Решение по дело №1750/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1737
Дата: 7 октомври 2019 г. (в сила от 7 октомври 2019 г.)
Съдия: Атанас Ангелов Маджев
Дело: 20191100901750
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                             

№………..

Гр.София, 07.10.2019 г.

 

В   ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-2 състав, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                   

                                                                 СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Маджев т. дело № 1750 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 274-278 ГПК.

Делото е образувано по жалба с вх. № 20190828141411, подадена от П.Г.Н., в качеството му на управител на „Т.“ ООД, срещу Отказ № 20190530132105/21.08.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, постановен по Заявление с вх. № 20190530132105/30.05.2019 г. за вписване на идентификационни данни за действителния собственик на дружеството и данни за юридическото лице, посредством което се упражнява контрол.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на постановения отказ за издаване на охранителен акт. Възразява се срещу съображенията на длъжностното лице по регистрацията за постановяване на обжалвания отказ, като се посочва, че макар и в заявлението погрешно да е посочено, че заявените за вписване обстоятелства са определени съгласно чл. 6, ал. 3 Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици /ЗИФОДРЮПДРКТЛТДС/, който нормативен текст е посочен и като основание за извършване на вписването в самото заявление, доколкото действителният собственик на дружеството, респективно юридическото лице, посредством което се упражнява контролът, да са определени правилно, в съответствие с § 2 от ДР на ЗМИП, длъжностното лице по регистрацията е следвало да постанови вписване на заявените обстоятелства.

Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт на длъжностното лице по регистрация и от лице, разполагащо с правен интерес от обжалването, поради което същата е процесуална допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Предмет на регистърното производство, образувано по заявление с вх. № 20190530132105/30.05.2019 г., по което е постановен обжалваният отказ е вписване на идентификационни данни за действителния собственик на дружеството – имена, граждансвто, единен граждански номер и данни за юридическото лице, посредством което се упражнява контрол.

За да обоснове обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията се е позовало на цитираната в заявлението за вписване разпоредба на чл. 6, ал. 1 ЗИФОДРЮПДРКТЛТДС, съгласно чийто текст на вписване в търговския регистър подлежат обстоятелства и данни за дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, които пряко или косвено осъществяват или ще осъществяват дейност по чл. 3 ЗИФОДРЮПДРКТЛТДС, както и данни за техните действителни собственици. Доколкото между съдружниците в дружеството, по чиято партида е поискано да бъде извършено вписването, не присъства дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, а всички те са български юридически лица – синдикални организации, длъжностното лице по регистрацията е приело, че по заявлението следва да бъде постановен отказ.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Със заявление с вх. № 20190530132105/30.05.2019 г. е поискано по електронната партида на „Т.“ ООД да бъдат вписани идентификационните данни на действителния собственик на дружеството, както и данни за дружестото, посредством което се осъществява контрол, определени съгласно чл. 6 ЗИФОДРЮПДРКТЛТДС. Същевременно обаче от други реквизити на попълненото и подадено Заявление с вх. № 20190530132105/30.05.2019 г., както и от придружаващите го писмени доказателства се наблюдава позоваване от заявителя на друго основание за вписване, а именно това по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗМИП. Очевидно е, че в случая вероятно и с оглед новата правна уредба въведена от законодателя във връзка с вписване на подобна категория обстоятелства по патридата на търговците, от заявителя е допуснато противоречие в упражненото пред органа по регистрация искане за вписване. Вярно е, че заявяването за вписване на определено обстоятество в рамките на регистърното производството е строго формална процедура и по повод на това са въведени конкретни образци към който желаещите вписване субекти да се придържат при изявяване волята си. Това обаче съвсем не означава, че при попълването на тези образци, молителят не може да допусне определено противоречие, което да прави неясно искането му, съответно че ДЛР е освободен от задължението да следи за това, дали е сезиран с изправно искане за вписване. В тези хипотези на разположение на ДЛР е процедурата по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, като към заяителя трябва да се отправи указание, с което да се изясни волятата му във връзка с поиксаното вписване. Вместо да пристъпи именно към упражняване на правомощията си по цитирания нормативен текст, ДЛР директно е постановило отказ, като формално е посочил, че спрямо търговско дружество - „Т.“ ООД не може да намери приложение текста на чл. 6, ал. 1 ЗИФОДРЮПДРКТЛТДС, тъй като в него не участва съдружник  регистриран в юрисдикция с преференциален данъчен режим. Това заключение само по себе си е правилно, но то не може да се приеме за меродвано в случая, доколкото волята на „Т.“ ООД е вписването на действителния собственик да се извърши на съвсем различно основание - това по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗМИП. Очевидно е, че по него отсъства произнасяне по същество.

Мотивиран от горните разсъждения натоварения с разрешаване на жалбата съд, намира, че постановеният отказ е незаконосъобразен, с оглед на което следва да бъде отменен, а преписката върната на ДЛР за прилагане процедурата на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, като към „Т.“ ООД се дадат указания свързани с това да посочи кое е законовото основание за извършване на поисканото вписване със заявление с вх. № 20190530132105/30.05.2019 г.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по Жалба с вх.  № 20190828141411, подадена от П.Г.Н., в качеството му на законен представител на „Т.“ ООД, ЕИК ********,  Отказ № 20190530132105/21.08.2019 г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията в Търговския регистър, постановен по заявление с вх. № 20190530132105/30.05.2019 г. за вписване на идентификационни данни за действителния собственик на дружеството и данни за юридическото лице, посредством което се упражнява контрол.

ВРЪЩА преписката по заявление с вх. № 20190530132105/30.05.2019 г. на АВ- Търговски регистър, като УКАЗВА на длъжнотното лице по регистрация да упражни правомощията си по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, като даде на заявителя указания за това кое е законовото основание за извършване на поисканото вписване със заявление с вх. № 20190530132105/30.05.2019 г., доколкото се наблюдават противоречия в реквизитите на същото относно естеството на искането.   

Решението не подлежи на обжалване.

 

                   СЪДИЯ: