РЕШЕНИЕ
гр.София, 11.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в закритото заседание на единадесети февруари през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.Александрова
ЧЛЕНОВЕ:
Е.Иванова
Зл.Чолева
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик ч.гр.д.№ 1 558 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 – чл.438
от ГПК.
Същото е образувано по жалба с
вх.№ 66778/05.12.2019 г. /подадена по пощата на 04.12.2019 г./ на „Т.С.“ ЕАД, ***
– действащ чрез пълномощника му юрисконсулт Д., срещу действията на частен
съдебен изпълнител /ЧСИ/ С.Х.с рег.№ 863 на КЧСИ по изп.дело
№ 20198630402299, обективирани в съобщение с изх.№
63895/27.11.2019 г., с които е отказал да намали приетите разноски за
адвокатското въз-награждение на взискателя
от 300,00 лева на 200,00 лева, съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдС – за образуване на изпълнително дело.
В жалбата се излагат доводи, че адвокатският
хонорар на взискателя и след частич-ното
уважаване на възражението на „Т.С.“ ЕАД за намаляването му /от 350,00 лева на
300,00 лева/ е прекомерно завишен; че приетият хонорар е незаконосъобразно
изчислен, тъй като надвишава сумата от 200,00 лева за образуване на делото и включва
и сума по чл.10, ал.2 от цитираната Наредба, въпреки че в случая не са налице
кумулативните предпоставки за това, тъй като действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане от име-то и за сметка на взискателя не са
извършвани. Поддържа се и че размерът на адвокатския хонорар е прекомерен, тъй
като изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност, както и че едноличен собственик на капитала на дружеството е Столична
община, а общините са „сигурни платци“. Моли въззивния
съд да отмени атакуваните действия на ЧСИ С.Х.с рег.№ 863 на КЧСИ по изп.дело № № 20198630402299 по отношение на разноските за
адвокатско възнаграждение и да реши спора по същество. Претендира присъждането
на разноски по делото.
Ответникът по жалбата – К.Н.Г.в
определения от закона срок по чл. 436, ал.3 ГПК не е депозирала възражение по
жалбата.
В писмените мотиви, депозирани от
ЧСИ с рег.№ 863 – С.Х.по реда на чл.436, ал.3 ГПК е отразено, че адвокатското
възнаграждение по изпълнителното дело зап-латено от взискателя, представляват разноски, които съгласно чл.79,
ал.1 ГПК са за сметка на длъжника, както и че възнаграждение от 300,00 лева не
се явява прекомерно, поради което не са налице основания за допълнителното му
намаляване.
Съдът, като прецени доводите на страните,
доказателствата по делото и изисква-нията на закона,
намира за установено следното:
Жалба е подадена от легитимирано
лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подле-жащ на
съдебен контрол по чл.435, ал.2 ГПК валиден акт и е процесуално допустима. Разгле-
дана по същество жалбата
е основателна.
Съгласно общите правила на Глава Осма
от ГПК всеки взискател в изпълнителното дело имат
право на възстановяване на заплатените такси и разноски по производството и на
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, във връзка със същото.
Съгласно нормата на чл.10, т.1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минимал-ните размери на адвокатските възнаграждения за
образуване на изпълнително дело се дължи
адвокатско възнаграждение в
размер на 200,00 лева, а по силата на чл.10, т.2 от същия акт за
процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по
изпълнителното произ-водство и извършване на действия
с цел удовлетворяване на парични вземания до 500,00 лева – 1/10 от съответното
възнаграждение, посочени в чл.7, ал.2, т.1 от този акт. В дадения казус от процесуалния
представител на взискателя са били осъществени
единствено действия по образуване на изпълнителното дело, но не и други
действия по смисъла на чл.10, т.2 от Наредбата, касаещи удовлетворяване на
паричното вземане, с оглед на което на взискателя се
дължат само предвидените в чл.10, т.1 от Наредбата разноски в посочения размер от
200, 00 лева. Поради липсата на доказателства, че пълномощникът на взискателя е регистриран по ЗДДС, такъв не следва да се
начислява върху дължимото се на същия възнаграждение.
Част от задължителното съдържание
на молбата съгласно чл.426, ал.2 ГПК е посоч-ването
на изпълнителен способ, предвид което последното не представлява действие по
смисъла на чл.10, т.2 от взираната Наредбата и за него не се дължи отделно
възнаграждение.
Предвид изложено настоящият
съдебен състав приема, че действията на съдебния изпълнител за определянето на
разноски по изпълнението за адвокатски хонорар на взиска-теля
с атакуваното съобщение следва да бъдат отменени, а адвокатското възнаграждение
на пълномощника на Катерина Генова – да се намали до размера на сумата от
200,00 лева по чл. 10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС
за минималните размери на адвокатските въз-награждения.
Съобразно приетия изход на спора
– на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК във връзка с и чл.27 от Наредбата за заплащането
на правната помощ на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените
разноски по производството в размер на 75,00 лева – държавна такса /25,00 лева/
и юрисконсултско възнаграждение /50,00 лева/.
На ответника по жалбата не се
дължат разноски по чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ С.Х.с рег.№ 863 на КЧСИ, обективирани
в съобщение с изх.№ 63895/27.11.2019 г., с които е отказано да се намали по
възражение на длъжника „Т.С.” ЕАД с вх.№ 64022/2019 г., размерът на
адвокатското въз-награждение на взискателя
по изп.дело № 20198630402299 от 300,00 лева на 200,00
лева като незаконосъобразни, и вместо което
постановява:
НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощ-ника на взискателя К.Н.Г.по
изп.дело № 20198630402299 по описа на ЧСИ С.Х.с рег.№
863 на КЧСИ от 300,00 лева до размера на
сумата от 200,00 лева.
ОСЪЖДА К. Н. Г., ЕГН ********** ***, да ЗАПЛАТИ на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на
управление:*** Б сумата 75,00 /седемдесет и пет/ лева – разноски по делото.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.