Р Е Ш Е Н
И Е
№.22./
12.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и седми
януари двехиляди и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
при
секретаря Женя Григорова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 83 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
К.М.Ф. е предявила против „Л. И.“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 30 000 лв.
В
исковата молба се твърди, че ответникът „Л. И.“
АД е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите" по Застрахователна полица № ВС/22/117001385673 със срок
на покритие 14.05.2017 г. - 13.05.2018 г. на за лек автомобил „Ф.Г.“ с ДК№ *****.
На 12.07.2017 г. около 16.00 ч. в гр. Д. на бул. „Трети март“ до дом № 2 е
станало пътнотранспортно произшествие между
лек автомобил „Ф.Г.“ с рег № *****, управляван от Д. М. Л., и лек
автомобил „Ф.П.“ с рег № *****К, управляван от В. Г. Ф.Л., при което е
пострадала возещата се пътничка във вторият автомобил К.М.Ф.. Произшествието е
настъпило при следните обстоятелства: В. ФиЛ. управлявал лек автомобил „Ф.П.“ с
рег № ***** в гр. Д. по ул. „Трети март“ в посока „Водната кула", като на
предната дясна седалка до него се возела съпругата му К.Ф.. Автомобилът се
движел в посока юг - север в източното двулентово платно за движение в лявата
лента. В същото време в същото платно за движение и в същата посока, но в
дясната лента на няколко метра пред този автомобил се движел лек автомобил „Ф.Г.“
с ДК№ *****, управляван от Д. Л.. Последният, след като подминал кръстовището с
ул. „П. Евтимий“, внезапно предприел маневра „обратен завой" и по този
начин пресякъл траекторията на движение на „Ф.П.“ с рег № *****, в резултат на
което настъпил удар между двата автомобила, като по време на ПТП ищцата К.Ф.
била с поставен предпазен колан. Вследствие на станалото ПТП К.М.Ф. получила телесна
повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на външния менискус на лявото
коляно и вторично дегенеративно разкъсване на външният минискус, като това
увреждане е довело до трайно затруднение в движението на Л.ият крак. С влязло в
сила на 09.03.2019 г. Решение № 45 от 21.02.2019 г. по НАХД № 51/2019 г. на РС Д.
Д. М. Л. е признат за виновен в
извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, чл. 342, ал. 1 НК. Ищцата К.М.Ф.
продължава и към настоящия момент да търпи болки и страдания от причиненото й
увреждане, има накуцваща походка и използва помощно средство за придвижване. Налице
е хипотрофия на мускулите на ляво бедро, наличие на свободна течност и болки в
медиалната и латеранна ставни цепки. В следствие на травмата е настъпило и
усложнение - посттравматична гонартроза, за което се препоръчва оперативно
лечение. Освен това вследствие на ПТП ищцата е развила и посттравматично
стресово разстройство, което е довело до силна тревожност, плачливост, нарушен
нощен сън и емоционална лабилност за дълъг период от време. Преди предявяване
на исковата претенция на основание чл. 380, ал. 1 КЗ ищцата е предявила
претенция пред ЗК „Л. И." АД, тримесечният срок за произнасяне по която е
изтекъл на 23.01.2018 г. Предвид
изложеното иска на основание чл. 432, ал. 1 КЗ ответникът да бъде осъден да й
заплати обезщетение в размер на 30 000
лв. за неимуществени вреди от станалото на 12.07.2017 г. ПТП.
Ответникът „Л. И.“ АД оспорва предявения иск с доводи за прекомерност
на претендираното обезщетение и съпричиняване от страна на пострадалата поради
неизползване на обезопасителен колан в лекия автомобил.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа
и правна страна:
Предявеният от К.М.Ф. иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
който регламентира
правото на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на
застрахователя за обезщетяване на третото увредено лице е договорна, тъй като
произтича от сключения между
него и прекия причинител на вредата договор за застраховка „гражданска
отговорност", с който е застрахована деликтната отговорност на водача на
моторното превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е обусловена и
функционално свързана с деликтната отговорност
на застрахования.
От приложеното по делото НАХД
№ 51/ 2019 г. на РС Д. е видно, че с Решение
№ 45 от 21.02.2019 г., влязло в законна сила на 09.03.2019 г., Д. М. Л. е
признат за виновен за това, че на 12.07.2017 г. в гр. Д. при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил „Ф.Г.“ с рег № *****, нарушил
правилата за движение по пътищата (чл. 25, ал. 1 и чл. 38, ал. 3 ЗДП), в
резултат на което по непредпазливост причинил на К.М.Ф. средна
телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на менискусите на лявото коляно – престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „б“, чл. 342, ал. 1 НК.
С оглед
разпоредбата на чл. 300 ГПК, според която влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, съдът намира за
доказан по несъмнен начин фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, което обуславя деликтната
отговорност на водача на лекия автомобил.
По
делото не е спорно, че по отношение на управлявания от Д. М. Л. лек
автомобил „Ф.Г.“ с рег № ***** е сключена застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите" по Застрахователна полица № ВС/22/117001385673 със
срок на покритие 14.05.2017 г. - 13.05.2018 г., издадена от „Л. И." АД.
Предвид
така установените факти по делото се налага извод, че в случая е налице фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя „Л. И." АД за претърпените от ищцата К.М.Ф. неимуществени вреди от станалото на
12.07.2017 г. ПТП.
Що се отнася до границите на отговорността на
застрахователя, важи принципът за тъждественост на застрахователното
обезщетение с обезщетението, дължимо по общата гражданска отговорност. Съгласно
чл. 51, ал. 1 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица на увреждането. Неимуществените вреди са неизмерими в
пари, поради което по силата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за тях се определя от
съда по справедливост. Според ППВС № 4/1968 г. т. 8 понятието „справедливост“
не е абстрактно понятие, а то се свързва с редица конкретни съществуващи
обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи взависимост от вида и характера на причинените увреждания, срока за
възстановяване, интензитета и продължителността на болките.
В настоящия случай от приетата съдебно – медицИ.ка
експертиза се установи, че вследствие на ПТП ищцата К.М.Ф. е получила травматично разкъсване на
външния менискус на лявото коляно и вторично дегетеративно разкъсване на
вътрешния менискус. Травматичен излив ставата, както и контузия на главата –
сътресение на мозъка без пълна загуба на съзнание. В заключението се сочи, че
предвид характера и вида на травмата и възрастта на пострадалата оплакванията
от затруднени движения и болки в лявата коленна става ще продължат до края на
живота. В устния си доклад вещото лице сочи, че ищцата няма да се възстанови
напълно от претърпяното увреждане, проявленията на което се изразяват в болки в
крака при натоварването му, невъзможност за пълен обем движение, промени в
ставните хрущяли.
Св. В. Ф.Л. - съпруг на ищцата, сочи, че от произшествието
досега съпругата му ходи с помощни средства, постоянно чувства болки и е на
болкоуспокояващи, което й пречи да води нормален живот.
При тези данни при преценка размера на дължимото на
пострадалата К.М.Ф. обезщетението
за неимуществени вреди следва да се отчете характера на причиненото травматично
увреждане – разкъсване на външния менискус на лявото коляно и вторично дегетеративно
разкъсване на вътрешния менискус, последствията от което ще я следват до края
на живота. Вследствие на ПТП ищцата е развила посттравматично стресово
разстройство, довело до силна тревожност, плачливост и емоционална лабилност
(Амбулаторен лист № 14/ 21.07.2017 г.) Налице е сериозно влошаване качеството й
на живот поради ограничената възможност за придвижване – и понастоящем
продължава да ползва помощни средства и да чувства болки при натоварване на
крака, което се отразява на възможността да води нормален социален живот – да се
грижи за домакИ.твото, да излиза на разходка и да се среща с приятели. Настъпилите промени в начина на живот на
ищцата несъмнено са рефлектирали негативно върху нейната психика, като са
създали чувство на потиснатост, безполезност и безпомощност. Поради това за
претърпените болки и страдания от настъпилия на 12.07.2017 г. пътен инцидент
обезщетението за неимуществени вреди на ищцата следва да се определи на
30 000 лв.
Възражението
за съпричиняване поради неползване на обезопасителен колан от ищцата съдът
намира за неоснователно. В тази насока е устният доклад на вещото лице по назначената
съдебномедицИ.ка експертиза, което сочи, че травмата на крака не зависи от
колана. Предназначението на колана е да задържи горната част на тялото към
седалката, за да попрепи на главата да стигне до таблото и стъклото.
Поставянето на предпазен колан не изключва засягането на крайниците, поради
което в случая основната травма е на крака, който е поел инерцията на удара.
Наред с това вещото лице допуска, че пострадалата е била с предпазен колан по
време на удара, тъй като предвид причинената тежка контузия на Л.ия крак, ако е
била без обезопасителен колан, ищцата е нямало да се размине само с леко
мозъчно сътресение, а с по - тежко увреждане
на главата.
Предвид
гореизложеното предявеният иск следва да се уважи изцяло, като „Л. И.“ АД
заплати на ищцата К.М.Ф.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., върху която сума на основание чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ дължи законна
лихва, считано от 24.01.2018 г. – изтичането на 3 - месечния срок по чл. 496,
ал. 1 КЗ от завеждане на исковата претенция на 23.10.2017 г.
С оглед изхода на делото на основание чл.
38, ал. 2 ЗА ответникът „Л. И.“ АД следва да заплати на пълномощника на ищцата –
адв. М.Т.Т. възнаграждение за адвокат в размер на 1430 лв. съобразно уважения
размер на предявения иск.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът „Л. И.“ АД следва да заплати по сметка
на ОС Хасково ДТ в размер на 1200 лв. съобразно уважения размер на предявения иск.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Л. И." АД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ч. в." № 51Д, ЕИК ***** да заплати
на К.М.Ф. с ЕГН ********** ***, сумата от 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото
на 12.07.2017 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.01.2018
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
„Л. И." АД да заплати по
сметка на ОС Хасково ДТ в размер на 1200 лв.
ОСЪЖДА
„Л. И." АД да заплати на М.Т.Т.,
ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на 1430
лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: