РЕШЕНИЕ
№
1718
гр.
Пловдив, 18.10.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХI
състав,
в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Полина Цветкова и участието на прокурора Иван Илевски, като разгледа КАНД № 1299/2023 година по описа на съда,
докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 208 и сл. АПК,
вр. чл. 63в ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на Г.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. М., против
Решение № 446 от 14.03.2023г., постановено по АНД № 6144/2022г. по описа на
Районен съд Пловдив, ХVI наказателен
състав, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22-1030-003454 от
07.06.2022г., издадено от Началник сектор
„ПП“ в ОД на МВР – Пловдив, с което на Г. е наложено на основание чл. 183, ал.
4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50 лв. за
нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, както и административно наказание глоба в
размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 2 и административно наказание глоба в размер на 10 лв. за
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 3 от ЗДвП. Касационният жалбоподател излага съображения, че постановеното
решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон, поради което моли за неговата отмяна и
отмяна на НП, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на районния съд.
Касационният
ответник, редовно призован, не изразява становище по допустимостта и
основателността на касационната жалба.
Контролиращата
страна, чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив, дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна, а първоинстанционното
съдебно решение следва да се остави в сила.
Касационният
съдебен състав, след като се запозна с обжалваното
съдебно решение, обсъди наведените касационни основания, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
частично основателна, поради следните съображения:
Предмет
на обжалване пред районния съд е било Наказателно постановление № 22-1030-003454
от 07.06.2022г., издадено от началник сектор в ОД
на МВР Пловдив, с-р Пътна полиция, въз основа на АУАН Серия GA № 643616 от
19.04.2022г., съставен от С.Г.Т. на длъжност мл. автоконтрольор при ОД на МВР –
Пловдив, с-р „Пътна полиция“ за това, че на 19.04.2022г. в 14,34 часа в община
„Родопи“ на път II-86 км 12+429, като водач на лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо 1.6 ХДИ“ с рег. № ***, касаторът
управлява същия: без поставен обезопасителен колан по време на движение, с който
автомобилът е оборудван; при извършената проверка не представя контролен талон
към СУМПС; при извършената проверка не представя свидетелство за регистрация на
МПС – част II. С
оглед на така установеното, е прието, че Г. е извършил следните нарушения: на
разпоредбата на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП – водач на МПС от категории М1, М2, М3
и N1, N2 и N3, когато е в движение, не използва
обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано; на разпоредбата на чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП – не носи контролния талон от свидетелството за управление; на
разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – не носи свидетелство за
регистрация на МПС, което управлява, поради което са му наложени следните
наказания: на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на
50 лв.; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 10
лв.; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП - глоба в размер на 10
лв.
За да постанови обжалваното в настоящото производство
решение, районният съд е приел, че от събраните в производството гласни и
писмени доказателства безспорно се установява, че Г. е управлявал МПС, без да е
сложил обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът, не е носил
контролен талон и СРМПС. Посочил е, че не са представени доказателства, а и в
справката за нарушител липсват данни контролният талон да е бил в контролните
органи, поради предхождащи оспорвания, в този смисъл това възражение е прието
за неоснователно. На следващо място е прието, че НП е издадено, съответно АУАН
е съставен от компетентни органи, в двата акта нарушителят е точно
индивидуализиран и не буди съмнение неговата идентичност. Мотивирано е, че не
са налице нарушения в хода на административнонаказателното производство – АУАН
е съставен, съответно НП е издадено при спазване императивните изисквания и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, същите съдържат всички необходими реквизити,
визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения, правилно се сочи, че са
приложени нарушените и санкционните норми от страна на актосъставителя и
наказващия орган.
Съгласно
чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК. Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци,
като за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон следи и
служебно. Районният съд е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване
на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата.
Наведените в обжалваното съдебно решение изводи на
съда за липса на съществени пороци на проведения административнонаказателен
процес, се явяват законосъобразни. Атакуваното НП е било издадено от компетентен
административнонаказващ орган в изпълнение на законово регламентираните
изисквания по чл. 57 от ЗАНН. Като основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицето са посочени обстоятелствата
по извършените нарушения, които са описани при пълнота и
конкретна яснота на нарушенията и обстоятелствата, при които те са осъществени. В този смисъл касационната
инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, като няма смисъл
същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл. 221, ал. 2, изр.
2 от АПК изцяло препраща към тях.
Наведените
в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценя като
неоснователни, като при правилна преценка на събраните гласни и писмени
доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон,
направените от първоинстанционния съд изводи се явяват обосновани, като е формирано
правилно вътрешно убеждение. Искане за разпит на друг свидетел, различен от
актосъставителя, не е било направено от страна на жалбоподателя, поради което и
наведените в тази връзка възражения, настоящият съдебен състав намира за
неоснователни.
Относно
законосъобразността на решението на ПРС в частта, с която е потвърдено НП по т.
2 обаче, е необходимо да бъде съобразено, че в редакцията към датата на
извършване на нарушението разпоредбата на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е въвеждала задължение за водачите на
моторни превозни средства да носят свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролен талон към него. Към
настоящия момент е налице влязъл в сила по-благоприятен закон, който не
предвижда задължение за носене на контролен талон, налице е и изменение на
разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която вече не предвижда
административно наказание за водачи, които не носят талон към СУМПС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 3 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага
нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му (ал. 1), като,
ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни
нормативни разпоредби, се прилага онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя (ал. 2). По-благоприятен във всички случаи е този закон, който
изключва наказуемостта на даден вид деяние, третирано дотогава като
административно нарушение, или предвижда по-леко наказание по размер или вид.
Както вече се посочи по-горе, с измененията на разпоредбата на чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП (обн. ДВ, бр. 67 от 04.08.2023г.) е отпаднало задължението на
водача на МПС да носи контролния талон към СУМПС. От това следва, че е
отпаднала наказуемостта по отношение на деянието за неносене на контролен
талон, макар същото да е попадало под административнонаказателния състав на изменената
разпоредба към датата на извършването му, поради което и решението в частта, с която
е потвърдено НП по т. 2 следва да бъде отменено, като НП се отмени в тази част.
По
отношение на останалата част от съдебното решение, съдът намира, че не са налице
твърдените касационни основания, поради което същото като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК във
връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 446
от 14.03.2023г., постановено по АНД № 6144/2022г. по описа на Районен съд
Пловдив, ХVI наказателен
състав, в частта, с която е
потвърдено Наказателно постановление № 22-1030-003454 от 07.06.2022г., издадено от
Началник Сектор в ОД на МВР Пловдив, с-р „Пътна полиция“, в частта, в която на Г.В.Г., ЕГН **********, на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
22-1030-003454 от 07.06.2022г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР
Пловдив, с-р „Пътна полиция“, в частта
по т. 2, с която на Г.В.Г., ЕГН ********** ***, на основание чл. 183, ал.
1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 446 от 14.03.2023г.,
постановено по АНД № 6144/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, ХVI наказателен
състав в останалата му част.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.