М О Т И В И : На подсъдимия П.И.Р. *** е предявено обвинение за това, че на 08.10.2016 година, на път I -5, км. 139+800, пътен участък между с.Донино, община Габрово и разклона за с. Лесичарка, при управление на МПС – товарна композиция влекач „Мерцедес Актрус” с рег. № **и прикачено ремарке с рег. № **, нарушил правилата за движение по пътищата- чл.8,ал.1, чл.15, ал.1, чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП и чл.67,ал.1, чл.63, ал.2, т.1, чл.68 т.1 от ППЗДвП  и по непредпазливост  причинил смъртта на Е.О.Д. *** – престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” пр.1 във вр.с чл.342, ал.1 от НК.

Производството по делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК и в частност по чл.371 т.2 от НПК.

Представителят на Окръжна прокуратура поддържа обвинението така както е предявено с обвинителния акт. Прави искане наказанието да се наложи към минималния размер на предвиденото в закона, като на основание чл.58а от НК се намали с една трета и се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Да се наложи и наказание лишаване от правоуправление за срока на наказанието лишаване от свобода.

Частните обвинители и техният повереник адвокат О. правят искане подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение, като му се наложи наказание лишаване от свобода към средния размер на предвиденото в закона, което да търпи ефективно. Претендира да им се присъдят направените разноски.

Подсъдимият заявява, че е получил обвинителния акт и че разбира предявеното му с него обвинение. Същият прави признание на фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Защитникът прави искане на подсъдимия да се наложи наказание при условията на чл.58а, ал.4 във вр.с чл.55, ал.1, т.1 от НК, като сочи, че били налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства.

С протоколно определение от 11.07.2014год., след предварително изслушване на подсъдимия, на основание чл.371  т.2 от НПК, съдът е одобрил изразеното му съгласие да не се провежда разпит на свидетели и вещи лица и е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползват самопризнанията му, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт, на основание чл.372 ал.4 от НПК.

От съвкупната преценка на събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, заключенията на експертизите, съпоставени с направените от подсъдимия самопризнания, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

          Подсъдимият П.Р. е правоспособен водач на МПС, като притежава свидетелство за правоуправление категория „В СЕ С АМ ТКТ В1 С1”  № *********, валидно до 23.08.2018 година.

          На 08.10.2016 година, сутринта, подсъдимият Р. управлявал товарна композиция – влекач „Мерцедес Актрус” с рег. **и прикачено ремарке с рег. № ** от гр.Габрово към гр.Дряново. Движел се по път  I-5, като е бил сам. Пътната настилка била асфалтова, без неравности и леко мокра.

По същото време пострадалият Е.Д. управлявал товарен автомобил /бус/ „Фиат Дукато” с рег. № **в обратната посока- Дряново- Габрово и също е бил сам в автомобила.

В участъка от пътя, при километър 139 + 800, между с. Донино и разклона за с. Лесичарка, имало поредица от завои. Пътят бил с две ленти за движение - по една във всяка посока, разделени с единична непрекъсната линия „М1”. Около 7.15 часа подсъдимият навлязъл с управлявания от него товарен автомобил в участъка с тези завои. При навлизане в ляв за него завой подсъдимият намалил рязко скоростта си на движение, но въпреки това не могъл да овладее товарната композиция и тя навлязла в насрещната лента за движение. В този момент там се намирал пострадалият Е.Д.  с управлявания товарен автомобил /бус/. Последвал удар между предните части на двата автомобила, като и двата силно се деформирали. В процеса на тази деформация автомобилите се придвижили в посока към гр.Дряново и надясно спрямо нея и се установили в покой в десния горист скат, източно на платното за движение. Прикаченото ремарке на влекача застанало диагонално на пътното платно, като изцяло заело лентата за движение в посока към гр.Дряново.

На мястото на произшествието пристигнал медицински екип, който констатирал смъртта на Е.Д.. Пристигнал и екип на АП на КАТ, в чийто състав влизал св. М.Г.. Последният запазил местопроизшествието. Извършен е оглед на местопроизшествието, за което е съставен протокол, снимки и скица на същото/ приложени по сл.д./.

От изготвеното на ДП заключение  на съдебно- медицинска експертиза на труп се установява, че при ПТП пострадалият Е.О.Д. е получил следните телесни увреждания: черепно- мозъчна травма - разкъсно- контузни рани по лицето и главата, кръвонасядания под меките черепни покривки, субарахноиден мозъчен кръвоизлив двустранна париатално, тежка гръдна травма-кръвонасядания, размачквания и кръвопропиване на меките тъкани на гръдния кош, счупване на ребра двустранно по предна ключична и средна подмишнична линия, счупване на гръдна кост, кръвонасядане и разкъсване на белодробния паренхим, излив на кръв в гръдната клека, разкъсвания и кръвонасядания в междуребрената мускулатура и пристенна плевра, разкъсване на сърдечната торбичка, дясно предсърдие и горна куха вена, тежка коремна травма- разкъсване на черен дроб и далак, кръвонасядания по държателите на тънки и дебели черва, излив на кръв в коремната кухина, охлузвания по лицето, охлузвания и кръвонасядания по гърдите, по горни и долни крайници, счупване на костите на дясна предмишница, дясно бедро и дясна подбедреница, счупване на костите на тазовия пръстен. Смъртта на Д. се дължи на остра обемна кръвозагуба в резултат от тежка съчетана гръдно- коремна травма. Травмите са тежки и смъртта е била неизбежна. Настъпила е бързо- за около 5-8 минути. Сочи се, че описаните травматични увреждания са в резултат от удари и притискане между твърди тъпи предмети с голям интензитет сила и напълно отговарят да са получени в при деформация в кабината на МПС при възникналото ПТП като водач на същото.

От заключението и допълнителното заключение на автотехническата експертиза, изготвени на досъдебното производство от вещото лице Б.М.се установява, че преди настъпилото ПТП товарният автомобил, управляван от пострадалия Д. се е движел в посока от гр.Дряново към гр.Габрово, в полагащата му се лента за движение, преимуществено в нейния десен за посоката му на движение край, а товарната композиция, управлявана от подсъдимия се е движела по посока към гр.Дряново. При пристигане и движение в ляв за нея завой автокомпозицията е навлязла в лентата за движение към гр.Габрово и при достигане на мястото на удара се е движела изцяло в насрещната лента за движение. Ударът между двата автомобила е настъпил изцяло в лентата за движение на товарния автомобил  „Фиат Дукат”, като в контакт първоначално са влезли предна дясна част на буса и предна лява част на кабината на влекача. Сочи се че  при навлизане в левия завой, в зоната на който се е осъществило произшествието автокомпозицията се е движела със скорост от 80км/ч. При движението в левия завой водачът е предприел действия по интензивно намаляване на скоростта и след изминаване на разстояние около 67м автокомпозицията е достигнала мястото на удара, намалявайки скоростта си до 46км/ч. Скоростта на автомобила „Фиат Дукато” при движение в десен за него завой и при удара с влекача на автокомпозицията е била 84,6км/ч, а при удара на задната му част в ската- 10,8км/ч.

Вещото лице е посочило, че водачът на автокомпозицията е реагирал за намаляване на скоростта й преди да може да възприеме движещият се в посока на гр.Габрово бус. Скоростта на движението му е била близка, но по- малка от критичната за завоя и ако подсъдимият се е движил в полагащата се пътна лента и при скорост на движение 80км/ч и при намаляване скоростта на движение е можело да преодолее завоя. Не са били установени обективни причини освен субективните действия на водача на автокомпозицията, довели до навлизането и движението й в насрещната лента.  Сочи се, че от експлотационно техническа гледна точка произшествието е било предотвратимо от страна на водача на товарната автокомпозиция, ако той се е движел в левия завой в полагащата му се пътна лента. Водачът на товарния автомобил „Фиат Дукато” не е разполагал с техническа възможност да предотврати удара.

В допълнителното заключение вещото лице е посочило, че водачът на товарната актокомпозиция е започнал да намалява интензивно скоростта си на движение още преди да възприеме товарния автомобил Фиат Дукато, установените по делото обективни данни определяли, че от техническа гледна точка не е възможно осъществяване на произшествието, при хипотеза за движение на  товарния автомобил „Фиат Дукато” в лентата за движение на товарната автокомпозиция и осъществяване на удар в тази лента.

 От обективна страна безспорно се установява, че при управление на МПС – товарна композиция влекач подсъдимият Р. като не се е движел в неговата лента за движение, навлязъл е неправомерно в насрещната лента за движение, не е контролирал непрекъснато превозното средство и не е съобразил скоростта си на движение е нарушил правилата за движение по пътищата:  чл.8,ал.1, чл.15, ал.1, чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП и чл.67,ал.1, чл.63, ал.2, т.1, чл.68 т.1 от ППЗДвП. Допуснатите нарушения на правилата за движение от страна на подсъдимия са  довели до настъпването на ПТП, а от там и до настъпване на вредоносния резултат, а именно смъртта на Е.О.Д. ***. От обективна страна се установява безспорно, че настъпилият вредоносен резултат е в пряка и причинна връзка с противоправното поведение на подсъдимия.

От субективна страна деянието на подсъдимата е извършено при непредпазливост, под формата на престъпна небрежност. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но с оглед на допуснатите нарушения на правилата за движение е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на  вредоносния резултат.

Въз основа на анализа на доказателствата съдът приема, че                                                              като 08.10.2016 година, на път I -5, км. 139+800, пътен участък между с.Донино, община Габрово и разклона за с. Лесичарка, при управление на МПС – товарна композиция влекач „Мерцедес Актрус” с рег. № **и прикачено ремарке с рег. № **, нарушил правилата за движение по пътищата- чл.8,ал.1, чл.15, ал.1, чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП и чл.67,ал.1, чл.63, ал.2, т.1, чл.68 т.1 от ППЗДвП  и по непредпазливост  причинил смъртта на Е.О.Д. ***  подсъдимият П.Р. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав на  чл.343, ал.1, б.”в” пр.1 във вр.с чл.342, ал.1 от НК, за което съдът го призна за виновен и му наложи наказание.

          При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия П.Р. наказание съдът съобрази разпоредбите на чл.54 и сл. от НК, като анализира обстоятелствата, обуславящи вината й. Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчита високата степен на обществена опасност на деянието, допуснатите груби нарушения на правилата за движение по пътищата.  Като смекчаващи обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни за личността му, трудовата му ангажираност, проявената критичност и изразеното съжаление за извършеното деяние. Като прецени тези обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема, че е налице  превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, с оглед на което му определи наказание под средния размер на предвиденото в закона от три години лишаване от свобода. С оглед на това, че производството е проведено по реда на чл. 371, т.2 от НПК и спазвайки императивната разпоредба на чл.68а,ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с една трета, като осъди подсъдимия на две години лишаване от свобода.

Наложеното наказание е до три години. Подсъдимият е с чисто съдебно минало. С оглед данните за личността му съдът приема, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и преди всичко превъзпитателната му роля по отношение на осъдения не е наложително реалното му изтърпяване. С оглед на това съдът на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на наложеното на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

          На основание чл.343г във вр.с чл.37 т.7 от НК съдът наложи на подсъдимата Кирилова и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в законна сила. При определяне размера на наложеното наказание съдът взе предвид отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, описани по- горе. Съдът отчете допуснатите от подсъдимия груби нарушения на правилата за движение, довели до настъпването на вредоносния резултат. От друга страна съдът отчете, че видно от приложената справка, на подсъдимия не са били налагани административни наказания за извършени груби нарушения на правилата за движение, което сочи на по- ниска степен на опасност като водач на МПС.

          Съдът, с оглед всички, описани по- горе, обстоятелства по делото намира, че с определените наказания ще се постигнат по най- ефективен начин, целите им, визирани в чл.36 от НК и преди всичко превъзпитателната роля по отношение на осъдения.

          Съдът, с оглед данните по делото, намира искането на защитника на подсъдимия да се наложи наказанието при условията на чл.58а, ал.4 във вр.с чл.55 от НК за неоснователно. Съдът приема, че по отношение на подсъдимия не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства, което да дава основание спрямо него да се приложи посочената разпоредба.

Съдът постанови вещественото доказателство- орален тест за установяване употребата на упойващи и наркотични вещества да се унищожи, след влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски, както следва: по сметка на ОД на МВР - Габрово 727,63лв., по сметка на Окръжна прокуратура – Габрово 802,42лв.

Съдът осъди подсъдимия да заплати на частните обвинители сумата от 2000лева – направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.189, ал.3 НПК.

          В този смисъл е постановената присъда.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                       2.