Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.09.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е“ с-в, в закрито заседание на деветнадесети септември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл.с. АДРИАНА АТАНАСОВА
разгледа
докладваното от съдия Атанасова ч.гр.дело № 10858 по описа за 2019
год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435-438 от ГПК.
Образувано е по
жалба с вх. № 50577/17.07.2019г. на длъжника „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК - З.” АД срещу разпореждане
от 03.07.2019г. по ИД №
20198510401109 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие СГС, с
което е отказано да се намали размера на приетото за събиране адвокатското възнаграждение
в полза на взискателя от 420 лв. до сумата от 200 лева, като са изложени
съображения от ЧСИ, че същото е в минимален размер по чл. 10, т.1 и т. 2, вр. с
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (НМРАВ), както и срещу определения от съдебния
изпълнител размер на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
В жалбата са наведени оплаквания, че
исканият адвокатски хонорар за изпълнителното производство е произволно определен
от взискателя и е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото и
предвид предприетите действия по събиране на вземането. Изложени са и
възражения срещу начисления размер на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, тъй като
същата е следвало да бъде определена само върху размера на присъденото за
събиране вземане, но като основа за нейното изчисляване не следвало да бъде
взето предвид и приетото за събиране адвокатско възнаграждения в полза на
взискателя. Моли да бъде намален размера на адвокатския хонорар до определения
минимум в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) до сумата от 200 лева без ДДС, както и
да бъде намалена таксата по чл. 26 от Тарифата. Претендира разноските за
настоящото производство.
В
законоустановеният срок не е подадено възражение срещу частната жалба от
взискателя ЗД „Б.И.“ АД.
В представените по
реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие
СГС, излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, изтъквайки, че
определените разноски са в минимален размер. Счита, че минималния размер на
адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнителното дело е 200 лева без
вкл. ДДС съгласно чл. 10, т. 1 от НМРАВ. Сочи, че материалният интерес по
изпълнителното дело към датата на образуването му е в размер на 2038,06 лв., поради
което съгласно чл. 10, т. 2 от НМРАВ минималният размер за процесуално представителство,
защита и съдействие на страната по изпълнителното дело е ½ от
съответното възнаграждение, посочено в чл. 7, ал. 2 от Наредбата, или същото
възлиза в размер на 186, 33 лв. без ДДС. Поддържа, че общият минимален размер
на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело следва да бъде 386,33 лв.
без вкл. ДДС, а с вкл. ДДС 463,60 лв. Счита, че размерът на адвокатското
възнаграждение на взискателя е начислен не само по повод на подаване на молба
за образуване на изпълнителното дело, но и по повод на извършени от
процесуалния представител на кредитора активни действия по делото по налагане
запор върху банковите сметки на длъжника съобразно запорно съобщение с изх. №
36308/17.07.2019г. Акцентира, че освен това процесуалният представител на взискателя
е получавал редица съобщения и книжа по делото. Не излага съображения относно
размера на начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Моли да бъде потвърден
размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв. с
вкл. ДДС.
Частната жалба е
подадена от процесуално легитимирана страна и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което се явява допустима.
Разгледана по
същество съдът намира същата за частично основателна по следните съображения:
Изпълнително дело
№ 20198510401109, по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие СГС, е
образувано по молба на взискателя ЗД „Б.И.“ АД, чрез адв. М.И.Г., за вземания
от длъжника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.” АД по изпълнителен
лист от 29.03.2019 г., издаден по гр. д. № 40960/2018г. по описа на СРС, за
сумата от 1190,68 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди на лек автомобил
марка Фолксваген , ведно със законната лихва върху главницата от 21.06.2018 г.
до окончателното ѝ изплащане и сумата от 725 лв. - разноски по делото. В
молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане за връчване на
ПДИ, за извършване на пълно проучване на имущественото състояние на длъжника и
за налагане за запор на банковите сметки на длъжника в търговска банка
„УниКредит Булбанк“ АД.
Към молбата е
приложено пълномощно в полза на адв. М.Г.и договор за правна защита и съдействие
от 19.06.2019г., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 350
лв. без ДДС за образуване на изпълнително дело срещу ЗАД „ОЗК З.” АД и
извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Удостоверено
е, че уговореното адвокатско възнаграждение е платено изцяло.
На 02.07.2019г.
длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение, в която са посочени
дължимите по изпълнителното дело суми: 1190,68 лв. - главница, ведно със
законната лихва в размер на 127,01 лв., изчислена към 10.07.2019 г.; 725 лв. -
присъдени разноски; 420 лв. – разноски по изпълнителното дело и 344,41 лв. – такси
по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 10.07.2019 г.
