Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
гр. Русе, 02 юни 2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 31
май 2022 год. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Цветелина Димитрова………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №172…… по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 ЗДвП(Закон за движение по
пътищата) във вр. с
чл.145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила жалба от Т.Е.А. ***, чрез пълномощник
адв. Р.В.Ш. - САК срещу Заповед № 22 -
0869 - 000212 от 18.04.2022г., издадена от полицейски инспектор в Сектор „Пътна
Полиция” при ОД на МВР Шумен. Със заповедта на А. в качеството му на собственик
на лек автомобил „БМВ 530Д”, с регистрационен номер Р 2273 КС е наложена ПАМ (принудителна
административна мярка) - прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, за който в случая
издателят на административния акт е установил, че управлява МПС-то със СУМПС,
издадено от Великобритания, след изтичане на 3-месечния срок по чл.162, ал.1 от ЗДвП от датата на влизането му в страната, като е приел, че се касае за
хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а“ от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) : прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство : „ без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства“-в случая - на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, чието СУ МПС не е валидно за територията на Р
България. Срокът на наложената ПАМ е 6 месеца.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на административния
акт поради допуснати в административното производство съществени нарушения на
административно-производствените правила, противоречие с материално-правните
разпоредби и с целта на закона – основания за оспорване съгласно чл.146, т.3,
т.4 и т.5 от АПК. Твърди се, че АО бил установил тримесечния срок от последното
влизане на Т.А. в България от справка в АИС ГК, но в заповедта за налагане на
ПАМ не сочел конкретната дата на това последно влизане на жалбоподателя в Р България.
На следващо място, според адвоката на оспорващата страна, посочената в
обжалваната заповед правна квалификация не съответствала на заявеното
нарушение, отрича се да е налице въобще нарушение на ЗДвП, водещо до налагане
на ПАМ по реда на чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП. Макар и на следващо място в
жалбата, но не и по значение е твърдението за липса на компетентност на
издателя на ИАА, което е и основанието за оспорване по чл.146, т.1 от АПК.
Същите доводи са и по отношение на съставителя на АУАН. Сочи се още, че свидетелството за правоуправление на Т. А., издадено от
Великобритания е било валидно за територията на Република България, и поради
причина, че не било доказано от АО, че са изминали повече от 3 месеца от
последното му влизане в Р България, като според адвоката на А., последният бил
влязъл в България преди изтичане на 3 месеца от извършената му проверка, но не
се представят доказателства в тази насока.
Иска се обжалваната заповед да бъде отменена, претендират се разноски.
В съдебна зала не се явява оспорващия, нито неговият адвокат.
Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител, в писмено становище,
вх. №2020/16.05.2022г. на АС-Русе и в допълнителна молба от 26.05.2022г.,
подписа от гл. юрисконсулт И. И.,
процесуален представител на АО оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли като
неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер,
определен по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.144 и чл.4 от АПК.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и след направената проверка за
законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира
жалбата за процесуално допустима.
Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта,
имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по
чл.149, ал.1 от АПК.
От фактическа и правна страна съдът прие следното:
Със Заповед № 22
- 0869 - 000212 от 18.04.2022г. полицейски инспектор в Сектор „Пътна Полиция”
при ОД на МВР Шумен е наложил принудителна административна мярка на Т.Е.А., в качеството му на собственик на МПС, изразяваща се във
„прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното, валидно за територията на страната свидетелство за
управление“, за срок от 6 месеца. Правното основание за издаването й,
административният орган намерил в разпоредбата на чл.171, т.2а, б. а от Закон
за движение по пътищата.
За да стигне до
налагането на тази мярка, решаващият орган е съобразил, че на 17.04.2022г.,
около 00.40 часа, в гр. Шумен, по бул. „Симеон Велики“, посока Кооперативен
пазар, до спортна зала „Младост“ лицето Т. А., е управлявал собственото си МПС,
лек автомобил „БМВ 530Д”, с регистрационен номер Р 2273 КС. При проверка от
служители на Сектор ПП при ОД на МВР-Шумен, те установили, че той управлява
лекия автомобил със СУ МПС, издадено във Великобритания, и след изтичане на
3-месечния срок от последното му влизане в Р България, чрез справка в АИС ГК.
Преценили, че
така той е в нарушение на разпоредбата на чл.162, ал.1 от ЗДвП, тъй като не притежава
съответното, валидно за територията на
страната свидетелство за управление. За това нарушение бил съставен и АУАН под
№GA588732(л.13), на същата дата, от мл. автоконтрольор към Сектор ПП при ОД на
МВР Шумен В. В.
