Р Е Ш Е Н И Е № 261012
гр. Пловдив, 08.12.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на осми
ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на прокурора Албена
Георгиева и на съдебния секретар Розалия Тодорова разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 472 по описа на съда за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правна квалификация чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът К.П.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощници адв. Т.Е. и
адв. М.Д..К., със съдебен адрес ***, ***, моли съда да осъди Прокуратурата на
Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша“ №2, да му заплати обезщетение в размер на 40 000 лв. за неимуществени вреди,
претърпени от ищеца в резултат на повдигнато срещу него обвинение в извършване
на престъпление, приключило с Постановление от 28.03.2019г. на ОП Варна, с
което е прекратено наказателно производство № 87/ 2018г. на ОСлО при ОП Варна,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата по присъденото обезщетение, обезщетение в
размер на 23 667 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи пропуснати
ползи, обезщетение за имуществени вреди в размер на 2000 лв., направени
разноски в наказателното производство, както и сумата от 7677,78 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено върху
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, за периода 28.03.2019г. –
15.02.2021г., и сумата от 4542,75 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва, начислено върху претендираното обезщетение за
имуществени вреди, за периода 28.03.2019г. – 15.02.2021г. Претендира разноски.
Исковата
претенция се основава на твърденията, че на
15.03.2018г.
ищецът е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 21/ 2018г. по
описа на ОСлО при ОП – Добрич за това, че на ***, около 1.55 ч. е участвал в ***на
апартамента на П.Б.. Твърди, че е задържан за 72 ч. в ареста при ОСИН – Добрич,
след което по отношение на него на 16.03.2018г. е взета МНО „домашен арест“, по
ЧНД № 317/ 2018г. по описа на РС - Добрич. Молбата на ищеца за изменение на
мярката в по- лека, направена два месеца след налагането на МНО, е оставена без
уважение с определение на РС – Добрич, потвърдено от ОС – Добрич. С Определение
от 07.08.2018г., по ЧНД № 262/ 2018г. по описа на ОС – Добрич, потвърдено с
Определение № 14.08.2018г., по ВЧНД № 311/ 2018г. по описа на АС- Варна, МНО е
изменена в парична гаранция в размер на 1000 лв. На 24.12.2018г. в жилището на
ищеца в ***са нахлули полицаи, като причината за тези действия, както се било
изяснило впоследствие, са данни за друг * на територията на ***, като ищецът
бил първият заподозрян от полицията, без да има каквито и да било основания за
това. Наказателното производство срещу ищеца било прекратено повече от година
след образуването му с постановление от 28.03.3019г. на ОП Варна и било
разпоредено разследването да продължи срещу неизвестен извършител. Постановлението за прекратяване било
обжалвано от пострадалия, като същото било потвърдено от съда. В резултат на
незаконното обвинение в престъпление от страна на прокуратурата ищецът е
претърпял сериозно увреждане на правната му сфера, като ищецът претърпял неимуществени
и имуществени вреди. Преживял е тежък емоционален стрес. Станал нервен и
избухлив, затворил се в себе си. Страдал от повишена тревожност, общо
безпокойство, напрегнатост и потиснатост, безсъние, загубил тегло, изпитвал
страх от възможно осъждане, изпаднал в социална изолация от близки, колеги и
познати. Влошило се здравословното му състояние – ищецът бил диагностициран
преди образуване на наказателното производство с диагноза „дискова херния“ ,
във връзка с което заболяване му били предписани ежедневна двигателна активност
и рехабиталитационен спорт, но заради наложената му МНО „домашен арест“,
непозволяваща ежедневно раздвижване, чувствал изтръпване на крайниците и силни
болки в кръста. Опетнено било доброто му име в обществото поради медийното отразяване
на случая. Изпитвал притеснения, че поради наложената му МНО се наложило да
преустанови работи и съответно да остане без източник на средства, като
трябвало да разчита само на доходите на неговата майка. Налице е негативно
отражение върху професионалната му реализация към настоящия момент в сферата на
предоставяне на охранителни услуги. Имуществените вреди, които е претърпял в
резултат на воденето срещу него досъдебно производство се изразяват в
пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение в размер на 23 667 лв. и
направени разноски по наказателно производство- заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лв. На 25.02.2018г. е сключил договор с ЕТ „А.-И.П.“
за предоставяне на ***– ***, находящи се в *** на ***, за периода 15.05.2018г.
– 15.08.2018г., срещу възнаграждение в размер на 8667 лв., като ищецът не е
могъл да изпълни уговореното поради наложената му МНО „домашен арест“. Към
датата на привличането на ищеца като обвиняем, същият е работил по трудов
договор като „***“ в „А.Т.Г.Т.“ ЕООД, ***. С допълнително споразумение към
трудовия му договор, сключено на 01.03.2018г., размерът на месечното му трудово
възнаграждение е изменен на 3000 лв., като през периода на наложената му МНО
„домашен арест“ ищецът не е могъл да изпълнява трудовите си задължения, предвид
на което претендира пропуснати ползи в размер на 15 000 лв., представляващи
равностойността на трудовото му възнаграждение, което би получил за пет месеца.
Във връзка с инициираното наказателно производство ищецът е бил принуден да
заплати адвокатски хонорар в размер на 2 000 лв., като направените разноски за
адвокатска защита са пряка последица от инициираното от ответника наказателно
производство.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът
Прокуратурата на Република България е писмен отговор, с който оспорва исковете
изцяло – по основание и по размер. Развива съображения, че при наличие на
основанието по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ неимуществените вреди от незаконното
обвинение поглъщат тези от МНО „задържане под стража“ и „домашен арест“, както
и вредите от нарушения на права, защитени от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи, като видът на МНО, взети в наказателното
производство, както и нарушенията на права, защитени от Конвенцията са
обстоятелства, които са релевантни за размера на обезщетението. Оспорва като
недоказана наличието на пряка причинна връзка между твърдените неимуществени и
имуществени вреди и действията на Прокуратурата по воденето срещу ищеца
наказателно производство. Оспорва като недоказано твърдението на ищеца за
наличие на влязло в сила прокурорско постановление за прекратяване на
наказателното производство. Оспорва претенцията за присъждане на законна лихва
върху търсеното обезщетение за период преди влизане в сила на постановлението
за прекратяване. Оспорва претенцията за имуществени вреди, като твърди, че
Прокуратурата не носи отговорност да действия и отношения в рамките на трудов
договор и такива, попадащи във волята на конкретен работодател. Оспорва
направените в наказателното производство разноски за адвокат да се претендират
като имуществени вреди, като се мотивира, че в НПК има специален ред, уреждащ
разноските в наказателното производство, което изключва търсенето на такива
разноски по гражданскоправен път. В условията на евентуалност прави възражение
за прекомерност на заплатеното като хонорар адвокатско възнаграждение в
наказателното производство. Възразява, че част от претендираните вреди са
причинени от трети по отношение на спора лица – *** на ***, които не могат да
бъдат вменени в гражданска отговорност на Прокуратурата. Релевира възражение
срещу размера на претенцията като прекомерна, несъобразена с принципа на
справедливостта и разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Твърди, че същата е изключително
завишена и не е съответна на претърпените вреди. Релевира възражение, че с
поведението си ищецът има изключителна вина за настъпването на твърдените от
него вредни последици, в условията на евентуалност твърди, че ищецът е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Пловдивският
окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:
По
допустимостта на иска.
Предявените искове са допустими и следва да бъде
разгледани по същество.
По
основателността на иска.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на държавата е
обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са
причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на
съответния държавен орган, както и независимо от това дали осъществените
отделни процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със
закона и в рамките на правомощията на съответния държавен правозащитен орган.
Достатъчно основание е обвинението в престъпление да е признато за незаконно, а
то винаги е такова, щом като привлеченото като обвиняем лице бъде оправдано или
наказателното производство спрямо него бъде прекратено на основание, че
деянието не е извършено или че извършеното деяние не е престъпление.
Основателността на предявения иск с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление;
влязла в сила оправдателна присъда или акт за прекратяване на производството;
претърпени неимуществени и/ или имуществени вреди; причинна връзка между
претърпените вреди и незаконното обвинение.
В настоящия случай по отношение на първите две
предпоставки за уважаване на иска за неимуществени и имуществени вреди –
повдигнато срещу ищеца обвинение и влязъл в сила акт за прекратяване на
наказателното производство, съдът намира, че същите са налице, което се
установява от приетите по делото писмени доказателства:
Постановление за привличане на обвиняем от 15.03.2018г.
и от 12.07.2018г., Постановление от 15.03.2018г. за задържане за срок от 72
часа, Постановление за прекратяване на наказателно производство от 28.03.2019г.,
всичките постановени по ДП № 263/ 2018г. по описа на Първо РУ Добрич,
преобразувано в ДП № 21/ 2018г. по описа на ОСлО при ОП Добрич, преобразувано
по ДП № 87/ 2018г. по описа на ОСлО при ОП Варна; Определение от 16.03.2018г., НЧД № 317/ 2018г. по описа на РС Добрич
за взимане мярка за неотклонение „домашен арест“; Определение от 06.08.2018г.,
ЧНД № 262/ 2018г. по описа на ОС Добрич, за изменение на мярката за
неотклонение „домашен арест“ в „парична гаранция“ в размер на 1000 лв.;
Определение от 14.08.2018г., ВЧНД № 311/ 2018г. по описа на АС Варна, с което е
потвърдено определението за изменение на мярката за неотклонение; Определение №
144/ 16.05.2019г., НЧД № 130/ 2019г. по описа на ОС Добрич, с което е
потвърдено постановлението на ОП Варна за прекратяване на наказателното
производство и Определение № 245/ 17.07.2019г., ВЧНД № 209/ 2019г. по описа на
АС Варна, с което е потвърдено Определение № 144/ 16.05.2019г., НЧД № 130/
2019г. по описа на ОС Добрич.
От описаните
писмени доказателства се установява, че ищецът е бил привлечен в качеството на
обвиняем по досъдебно производство ДП № 263/ 2018г. по
описа на Първо РУ Добрич, преобразувано в ДП № 21/ 2018г. по описа на ОСлО при
ОП Добрич, преобразувано по ДП № 87/ 2018г. по описа на ОСлО при ОП Варна в
извършване на престъпление по чл.330, ал.2, т.1 и т.2 вр. ал.1 от НК. Установява
се, че наказателното производство срещу ищеца е прекратено с Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 28.03.2019г., поради липса на
доказателства за участието на ищеца в престъпното деяние, като наказателното
производство е продължило срещу неизвестен извършител.
Установява се,
че постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в
сила на 17.07.2019г.
По отношение на
следващите две предпоставки – претърпени неимуществени и имуществени вреди и
причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение, съгласно ТР №
3/2005г. по т.д. 3/2004 на ОСГК на ВКС държавата отговаря за всички вреди,
пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не
е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк
причинител на вредите.
По отношение на
неимуществените вреди съдът намира следното:
В практиката на
ВКС се приема, че когато при незаконно повдигнато обвинение се претендират
неимуществени вреди в рамките на обичайния размер – то тяхното настъпване и
причинната връзка с незаконния наказателен процес се предполагат /в този смисъл
са и Решение № 480/2012. по гр.дело № 85/2012
г., IV г.о. на ВКС; Решение № 138 по гр.д. № 637/2012, IV г.о. на ВКС; Решение
№ 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о. на ВКС/.
С оглед гореизложеното, настоящият
съдебен състав приема, че са налице всички кумулативно изискуеми елементи на
фактическия състав – като претърпяването на неимуществени вреди и причинната
връзка с незаконно водения процес се установяват както от показанията на
свидетелите Г.К., Х. М.и Д.Г., така и от въведената с цитираната практика на
ВКС житейска презумпция, доколкото ищецът излага твърдения за претърпени
неимуществени вреди, които се отличават по своя интензитет от обичайното за
подобни случаи. В тази връзка от показанията на разпитаните свидетели Г.К., Х. М.и
Д.Г. /показанията на св. К.– сестра на ищеца, съдът кредитира при условията на
чл. 172 ГПК, като отчита родствената връзка с ищеца и съответно евентуалната
заинтересованост на свидетеля/ се установява, че обвинението се е отразило
негативно върху ищеца – преживял е психически стрес, бил е притеснен, станал е затворен
в себе си.
Предвид гореизложеното искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява доказан по своето
основание и съдът следва съгласно чл. 52 ЗЗД да определи размера на
неимуществените вреди по справедливост.
Съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени с ППВС 4/68г. понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Сред тези обстоятелства, с
оглед спецификата на правното основание по чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 ЗОДОВ,
практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, отнася: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно
обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване;
интензитетът на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на
извършените с участието на подсъдимия процесуални действия; начинът, по който
обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на
живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на
пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в
личната му емоционална сфера, здравословното му състояние, характера и
интензитета на претърпените емоционални, психически и нравствени терзания, възраст на увредения, обществено и социално
положение, разгласа и публичност на воденото наказателно производство, икономическите
условия в страната и стандарта на живот, установената практика за присъждане на
обезщетения при сходни случаи /в
този смисъл са Решение № 358 от 06.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. на ВКС,
Решение № 149 от 2.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 574/2010 г., III г. о., ГК.,
Решение № 5 от 13.03.2013 г. по гр. д. № 638/2012г. на ВКС/. Във всеки
случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда
обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства,
относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен
начин да обезщетява претърпените от него болки и страдания и в този смисъл да
се явява техен паричен еквивалент /в този смисъл е ППВС 4/68г. и ТР 3/2005 по
т.д 3/2004 ОСГК/.
Като съобрази горното съдът намира, че
при определяне размера на обезщетението следва да се вземат предвид следните
обстоятелства, установени в настоящия случай:
Повдигнатото обвинение е за тежко
умишлено престъпление, т.е. при осъдителна присъда е съществувала реална
възможност на ищеца да бъде наложено ефективно наказание лишаване от свобода,
предвид на което е нормално да се приеме и не се нуждае от специално доказване,
че ищецът е имал отрицателни стресови преживявания, изпитвал е напрежение и притеснения
по време на продължилото срещу него една година и тринадесет дни наказателно
производство.
Първоначално ищецът е бил задържан за
срок от 72 часа, след което по отношение на ищеца е взетата мярка за
неотклонение „домашен арест“, за период от шест месеца, след което мярката е
изменена в „парична гаранция“ в размер на 1000 лв., до приключване на
наказателното производство срещу ищеца.
На следващо място цялото наказателно
производство срещу ищеца е протекло само в досъдебната фаза, като същото е прекратено
с постановление на наблюдаващия досъдебното производство прокурор, и е
продължило една година и тринадесет дни /от 15.03.2018г., когато е привлечен
като обвиняем, до 28.03.2019г., когато е прекратено наказателното производство по
отношение на ищеца/. Не се установяват други процесуални действия, на които
ищецът е следвало да присъства, освен проведените на 15.03.2018г. и
12.07.2018г. разпити в качеството му на обвиняем. От изложеното следва, че
наказателното производство срещу ищеца е протекло само в досъдебна фаза, не е
продължило значително дълго, както и не се установяват множество процесуални
действия, на които ищецът е бил задължен да присъства.
На следващо място от събраните по делото
доказателства не се установява негативните преживявания на ищеца да се
отличават по характер и интензитет, значително над обичайните за подобни
случаи. Безспорно е, че всяко наказателно производство (особено когато същото е
било безрезултатно), всякога води до негативни преживявания, свързани с
психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки
и познати, което обосновава и наличието на негативни изживявания, които
съществено разстройват душевния мир на съответното пострадало лице. Но в
настоящия случай не се установява обвинението да се отразило крайно негативно
върху ищеца с оглед неговата личност и начин на живот, не се установява да е
рефлектирано върху професионалната
му реализация, да се отразило в каквото и да е била степен на общественото
доверие и социалните му контакти. Не се установяват негативни отражения върху
здравословното състояние на ищеца, както не се установява личната емоционалната
сфера на ищеца да е засегната в значителна степен, същият да е претърпял
емоционални, психически и нравствени терзания от особен характер и в такъв
значителен интензитет, отличаващ ги от обичайните такива.
Така не се установяват твърденията на
ищеца, че е станал нервен и избухлив, че страдал от безсъние. В показанията и
на тримата разпитани свидетели не се съдържат такива данни.