На 03.07.2019г. е
постъпило Възражение от „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.” АД
срещу дължимите се в производството по изпълнителното дело разноски. Изложени
са съображения, че претендираният адвокатски хонорар е над законоустановения
минимум съгласно НМРАВ, както и че е начислена пропорционална такса над
размерите, посочени в т. 26 от ТТРЗЧСИ. Сочи, че процесуалният представител на
Взискателя не е посочил доказателства, че е регистриран по ЗДДС, с оглед на
което не следва да се начислява ДДС на адвокатското възнаграждение. Моли да
бъде намален размера на адвокатския хонорар до определения минимум в чл. 10, т.
1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (НМРАВ) до сумата от 200 лева без ДДС, както и да бъде намалена
таксата по чл. 26 от Тарифата.
С разпореждане от
03.07.2019г. ПЧСИ В. Р.е отказал да се намали размера на приетото за събиране
адвокатско възнаграждение, тъй като излага съображения, че същото е в минимални
размери по чл. 10, т.1 и т.2, вр. чл. 7, ал. 2 от НМРАВ.
На 11.07.2019г. на
длъжника по изп. дело е било връчено придружително писмо, с което му е бил
връчен препис от разпореждането от 03.07.2019г. за отказа за намаляване на
размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, тъй като
същото е в минимален размер по
чл. 10, т.1 и т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ).
На 16.07.2019 г.
взискателят е депозирал молба до ЧСИ за налагане запор на банковите сметки на
длъжника в „Общинска банка“ АД,
като с разпореждане от същата дата ПЧСИ В. Р.е разпоредил да се наложи така
искания запор.
На 17.07.2019г. е
изпратено запорно съобщение от ЧСИ до „Общинска банка“ АД за налагане на запор
на банковите сметки на длъжника за сумата от 2826,71 лв., от които 1190,68 лв.
- главница, ведно със законната лихва в размер на 133,95 лв., изчислена към 31.07.2019
г.; 725 лв. - присъдени разноски; 420 лв. – разноски по изпълнителното дело и
357,08 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 31.07.2019 г.
На 22.07.2019г. длъжникът
по изпълнителното дело е получил съобщение от ЧСИ, съобразно което е начислена
такса от 48 лв. с вкл. ДДС по ТТРЗЧСИ за администриране на подадената от
длъжника частна жалба с вх. № 50577/17.07.2019г. По делото е постъпила молба от
24.07.2019г. от „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.” АД, с която е
приложено платежно нареждане за заплатените такси по т. 5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ.
На 29.07.2019г. по
изпълнителното дело е постъпило съобщение от „Общинска банка“ АД, с което ЧСИ е
уведомен, че от банковата сметка на длъжника е била преведена изцяло дължимата
сума в размер на 2822, 74 лв.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав формира следните
правни изводи:
Съгласно чл. 79,
ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен
в случаите, когато: 1. делото
се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство, 2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда, или 3. разноските, направени от взискателя са за изпълнителни
способи, които не са приложени.
При
положение, че в конкретния случай липсва изложение от страна на жалбоподателя,
а и по делото не са приложени доказателства в тази посока, настоящият състав
приема, че не е налице някое от изключенията по цитираната разпоредба, поради
което в тежест на длъжника следва да се възложат и сторените по изпълнителното
дело разноски.
Следователно
преценката за основателност на депозираната жалба ще се сведе до извършването
на анализ, касаещ определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение и
размера на определената от съдебния изпълнител такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Съдът
намира, че приетото от ЧСИ адвокатско възнаграждение, което в случая е в размер
на 420,00 лв. с вкл. ДДС, не е
съобразено с минимума, предвиден в Наредба № 1
от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Между
кориците по делото не са представени доказателства от процесуалния представител
на взискателя по изпълнителното дело, че същият е регистриран по ЗДДС, с оглед
на което не следва да бъде начилявано ДДС за адвокатското възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10, т. 1 от НМРАБ, за образуването на изпълнително дело, каквото действие е извършил
процесулания представител на взискателя, минималното възнаграждение е 200 лв.
без ДДС и същото не е спорно, че се дължи по делото.
Настоящият състав
намира, че нормата на чл. 10, т. 2 от НМРАВ (в актуалната ѝ редакция от
ДВ, бр. 7 от 2019 г.), според която за водене на изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000 лв.
се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от НМРАВ, в
случая намира приложение, тъй като по делото няма данни длъжникът да е погасил
дълга си, поради което пълномощникът на взискателя е предприел активни действия
с цел събиране на вземането, изразяващи се в депозиране на молба за налагане на
запор върху банкови сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД. По конкретното
изпълнително дело минималния размер на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя съобразно чл. 10, т. 2 от НМРАВ възлиза в размер на
186,33 лева без вкл. ДДС.
Предвид
гореизложеното минималният размер на адвокатското възнаграждение на процесулания
представител на взискателя съобразно чл. 10, т. 1 и т. 2 от НМРАВ е в общ
размер на 386,33 лв. без вкл. ДДС.
Съобразно т. 1 от
ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012 г., ОСГТКС само, когато е доказано
извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата
на чл. 78 ГПК, като в договора за правна помощ следва да е указан вида на
плащане. В случай, че възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да
бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по
делото, като в този случай той има характера на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение.
С оглед на
обстоятелството обаче, че по изпълнителното дело е приложен договор за правна защита и съдействие от 19.06.2019г. на
процесулания представител на взискателя за договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение само в размер на 350 лв. без вкл. ДДС, то следва да бъде
присъдено такова единствено за тази сума. В случая не следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за сумата над 350 лв. до предвидения минимален размер
от 386, 33 лв. без ДДС съобразно чл. 10, т. 1 и т. 2 от НМРАВ, тъй като по делото липсват доказателства за заплащането
му в пълния размер до 386, 33 лв. без ДДС.
Ето защо, предвид гореизложеното
незаконосъобразно ЧСИ е приел за събиране адвокатско възнаграждение от 420 лв.
с ДДС и жалбата в тази ѝ част се явява основателна.
По отношение на
изложените в жалбата оспорвания на размера на определената от ЧСИ такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ, следва да се има предвид
приетото в т. 2 от ТР № №3 от 10.07.2017 г., по тълк. д. № 3/2015 г., на ОСГТК
на ВКС, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на
съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението. В случая последният приложен по делото акт на
съдебния изпълнител, в който е обективирано произнасяне по разноските, е
изпратеното до „Общинска банка“ АД запорното съобщение изх. № 36308/17.07.2019г.
В случая общият
размер на паричното вземане, посочен в запорното съобщение, към 31.07.2019г. е
2826,71 лв., в който сбор са включени 1190,698 лв. – главницата по
изпълнителния лист, 725,00 лв. – присъдени разноски по изпълнителния лист, начислената
законна лихва от 133,95 лв. към 31.07.2019г., приетото за взискателя адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство от 420,00 лв., както и сумата от
357,08лв. – такси и разноски съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ. Сумата
от 357, 08 лв. включва не само начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, но и
всички други начислени такси и разноски по изпълнителното дело, за което има
приложени писмени документи от ЧСИ, а именно – сметка №********** от
26.06.2019г. за сумата от 66 лв. с вкл. ДДС,
сметка № ********** от 29.07.2019г. за сумата от 48 лв. с вкл. ДДС и сметка № ********** от
29.07.2019г. за сумата от 246,29 лв. с вкл. ДДС.
По отношение на
изложените в жалбата оспорвания за размера на определената от ЧСИ такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ, следва да се има предвид, че между кориците по делото е
представената сметка № ********** от 29.07.2019г. от ЧСИ М.П., съобразно
която пропорционалната такса е изчислена
на базата на материален интерес в размер на 2045, 66 лв., в която сума влизат
главницата по изпълнителния лист, начислената законова лихва върху главницата и
сумата в размер на 725, 00 лв. – разноски по делото /включени в изпълнителния
лист/, като изчисленият размер на пропорционалната такса е 180,24 лв. С оглед
на гореизложеното неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че като
основа за изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧС е взето
предвид и приетото за събиране адвокатско възнаграждения в полза на взискателя.
По тези съображения частната жалба се явява неоснователна в тази й част.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени
сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение. Такива обаче въпреки изхода на спора и
неоснователността на частната жалба на „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК - З.” АД в частта за определената от ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие СГС,
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, не следва да бъдат присъждани, тъй като в
настоящия случай ответникът не е претендирал разноски в тази връзка, като не е
подаден и отговор на частната жалба.
Независимо от
частичната основателност на жалбата в частта срещу присъденият адвокатски
хонорар в размер на 420 лв. с вкл. ДДС, липсва процесуална норма, възлагаща в
тежест на съдебния изпълнител, сторените от длъжника разноски в настоящото
производство, като отговорността му може да бъде реализирана по реда на чл. 441 ГПК, в общия исков процес.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по частна жалба с вх. № 50577/17.07.2019г. от длъжника
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК- З.“ АД, разпореждане от 03.07.2019г.
по изп. д. 20198400400106 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие
СГС, в частта, в която е отказано
намаляване размера на приетото за
събиране адвокатско възнаграждение за
разликата над 350 лв. до 420 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частната
жалба в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.