделя тезата, че когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният
изпълнител следва да изпълни искането и това на свой ред прекъсва
давността, като единствено следвало да образува новото искане в отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Излага, че
процесуалното правоотношение по изпълнителното дело следва да се счита за
прекратено едва с влизане в сила на постановлението за прекратяване и в
случай, че се приеме, че съдебният изпълнител е длъжен служебно да
образува ново изпълнително дело, преди да е влязло в сила постановлението
за прекратяване, би означавало, че изпълнителният лист ще бъде
изпълнително основание по две паралелно действащи изпълнителни дела.
Това разбиране се сочи за недопустимо от процесуална гледна точка и като
застрашаващо правната сигурност.
Излага, че молбата за образуване на изпълнително дело следва да
съдържа реквизитите на чл. 129 от ГПК, като тя била в нарушение на чл. 127,
ал. 1, т. 5 от ГПК и чл. 128 от ГПК, тъй като не е посочено в нея в какво се
състои искането, както и липсвали заплатена нова такса за образуване на
изпълнително дело и представено пълномощно на процесуалния
представител. Счита, че молбата, която се подава по старото перемирано
дело, не може да се счете като молба за образуване на ново изпълнително
дело, тъй като такова искане в нея не било обективирано.
Твърди, че доколкото с настъпването на перемпцията е налице забрана
да се извършват последващи изпълнителни действия, то предприетите такива,
не са валидни и се обезсилват по право, поради което и не могат да доведат
до прекъсване на давността. В подкрепа на това становище посочва чл. 433,
ал. 3 от ГПК и т. 10 на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съгласно които за съдебния изпълнител съществувало задължение
служебно да вдигне наложените възбрани и запори при прекратяване на
принудителното изпълнение.
Посочва, че прекратяването на изпълнителното производство става по
2
право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие. Излага, че съгласно
Решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г., г.к., ІV г.о. на ВКС
валидно е това изпълнително действие, което е било поискано съобразно
правилото на чл. 426, ал. 2 от ГПК или чл. 18 от ЗЧСИ. Изразява становище,
че за да се прекъсне давността изпълнителното действие трябва да бъде годно
основание за събиране на вземането, а сочените в случая действия били
предприети в прекратено по силата на закона изпълнително производство,
поради което били без правно значение. Счита, че взискателят по
изпълнителното дело следва да бъде активната страна и след перемираното на
изпълнителното си дело, да образува ново, за да може да се ползва от
благоприятното за него прекъсване на давността. Обобщава, че всички
предприети изпълнителни действия след последното валидно такова от
02.09.2015г. и след настъпването на перемпцията на 02.09.2017г., са
невалидни и не притежават правно значение.
При условията на евентуалност, моли да се приеме, че погасителната
давност е изтекла в хода на процеса.
Моли за отмяна на решението и за уважаване на иска, както и за
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна, с който оспорва въззивната жалба и моли за
решение, с което да бъде потвърден първоинтанционният съдебен акт като
правилен и законосъобразен. Счита, че при постановяване на решението си
ВРС е взел предвид всички твърдения на двете страни, обсъдил е всички
възраженията, разпределил е доказателствената тежест и изчерпателно е
обсъдил събраните доказателства. Въззиваемата страна намира, че
първоинстанционният съд е обсъдил всички действия, извършени по
изпълнителното дело и е проследил движението му, като е установил, както
поисканите, така и извършените от съдебния изпълнител действия. От
приложеното изпълнително дело било видно, че с молбата за образуване /на
02.09.2015г./ било отправено искане до ЧСИ за прилагане на конкретни
принудителни действия по отношение на всички задължени лица.
Впоследствие с нова молба от 25.07.2017г. било поискано налагане на запор
върху откритите банкови сметки на длъжниците и със запорно съобщение от
04.06.2018г. бил наложен такъв запор на банковите сметки на ищеца. Отчетен
бил и периодът, през който давностните срокове не са текли – 13.03.2020г. -
20.05.2020г. Излага се, че на 10.02.2022г. взискателят е депозирал нова молба
с искане за предприемане на принудителни действия. Въззиваемата страна
изразява становище, че при процесуалната активност на кредитора, който е
поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за
прилагане на нови изпълнителни способи, не следва същият да бъде
санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради
евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на
3
посочения изпълнителен способ. Счита, че в настоящия случай взискателят е
имал редовно поискани принудителни действия спрямо въззиивника в
изпълнителното производство, изпълнени от съдебния изпълнител.
Претендира разноски за двете инстанции и прави възражение за
прекомерност спрямо претендираните от въззивника разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 88775/27.11.2023г. ,
подадена от Г. Г. Д., чрез адв. Л. Г. от САК срещу Решение №
3772/21.11.2023г., постановено по гр.д. № 6175/2023г. по описа на ВРС, 7-ми
състав, с което е отхвърлен предявеният иск, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК
отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми, за които е
издаден изпълнителен лист от 12.08.2015г. по ч.гр.д. № 3882/2015 по описа на
Районен съд – Варна: сумата от 615,00 лв., представляваща главница по
договор за кредит от 13.09.2010 г., ведно със законната лихва от 506,10 лв. за
периода от 07.04.2015г. от 16.05.2023г. върху главницата; за сумата от 404,03
лв., представляваща договорна лихва за периода от 14.09.2010г. до 06.12.2013
г., както и сумата от 25 лв., представляваща разноски по делото.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
07.02.2024г. от 14.00часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на
Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес:
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на Центъра
към ОС – Варна Н.В.: тел. *********. Информация за Центъра по медиация и
медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните могат да
4
получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.
Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо
лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за
постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5