Не се установяват твърденията на ищеца,
че воденото срещу него наказателно производство е дало негативно отражение
върху професионалната му реализация. Съдът не кредитира показанията на св. К.и
св. Г., че след като на ищеца му е наложена мярка за неотклонение „домашен
арест“ , работодателите на ищеца са решили да прекратят отношенията си с него,
че те са се отрекли от него и не са искали да имат нищо общо с него, поради
което ищецът е загубил добре платената си работа и че никой друг не иска да го
вземе като служител /св. К./, че ищецът е имал проблеми в работата си, че
шефовете му са взели да го избягват и са го съкратили /св. Г./. Съдът не
кредитира тези показания, защото те противоречат на обективните данни по
делото, а именно: към датата на привличане на ищеца за обвиняем, ищецът е бил в
трудово правоотношение с „А.Т.Г.Т.“ ЕООД, което обстоятелство се установява от
представения по делото копие от трудов договор №*** /л.22/. Препис от цитирания
трудов договор се намира и в преписката на досъдебното производство. От
приетата по делото справка от НАП за сключени от ищеца трудови договори /л.90/
се установява, че трудовият договор на ищеца с „А.Т.Г.Т.“ ЕООД е прекратен на
01.07.2020г., което е повече от една година след като наказателното
производство срещу ищеца е прекратено. Отделно от това в кориците на НЧД № 649/
2018г. по описа на Районен съд Добрич е приложена Характеристика на ищеца,
издадена от „А.Т.Г.Т.“ ЕООД, с дата 23.04.2018г., в която е изразено становището
на работодателя на ищеца, че същият изпълнява качествено задълженията си по
длъжностна характеристика, че е добър служител, добросъвестен, колегиален и
проявява добро възпитание в отношенията си с колегите, професионално се справя
със задачите си, че в процеса на работата си се е доказал като ценен и
качествен кадър. Даденото от работодателя мнение е в хода на висящото
наказателно производство, месец след налагане на мярката за неотклонение
„додамеш арест“, и изложеното оборва показанията на св. К.и св. Г., че
работодателят на ищеца „се е отрекъл от него“.
Не се установяват твърденията на ищеца,
че в резултат на наложената му мярка за неотклонение „домашен арест“ се е
влошило здравословното му състояние. Не е спорно, че ищецът е бил
диагностициран с диагноза „дискова херния“, тъй като това обстоятелство се
установява от представените по делото медицински документи, които се намират и
в кориците на досъдебното производство. Показанията на св. К., че поради
застояването си вкъщи ищецът е бил лишен от „правилна двигателна активност и
правилен контрол върху здравето му от типа на рехабилитации и масажи“, в
резултат на което било необходимо тя, майка й и негови приятели, които го
посещавали вкъщи, да го придържат, за да може да ходи до тоалетна, и да го
разхождат из апартамента, остават изолирани и неподкрепени от останалите
събрани по делото доказателства. Така в показанията си св. Г., който твърди, че
е посещавал ищеца три- четири пъти седмично, докато ищецът е бил под домашен
арест, не съобщава изобщо за такива промени в здравословното състояние на
ищеца. На следващо място от данните по досъдебното производство се установява,
че ищецът е отправял молби до прокуратурата да му бъде позволено да посещава
различни лекари и болнични заведения поради различни възникнали здравословни
нужди и всичките му молби са били удовлетворени, включително да посещава курс
по физиотерапия и рехабилитация към МБАЛ – Добрич, за периода 30.07.2018г. –
10.08.2018г., във връзка с установеното дисково заболяване на ищеца
/Постановление от 26.07.2018г. на прокурор при ОП Варна и Постановление от
31.07.2018г. на прокурор при ОП Варна/.
Ирелевантно при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди на ищеца е емоционалното състояние на майката
на ищеца и отражението, което имало върху нейната психика , воденото срещу
ищеца досъдебно производство. В тази част показанията на св. К.не се вземат
предвид от съда, тъй като установяват неотносими към предмета на делото
обстоятелства.
Не се установява, че в пряка причинно-
следствена връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство са прекратени
отношенията между ищеца и Л.В.отношения. Като цяло следва да се посочи, че
съдът намира за неубедителни показанията на св. К., св. М.и св. Г., че ищецът е
имал връзка с Л.В.преди започването на наказателното производство, която се е
разпаднала заради повдигнатото срещу ищеца обвинение, тъй като тези показания
са в противоречие с твърдения, дадени от ищеца пред орган на властта. В дадени
от ищеца в досъдебното производство обяснения от *** същият твърди, че с Л.са
само приятели и нямат интимни отношения. По досъдебното производство в
качеството на свидетел е разпитвана и Л.В., която твърди, че между двамата не е
имало сериозни отношения. Показанията на В. като свидетел в досъдебното
производство се коментират от съда във връзка преценката достоверността на
разпитаните пред съда свидетели в настоящото производство.
Не се установява репутацията и доброто
име в обществото на ищеца да е била засегната в значителна степен, тъй като, от
една страна, не се установява ищецът да е бил публична личност, няма и
твърдения в тази насока. На следващо място от представените по делото статии
във връзка с палежа се установява, че името на ищеца не се споменава в
тях.
В обобщение
от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява да се
касае до случай на конкретни и особено силни отрицателни преживявания във
връзка с незаконното обвинение.
Предвид на
изложеното настоящият съдебен състав, като
съпостави гореизложените задължителни критерии с установеното от фактическа
страна по настоящето дело, намира, че размерът на паричното обезщетение, който
най-пълно би съответствал на критерия за справедливост е 3000 лв.
Неоснователно е изрично
направеното с отговора на исковата молба възражение на Прокуратурата на РБ за
прилагане на чл. 5 ЗОДОВ, което би довело до отпадане на отговорността на
прокуратурата за вреди или намаляване на техния размер. Съгласно ТР № 3/2005 по
т. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС държавата
не отговоря за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на
пострадалия. Ако единствен каузален фактор е поведението на пострадалия,
държавният орган не отговоря. Ако само е допринесъл – обезщетението се намалява
с оглед особеностите на всеки конкретен случай. В конкретния случай по делото
не се установяват обстоятелства, а прокуратурата и не сочи конкретни такива,
които да могат да обусловят извод, че ищецът е бил единственият каузален фактор
или е допринесъл за повдигане на незаконното уволнение и за претърпените от
него вреди.
Ето защо предявеният иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен до сумата от 3000 лв., като за разликата до пълния претендиран
размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Искът за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от 3000 лв. е основателен за периода от 17.07.2019г. –
15.02.2021г. и за сумата от 483,37 лв., като за периода 28.03.2019г. – 16.07.2019г.
и за разликата до пълния претендиран размер следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, по съображения, че лихва за забава се дължи от датата на влизане
в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, която
в случай е 17.07.2019г.
По отношение на имуществените вреди
съдът намира следното:
Не се установява ищецът да е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. на адв. Г.Т.. С исковата молба е
приложено копие от пълномощно, от дата 10.05.2018г., по ДП № 263/ 2018г. и в
което е посочено, че е заплатен хонорар от 2000 лв. Такова пълномощно, с това
съдържание, не се установи да се намира в кориците на досъдебното производство
и съответно не може да направи безспорен извод, че такива разноски – в размер
на 2000 лв., са направени от ищеца в досъдебното производство.
С оглед на горното искът за заплащане на
2000 лв., обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени разноски в
наказателното производство, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ищецът претендира претърпени имуществени
вреди, представляващи пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения, по
времето, когато му е била наложена мярка за неотклонение „задържане под
стража“. По делото са представени копие от трудов договор, сключен между ищеца
и „А.Т.Г.Т.“ ЕООД, и допълнително споразумение към него, от които се
установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение, на длъжност „***“, с
договорено възнаграждение в размер на 3000 лв., считано от 15.03.2018г.
Предвид, че ищецът не е можел да изпълнява задълженията си по трудовия договор,
съответно същият не се явявал на работа, за времето, през което е търпял мярка
за неотклонение „домашен арест“, то е логично, че същият не е получавал трудово
възнаграждение. От страна на ответника не бяха ангажирани доказателства за
противното. Това, че ответникът не е получавал трудово възнаграждение през този
период се явява в пряка причинна връзка с воденото срещу него наказателно
производство, представлява търпени от него имуществени вреди, с оглед на което
следва да бъде уважена претенцията му за сумата от 15 000 лв., представляваща
равностойността на трудовото възнаграждение, което би получил за пет месеца.
Отделно
от горното ищецът претендира сумата от 8667 лв., неполучено трудово
възнаграждение по сключен договор с ЕТ „А.-И.П.“ за ***– *** на 1445.5 дка
земеделска земя, за периода 15.05.2018г. – 15.08.2018г. По делото е представено
като писмено доказателство копие от договор между ищеца и ЕТ „А.-И.П.“ с
посочения предмет, с дата на сключване 25.02.2018г. Установява се, че договорът
не е подписан от нито от една от страните по него. Установява се също така, от
приложената по делото справка от НАП за сключени от ищеца трудови договори, че
няма регистриран такъв договор. Ако се
приеме, че това не е трудов договор, а договор за услуга – възлагане
изпълнението на определена дейност, в каквато насока са показанията на св. С.Д.,
то остава въпросът, че договорът не е подписан от страните по него и като такъв
той не е породил правни последици. Показанията на св. Д., че тези договори се
подписвали от страните в началото на тяхното изпълнение или при плащането, не
могат да обосноват безспорен извод, че за ищеца са настъпили имуществени вреди
– пропуснати ползи от неполучено възнаграждение в размер на 8 667 лв.
