РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.С., 08.09.2015
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание
на четвърти юни през двехиляди и петнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА БАЛИНОВА
при участието на секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6062 по описа за 2014 год. по описа
на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 226, ал. 1 КЗ.
Ищцата Д.К.К.
твърди, че на 18.04.2014 г. в гр. С. е пострадал в резултат на пътно –
транспортно произшествие, реализирано по вина на К.И.И.,
която управлявайки лек автомобил „Тойота Корола” с
рег.номер *******, нарушава правилата за движение по пътищата, като не отдава
предимство на ищеца като пешеходец и не го пропуска на пешеходна пътека.
Поддържа, че в резултат на произшествието е претърпял неимуществени вреди –
болки и страдания от получени телесни увреждания – фрактур
в основата на IV – та и V- та метакарпална кост на
лявата ръка. Сочи, че гражданската отговорност на лицето, причинило вредите
като автомобилист към датата на произшествието е била обект на застрахователно
покритие при ответника З. „Б.И.” АД като последица от сключен застрахователен
договор, поради което пострадалото лице има право на пряк иск срещу
застрахователя.
Предвид горното, моли съда да осъди
ответника да му заплати, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ сумата 40 000 лв. –
застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 18.04.2014 г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът З. „Б.И.” АД оспорва
исковете. Поддържа уврежданията, от които са причинени неимуествените
вреди – болки и страдания да не са последица от соченото произшествие.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ, приложим в
конкретния казус, при застраховка “Гражданска отговорност” увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка с виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е
претърпял вреди, както и какъв е техният размер.
Спорен между страните въпрос е дали
описаните от ищеца травматични увреждания, за преживяните
болки, страдания и неудобства от които претендира обезщетение от застрахователя
са последица от противоправното поведение на лицето,
чиято гражданска отговорност като автомобилист е застрахована при ответника.
Оттам – спорене самият механизъм на пътно – транспортното произшествие.
По делото е приет констативен протокол N
K – 398, съставен от органите на СДВР, „Пътна полиция”, в който са посочени
като обстоятелства и причини за пътно – транспортното произшествие следните:
лек автомобил „Тойота Корола” с рег.номер СА *******
се е движел по ул. Кюстендил по посока на движението от ул. Дойран към бул. А.И.Г.,
управляван от К.И.И. и на пешеходната пътека в района
на спирка „Пл.Ручей 1303” участва в пътно – транспортно произшествие със
стъпилия и преминал на пешеходната пътека, означена с пътен знак Д – 17 от ЗДвП
и пътна маркировка М8.1. тип „зебра” от ЗДвП пешеходец Д.К.К.,***
отляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Констативният
протокол е съставен от органите на СДВР, след посещение на местопроизшествието,
за оглед на който е съставен протокол за оглед на местопроизшествието от
18.04.2014 г. Този протокол има характера на официален свидетелстващ документ,
с обвързваща съда доказателствена сила относно
посочените от съставителят на документа обстоятелства, а именно относно
обстоятелствата относно установеното местопроизшествие, от които факти могат да
се обосноват фактически изводи и да се установява механизма на пътното
произшествие. В случая, в самият протокол за оглед е посочено, че
местопроизшествието не е запазено и не е установен спирачен път. С оглед на
това, следва и изводът, че констативният протокол, в частта относно
обстоятелства по възникване на произшествието е съставен от органите на КАТ,
след посещение на местопроизшествието, но не въз основа на установената на
място обстановка, а по данни на единия участник в произшествието – ищецът Д.К.,
чиито сигнал е законният повод за образуване на наказателното производство.
