Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 401
11.11.2021г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р.ТОДОРОВА административно дело № 494 по описа за 2021г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.40, ал.1 от Закона за
достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано
е по жалба на Ж.Д.П. ***, срещу Решение № 94-4912/ 14.07.2021г. на Главния
секретар на Министерство на образованието и науката, с което е отказано да бъде
предоставен достъп до информация по подадено от Ж.П. Заявление за достъп до
обществена информация вх. № 94-4912/ 26.10.2020г., с искане за прогласяване
нищожността на обжалваното решение, на основание чл. 177, ал.2 от АПК.
В
жалбата са изложени доводи за нищожност на оспореното решение, като постановено
при несъобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона, дадени с влязло в сила Решение № 262 от 28.06.2021г., постановено по
адм. дело № 719/ 2020г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Жалбоподателят
поддържа, че доколкото в мотивите на влязлото в сила съдебно решение са дадени
задължителни за решаващия административен орган указания относно това, че
заявената за получаване информация представлява обществена информация по см. на
чл.2, ал.1 от ЗДОИ – служебна обществена информация, достъпът до която не може
да бъде ограничен, постановения при новото произнасяне на Министерство на
образованието и науката /МОН/ отказ за предоставяне на достъп до тази
информация, без да са съобразени дадените от съда указания, опорочава
обективираното в акта волеизявление и обуславя неговата нищожност, на основание
чл.177, ал.2 от АПК. Твърди, че с оглед приетото с влязло в сила решение
наличие на „надделяващ обществен интерес“ по см. на § 1, т.6 от ДР на ЗДОИ, при
липса на нови фактически установявания, повторно постановения отказ за
предоставяне на заявената за получаване информация, се явява нищожен. По
подробно изложени в жалбата съображения е направено искане Решение № 94-4912/
14.07.2021г. на Главния секретар на Министерство на образованието и науката да
бъде обявено за нищожно на основание чл.177, ал.2 от АПК, като на основание
чл.173, ал.2 от АПК бъде задължено МОН да предостави достъп до информация по
подадено от Ж.П. Заявление за достъп до обществена информация вх. № 94-4912/
26.10.2020г., при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на
закона, дадени с влязло в сила Решение № 262 от 28.06.2021г., постановено по
адм. дело № 719/ 2020г. по описа на АС – Стара Загора.
Ответникът
по жалбата – Главен секретар на Министерство на образованието и науката, чрез
процесуалния си представител, в представеното по делото писмено становище
оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че обжалваното решение не е
постановено в нарушение на дадени с влязло в сила съдебно решение задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона. По съображения, че оспореното решение
е издадено от компетентен орган, при спазване на материалния и на процесуалния
закон и при съобразяване на задължителните указания на съда, е направено искане
жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените и приети по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят в настоящото производство – Ж.Д.П.,
е подал по електронен път Заявление за достъп до обществена информация вх. №
94-4912/ 26.10.2020г. до Министъра на образованието и науката, с искане за
предоставяне по реда на ЗДОИ на посочената в заявлението информация – писма,
документи, материали и др., подробно описани в седем точки.
С писмо изх. № 94-4912 от 09.11.2020г. на
Главния секретар на МОН, е отказано предоставяне на достъп до обществена
информация по подаденото от Ж.П. Заявление вх. № 94-4912/ 26.10.2020г. От
фактическа страна отказът е обоснован с констатацията, че заявената за
получаване информация не представлява обществена такава по см. на чл.2, ал.1 от
ЗДОИ, като с получаването на тази информация не се цели съставяне на мнение за
дейността на задължения по ЗДОИ субект, а евентуална защита на собствени права
и интереси на заявителя.
Ж.П. е оспорил по съдебен ред
обективирания в писмо изх. № 94-4912 от 09.11.2020г. на Главния секретар на МОН
отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, като по подадената
жалба е било образувано адм. дело № 719/ 2020г. по описа на Административен съд
– Стара Загора. С влязло в сила Решение № 262 от 28.06.2021г. по посоченото
дело, е отменен като незаконосъобразен отказът на Министерство на образованието
и науката да се произнесе по Заявление рег. № 94-4912/26.10.2020г. за
предоставяне на достъп до посочената в заявлението информация, обективиран в
писмо от 09.11.2020г. на Главния секретар на МОН, като преписката е върната на
компетентния орган за произнасяне по Заявление рег. № 94-4912/26.10.2020г.,
съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат съдът е приел, че
оспореният отказ не съответства на регламентираните в чл.38 от ЗДОИ изисквания
за мотивираност. Въз основа на съдържащата се в чл.2, ал.1 и чл. 9 – чл.13 от
ЗДОИ нормативна регламентация, съдът е приел за неправилен извода, че заявената
за получаване информация не представлява обществена информация. В мотивите на
решението са изложени съображения, че заявеният достъп касае обществена
информация по см. на чл.2, ал.1 от ЗДОИ - служебна информация по см. на чл.11
от ЗДОИ /създадена и съхранявана по повод дейността на органа и неговата
администрация/, субсумираща се под понятието „надделяващ обществен интерес“ по
смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, достъпът до която не следва да бъде
ограничен, тъй като не са налице основанията за това по чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ.
С
оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 94-4912/ 14.07.2021г. на
Главния секретар на Министерство на образованието и науката, на основание
чл.28, ал.2, чл.38, чл.37, ал.1, т.1 във вр. с чл.13, ал.2, т.1 и т.2 и ал.4,
чл.2 и чл.5 от ЗДОИ и в изпълнение на Решение № 262 от 28.06.2021г. по адм.
дело № 719/ 2020г. на Административен съд – Стара Загора и при съобразяване с
указанията дадени в мотивите на съдебно решение, е отказано да бъде предоставен
достъп до информация по подадено от Ж.П. Заявление вх. № 94-4912/ 26.10.2020г.
От фактическа страна отказът се основава на съображения, че информацията, която
се иска, не отговаря на изискванията на ЗДОИ, като е посочено и че исканата от
заявителя информация /входяща, изходяща кореспонденция между МОН и институции и други
администрации, както и свързаните с нея документи и резолюции/, е служебна по
см. на чл.11 от ЗДОИ, но за нея са приложими разпоредбите на чл.13, ал.2, т.1 и
т.2 и ал.4 от същия закон. Прието е, че в случая не е налице надделяващ
обществен интерес по см. на §1, т.6 от ДР на ЗДОИ за предоставянето й, като
заявителят търси информация не да си състави мнение за дейността на задължения по
ЗДОИ субект, а евентуална защита на собствени права и интереси и желае да
получи информация с цел предоставяне на търговски услуги, което противоречи на
предвидената в закона цел.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаването на оспореното решение. Към материалите
по делото е приложено адм. дело № 719/ 2020г. по описа на АС – Стара Загора.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, намира за установено
следното:
Оспорването
на Решение № 94-4912/ 14.07.2021г. на Главния секретар на МОН, с искане за
прогласяване на неговата нищожност на основание чл. 177, ал.2 от АПК, като
направено от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал.1
от АПК влязлото в сила съдебно решение има действие за страните по делото. Ако
оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на
всички. Според ал.2 на чл.177 от АПК, актовете и действията на административния
орган, извършени в противоречие с влязлото в сила решение са нищожни, като
всеки заинтересован може да се позове на нищожността им или да поиска от съда
да я обяви.
В случая съдът приема, че при
прилагането на чл.177, ал.2 от АПК, оспореното Решение № 94-4912/ 14.07.2021г.
на Главния секретар на МОН, се явява нищожен административен акт, като
съображенията за това са следните:
Обжалваното Решение № 94-4912/
14.07.2021г. е постановено след като с влязло в сила Решение № 262 от
28.06.2021г. по адм. дело № 719/ 2020г. на Административен съд – Стара Загора, е
отменен като незаконосъобразен отказът на Министерството на образованието и
науката да се произнесе по Заявление рег. № 94-4912/ 26.10.2020г. за
предоставяне на достъп до посочената в заявлението информация, обективиран в
писмо от 09.11.2020г. на Главния секретар на МОН, като преписката е върната на
компетентния орган за ново произнасяне. Както беше посочено, за да постанови
този резултат, освен формалната незаконосъобразност на оспорения
административен акт, съдът е приел и за неправилен извода на решаващия орган,
че заявената за получаване информация не представлява обществена информация. В
мотивите на решението са изложени съображения, че заявеният достъп касае
обществена информация по см. на чл.2, ал.1 от ЗДОИ - служебна обществена информация
по см. на чл.11 от ЗДОИ /създадена и съхранявана по повод дейността на органа и
неговата администрация/, субсумираща се под понятието „надделяващ обществен
интерес“ по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, достъпът до която не следва да
бъде ограничен, тъй като не са налице основанията за това по чл.13, ал.2, т.1
ЗДОИ. С оглед на което е прието, че отказът за предоставяне на достъп до
обществена информация по подаденото от Ж.П. Заявление рег. №
94-4912/26.10.2020г. следва да се отмени, като незаконосъобразен, а преписката
изпратена на административния орган за произнасяне при спазване на указанията
по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението.
Административният орган
е обвързан от указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, поради
което в случая решаващият орган /Главния секретар на МОН/, е бил задължен да
постанови административен акт в съответствие с дадените в мотивите на Решение №
262 от 28.06.2021г. по адм. дело № 719/ 2020г. на АС – Стара Загора указания. Указанията
на съда, дадени в мотивите на влязлото в сила решение, са задължителни за
административния орган и произнасянето му, без те да са изпълнени, опорочава
волеизявлението.
В случая в оспореното Решение №
94-4912/ 14.07.2021г. на Главния секретар на МОН, е посочено, че същото е
постановено в изпълнение на Решение № 262 от 28.06.2021г. по адм. дело № 719/
2020г. на Административен съд – Стара Загора и при съобразяване с указанията,
дадени в мотивите на съдебно решение. Това посочване обаче е само формално,
доколкото очевидно с постановеното решение не само че не се изпълняват дадените
с Решение № 262 от 28.06.2021г. по адм. дело № 719/ 2020г. по описа на АС –
Стара Загора указания по тълкуването и прилагането на материалния закон, но и постановеният
правен резултат е в противоречие с влязлото в сила съдебно решение. Следва да
се отбележи, че с посоченото съдебно решение преписката е върната на решаващия
административен орган за ново произнасяне в хипотезата на чл.173, ал.2, предл.
трето от АПК – /естеството на акта, чието издаване се иска, не позволява
решаването на въпроса по същество от съда/ т.е съдът не се е произнесъл по
същество само защото такова произнасяне не позволява естеството на акта, като е
формирал мотиви и е дал съответните указания по прилагането на закона от гл.т на
това, че заявеният достъп касае обществена информация по см. на чл.2, ал.1 от
ЗДОИ - служебна обществена информация по см. на чл.11 от ЗДОИ /създадена и
съхранявана по повод дейността на органа и неговата администрация/, субсумираща
се под понятието „надделяващ обществен интерес“ по смисъла на § 1, т. 6 от
ЗДОИ, достъпът до която не следва да бъде ограничен, тъй като не са налице
основанията за това по чл.13, ал.2 от ЗДОИ. Преценката за съдържанието на акта,
чието издаване е дължимо при връщане на преписката в хипотезата на чл.173, ал.2
от АПК, е ограничена от указанията на съда по тълкуването и прилагането на материалния
закон. С възможност за избор между различни решения органът разполага в
хипотезата на отмяна на акта поради порок в дейността по установяване на
фактите т.е при отмяна на процесуално основание, което би обусловило
необходимост за формиране на нов извод относно фактическия състав на заявеното
пред административния орган право, след отстраняване на процесуалното нарушение
в изпълнение на съдебното решение. Случаят обаче не е такъв. Действително, в
мотивите на съдебното решение е посочено, че преписката следва да се върне на административният
орган, който след преценка на подаденото искане за достъп до обществена
информация, да постанови съответния административен акт – решение за достъп до
информация или мотивиран изричен отказ за това. Но извършваната преценка и
съответно произнасянето на компетентния орган са обвързани изрично със спазване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите към решението. А в случая, тъй
като Решение № 262 от 28.06.2021г. по адм. дело № 719/ 2020г. по описа на АС –
Стара Загора съдържа мотиви както за характера на заявената за получаване
информация /служебна обществена информация по см. на чл. 11 от ЗДОИ/, по
отношение на която не е налице основанието по чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ за
ограничаване на достъпа, така и че тази информация се субсумира в хипотезата на
„надделяващ обществен интерес“ по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, очевидно
оспореният отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, основан на
чл.37, ал. 1, т.1 във вр. с чл.13, ал.2 от ЗДОИ и на липсата на надделяващ
обществен интерес по см. на §1, т.6 от ДР на ЗДОИ /при това без да е мотивирано
коя част от заявената за получаване информация подлежи на ограничен достъп по
см. на чл.13, ал.2, т.1 и съотв. т.2 от ЗДОИ/, противоречи на влязлото в сила
съдебно решение. Не води до друг правен извод бланкетното позоваване на
принципите по чл.6, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.6 от ЗДОИ и на соченото съзнателно
нарушаване от страна на заявителя на чл.5 от ЗДОИ. Липсват данни за нововъзникнали
факти, след влизането в сила на Решение № 262 от 28.06.2021г. по адм. дело №
719/ 2020г. по описа на АС – Стара Загора, с характер на правопроменящи,
правоизключващи или правопогасяващи юридически или доказателствени факти, които
да преодолеят установения от съда материалноправен порок на обективираното в
писмо изх. № 94-4912 от 09.11.2020г. на Главния секретар на МОН волеизявление. Както
беше посочено, указанията на съда определят и действията на администрацията,
които следва да бъдат извършени след връщането на преписката, като в случая
тези указания задължават административния орган в условията на обвързана
компетентност да приключи образуваното производство съгласно дадените указания
по тълкуването и прилагането на материалния закон. В този смисъл, в качеството
си на страна в съдебното производство по адм. дело № 719/ 2020г. по описа на АС
– Стара Загора, Министерство на образованието и науката е обвързано както от
СПН на постановеното по това дело Решение № 262 от 28.06.2021г., така и от
задължителните указания по тълкуването и прилагането на материалния закон.
