РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1841/13.10.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа
година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Величка Г.
Светлана Методиева
при
секретаря Г.Г. и с участието на прокурор К.Димитров,
като разгледа докладваното от съдия Диева касационно
административно дело № 1889/2021г., взе предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр.
с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
П.Г.Г.,***,
представлявана от адв.Б.З. обжалва Решение № 260543
от 01.06.2021г., постановено по АНД № 6891 по описа за 2020г. на Районен съд –
Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №
20-1030-007811/06.08.2020г., изд. от Началник Група към ОД МВР – Пловдив,
сектор Пътна полиция, за наложено на П.Г. административно наказание : глоба в
размер на 200лв. за нарушение на чл.23 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/ на основание чл.179 ал.2 пр.2-ро ЗДв.П.
Решението е обжалвано като незаконосъобразно,
неправилно и необосновано, постановено при неизяснена фактическа обстановка. Твърди
се, че действията на съдебния състав не са били всестранни и пълни, вкл. не е
изпълнено задължението за служебна активност при изясняване на случая. Поддържа
се, че за ангажиране отговорност за несъобразяване с разпоредбата на чл.23 ал.1
ЗДв.П, е необходимо да се установи по безсъмнен начин
неизпълнение на задължението за спазване на дистанция между два автомобила,
които се движат един след друг, в една и съща лента за движение и движещият се
отзад автомобил да се намира на такова разстояние от движещия се отред и да се
управлява с такава подходяща скорост, че във всеки един момент да може да
намали скоростта и/или спре, за да не причини ПТП. Счита се, че е необходимо
водачът на задния автомобил да е имал обективна възможност да прецени
необходимата дистанция по см. на цитираната разпоредба и да я осигури. Заявено
е, че във вр. с чл.52 ал.4 ЗАНН, административнонаказващият
орган не е извършил разследване на спорните обстоятелства, посочени във възражението
на П.Г.. Поддържа се, че в хода на съдебното производство не са ангажирани
доказателства, които да потвърдят констатациите в АУАН – свидетелят Г.Х. не е
възприел непосредствено настъпилото ПТП, не е очевидец на ПТП и отразените
обстоятелства в АУАН се базират на негови опосреднени
възприятия. В решението не е коментиран представеният по делото звукозапис от
телефонно обаждане на тел.112 и по-конкретно, че водачът на лек автомобил Фиат
с рег.№ **** е направил признание за необоснованото си рязко спиране. Поискана
е отмяна на решението с отмяна на наказателното постановление.
В писмено становище по същество адв.З. поддържа съображенията от жалбата с описание на
фактическата обстановка и се позоваване на документи от преписката. Заявена е
претенция за присъждане на разноски по делото.
Ответникът сектор Пътна при ОД МВР -
Пловдив не изразява становище по жалбата и не се представлява пред АС –
Пловдив.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Димитров предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно
съдебно решение и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
1. НП е издадено от длъжностно лице,
за административно-наказателната компетентност на което е приложена Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. Същата е част от административно наказателната
преписка и отразена в НП. АУАН серия АА № 816601/09.07.2020г. е съставен от мл.автоконтрольор Г.Х. към ОД МВР -Пловдив, сектор Пътна
полици /длъжността е определена за осъществяване на контролна дейност по ЗДв.П със съставяне на АУАН от посочения полицейски орган в
цитираната оправомощителна заповед/.
Според обстоятелствената част на НП
: на 09.07.2020г., около 18:00ч. в гр.Пловдив на ул.Коматевско
шосе № 184, като водач на лек автомобил Хюндай Туксон
с рег.№ **** /собственост на Евро М.В. ЕООД/, П.Г. : „1.Не се движи на
достатъчно разстояние /дистанция/ от намалящия скоростта
си пред нея л.а. с рег.№ **** при наличие на пешеходна пътека. Блъска я отзад и
допуска ПТП”. Описаното е квалифицирано за нарушение, изразяващи се в следното
: 1. „Водачът на ППС не се движи на такова разстояние от движещото се пред него
друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. ПТП, с което виновно е нарушил чл.23 ал.1 ЗДв.П.“.
Приложена е санкцията по : чл.179 ал.2
пр.2 ЗДв.П : „Който поради движение с несъобразена
скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление.“.
ПРС приел, че описаното в АУАН и НП
административно нарушение е осъществено от жалбоподателя – водачът на лек
автомобил Фиат с рег.№ **** спрял рязко, като последвало ПТП между последното
МПС и движещото се след него такова с рег.№ ****, управлявано от П.Г.. Същата
не се е движила на такова разстояние от движещото се пред нея МПС, че да може
да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. ПРС квалифицирал свидетелските показания на актосъставителя Г.Х., М.В. /пътувала в лек автомобил Хюндай
Туксон с рег.№ ****, съвместно с П.Г./ и Д.В., като
последователни и непротиворечиви и е отбелязано, че св.Х. не е очевидец и не
изнася сведения, противоречащи на данните от свидетеля В. относно механизма на
протичане на ПТП. Фактическата обстановка според съда се установява и посредством
приложения в преписката протокол за ПТП № 1737383 от 09.07.2020г. РС-Пловдив
съобразил презумптивната сила на АУАН, установена с
нормата на чл.189 ал.2 ЗДв.П, като е прието съставяне
на АУАН и издаване на НП без пропуски вр. с
изискванията на ЗАНН. Преценката на доказателствата мотивирала ПРС да приеме,
че са установени достатъчно данни за извършено деяние, с което П.Г. виновно е
нарушила нормата на чл.23 ал.1 ЗДв.П. Изложени са
съображения по възражението на жалбоподателя относно рязкото спиране на водача
на Фиат с рег.№ **** – на зелен сигнал на светофарната уредба, движещ се пред
Хюндай Туксон с рег.№ ****, което рязко спиране е
причина на възникналото ПТП : Възражението е преценено за неотносимо
към същността на нарушението по чл.23 ал.1 ЗДв.П, тъй
като то се изразява в неизпълнение задължението на водача на МПС да поддържа
такова разстояние от движещото се пред него друго МПС, че да може да избегне
удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Прието е, че е без
значение причината за рязкото спиране на водача на движещото се отпред МПС –
дали спирането е било обосновано, оправдано или очаквано и дали последният
водач се чувства виновен за възникналото ПТП, вкл. дали признава вината си.
Описаните обстоятелства според РС-Пловдив не променят факта, че П.Г. не се е
движила на такова разстояние от МПС с рег.№ ****, че да избегне удряне с него,
когато то е спряло рязко. Посочено е, че без значение за отговорността на
жалбоподателя е дали водачът на МПС с рег.№ **** е следвало да бъде
санкциониран за друго нарушение на ЗДв.П.
2. Неоснователно в касационната жалба
се твърди, че действията на ПРС не са били всестранни и пълни – от една страна
не е посочено в какво се изразява твърдяната непълнота, а от друга – съдът се е
произнесъл по всички заявени доказателствени искания на жалбоподателя
/разпитани са свидетели, като неоткриването на лицето Й.К. не може да бъде
квалифицирано на неизпълнение на задължението по см. на чл.13 НПК/. Заявеното
по отношение отсъствие на коментар в съдебното решение на приет по делото
звукозапис от телефонно обаждане на тел.112 и в частност – твърдението, че
водачът на Фиат с рег.№ **** е направил признание за необоснованото си рязко
спиране, не променя изводите на ПРС, основани на доказателствата по делото.
Действително, звукозаписите на диска не са изслушани в съдебно заседание при
приемането му, но дискът е представен с писмо на Началник РЦ 112 – Кърджали
/л.70, дело ПРС/, в което са описани три повиквания, съответно от : П.Г.; лице,
което не се е представило и лице, което се представило като свидетел на
произшествието. Тоест, дискът не съдържа повикване от водачът на Фиат с рег.№ ****,
което се потвърждава при изслушването му /единственият женски глас при
повикване е на П.Г./.
Вярно е, че ПРС не е коментирал
приложените в преписката писмени доказателства, но фактическите и правни изводи
са правилни и законосъобразни. Съгл. чл.23 ал.1 ЗДв.П
: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние
от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне
в него, когато то намали скоростта или спре рязко.“. Смисълът на нормата е
изяснен точно от ПРС – отношението между скоростта и разстоянието от движещ се
отзад лек автомобил /втори/ спрямо движещ се пред него /първи/, трябва да е
такова, че да осигури възможност вторият автомобил да спре, независимо от причината,
по която е спрял внезапно /в случая/ Фиат
с рег.№ ****. Причината може да бъде внезапна и обоснована, но би могла да е
неоправдана и неочаквана. Предвидената санкция за нарушение по чл.24 ЗДв.П /“Водачът на пътно превозно средство не трябва да
намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на
пътнотранспортно произшествие.; Преди да намали значително скоростта на
движение на управляваното от него пътно превозно средство, водачът е длъжен да
се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и че
няма да затрудни излишно тяхното движение. …“, не преодолява задължението,
произтичащо от чл.23 ал.1 ЗДв.П. В тази вр. е верен и извода на РС - Пловдив за неотносимост
на субективното усещане на водача на движещата се отпред кола, вкл. „признание“
за вина, към ангажиране на отговорността за административно нарушение по чл.23
ал.1 ЗДв.П.
Извън посоченото, следва да бъде
отбелязано, че в жалбата против НП е описано движение на Фиат с рег.№ **** – с ниска скорост 20-25км/ч,
което обективно е преценено от назначена комисия за проверка по случая, която е
счела, че при движение с ниска скорост около 20-25 км/ч няма възможност за
рязко спиране. Заповедта за възложена проверка по случая с определен състав на
комисия хронологично следва дата на издаване на НП, който недостатък в конкретиката на фактите не променя изводите на ПРС.
Писмените обяснения на лицата П.В., Р.И. и М.В. също не променят резултата от
спора, тъй като, както бе посочено по-горе, отношението между скоростта и
разстоянието от движещ се отзад лек автомобил /втори/ спрямо движещ се пред
него /първи/, трябва да е такова, че да осигури възможност вторият автомобил да
спре, независимо от причината, по която е спрял внезапно /в случая/ Фиат с рег.№ ****, като причината може да бъде
внезапна и обоснована, но би могла да е неоправдана и неочаквана.
Съобрази се, че ЗАНН не е въвел
изискване за съставяне на АУАН само от контролен орган, лично възприел
извършването на дадено административно нарушение. В конкретния случай дори в
АУАН да бе отразено лице – очевидец от обхвата на посочените от П.Г., това не
би променило правната квалификация на фактите.
Мотивиран с изложеното, АС – Пловдив
Р Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 260543 от
01.06.2021г., постановено по АНД № 6891 по описа за 2020г. на Районен съд –
Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
:
Членове :