Горното се подкрепя и от разпита на вещото лице Й.Й.,
назначен в състава на комплексната съдебно – автотехническа
и медицИ.ка експертиза,
който посочва, че липсват в досъдебното производство данни за настъпило
съприкосновение /удар/ между посочения лек автомобил и пешеходеца – ищец и
заключението в частта относно извършените изчисления е изготвено при хипотеза,
че съдът установи такъв удар да е реализиран между автомобила и пешеходеца. Консативният протокол К – 398 не е съставен с оглед
показанията на управляващият лек автомобил „Тойота Корола”
К.И., на която е отбелязано в протокола да е съставен акт за установяване на
административно нарушение, който е приет по делото и в него е обективирано възражението на автомобилиста относно
направените констатации за реализирано пътно – транспортно произшествие. Т.е.
констативният протокол не е съставен въз основа на твърдения на втория сочен
участник в пътно – транспортното произшествие, в който случай би могло да се
приеме, че пред съответния орган е направено признание от трето за делото лице
относно факта на реализиране на произшествието. Предвид всичко изложено, следва
изводът, че констативният протокол има характера на официален свидетелстващ
документ, с обвързваща съда доказателствена сила, че
пред длъжностното лице, в чиито компетенции е съставянето на горния протокол
ищецът е изложил твърдения за изгодни за него факти относно настъпване на пътно
– транспортно произшествие и последвалите травматични увреждания, но не и
обвързваща съда доказателствена сила относно самото
настъпване на такова произшествие и увреждания за ищеца.
От показанията на свидетеля К.И. и А.А. се установява, че на 18.04.2014 г. И. е управлявала лек
автомобил „Тойота Корола” с рег.номер СА *******,
като се е движела по ул. Кюстендил с посока на движение от ул. Дойран към бул.
Академик И.Е.Г.. Свидетелят И. приближила пешеходната пътека, която пресичала
ул. Кюстендил в района на площад „Ручей”. Видно от показанията на свидетеля А.,
в това време на пешеходната пътека се движели ищецът Д.К. и заедно със
свидетеля А., които пресичали пътното платно на ул. Кюстендил в посока от ляво на дясно спрямо посоката на
движение на автомобила, управляван от К.И.. Последното обстоятелство се подкрепя
и от показанията на свидетеля И., която посочва, че по време на пресичането на
автомобила на пешеходната пътека е чула удар по задната част и при поглеждане
назад е установила ищецът К. и свидетелят А. да се намират на пешеходната
пътека, т.е. от тези показания следва изводът, че по време на пресичането на
пешеходната пътека от страна на автомобила, на същата са се намирали и К. и А..
Установява се от показанията на свидетеля А., че е пресичал спрямо автомобила
от ляво на дясно; процесният автомобил се е движел от
дясната му страна и от същата тази страна се е движел самият ищец. Свидетелят А.
изрично посочва, че не е видял автомобилът,
управляван от И. да удря по време на движение ищецът К., а е чул удара и
непосредствено след този звуков сигнал е видял травмата върху лявата ръка на
ищеца. Съгласно заключението на комплексната съдебно – автотехническа
и медицИ.ка експертиза, при
движение на пешеходеца – ищец с дясната си страна, насочена към автомобила
/обстоятелство, което не се оспорва и се установява от показанията на
разпитаните по делото свидетели/, при евентуален удар би могло да се получи
увреждания на дясна ръка, дясно бедро, коляно и подбедрица.
Не може да се обясни от техническа и медицинска гледна точка настъпването на
увреждането на лявата ръка /при липса и на увреждания в дясната страна на
тялото на пешеходеца/ от директен удар от самия автомобил спрямо пешеходеца.
Съгласно заключението, съобразно вида и мястото на счупвания на лявата ръка
последните могат да се получат при падане на тежък твърди предмет върху ръката
или при удар върху такъв със страничната част на ръката. Разпитано в съдебно
заседание вещото лице Димитрова, включена в състава на комплексната експертиза
заявява, че установените при ищеца увреждания на лявата ръка могат да се получат
при удар на лявата ръка върху автомобила, нанесени с изправена ръка /не със
свит юмрук/, насочена перпендикулярно спрямо повърхността върху ръб на
автомобила.