Следва да се отбележи и че част от
изложените като мотиви в обжалвания акт съображения, на които се основава
възприетото от органа административно решение, освен че не са съобразени с
дадените от Административен съд – Стара Загора задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона, са и вътрешно противоречиви. Както от
фактическа, така и от правна страна, оспореният отказ за предоставяне на достъп
до обществена информация се основават на разпоредбите на чл.13, ал.2, т.1 и т.2
и ал.4 от ЗДОИ. Ако нормите на чл.13,
ал.2, т.1 и т.2 от ЗДОИ предвиждат хипотезите, при които достъпът до служебна
обществена информация може да бъде ограничен, то разпоредбата на чл.13, ал.4 от ЗОДОИ регламентира, че достъпът до
служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на
надделяващ обществен интерес. При условие, че решаващият орган е приел и
посочил в обжалвания акт като приложима
хипотезата на чл.13, ал.4 от ЗДОИ, очевидно постановеният на това основание
отказ за предоставяне на достъп до обществена информация противоречи не само на
дадените със съдебното решение задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона, но и на определената от органа като приложима в случая
законова забрана по чл.13, ал.4 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена
информация да бъде ограничаван при наличие на надделяващ обществен интерес.
С
оглед на гореизложеното обжалваното Решение № 94-4912/ 14.07.2021г. на Главния
секретар на МОН, следва да бъде обявено за нищожно, на основание чл.177, ал.2
от АПК. Преписката следва да бъде върната на административния орган за произнасяне
по подаденото от Ж.П. Заявление за достъп до обществена информация вх. №
94-4912/ 26.10.2020г., при съобразяване на влязлото в сила Решение № 262/ 28.06.2021г.
по адм. дело № 719/ 2020г. по описа на АС – Стара Загора и дадените от съда задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
Разглеждането
и произнасянето по направеното искане по чл.306 във вр. с чл.304 от АПК нито
може да бъде извършено в това съдебно производство, нито е в правомощията на
съдията-докладчик по делото, което беше разяснено на жалбоподателя в
проведеното съдебно заседание по делото.
Предвид
изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, Министерство
на образованието и науката следва да бъде осъдено да заплати на Ж.П. сумата от 10лв.
– внесена държавна такса.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение първо във вр. с чл.177, ал.2 от АПК и чл.173 ал.2 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО по жалба на Ж.Д.П. ***, Решение №
94-4912/ 14.07.2021г. на Главния секретар на Министерство на образованието и
науката, с което е отказано да бъде предоставен достъп до информация по
подадено от Ж.П. Заявление вх. № 94-4912/ 26.10.2020г.
ИЗПРАЩА
преписката на Главния
секретар на Министерство на образованието и науката за произнасяне по подаденото
от Ж.Д.П. Заявление за достъп до обществена информация вх. № 94-4912/
26.10.2020г., при съобразяване на влязлото в сила Решение № 262/ 28.06.2021г.
по адм. дело № 719/ 2020г. по описа на Административен съд – Стара Загора и
дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Министерство на образованието и
науката да заплати на Ж.Д.П.,***,
сумата от 10 /десет/ лева - разноски по делото.
Решението не подлежи на касационно оспорване,
съгласно чл.40, ал.3 от ЗДОИ.