По делото и адм.
преписка са представени и документи-справка за първоначална регистрация на
ППС(л.15), и данни за собственост на МПС с рег. № Р 2273 КС (л.16), от които е видно, че в базата данни на ПП, като собственици на автомобила са записани лицата Т. А. и Р.
Матеев. Представена е и справка от АИС-ГК(л.17), от която е видно, че Т.Е.А. е
излязъл от Р България на 10.08.2021г. и влязъл отново на 23.11.2021г. Други
данни за неговото движение, т.е. излизане и влизане в Р България не са
представени от АО, липсват такива, представени по делото и от самият
жалбоподател, с оглед тежестта на доказване, независимо от твърдението на неговия
адвокат, че А. бил влязъл в България преди изтичане на 3 месеца от извършената
му проверка.
Горното дало
основание за издаване на оспорената пред настоящата инстанция Заповед № 22 -
0869 - 000212 от 18.04.2022г. на полицейски инспектор в Сектор „Пътна Полиция”
при ОД на МВР Шумен, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по реда на чл.171,
т.2а, б. а от Закон за движение по пътищата. Като последица от мярката са снети
и отнети 2 бр. табели с рег. №Р2677КА и свидетелството за регистрация на МПС
под №*********.
Мярката е
наложена на собственика на автомобила -
жалбоподателя в настоящото съдебно производство - Т.Е.А..
Недоволен от
заповедта, той я оспорва с жалба, подготвена от адвокат-пълномощник Р.В.Ш. -
САК, по повод на която е образувано настоящото дело пред Административен съд
Русе.
Въз основа на
приобщените по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено, че
на 17.04.2022г., около 00.40 часа, в гр. Шумен, Т. А. е управлявал собствения
си автомобил „БМВ 530Д”, с регистрационен номер Р 2273 КС, със СУ МПС номер
ABADZ807304T99CZ, издадено от Великобритания. Същият е влязъл на територията на
РБ на 23.11.2021г. и към датата на проверката са изтекли повече от три месеца
Установените по делото факти съставляват предвидените в закона материални
предпоставки за осъществяване правомощието на компетентния орган за налагане на
процесната ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.
"а" ЗДвП.
Правни изводи:
Жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а, б. „а“, се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните
работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата.
Пред съда от ответника е представена заповед №372з-4057/31.12.2021г.(л.20), издадена от
директора на ОД на МВР-Шумен, с която са очертани правомощията на длъжностните
лица, включително и това на полицейски инспектор в Сектор „Пътна Полиция” при
ОД на МВР Шумен (т.1.14 от заповедта) да налагат ПАМ по ЗДвП. Представено е и
удостоверение (л.34), от което е видно, че И. Иванов е служител в група „Отчет
на пътно-транспортните произшествия, административно-наказателна дейност и
информационно-аналитична дейност“ в Сектор ПП към отдел ОП при ОД на МВР-Шумен
и към 18.04.2022г., датата на издаване на заповедта, издателят й не е бил в
платен годишен отпуск или в такъв поради
временна неработоспособност.
Ето защо оспореният административен акт - Заповед № 22 - 0869 - 000212 от
18.04.2022г. на полицейски инспектор в Сектор „Пътна Полиция” при ОД на МВР
Шумен е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.
Не е налице и некомпетентен актосъставител досежно съставения АУАН под
№GA588732 , както се твърди в жалбата до съда, защото с представените по делото
доказателства - заповед №8121з-1632/02.12.2021г., АО установи, че мл.
автоконтрольор към Сектор ПП при ОД на МВР Шумен В. Вълчев е компетентен да
извършва проверки по ЗДвП, съставяне на АУАН и др.
От гледна точка на процесуалните правила и норми:
Съдът приема, че е спазена установената от закона форма досежно оспорената
заповед - чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания
за издаване на заповедта се съдържат и в съставените писмени документи в
административната преписка. Такива са представени и по настоящото дело. В
производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения
на административно производствените правила.
Вярно е, както твърди и адвоката на жалбоподателя, че АО твърде пестеливо е
посочил в заповедта само, че буквално „А. управлява МПС със СУМПС образец
Великобритания…след изтичане на тримесечния срок от датата на последното му
влизане в Р България, което е установено чрез справка АИС ГК“. За пълнота АО е
можело да бъде по-обстоятелствен и да конкретизира тази информация, получена
чрез справката в АИС-ГК и която на практика е причината за налагане на ПАМ.
Липсата на детайлност в описанието досежно тази конкретизация е нарушение на административно
производствените правила, но то не е съществено. Видно от справката на от АИС
ГК е, че Т.Е.А. е излязъл от Р България на 10.08.2021г. и влязъл отново на
23.11.2021г., което доказва тезата на издателя на оспорената заповед.
Твърдението на адвокат Р.Ш., че А. бил влязъл в България преди изтичане на
3 месеца от извършената му проверка не е подкрепено от доказателства, а съдът с
определението от 27.04.2022г. е указал на основание чл.170, ал.3 от АПК, вр. с
чл.154, ал.1 от ГПК, че е в тежест на всяка от страните да докаже твърдените от
нея положителни факти.
Обстоятелството, че приложената по делото справка за пътуване на лице – български
гражданин е изпълнена на 11.05.2022 г., т. е. след датата на издаване на ЗППАМ, не обосновава извод за
издаване на акта при неизяснена фактическа обстановка. Фактът, че са изтекли повече от три
месеца от датата, на която А. е влязъл в РБ, се установява от приобщената по
делото справка и по никакъв начин не се опровергава от жалбоподателя.
За съответствието и спазване на
материално-правните норми:
Административният акт е в съответствие с материалния закон.
В преценката на
материалната законосъобразност, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 171
от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни
мерки, като една от тези мерки според т.2а , б. "а" е процесната: „ прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство
без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както
и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
ПАМ е с
превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други
подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг.
от чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
мярката се прилага за определен срок.
За законосъобразността на мярката е от значение обективното наличие на
някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по
съответния ред. В конкретния случай, видно от фактическото описание на
деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите,
визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС от лице, чието СУ МПС
не е валидно на територията на РБ или с други думи казано – неговото деяние
следва да се приравни на хипотезата, разписана в чл.150а, ал.1 от ЗДвП - управление
на МПС от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, и
по-точно, свидетелството му за управление не е валидно, по причина разпоредбата
на чл.162, ал.1 от същия закон.
Съдът намира за доказано наличието на посоченото в заповедта фактическо
основание, обосноваващо прилагането на процесната ПАМ.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване
на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.
Според чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК и
да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Доколкото при проверката оспорващият е представил СУ МПС, издадено във
Великобритания – държава, която не е членка на Европейския съюз и не е страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, следва да се
съобрази разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, според която българските
граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на
Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е
издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария, в срок до 3 месеца от датата на влизането им в
страната.
В горния смисъл са препоръките дадени в т. 6. 1 в Известие относно
пътуването между ЕС и Обединеното кралство след края на преходния период https:
//ec. europa. eu/info/sites/default/files/file_import/travelling_bg_0. pdf.
Съгласно правото на Съюза, свидетелствата за управление на МПС издадени от
държавите – членки на ЕС, се признават взаимно, при уточнението, че
притежателят на валидно свидетелство за управление на МПС, издадено от държава
- членка на ЕС, може да го замени с еквивалентно свидетелство за управление на МПС
от друга държава членка, ако притежателят е установил обичайното си пребиваване
в тази държава членка. След края на преходния период свидетелство за управление
на МПС, издадено от Обединеното кралство, повече няма да може да бъде заменяно
със свидетелство за управление на МПС от държава- членка на ЕС, въз основа на
правото на ЕС.
Пряка последица от изтичането на тримесечния срок, визиран в цитираната
разпоредба, е дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за
управление на МПС за територията на Република България. Действително това не
лишава водача от правоспособност да управлява МПС, но същият губи правото да
управлява МПС на територията на страната, тъй като не притежава валидно СУ МПС
по смисъла на националното законодателство. Тоест управлението на МПС от водач
в хипотезата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП – с чуждестранно СУМПС, след изтичане на
тримесечния срок от датата на влизането му в страната, е равнозначно на
управление на МПС без свидетелство за правоуправление.
От приложената по делото справка за пътуване на лице от АИС-ГК(л.17), от
която е видно, че Т.Е.А. е излязъл от Р България на 10.08.2021г. и влязъл
отново на 23.11.2021г. и към датата на проверката - 17.04.2022г. са изминали
повече от три месеца от влизането му в страната.
С оглед тези безспорни факти, обоснован е изводът на административния
орган, че към момента на проверката жалбоподателят не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство. Съдът намира за необходимо да отбележи, че
притежаваното и представено пред контролните органи СУМПС само по себе си не
установява, че оспорващият е правоспособен водач, т. к. същото не представлява
документ, валиден да удостовери това обстоятелство на територията на Република
България. Съгласно чл. 150 от ЗДвП пътните превозни средства трябва да се
управляват от правоспособни водачи, а чл. 3, ал. 3 от Закона за българските
лични документи предвижда, че СУ МПС удостоверява правоспособността за
управление на моторно превозно средство. От граматическото тълкуване на
посочените разпоредби е ясно, че издаването на СУ МПС е предпоставено от
придобиване на правоспособност, но за да управлява правомерно МПС, водачът
трябва да притежава съответно свидетелство за управление, което да е и валидно,
по аргумент от нормата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Единственият начин,
предвиден в закона за удостоверяване на правоспособността е посредством валидно
СУ МПС, а в случай, че водачът не притежава такова свидетелство, макар и
придобил правоспособност, той е в невъзможност правомерно да я установи. В
настоящата хипотеза, с изтичане на срока от три месеца, считано от датата на
влизане на А. на територията на страната, СУ МПС № ABADZ807304T99CZ, издадено
от Великобритания, не съставлява валиден документ, удостоверяващ правоспособност
за управление на МПС на територията на РБ.
Административният орган ясно е посочил в какво се изразява извършеното
нарушение, като е подвел законосъобразно фактите в хипотезата на приложимата правна
норма, даваща основание за налагане на административна принуда спрямо
собственика на процесното превозно средство. При наличието на предвидените в
закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на
избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание, доколкото нормата на чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е императивна и административният орган действа в
условията на задължителна администрация. Т. е. преценката и мотивите за
прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на
самата правна норма.
Административният орган е издал процесната ЗППАМ, спазвайки целта на
закона, тъй като правните й последици по необходимост предполагат именно
ограничаване управлението на МПС. В приложимата законова разпоредба е
предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест
месеца до една година. В конкретния случай компетентният орган е определил
минимално предвидения в закона срок - 6 месеца, което обуславя извод за
съразмерност на наложената ПАМ. ЗППАМ е съобразена и с целта на закона,
регламентирана в чл. 1, ал. 2 и чл. 171 от ЗДвП, а именно опазването на живота
и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването
на административните нарушения.
Мярката действително е драстична и се характеризира със значителни по
тежест неблагоприятни последици, но е приета недвусмислено, представлява част
от действащото право и следва да бъде приложена и изпълнена при наличието на
предвидените в закона материално и процесуално правни предпоставки.
В контекста на горното и съобразно установеното от фактическа страна, съдът
приема, че оспорената заповед е съобразена с материалния закон и неговата цел.
Събраните по преписката и ангажираните пред съда доказателства сочат наличието
на всички елементи от фактическия състав, съставляващ основание за прилагане на
принудителната административна мярка, като преценката на административния орган
е формирана при цялостно изясняване на фактите и липса на процесуални
нарушения, поради което оспорената заповед е законосъобразна, а подадената
срещу нея жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При така изложеното по-горе, АС Русе приема, че не са налице основанията за
незаконосъобразност на АА, сочени в жалбата, с която бе сезиран. Заповед № 22 -
0869 - 000212 от 18.04.2022г. се явява законосъобразен административен акт и не
страда от пороци, водещи до неговата отмяна.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят
дължи направените от административния орган и ответник по спора разноски в
съдебното производство за юрисконсултско възнаграждение.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение са поискани в размер, определен
по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.144 и чл.4 от АПК. Съдът като съобрази
характера на спора, разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, намира, че в полза на държавното учреждение ОД на МВР - гр. Шумен (в
чиято структура е полицейският инспектор към ОД МВР – Шумен, сектор „Пътна
полиция“), следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Т.Е.А. срещу Заповед № 22 - 0869 - 000212 от 18.04.2022г.,
издадена от полицейски инспектор в Сектор „Пътна Полиция” при ОД на МВР
Шумен, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по реда на чл.171, т.2а, б. „а“ от Закон за движение по
пътищата - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство „БМВ
530Д”, с регистрационен номер Р 2273 КС за срок
от 6 месеца и са отнети СР МПС № ********* и 2 броя регистрационни табели Р
2273 КС.
Осъжда Т.Е.А.,
ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР Шумен сумата от 100 (Сто) лева, разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: