МОТИВИ към
присъда по НОХД №2456/2014г. по описа на Районен съд – гр. Бургас
Производството по делото е образувано по повод внесен обвинителен акт
от прокурор при Районна прокуратура гр.Бургас, с който против подсъдимите
В.В.В., с ЕГН ********** и П.С.Д., с ЕГН ********** е повдигнато обвинение,
както следва:
-срещу подс. В.В.В., с ЕГН ********** е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по 317 от НК и по чл.206, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК;
-срещу подс. П.С.Д., ЕГН ********** е повдигнато обвинение по чл.206,
ал.3, вр.ал.1, вр. чл.26 от НК.
С протоколно определение от 3.12.2014 г., постановено по настоящото
дело - л.174, състав на БРС e прекратил производството по делото в частта му по повдигнатото спрямо
подс.П.Д. обвинениe за престъпление по чл.206, ал.
3, вр. ал.1, вр. чл.26 от НК. В мотивите съдът е изложил съображения, че са
налице предпоставките по чл.24, ал.1, т.5 от НПК –
подсъдимата Д. е изпаднала в продължително и необратимо
разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта.
С решение №71/30.04.2015г., постановено по ВЧН №1191/2014г., Бургаски
окръжен съд е потвърдил протоколното определение, постановено в открито съдебно
заседание на 3.12.2014г., с което на основание чл.289,
ал.1, вр. чл.24, ал.1,т.5 от НПК, състав
на БРС е прекратил наказателното производство по НХОД №2456/2014г. по описа на БРС, в частта му относно
обвинението спрямо подс.П.Д. за престъпление по чл.206, ал. 3, вр.ал.1, вр.
чл.26 от НК.
На 19.05.2015г. делото е върнато на БРС
за продължаване на съдебното производство по отношение на другия подсъдим, а
именно В.В..
На 1.06.2016г. е постъпила е молба от
съдията –докладчик за невъзможност да продължи разглеждането на делото. Като
основание за това е посочил депозирана пред ВСС молба за освобождаването му от
заеманата длъжност, поради което делото е разпределено на настоящия съдебен
състав.
Съдът, с оглед искането на защитата на
подсъдимия и подсъдимия, разгледа делото по реда на съкратеното съдебно
следствие по глава 27 от НПК-чл.371, т.1 от НПК, без разпит на част от свидетелите
и вещото лице А..
Съдът разясни правата на подсъдимия по
чл.371 от НПК и с определение на
основание чл.372, ал.3 от НПК одобри
изразеното съгласие, тъй като действията по разследването във връзка със
събирането доказателства са извършени по реда и условията на НПК.
В съдебно заседание на 28.07.2015г, съдът на основание чл. 84 от НПК, прие за
разглеждане в съдебното производство по НОХД №2456/2014г. по описа на БРС
предявения от Д.Т.А., против подсъдимия В. граждански иск за сумата от 1075
лева, представляваща обезщетение за причинените на А. имуществени вреди от
непозволено увреждане в следствие на извършеното престъпление по чл. 206, ал. 1
от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски. На основание чл.84 от НПК и чл.76 от НПК съдът конституира Д.А. като
граждански ищец и частен обвинител по делото.
Представителят на
Районна прокуратура гр. Бургас, в хода на съдебните прения, поддържа всяко едно
от обвиненията от фактическа и правна страна, така както е по обвинителния акт,
като счита, че същите са доказани по категоричен начин и моли съда да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатите му обвинения. По отношение на вида и
размера на наказанието, прокурорът пледира на подс.В. да бъде наложено
наказание, както следва:
Досежно обвинението по
чл.317 от НК прокурорът пледира за наказание от шест месеца лишаване от
свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен
срок от три години. Относно обвинението по чл.206, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК предлага на подсъдимия да бъде
наложено наказание от една година лишаване от свобода с три години изпитателен
срок. На основание чл.23, ал.1 от НК прокурорът предлага на подс.В. да бъде
наложено едно общо наказание в размер на най-тежкото измежду наложените му
наказания, а именно една година лишаване от свобода, чието изпълнение на
основание чл.66, ал.1 от НК бъде отложено за срок от три години. Пледира
гражданския иск да бъде уважен.
Повереникът на гражданския ищец и частен
обвинител - в лицето на адвокат Т., се присъединява изцяло към изложеното от
представителя на БРП, като счита обвинението за доказано по категоричен начин.
Досежно наказанието, пледира за престъплението по чл.317 от НК на подсъдимия да
бъде наложено наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение на
основание чл.66, ал.1 от НК бъде отложено за срок от три години. Относно
обвинението за престъпление по чл.206, ал.1 от НК пледира за наказание от две
години лишаване от свобода с три години изпитателен срок. Пледира гражданския
иск да бъде уважен, като излага съображения, че подсъдимият в хода на съдебното
следствие е платил частично дължимата сума.
Защитникът на подс. В. в лицето на
адвокат К., по време на съдебните прения, оспорва изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка и направените от прокурора правни изводи. Излага
съображения каква фактическа обстановка счита за установена защитата, като
прави анализ на събраните по делото доказателствени материали. Сочи, че
деянията не са осъществени от обективна и субективна страна. Предвид на това
защитникът пледира съда, на основание чл. 304 НПК, да признае подсъдимия за
невинен и да го оправдае по повдигнатите обвинения.
Алтернативно пледира, ако съдът приеме обвинението за доказано, то да приложи
разпоредбата на чл.78а от НК, като наложи на подс.В. административно наказание
глоба. Относно гражданския иск, пледира същия да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Подсъдимият не се признава за виновен по
повдигнатите обвинения и дава обяснения по същите. В защитната си реч, по време
на съдебните прения, се присъединява към изложеното от неговия защитник и моли съда да го оправдае.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по
реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият В.В.В. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, семеен, работещ, със средно образование,
неосъждан, ЕГН **********.
Пострадалият Д.А. е син на Т.А., който
дълги години живеел на семейни начала с П.Д.. Подсъдимият В. е внук на П.Д..
Пострадалият А. бил пенсионер по болест с
диагноза „параноидна шизофрения, пристъпно прогредиентно протичане”. Видно от
последната епикриза–л.31, том първи от ДП, заболяването на А. датира от 1994г.,
когато е лекуван за първи път в стационар. Лекуван е ЦПЗ и ПБ Раднево през
1994г., 1997г., 1998г. и през 2000г. двукратно, а през 2001г. трикратно.
Съгласно епикризата Д.А. е с напълно изгубена трудоспособност.
На 05.06.2011г. Т.А. починал и като
единствен негов наследник останал Д.А.. По този повод на 22.06.2011г. А.,
придружаван от П.Д., посетили кметството на с.* и пред Т.И. – секретар в
кметството, Д. попълнила молба-декларация за издаване на удостоверение за
наследници на Т.А., която молба-декларация Д.А. подписал. Във връзка с
депозираната молба – декларация, И. издала удостоверение за наследници, в което
Д.А. фигурирал като единствен наследник на Т.А.. След изготвяне на
удостоверението, И. го предала на Д.А..
На 22.06.2011г. здравословното състояние
на А. се влошило, което наложило той да постъпи в ЦПЗ – Бургас. На
24.06.2011г. А. напуснал самоволно
психиатричното заведение, поради което
на 25.06.2011г. бил изписан дисциплинарно.
Бащата на пострадалия А. притежавал
автомобил „Дайхатсу Фероза”, с рег. № ******, автомобил „Форд Фиеста”, с рег. №
****** и ремарке „Зефир 2”, с рег.№ ***********, като собствеността била
упражнявана след смъртта на Т.А. от В., който владеел и пазел описаните по-горе
два автомобила и ремарке. След 05.06.2011г. подсъдимият В. преместил двата
автомобила и ремаркето в двора на къщата, в която живеел. В края на месец
август 2011г. подсъдимият В. заедно с пострадалия Д.А. посетили кантората на
нотариус В.Д. *** действие Районен съд гр.Бургас. До Бургас двамата били
превозени от свидетеля Д.В. – брат на подсъдимия В.В.. В кантората на нотариус
Д., Д.А. подписал пълномощно, по силата, на което упълномощил подсъдимия В. да
го представлява и да действа от негово име и за негова сметка пред всички
застрахователни дружества на територията на Република България, да действа от
негово име и за негова сметка, да го представлява пред всякакви трети физически
и/или юридически лица, включително пред нотариус, пред всякакви държавни
институции, в това число органи на МВР и всичките им подразделения и/или
общински органи, организации и учреждения, пред всички съдилища и особени
юрисдикции в България и да извършва всякакви правни действия във връзка с управлението
и продажбата на движимото имущество, придобито от Д.А. по наследство.
Пълномощното било без срок за действие, с отбелязване, че всички клаузи следва
да се тълкуват изцяло и в полза на В.. Нотариус Д. удостоверила автентичността
на подписа на Д.А..
Същият ден, а именно в ранния следобед на
29.08.2011г. подсъдимият В. посетил Дирекция МПДТР при Община – Бургас, където
заплатил сумата от 45.25 лева, като в приходната квитанция било посочено, че
тази сума представлява данък върху недвижими имоти – минали години, такса
битови отпадъци – минали години, лихви данък върху недвижими имоти, лихви такси
битови отпадъци. В. заплатил и сумата от 16.14 лева, данъчни задължения на Т.А.
във връзка с автомобил „Форд Фиеста”, с рег. № ********. В приходната квитанция
видът на задължението бил индивидуализиран по следния начин – данък върху
превозни средства, лихви данък върху превозни средства. В. заплатил и сумата от
7.56 лева във връзка с данъчните задължения на Т.А. относно ремарке „Зефир”, с
рег. № *********. Към 25.09.2012г. останали непогасени задълженията на А. ***
относно данък върху недвижим имот, за такси за битови отпадъци, за данък върху
превозните средства за автомобил „Форд Фиеста”, с рег. № * *****, за данък
върху ремарке „Зефир”, с рег. № ********* и лихви в общ размер на 34.73 лева.
На 30.08.2011г. А. *** сумата от 30.00 лева, като в приходната квитанция било
индивидуализирано видът на задължението, а именно „за глоби, наказателни и ид”,
както и сумата от 29.73 лева данъчни задължения на А. досежно автомобил
„Дайхатсу Фероза”, с рег.№ ***********.
На същата дата, а именно на 30.08.2011г.
подсъдимият В. посетил кантората на нотариус Б.К.. Пред помощник-нотариус А.Д.
представил пълномощното, нотариално заверено от нотариус Д.. След представяне
на пълномощното и по повод неговите клаузи, Д. удостоверила с нотариално
удостоверяване подписите на подсъдимия в договор за покупко-продажба, по силата
на който Д.А., като продавач, действащ чрез пълномощника си В.В. продал на
В.В., като купувач, автомобил „Дайхатсу Фероза”, с рег. № *****, автомобил
„Форд Фиеста”, с рег. № ******** и ремарке „Зефир 2”, с рег. № * ***** за
сумата от 600.00 лева, като в договора било посочено, че тази сума е изплатена
изцяло и в брой на продавача.
На неустановена дата в периода от 30.08.2011г.-07.09.2011г.,
свидетелят Д.А. посетил с.* по повод обява за продажба на лек автомобил, където
разбрал за намеренията на В. да продаде автомобилите.
На 07.09.2011г. В. сключил с Р.Ф. договор
за покупко-продажба на автомобил „Дайхатсу Фероза”, с рег. № ********.
Договорът бил нотариално заверен от нотариус Цвета И.. След подписване на
договора В. предал на Ф. автомобила, ведно с документите и ключовете, а Ф. като
купувач му заплатил сумата от 500.00 лева.
В периода 30.08.2011г. до 30.09.2011г. П.П.
посетил с.* по повод оглед на лек автомобил „Форд Фиеста”, с рег. № ********.
Свидетелят харесал автомобила, при което В. му предал всички документи относно
автомобила, ключовете на автомобила, както и самия автомобил. Между страните не
бил сключен договор за покупко-продажба, нотариално заверен, но П. платил на В.
сумата от 500.00 лева.
По-късно, през 2012 година, подсъдимият
преместил ремарке „Зефир 2” в двор на стопански обект за отглеждане на фазани,
където работел баща му.
В хода на досъдебното производство
подсъдимият В. предоставил на разследващите органи издаденото на 28.03.2012г.
съдебнопсихиатрично освидетелстване, според което Д.А. е дееспособно лице, може
да се грижи за своите работи и да защитава интересите си. Документът е издаден
от свидетеля А.С. ***.
В хода на досъдебното производство е
допусната и назначена съдебнопсихиатрична експертиза – л.73 от ДП. Съгласно
заключението на вещото лице д-р С., Д.А. *** с диагноза „шизофрения, параноидна
форма, пристъпно-прогредиентно протичане с тенденция към хронификация. Чести
обостряния с възбудно маниоподобна симптоматика. Емоционално волева промяна на
личността с трайно затруднена социална интеграция”. Видно от заключението на
вещото лице към дата 29.08.2011г., когато Д.А. е подписал пълномощно за разпоредителни
действия, както и след това, поради психичното му заболяване, същият не е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и не е можел да
ръководи постъпките си. А. не е бил в състояние да разбира какви са били
последиците от упълномощаването, какво се е случило с имуществото на починалия
му баща, а отношението му към това е било недооценъчно и некритично. Доктор С.
изрично сочи в експертизата, че А. се намира в непълна терапевтична ремисия,
водеща е емоционално-волевата промяна на личността, която е довела до
затруднено социално функциониране, поради което същият не е в състояние да
възпроизвежда факти и обстоятелства имащи отношение към делото, включително и
обстоятелства по подписаното пълномощно, както и да дава достоверни показания
за тях. Според вещото лице психичното състояние, което е с голяма давност, е
довело до промяна на личността и затруднена социална интеграция, поради което
А. не е в състояние да се грижи за себе си
и да защитава адекватно своите интереси и права, поради което е и
напълно недееспособен.
За да постанови присъдата си, настоящият съдебен състав прие за
установена именно така описаната фактическа обстановка. Същата според съда се
доказва от следните събрани по делото доказателствени материали–показанията на
свидетелите С.С., К.А., Д.А., М.А., А.П., Н.Д., М.К., Д.Б., А.Р., Г.Г., Н.М.,
М.Т., Д.Ч., Т.Х., Д.А., заключението по изготвената по делото от доктор С.
съдебно-психиатрична експертиза.
Свидетелят К.А. знаел за недоброто психично състояние на Д.А.. За
нестабилното психично състояние на Д.А. свидетелстват и св.М.А., която
забелязала недоброто психично състояние на А.,
св.М.Т., св. Н.М.. Свидетелят М.К. *** било известно психичното
състояние на А., като в тази насока са и показанията на св.Ч., който е
категоричен, че почти всеки в с.* бил запознат и наясно с нестабилното психично
състояние на А.. В тази насока са и показанията на св.М.П., като показанията на
посочените по-горе свидетели кореспондират с изготвената по делото от доктор С.
съдебнопсихиатрична експертиза.
Съдът не кредитира представеното удостоверение, издадено от д-р С., тъй
като това удостоверение е с дата 28.03.2012 г. и удостоверява моментното
състояние на пострадалия към дата 28.03.2012г., а не състоянията на пострадалия
към момента на деянието 30.08.2011г. В съдебно заседание на 8.12.2015г. д-р С.
уточнява, че е пропуснал в документа, който е издал, да посочи, че се касае за
наследствена обремененост. Сочи, че съдебнопсихиатричния експерт, който изготвя
експертизата, разполага с повече данни, включително обективни данни за
състоянието на освидетелствания – медицински справки, проследяване на болестта,
т.е. има възможност да направи по-точно заключение относно състоянието на
освидетелствания. В тази насока вещото лице д-р С. в съдебно заседание е
категорична, че А. е трайно инвалидизиран, като промяната на личността го прави
недееспособен да се грижи за своите интереси пълноценно.
Съдът не кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно
заседание, които счита, че са защитна теза с оглед оневиняване и избягване от
наказателна отговорност. Обясненията на подсъдимия не кореспондират с
цитираните по-горе гласни доказателства, както и изготвената, неоспорена и
приета от съда съдебно-психиатрична експертиза.
Изложената и
установена в хода на производството фактическа обстановка сочи на осъществен от
обективна страна от подсъдия В. състав на престъпление по 317 от НК и чл.206,
ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК , поради което
съдът призна подсъдимия за виновен в това, че на 30.08.2011 г. в град Бургас, пред помощник нотариус А.Й.Д.,
противозаконно се ползвал от документ - пълномощно с упълномощител Д.Т.А., ЕГН
********** и с упълномощено лице В.В.В., ЕГН **********, с удостоверен подпис
на Д.Т.А. с нотариално удостоверяване, с peг. № ***/29.08.2011 г. на В.И.Д.,
нотариус в района на PC – Бургас, с peг. № **** на Нотариалната камара, като
знаел, че издателят - Д.Т.А., го е подписал, без намерение да се задължи по
него - престъпление по чл. 317 от НК.
Съдът
призна подс.В. за виновен и в това, че в условията на съвкупност с
горепосоченото престъпление, на 30.08.2011 г. в село *, Община Бургас, Област
Бургас, противозаконно присвоил чужди движими вещи - автомобил „Дайхатсу
Фероза”, с peг. № **, с номер на рама ***********, на стойност 600 лева, автомобил
„Форд Фиеста” с peг. № **********, с номер на рама *************, на стойност
325 лева и ремарке „Зефир 2”, с peг. № *********, с номер на рама *, на
стойност 150 лева, всички вещи на обща стойност 1075 лева, собственост на
Д.Т.А., ЕГН **********, които владеел и пазел - престъпление по чл. 206, ал. 1,
вр. чл. 23, ал. 1 от НК.
Безспорно установено по делото е, че към датата на деянията
пострадалият А. не е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и не е можел да ръководи постъпките си. А. не е бил в състояние да
разбира какви са последиците от упълномощаването, какво се случва с имуществото
на починалия му баща, а отношението му към това е било недооценъчно и
некритично. Същият, съгласно събраните по делото доказателства, не е могъл да
разбира последиците от постъпките си и какво реално се случва. В този смисъл,
А. е подписал пълномощно, без намерение да се задължи по него. Подсъдимият В. е
знаел за нестабилното психично състояние на А., както и че е лесно внушаем, но
въпреки това го убедил да попише пълномощно, като за целта организирал
предвижването на А. ***, явяването му пред нотариус в приличен вид, като се
снабдил и предварително с готов образец на пълномощно. Незабавно след
снабдяването с пълномощно, подписано от А., В. се заел с прехвърляне на
имуществото на А., като за целта заплатил дължимите данъци на МПС, продал на
себе си двете МПС и ремаркето, след което препродал двете МПС на трети лица.
С оглед ангажираните по делото доказателства, съдът намира, за
доказано, че В. възползвайки се от психичното състояние на пострадалия се е
снабдил с пълномощно, даващото му право да се разпорежда с двете МПС и
ремаркето, като е бил наясно, че издателят А. е подписал пълномощното, без
намерение да се задължи по него.
По изложените доводи, настоящият съдебен състав намира, че В. е
осъществил и състава на обсебване.
Непосредственият обект на обсебването са
обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване на правото на
собственост върху движими вещи.
От обективна страна в случая предмет на
престъпното обсебване са вещи, собственост на Д.А., на обща стойност от 1075
лв., а именно - автомобил „Дайхатсу Фероза”, с peг. № ******, с номер на рама *****, на
стойност 600 лева, автомобил „Форд Фиеста” с peг. № ****, с номер на рама
**************, на стойност 325 лева и ремарке „Зефир 2”, с peг. № ********, с
номер на рама *, на стойност 150 лева
На следващо място от обективна страна е
характерно, че предмета на престъплението –описаните по –горе вещи са се
намирали във владение на подсъдимия. Подсъдимият
е осъществил състава на чл.206 от НК, тъй
като ощетяването на чуждото имущество е резултат от акт на противозаконно
имуществено разпореждане в интерес на подс.В., а не в полза на собственика, а
именно в полза на пострадалия А..
Субект на престъплението по чл.317 и
чл.206, ал.1 от НК е подсъдимия В., за
когото по делото няма данни да страда от умствена недоразвитост, продължително
или краткотрайно разстройство на съзнанието. Към датата на извършване на
инкриминираните деяния подсъдимият е бил пълнолетен, разбирал е свойството и
значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си.
Подсъдимият е извършил деянията при
условията на съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1 от НК
От субективна страна всяко едно от
деянията е извършено от подсъдимия при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянията, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Досежно наказанието, съдът
съобрази следното:
За престъплението по чл.317
от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години или
пробация, а за престъплението по чл.206, ал.1 от НК наказание лишаване от
свобода от една до шест години.
Като отегчаващи вината
обстоятелство, съдът взе предвид сравнително високия размер на присвоените
чужди движими вещи. От друга страна, подсъдимият е с ниска степен на обществена
опасност, с необременено съдебно минало и без данни за други противообществени
прояви. Като смекчаващи обстоятелства съдът прецени добросъвестното му
процесуално поведение, както и възстановяване в хода на съдебното следствие на
част от стойността на присвоените чужди движими вещи. Съобразявайки изложеното
настоящия състав намира, че наказателната отговорност на подс.В. следва да се
реализира при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради
което и наложи наказание за всяко едно от деянията, както следва: пет месеца
лишаване от свобода досежно престъплението по чл.317 от НК и една година
лишаване от свобода относно престъплението по чл.206, ал.1 от НК.
Съдът счита, че подбудите и причините за
извършване на процесните деяния от страна на подсъдимия, могат единствено да
обусловят налагането на наказание в минимални размери при условията на чл. 54 НК, но не и да мотивират приложението на института на чл. 55, ал. 1 НК по
отношение на това наказание, тъй като същите – с оглед установената относително
висока степен на обществена опасност на деянията, не се явяват нито
многобройни, нито изключителни по смисъла на чл. 55, ал. 1 НК.
По отношение на начина на
изтърпяване на наказанието, съобразявайки размерът на наложеното наказание
лишаване от свобода за всяко едно от деянията, както и данните за личността на
подсъдимия, съдът счита за постигане целите на наказанието и най-вече за
поправянето на подсъдимия, не е наложително неговото ефективно изтърпяване,
поради което и приложи разпоредбата на чл.
66, ал.1 от НК, на което основание отложи изтърпяването на всяко
едно от наложените наказания "лишаване
от свобода" за изпитателен срок от 3 години.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът наложи на подс.В. едно общо наказание в размер на най-тежкото измежду
наложените му по-горе наказания, а именно лишаване от свобода за срок от една
година, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за изпитател
срок от три години.
Съдът намира, че така
определеното по размер и начин на изтърпяване общо наказание е напълно
достатъчно за реализиране на целите по чл.
36 от НК.
Досежно алтернативното искане
на адв.К., изложено в последното по дело заседание, за прилагане разпоредбата
на чл.78 от НК, съдът намира това искане за неоснователно с оглед забраната,
предвидена в разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК, изключваща прилагане на чл.78а
от НК при множество престъпления.
Относно предявения граждански
иск, по делото безспорно се установи юридическият състав пораждащ гражданската
отговорност при деликт - факта на извършеното от подсъдимия престъпление,
причинната връзка между деянието и настъпилите имуществени вреди. Ето защо,
съдът осъди подс. В. да заплати на Д.Т.А., ЕГН **********, сумата от 530.00 (петстотин и тридесет) лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено
увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
извършване на деянието до окончателното й изплащане, като за разликата над 530
лева до претендираните 1075 лева отхвърли иска, поради погасяване на
задължението в хода на делото.
С оглед признаването на
подсъдимия за виновен и на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, настоящият състав възложи на подс.В. направените
по делото разноски, а относно веществените доказателства - 2 броя регистрационни табели, с рег. № **** и
рег.талон, серия С № ** постанови да бъдат предадени на сектор «Пътна полиция»
при ОД на МВР град Бургас.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала:З.К.