Ето защо предявеният иск за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от неполучени
трудови възнаграждения, следва да бъде
уважен до сумата от 15 000 лв., като за разликата до пълния претендиран размер
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Искът за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху присъденото обезщетение за имуществени
вреди от 15000 лв. е основателен за периода от 17.07.2019г. – 15.02.2021г. и за
сумата от 2416.86 лв., като за периода 28.03.2019г. – 16.07.2019г. и за
разликата до пълния претендиран размер следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, по съображения, че лихва за забава се дължи от датата на влизане
в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, която
в случай е 17.07.2019г.
С исковата молба е направено искане за
присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на
подаване на исковата молба, която в случая е 16.02.2021г. Искането е основателно
с оглед основателността на исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени
и имуществени вреди.
В частта за разноските.
С оглед изхода от спора – частична
основателност на исковата претенция, своевременно заявената претенция за
присъждане на разноски и представените доказателства за тяхната направа, на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски, за платени държавни такси за
настоящото производство в размер на 40 лв., за което са представени
доказателства.
По
отношение на адвокатското възнаграждение са представени доказателства за уговорено
и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв., като с оглед
уважения размер на исковете, по съразмерност на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 648 лв. /2400 х 0.27/.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша“ №2, да заплати на
К.П.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 3 000 /три хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.330, ал.2, т.1
и т.2 вр. ал.1 от НК , по досъдебно
производство ДП № 263/ 2018г. по описа на Първо РУ Добрич, преобразувано в ДП №
21/ 2018г. по описа на ОСлО при ОП Добрич, преобразувано по ДП № 87/ 2018г. по
описа на ОСлО при ОП Варна, ведно със законната лихва върху присъдената
главница, считано от 16.02.2021г., до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата до
пълния предявен размер от 40000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша“ №2, да заплати
на К.П.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 15 000 /три хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи
пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения, претърпени в резултат на
незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.330, ал.2, т.1 и т.2 вр. ал.1 от НК, по досъдебно производство ДП № 263/
2018г. по описа на Първо РУ Добрич, преобразувано в ДП № 21/ 2018г. по описа на
ОСлО при ОП Добрич, преобразувано по ДП № 87/ 2018г. по описа на ОСлО при ОП
Варна, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 16.02.2021г., до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата до пълния предявен размер
от 23667 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша“ №2, да заплати
на К.П.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 483,37 лв. /четиристотин осемдесет и три лева и тридесет и седем стотинки /, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва, начислено върху обезщетението за неимуществени вреди в
размер на 3 000 лв., за периода 17.07.2019г. – 15.02.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 7677,78 лв. и за периода 28.03.2019г. – 16.07.2019г.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша“ №2, да заплати
на К.П.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 2416,86 лв. /две хиляди четиристотин и шестнадесет лева и осемдесет и шест
стотинки/, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено върху
обезщетението за имуществени вреди в размер на 15 000 лв., за периода
17.07.2019г. – 15.02.2021г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния претендиран размер от 4542,75 лв. и за периода
28.03.2019г. – 16.07.2019г.
ОТХВЪРЛЯ иска
предявен от К.П.К., ЕГН **********, с
адрес ***, против Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул.
„Витоша“ №2, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2000 лв.,
направени разноски в наказателното производство, които вреди са претърпени в
резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.330, ал.2, т.1
и т.2 вр. ал.1 от НК, по досъдебно
производство ДП № 263/ 2018г. по описа на Първо РУ Добрич, преобразувано в ДП №
21/ 2018г. по описа на ОСлО при ОП Добрич, преобразувано по ДП № 87/ 2018г. по
описа на ОСлО при ОП Варна, като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша“ №2, да заплати
на К.П.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 688 лв. /шестстотин осемдесет и осем/,
представляваща разноски за производството по гр. дело № 472/ 2021г. по
описа на Окръжен съд- Пловдив.
Сумите
могат да бъдат заплатени от Прокуратурата на Република България по следната
банкова сметка ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: