РЕШЕНИЕ
№ 485
гр. Пловдив, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330206696 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К № 4312244, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на ВЛ. Г. М. ЕГН **********, на основание чл. 189, ал.4, вр.
с чл. 182, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 600 /шестстотин/ лева за
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
В.М. в жалбата си оспорва Електронния фиш /ЕФ/ като
незаконосъобразен и неправилен, прави искане за неговата отмяна. Сочи, че
ще представи конкретни възражения, след запознаване с цялата
административнонаказателна преписка. Редовно призован жалбоподателят, не
се явява в съдебно заседание, не изпраща и процесуален представител. По
делото няма постъпили допълнителни писмени възражения.
Въззиваемата страна – ОД на МВР – Пловдив, редовно уведомена, не
изпраща представител, но по делото е постъпило писмено становище, в което
са изложени съображения за правилност и законосъобразност на електронния
фиш и се моли същият да бъде потвърден, като се претендират и разноски.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
На жалбоподателят е издаден електронен фиш за нарушение,
извършено на 29.12.2020 год. в 09:11 часа в с. Йоаким Груево, ул. „1-ва“,
срещу бензиностанция „Гогогаз“, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство TFR1-M 530, за превишаване на разрешената скорост с
47 км/ч при управление на МПС, "Тойота Ланд Крузер 200 серия" с рег. №
****. Автомобилът се е движил с установена стойност на скоростта 97 км/ч,
при разрешена скорост от 50 км/ч в населено място, след приспаднат
толеранс от минус 3 км/ч от измерената стойност, в резултат на което
превишил разрешената скорост с 47 км/ч. Установено било, че
горепосоченото МПС е било собственост на В. Г. М.. За така констатираното
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182,
ал.1, т.5 от ЗДвП на същият е наложена глоба в размер на 600 лева.
При така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа
обстановка и след преценка на събраните по делото доказателства
настоящият съдебен състав намира, че процесният електронен фиш следва да
бъде потвърден като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, поради следните
съображения.
От отразеното в ЕФ се установява, че същият съдържа всички реквизити
по утвърдения в разпоредба на чл. 189, ал. 4 изр. 2 от ЗДвП образец -
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственикът на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата,
срокът, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Правилно е определен и субектът на отговорността съобразно правилото
на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба собственикът или този,
на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Нито се твърди, нито по делото са ангажирани
доказателства жалбоподателят да е упражнил правото си да декларира
писмено, че процесното движение на 19.12.2020 г. с превишена скорост и в
нарушение на правилата по ЗДвП е осъществено при управлението на
автомобила от друго лице, съгласно правилото по чл. 189, ал. 5 изр. 2 от ЗДП.
Следователно установената от закона презумпция, че при неподаването на
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, то именно
собственика се смята за извършител на нарушението, санкционирано с ЕФ, се
явява необорена, а издаването на процесния ЕФ против жалбоподателя е
направено при правилно прилагане на закона.
Нарушението е заснето с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR1-M 530, за която е доказано че
отговаря на установените технически изисквания и е преминала съответната
2
проверка. По делото е приложено Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. валидно до 24.02.2020г, но съгласно
чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Наред с това
съгласно представения по делото Протокол № 7-ЗЗ-20 от 18.09.2020 г. от
проверката на мобилна система за видеоконтрол ТFR-1М, процесната
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е
преминала последваща проверка в лабораторни условия за точността на
измерване, като периодичността на проверката на видео-радарните системи е
една година, т. е. към датата на нарушението използваното АТСС е проверено
и съгласно заключението на горепосочения протокол за лабораторна проверка
съответства на одобрения тип. В приложения към преписката снимков
материал е отразено, че е била измерена скорост на движение 100 км/ч. В
горепосочения протокол от лабораторна проверка на използваното АТСС
изрично е отбелязано, че грешката при измерване на скоростта при
техническото средство е ±3 км/ч до 100 км/ч и ±3 % над 100 км/ч. С оглед на
това в полза на нарушителя от измерената скорост 100 км/ч, са били
приспаднати 3 км/ч толеранс, поради което наказуемата скорост е 97 км/ч,
която скорост е указаната в ЕФ.
Изпълнено е и изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., видно от съдържащия се в преписката Протокол за използване
на АТСС рег. № 333р-16472 от 29.12.2020 г., който е задължителен за
мобилните устройства и системи. Същият по съдържание съответства на
процесното време и място на извършеното нарушение, както и на
ограничението на скоростта и на техническото средство, което го е заснело,
посочени са начало и край на работа, като в този часови диапазон попада и
времето на заснемане на процесното нарушение. Протоколът е надлежно
попълнен и същият представлява официален свидетелстващ документ за
законосъобразното използване на АТСС. Няма място за съмнение според
настоящия съдебен състав и на обстоятелството, че представената по
преписката снимка на статично изображение е изведена от използваното в
случая мобилно АТСС, доколкото е налице идентичност на посочената в
снимката дата на нарушението и датата на използване на техническото
средство, като часът на нарушението, отразен в снимката, се включва във
времевия диапазон на начало и край на работа на процесното АТСС. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Изрично е изискана и е постъпила от
ОД на МВР – Пловдив, снимка на монтирано в посочения в протокола
служебен автомобил техническо средство за измерване.
Предвид това, че за нарушението не е предвидено наказание лишаване
3
от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки,
законосъобразно на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДП е бил издаден ЕФ за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, а не е бил
съставен АУАН, респ. издадено НП.
При горните съображения съдът приема, че не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаване на обжалвания ЕФ.
Правилно и законосъобразно за така установеното нарушение
жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДП, която
норма предвижда наказание глоба в размер на 600 лв. за водач, който
превиши разрешената скорост в населено място с над 40 км/ч.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен
на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед изложените съображения ЕФ следва да бъде потвърден като
законосъобразен.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 5 от ЗАНН
и направеното от въззиваемата страна искане, следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Възнаграждението следва да бъде определено от съда съобразно нормата на
чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лв. и 150 лв. С оглед
фактическата и правна сложност на делото съдът определя минималния
размер от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4312244, издаден от ОД
на МВР Пловдив, с който на В. Г. М. ЕГН **********, на основание чл. 189,
ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание глоба в размер на 600 /шестстотин/
лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ВЛ. Г. М. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР –
Пловдив сумата в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски
в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4