Предвид изложеното, при липса на преки
доказателства по делото, които да установяват нанасянето на удар от автомобила
по отношение на ищеца, както и липса на научна обосновка за възможността за
увреждането на лявата ръка на пешеходец, движещ се с дясната ръка спрямо
увреждащото МПС, съдът намира за неустановено реализирането на пътно – транспортно
произшествие, от което да са произтекли вреди за ищеца. Единственият възможен
логически извод за настъпването на конкретното увреждане на лявата ръка на
ищеца е нанасянето на удар от негова страна върху преминаващия автомобил
„Тойота Корола” с посочен регистрационен номер, който
извод се подкрепя от показанията на И., че при преминаването на автомобила през
пешеходната пътека е чула удар върху самия автомобил. Формираният извод за
начина на увредата не е в противоречие с показанията
на свидетеля А., тъй като последният изрично посочва да не е възприел самото
съприкосновение между ръката на К. и автомобила, за който се твърди да е
увреждащ, което значи, че не е възприел и нанасянето на удара от страна на К.
върху автомобила. Действително, доказването чрез косвените доказателства е
възможно, когато последните водят до пълно доказване на релевантно
обстоятелство в случаите, когато представляват система от доказателства,
установяващи различни факти, които в съвкупност водят до един единствен и
непротиворечив извод за съществуването на дадено обстоятелство. В случая,
обаче, показанията на свидетеля А., които се явяват косвено доказателство
/доколкото последният не е възприел удара, но непосредствено възприемайки факта
на реализирането му по звуков път и установявайки веднага след това
увреждането/ не са подкрепени от други косвени доказателства, които заедно да
доведат до единствения възможен извод за реализиран от автомобила удар по
отношение на ищеца, а напротив – тези показаният, подкрепени от другите косвени
/тези на свидетеля И. и заключението на комплексната експертиза/ водят до
единственият извод, че автомобилът не е нанесъл удар на ищеца, а уврежданията
са резултат от нанесения от последния удар върху повърхността на автомобила.
От всичко изложено следва изводът, че
вредите, чиято обезвреда се претендира не са в
причинно – следствена връзка с деянието на лицето И., чиято гражданска
отговорност като автомобилист е застрахована при ответника – застраховател.
Доколкото отговорността на последния е функционална спрямо тази на сочения деликвент, който се установи да не отговаря по чл. 45 ЗЗД
спрямо ищеца, то следва изводът за невъзникване на задължение за ответника по
чл. 226, ал. 1 КЗ за обезвреда на сочените от ищеца
вреди. Предвид горното, искът следва да бъде отхвърлен за пълния предявен
размер.
При посочения изход на делото ищецът
няма право на разноски за водене на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Такива следва да бъдат присъдени на ответника, спрямо който искът е отхвърлен
изцяло, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът е представил доказателства
за уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв.,
съгласно представения договор за правна защита и съдействие, като ищецът е релевирал възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът, като взе предвид фактическата и
правна сложност на делото, обема на събраните по делото доказателства и броя на
проведените по делото съдебни заседания, изхождайки от минималния размер на
адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ намира, че
възражението е основателно и възнаграждението следва да бъде намалено поради
прекомерност до размера от 2 500 лв. Така в полза на ответника следва да
бъде присъдена общата сума за разноски от 2 820 лв.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от Д.К.К., ЕГН
********** против З. „Б.И,” АД, ЕИК **************
иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за сумата 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания от травматични увреждания - фрактур
в основата на IV – та и V- та метакарпална кост на
лявата ръка, последица от пътно – транспортно произшествие от 18.04.2014 г. в
гр. С., което да е реализирано по вина на лице, управляващо лек автомобил
„Тойота Корола” с рег.номер *******, чиято гражданска
отговорност като автомобилист към датата на произшествието е реализирана при
ответника, ведно със законната лихва, считано от 18.04.2014 г. до окончателното
му изплащане.
ОСЪЖДА
Д.К.К., ЕГН ********** да заплати на З. „Б.И,” АД, ЕИК *************, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
2 820 лв. – направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: