№ 96
гр. Ямбол, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Петранка Ст. Жекова
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Иванка П. Златева
в присъствието на прокурора Т. Ст. С.
като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20232300600275 по описа за 2023 година
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Н. А.,
депозирана чрез служебно назначения му защитник адв.Г. Д., против присъда
№ ****** постановена по нохд № ******г.по описа на Районен съд- Елхово.
С обжалваната присъда въззивникът- подсъдим А. е признат за виновен
в това, че на ******г.в гр.Елхово, обл.Ямбол, на ул.****** до бензиностанция
„Терминал карт“ намерил чужди движими вещи на обща стойност 470,56лв.,
собственост на А.И. и в продължение на една седмица не съобщил за тях на
собственика им, на властта или на този, който ги е загубил, поради което и на
осн.чл.207, ал.1, вр.с чл.54, ал.1 НК е осъден на глоба в размер на 100лв.
Подсъдимият е признат за невиновен в извършване на престъпление по
чл.207, ал.1 от НК относно следните вещи: СИМ карта на „Теленор“, СИМ
карта на „Лукамобиле“, лична карта, СУМПС, дебитна карта „Мастъркарт“ на
С.И., карта за пазаруване на Т-маркет, банкнота от 50лв.и две банкноти от по
20лв.
Подсъдимият А. е осъден да заплати направените по делото разноски,
от които 156 лв. в приход на републиканския бюджет по сметка на ОДМВР
– Ямбол и 20 лв. в приход на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС –
Елхово, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист да
заплати 5.00 лв. държавна такса в приход на бюджета на съдебната власт, по
1
сметка на РС – Елхово. Осъден е да заплати и 120лв.на НБПП- София.
В жалбата на подсъдимия се навеждат доводи за неправилност на
присъдата, тъй като по отношение на извършеното деяние следва да се
приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК и подсъдимия да бъде изцяло
оправдан.
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол
пледира за неоснователност на жалбата, поради което иска да се потвърди
присъдата на районния съд.
Въззивникът- подсъдим А. редовно призован не участва в съдебното
заседание лично, а чрез служебно назначения му защитник адвокат Д., чрез
който поддържа жалбата си за отмяна на присъдата и постановяване на нова с
която подсъдимия да бъде изцяло оправдан, поради наличие на
предпоставките на чл.9, ал.2 от НК. Сочи се, че присъдата е постановена при
ненапълно изяснена фактическа обстановка, тъй като не са събрани
доказателства дали е имал възможност в рамките на процесните седем дни да
съобщи за намерените вещи.
Въззивната инстанция след като обсъди доводите в жалбата,
пледоарията на защитника на подсъдимия и заключението на прокурора,
съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна
служебна проверка на присъдата и приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по
чл.319 ал.1 от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана
по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Присъдата е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка,
която се споделя от въззивната инстанция.
На ******г.св.А.И. се намирал в района на бензиностанция „Терминал
карт“, гр.Елхово, като поставил собствената си черна мъжка чанта върху
тавана на автомобила. В чантата са се намирали следните вещи: три секретни
ключа с ключодържател, мобилен телефон „Хауей Р20“ с два броя СИМ карти
на мобилен оператор „Теленор“ и „Лукамобиле“, протектор на мобилен
телефон, кейс за мобилен телефон, мъжки кожен портфейл, две банкноти от 5
евро, една банкнота от 50лв., лична карта, СУМПС, контролен талон към
свидетелството за правоуправление, дебитна карта „Мастъркарт“ на С.Д.И. и
карта от Т-маркет. Свидетелят потеглил с автомобила си, като от движението
2
чантата ведно с посочените вещи паднала на пътното платно на ****** в
близост до бензиностанцията.
По същото време подсъдимият А. А. пътувал със свидетелите Н.Д. и
Т.Г. с лек автомобил, като седял на задната седалка. Виждайки падналата
мъжка чанта подсъдимият помолил св. Г. да спре автомобила, след което
взел чантата и я прибрал в дима си.
На 2.08.2021г. подсъдимият предал с протокол за доброволно предаване
на служителя на полицията И.К. следните вещи: три секретни ключа с
ключодържател, мобилен телефон „Хауей Р20“ с два броя СИм карти на
мобилен оператор „Теленор“ и „Лукамобиле“, протектор на мобилен
телефон, кейс за мобилен телефон, мъжки кожен портфейл, лична карта,
СУМПС, контролен талон към свидетелството за правоуправление, всички на
името на А.И., дебитна карта „Мастъркарт“ на С.Д.И. и карта от Т-маркет. На
17.09.2021г.вещите са върнати на собственика им св.И..
По делото е изготвена съдебно-оценителна експертиза, която е оценила
стойността на процесните вещи.
Подсъдимият е реабилитиран по право, поради което се счита за
неосъждан.
Районният съд за да постанови присъдата си е приел за установена
същата фактическа обстановка, като правилно и обосновано е кредитирал
показанията на свидетелите А.И., Н.Д. и Т.Г., както и обясненията на
подсъдимия. Районният съд е направил пълен анализ на събраните
доказателства, който се споделя от проверяващата съдебна инстанция и
поради липса на оспорване от страна на подсъдимия е ненужно да се
преповтаря. В подкрепа на посочените гласни доказателства са и писмените
такива- протокол за доброволно предаване на част от предмета на
престъплението, разписка за получаване и справка за съдимост на
подсъдимия.
По отношение стойността на процесните вещи се споделя становището
на първоинстанционния съд, че следва да се кредитира заключението на
оценителна експертиза, тъй като същото е обективно и компетентно и не
възниква никакво съмнение за неговата правилност.
Съдът намира за неоснователно становището на защитника на
подсъдимия за непълнота на доказателствата, тъй като не са събрани
3
доказателства дали в процесните седем дни е имал възможност да върне
намерените вещи. Липсата на намерение у подсъдимия да върне намерените
вещи се установява с обстоятелството, че същия се е разпоредил с част от
вещите.
Въззивната инстанция споделя изводите на районния съд, че по делото са
събрани безспорни и безпротиворечиви гласни и писмени доказателства
относно авторството на деянието.
При правилно изяснена фактическа обстановка районният е направил
напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подс. А. е осъществил
състава на престъпление по чл.207, ал.1 НК, тъй като на ******г.в гр.Елхово,
обл.Ямбол, на ул.****** до бензиностанция „Терминал карт“ намерил чужди
движими вещи на обща стойност 470,56лв., собственост на А.И. и в
продължение на една седмица не съобщил за тях на собственика им, на
властта или на този, който ги е загубил,
Районният съд е направил пълен правен анализ на извършеното от
подсъдимите деяние, който се споделя от въззивната инстанция.
Изложени са подробни съображения относно обективната страна на
престъплението, като поради липса на оспорване в тази насока е ненужно да
се преповтарят доводите на първоинстанционния съд.
Правилно е прието, че подсъдимият е извършил деянието умишлено, с
форма на вина пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасният му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Налице е съзнание у подсъдимия относно всички елементи
– обективни и субективни от фактическия състав на престъплението, в което
е признат за виновен.
Правилно е прието, че не са налице условията за прилагане
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, тъй като извършеното деяние е обществено
опасно и осъществява състава на престъпление по чл.207, ал.1 от НК.
Относно вида и размера на наложеното наказание:
При определяне вида и размера на наказанието на въззивника- подсъдим
районният съд е отчел всички налични смегчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства и правилно е стигнал до извода, че наказанието следва да бъде
определено при условията на чл.54, ал.1 от НК, при значителен превес на
4
смегчаващите вината обстоятелства, подробно изложени от първата
инстанция. По тези съображения наложеното наказание в абсолютния му
минимум –глоба в размер на 100лева е справедливо и съответно на степента
на обществената опасност на деянието и на личността на подсъдимия.
Въззивната инстанция счита за правилен изводът, че това наказание по
вид и размер е съответен на степента на обществена опасност на дееца и на
деянието и би постигнало целите на наказанието, посочени в разпоредбата на
чл.36 от НК.
При този изход на делото правилно съдът е присъдил подсъдимият да
заплати всички направени по делото разноски.
Поради липса на протест, съдът не извърши проверка на присъдата, с
която подсъдимият е частично оправдан за част от инкриминираните вещи.
По изложените го- горе съображения, въззивната инстанция в
настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде
потвърдена, тъй като не са налице основания за нейното изменение или
отмяна.
Водим от горното и на осн. чл.338 НПК , Ямболския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № ****** постановена по нохд №
******г.по описа на Районен съд- Елхово.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5