НОХД № 93/2010г.
по описа на РС-гр. М.
МОТИВИ:
Подсъдимия П.В.П.
xxx е обвинен в това, че на 30.08.2009г. в гр. М., при условията на опасен
рецидив и като използвал техническо средство-ключ, отнел от владението на Й. Т.
Н. от гр. М. два бр. велосипеди, марка “К. Ф.” и “Л.”, на обща стойност 165 лв.,
без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои -престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, във вр. с чл. 194,
ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”б” от НК.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура-гр. М. поддържа изцяло
повдигнатото обвинението и неговата правна квалификация. Излага подробни
съображения по същество в хода на съдебните прения. Счита, че делото е доказано
по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и с оглед характера на
процедурата и целите на наказанието, да се приложи разпоредбата на чл. 58а от НК. Предвиденото в закона наказание за такова престъпление е от 3 до 15 години
лишаване от свобода, при което съдът следва да му наложи наказание от две
години лишаване от свобода, при “строг” режим на изтърпяване на наказанието.
Подсъдимия П.В.П.
разбира в какво е обвинен и се признава за виновен. При условията на чл. 371, т.
2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Служебният
защитник на подсъдимия П.-адвокат К. поддържа становището на представителя на
прокуратурата, че обвинението е доказано от фактическа и правна страна. Поддържа,
че правната квалификация на деянието правилно е определена. При определяне и
индивидуализиране на наказанието, моли съдът да отчете смегчаващите вината
обстоятелства-направеното самопризнание, мотивите за извършване на деяниет, както
и съдът да се съобрази, че вредата напълно е възстановена-вещите са върнати. Предлага
на съда да наложи на подсъдимия наказание минималното наказание лишаване от
свобода, в размер на три месеца. Становището на защитника е, че такава присъда
ще му въздейства възпитателно и предупредително.
Производството
се развива при условията и по реда на чл. 370, ал. 1 и сл. от НПК-проведе се
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните.
Доказателствата
по делото са писмени. На основание чл. 373, ал. 1, във вр. с чл. 283 от НПК
съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на свидетелите и вещото
лице. Съдът прочете протоколите от разпитите им, проведени на досъдебното
производство, както и заключението на извършената съдебно-оценъчна експертиза.
Съдът, след като
обсъди и прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и след като спази разпоредбата на чл. 301 от НПК, приема за
установено следното:
На 29.08.2009г.
свидетеля Й. Н. се придвижвал към дома си в гр. -М., към ж. к. ”М.”, със
собствения си мотопед, по ул. ”П.”. Внезапно му прилошало, за момент изгубил
съзнание при което паднал от мотопеда и се ударил в мантинелата на пътя. Когато
се осъзнал, видял, че лежи все още на пътното платно, а в близост стоял младеж
и го наблюдавал. Н. го повикал да му помогне, като подсъдимият П., който
всъщност бил младежът, се приближил и го изправил. Свидетелят го помолил да
изправи мотопеда и извика съпругата му, за да си го прибере.
От дрехата на
свидетеля изпаднала връзка ключове, които били от апартамента, от мазето и този
на мотопеда. Подсъдимият без да му мисли много, ги прибрал в джоба си и отишъл
да повика съпругата на безпомощно стоящият до пътя пострадал, на посочения от
него адрес. Когато подсъдимият и свидетелката Н. пристигнали на мястото, свидетелката
помолила подсъдимия да откара мотопеда на съпруга й до жилищният им блок и там
да го остави, а тя повикала таксиметров автомобил и с него се прибрали. В къщи
свидетелят Н. установил липсата на ключовете му и веднага изпратил съпругата си
да се върне и да ги потърси на мястото, където паднал мотопеда. Свидетелката Н.
веднага се отправила натам, но след щателно издирване, не могла да ги открие. Видяла
и таксиметровия шофъор, който ги докарал до тях, но не ги намерила и в автомобила.
На следващия
ден подсъдимият Н. отишъл в жилищния блок на свидетелите Николови и с носещият
у себе си ключ, отключил вратата и катинара на мазето, като от там взел
велосипедите им-марка “К. Ф.” и “Л.”. Няколко дни по-късно подсъдимият потърсил
своя познат-свидетеля Д. Т. и му казал, че има два велосипеда за продан. Този
свидетел знаел, че негомвия познат-свидетеля Ю. Г. от с. М., обл. М. търси да
закупи велосипеди за децата си. Т. завел свидетелите Ю. Г. и Д. Г. до дома на
подсъдимия. Свидетеля Ю. Г. изрично попитал подсъдимия П. дали велосипедите са
негови и да не са крадени, но П. го уверил, че са си негови и има документ за
тях, като обещал по-късно да ги потърси и предаде на Г.. Цената на продажбата
била 90 лв.
На следващия
ден, след като свидетелят Н. установил кражбата на велосипедите си, подал жалба
до компетентните органи, въз основа на която полицейските служители започнали
оперативно-издирвателни мероприятия. Велосипедите били открити и върнати с
разписка на собственика им.
Видно от
изготвената съдебно-оценъчна експертиза, стойността на отнетите вещи-мелосипеди,
марка “К. Ф.” и “Л.”, възлиза общо на стойност 165 лв.
При условията на чл. 343, ал. 4 от НПК съдът
приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се
позовава на направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата от
досъдебното производство, които го подкрепят.
Налице са
всички условия на чл. 303, ал. 2 от НПК и съдът намира, че обвинението е
доказано по несъмнен начин.
С оглед на
установеното от фактическа страна съдът намира, че подсъдимия П. е осъществил
от обективна страна състава на чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т.
4, пр. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1от НК, като на 30.08.2009г. в гр. М., при
условията на опасен рецидив и като използвал техническо средство-ключ, отнел от
владението на Й. Т. Н. от гр. М. два бр. велосипеди, марка “К. Ф.” и “Л.”, на
обща стойност 165 лв., без съгласието на собственика и с намерение
противозаконно да ги присвои.
От субективна страна деянието е извършено с
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК-подсъдимия е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Аворството на
деянието е доказано по несъмнен начин от събраните в хода на наказателното
производство писмчени доказателства, както и приобщените към тях протоколи от
разпита на свидетелите Й. Н., С. Н., Др. Т., Д. Г., Юл. Г.. Безспорно доказани
са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на
деянието. Подсъдимиянт е имал представа за всички обективни елементи от състава
на престъплението, включително и квалифициращите по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2
и чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът
взе предвид разпоредбите на чл. 36-относно целите на наказанието и на чл. 58а-за
неговата индивидуализация.
За да определи
видът и размерът на наказанието, съдът отчете високата степен на обществена
опасност на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т.
4, пр. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”б” от НК. Конкретното
деяние е извършено от подсъдимия при условията на опасен рецидив, в хипотезата
на чл. 29, ал. 1, б. ”б” от НК-извършил е престъплението, след като е бил
осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, наказанието по които не е отложено по чл. 66 от НК, което
заслужава по-висока морална, социална и правна укоримост.
Подсъдимият П.
също е с висока степен на обществена опасност. Осъждан е многократно за
извършени престъпления от общ характер-квалифицирани кражби от владението на
фирми и граждани. А деянието по настоящето дело е осъществил два месеца след
изтърпяване на наказание от 15 м. лишаване от свобода по друга присъда. Съдът
не приема становището на процесуалния представител на подсъдимия, че последният
максимално е съдействал за разкриване на обективната истина. В първите си обясненията
е написал, че не е намирал никакви ключове, противно на твърдението на
пострадалия Н., който заявява, че подсъдимият му казал, че е сложил ключовете в
джоба му. На следващо място, отнетите вещи не са върнати доброволно от
подсъдимия, за да се пледира за смекчаващи вината обстоятелства. В крайна
сметка, действително за свидетеля Н. не са настъпили вреди от деянието, макар, че
психическите преживявания остават за негова сметка. Но, в жалбата е пропуснато
обстоятелството, че друго лице е претърпяло съответна загуба от противоправното
деяние на подсъдимия, а именно свидетеля Ю. Г., който му заплатил 90 лв. за
двата велосипеда. Следващото твърдение, че подсъдимият е заживял с приятелка, бременна
в 3-тия месец, не е подкрепено с каквито и да било доказателства визиращи изграждане
на здраво семейство, очакващо първата си рожба. Напротив, по делото има данни
от които е видно, че още през м. декември 2009г. подсъдимият П. е извършил
кражба от друг частен дом на два лаптопа, т. е. по разбиране на настоящия
съдебен състав подсъдимият не е осъзнал вината си, макар и в съдебно заседание
да твърди, че бил в безизходно положение, бил отчаян и нямал пари да си плати
тока, за което извършил кражбата.
Като смегчаващи вината обстоятелства се
отчетоха признаването и на вината, а като отегчаващи- степента на обществена опасност
на деянието и на дееца, предходна съдимост.
При тези данни,
като отчете наличните смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът даде
превес на отегчаващи вината обстоятелства, като призна подсъдимия П. за виновен в извършване на престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, във вр. с чл. 194,
ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”б”от НК и при условията на чл. 58а, ал. 1
от НК го осъди на осем месеца лишаване
от свобода.
На основание
чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, съдът постанови така определеното наказание да бъде
изтърпяно при първоначален строг
режим в затвор или затворническо обжещитие от закрит тип.
Така
наложеното наказание, съдът намира, че е от вид и характер да изпълни целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, както по отношение на
подсъдимата, като го мотивира занапред да спазва законите и установения правен
ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им
въздейства предупредително и възпитателно.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия беше присъди и същиаят се осъди да
заплати по сметка на ВСС разноски по делото в размер на 45 лв. и 5 лв. държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
При горният
фактически и правен разбор на доказателствата, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: