Р Е Ш Е Н И Е
№ 118 18.06.2020г. град
Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
2.АСЯ СТОИМЕНОВА
с участието на секретаря Ирена
Симеонова
и в присъствието на прокурор Йордан
Георгиев от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 96 по описа за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Адв.Е.Н.Д.
от АК – Кюстендил като пълномощник на Т.С.Б. със съдебен адрес:*** обжалва
решението по а.н.д.№ 923/2019г. на РС – Дупница. Релевира касационното
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното
му прилагане свързва с непълна правна квалификация на нарушеното правило за
поведение и неточното изписване на същото; липсата на мотиви за размера на
наказанието; липсата на яснота относно реда за оспорване на НП и липсата на
пълна индивидуализация на иззетия с АУАН друг акт за нарушение, който е
представен в нечетлив вид по делото. Моли се за отмяна на решението и отмяна на
НП.
В с.з. касаторът не се явява и не се
представлява.
Ответното
РУ – Бобов дол към ОДМВР – Кюстендил не изразява становище по жалбата. Представителят на КОП дава
заключение за неоснователност на жалбата, видно от доказателствата по делото.
Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова
моли да бъде потвърдено.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №19-0245-000329/04.07.2019г. на началник група в РУ
– Бобов дол към ОДМВР – Кюстендил, с което на Т.С.Б. за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца.
От
събраните по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че на 09.06.2019г. св.Н. в присъствие на св.Васев съставил АУАН за това,
че на 09.06.2019г. в 15.35 часа на път II-62 кв.26+300 в посока гр.Кюстендил Б.
управлявал лек автомобил с рег.№КН8026ВВ, собственост на Васил С. Наков, като
регистрацията на автомобила е прекратена на 01.05.2019г. на основание чл.143,
ал.15 от ЗДвП, установено след извършена проверка през РСОД /таблет/. От
представената справка от информационната система на КАТ съдът е установил, че
Наков е предишния собственик на автомобила, а нарушителят е предстоящия такъв.
Свидетелството за регистрация, част I е със собственик Наков.
От така установената фактическа
обстановка съдът е формирал правен извод за компетентност на АНО, липса на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и доказаност на
противоправното деяние с наложени минимални законови размери на наказанията без
наличие на маловажност по чл.28 от ЗАНН. По посочените доводи съдът е потвърдил
НП.
В пределите на касационната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно
основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, решението е
правилно. Съображенията за това са следните:
При разглеждане на спора районният
съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на
обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими,
допустими и достоверни доказателствени средства е извел правилен извод за редовно
проведено административнонаказателно производство и доказано деяние.
Установените факти по делото на
районния съд сочат, че в деня и часа на нарушението нарушителят е бил водач на
МПС по легалната дефиниция на §6, т.25 от ДР на ЗДвП, което МПС е с прекратена
регистрация в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП. Прекратяването на
регистрацията е установено чрез проверка в масивите на КАТ, потвърдена в
съдебното производство от приобщената справка на л.20 от делото. Прекратяването
е извършено на 01.05.2019 поради нерегистриране на МПС от водача като негов
собственик, съгласно данните в справката от КАТ. Задължение за новия собственик
е регистрацията на МПС в срока по чл.145, ал.2 от ЗДвП във вр. с правилото на
чл.15, ал.1 от Наредба №I-45/24.03.2000г.
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркетата,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни /обн. ДВ, бр.31/14.04.2000г.,
изм. и доп./. Нарушението е извършено виновно от дееца, т.к. същият е имал
знание за задължението да регистрира МПС като приобретател и за последиците от бездействието,
една от които е служебното прекратяване на регистрацията по реда на чл.18, т.2
във вр. с чл.18б, ал.1, т.10 от Наредбата. За прекратяване на регистрацията в
посочената хипотеза контролните органи нямат нормативно задължение за
уведомяване на приобретателя. Деянието представлява нарушение на чл.140, ал.1
от ЗДвП и е наказуемо по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Наложените административни
наказания са минималните по закон и като такива са съобразени с данните за
водача и тежестта на нарушението.
Релевираните в касационната жалба възражения
са неоснователни. Липсата в НП на предложението от приложимото законово правило
не води до нарушаване правото на защита на дееца, т.к. фактическите
обстоятелства по обвинението са коректно и ясно описани и се включват във
фактическите състави на нарушената правна норма и санкционната такава.
Фактическото обвинение е във връзка с правното такова. Различното изписване на
абревиатурата на Закона за движението по пътищата /ЗДвП и ЗдВП/ не нарушава
правото на защита на дееца, т.к. първото съкратено записване на закона е
утвърдено такова и водачите на МПС имат знание за това, а второто съкратено
записване отразява техническа грешка, която не въвежда дееца в заблуждение
относно приложимия нормативен акт. В съдържанието на НП има текст, указващ на
адресата правото му на оспорване, срока за това и компетентния съд. Липсата на
мотиви за размера на наложените наказания не е нарушение на формата на акта,
т.к. размерите са минималните по закон. Липсата на пълна индивидуализация на
иззетия с АУАН друг акт за нарушение не води до нарушаване на процедурата, т.к.
индивидуализацията на акта е достатъчна за неговото изискване и прилагане като
доказателство по делото, което районния съд е сторил. Освен това, актът няма
връзка с обвинението в НП. Същият не е включен във фактическото описание на
деянието и не е елемент от обективната страна на приложимата санкция, което
прави безпредметен факта, че същият е нечетлив.
Поради изложеното, решението на
районния съд ще се остави в сила.
Мотивиран от горното и на основание
чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №36/27.01.2020г.
по а.н.д. №923/2019г. на РС – Дупница.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.