№ 135
гр. Варна, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20213100900357 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седА.ще и
адрес на управление гр. София, ул. Московска №19, срещу ИМ. С. АЛ., ЛНЧ
***, с настоящ адрес гр. ***, кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.17, ал.2 ЗКСД, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД за заплащане на следните суми, дължими по Договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
ЗКСД от 21.10.2013г.: 106 197.51лв. главница, включваща сумата от
78233.20лв. усвоен кредит и 27964.31лв. капитА.зирана към главницата
възнаградителна лихва за гратисния период, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.06.2021г.,
до окончателното изплащане на задължението; 7846.78лв. възнаградителна
лихва за периода 20.05.2020г. до 09.06.2021г.; 378.48лв. лихвена надбавка
за забава за периода 20.06.2020г. до 09.06.2021г.
Твърди се в исковата и уточняващата молба, че между страните бил
сключен гореописаният договор, придружен от Общи условия, по който
банката предоставила на ответника кредит в размер от 78 233.20лв. за
заплащане на такси за обучение в МУ „Проф. Д-р П.С.“ – гр. Варна. Срокът
за издължаване на кредита бил 120 месеца от изтичане на гратисния период,
който обхваща времето от първото усвояване, до изтичане на една година от
първата дата за провеждане на последния държавен изпит, или защита на
дипломна работа. Твърди се, че кредитът е усвояван на части, чрез преводи
към висшето училище в началото на всеки семестър в размер на дължимата
такса, като по този начин била усвоена цялата сума по кредита. Излага се, че
по договор дължимата лихва е фиксирана 7% годишно, като се начислява
върху усвоената част от кредита, включително през гратисния период, като се
капитА.зира годишно и по този начин е формиран общият дълг по кредита от
1
106 197.51лв. Твърди се, че крайният срок за полагане на последния държавен
изпит в процесния случай е 31.05.2019г., при което гратисният период е
изтекъл на 31.05.2020г., а първата падежна дата е била 20.06.2020г. Кредитът
е следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер от
1233.04лв. Кредитополучателят не извършил никакви плащания, поради
което се поддържа, че се е породило правото на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем на осн. чл.17.2 от Общите условия, както и да начисли
надбавка за забава по чл.17.1 ОУ. Моли се за уважаване на предявените
искове и присъждане на разноски. В открито съдебно заседание исковата
молба се поддържа. Процесуалният представител на ищеца счита исковете за
доказани. Заявява, че в тежест на кредитополучателя е било, при неразбиране
на текста, който подписва, да си осигури условия по подходящ начин. Счита,
че фактът, че студентът е положил изпити по-късно, не променя крайната
дата по договор на гратисния период.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от назначения на ответника особен представител – адв. И.А., с който се
оспорват предявените искове като неоснователни. Сочи се, че между страните
е възникнала вА.дна облигационна връзка по посочения в исковата молба
договор. Възразява се, че няма данни при подписване на договора да е
участвал преводач, а обучението му е било на английски език, поради което
не е владеел български език в степен да разбере договора и цялата
информация по него. Настоява се, че ищецът е нарушил чл.7, чл.17, ал.6, вр.с
чл.18, ал.3 ЗКСД, поради което договорът е недействителен. Счита се, че от
представеното от ищеца уверение, не може да се направи извод дА.
ответникът е завършил обучението и кога, като е възможно да са настъпили
обстоятелства, които изключват изискуемостта. Сочи се, че не са и
представени доказателства за настъпване на падежа по кредита, за полагане
на изпитите и качеството студент на ответника за всеки семестър, с оглед на
което се оспорват предпоставките за предсрочна изискуемост. Възразява се,
че ЗКСД не дава възможност за капитА.зация на лихвата. Това право на
банката е предвидено в чл.10.2 ОУ, но не фигурира в договора. Заявява се,че
не става ясен начинът на ценообразуване на лихвата и по същество това
представлява анатоцизъм, който е забранен, като се заобикаля и чл.20, ал.1
ЗКСД. Настоява се, че клаузите за капитА.зация не са индивидуално
уговорени и са неравноправни по смисъла на ЗЗП. Въз основа на изложеното,
се оспорва и по основание и размер претенцията за възнаградителна лихва от
27 964.31лв., добавена към основния кредит. Оспорват се и акцесорните
претенции за договорна лихва и лихва за забава. Моли се за отхвърляне на
предявените искове. В открито съдебно заседание особеният представител
поддържа наведените с отговора на исковата молба възражения.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за
установено от фактическа страна следното:
Приобщен по делото е Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 21.10.2013г. /л.7/,
сключен между банката – ищец, като кредитор, и I.S.A. – кредитополучател.
Съобразно договора, кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит за
заплащане на такси за обучение в размер от 78233.20лв. Срокът за
2
издължаване на кредита е 120 месеца, считано от изтичане на гратисния
период. Съобразно т.3 от договора, гратисният период за издължаване на
главницата и лихвата по кредита обхваща времето от датата на първото
усвояване, до изтичане на една година от първата дата за провеждане на
последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния
план за съответната специалност и образователно-квА.фикационна степен.
Предвидено е в т.4.1, че сумата на всяка дължима такса за обучение се
превежда по сметка на съответното учебно заведение. Съгласно т.7, за
предоставения кредит, кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, която
не може да надхвърля 7 % на годишна база.
Представени са от ищеца и подписани на всяка страница от ответницата
Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД /л.8-9/, както и
погасителен план към договора /л.10/ и подписана от кредитополучателя
Тарифа за таксите на банката /л.14 и 15/. Съгласно т.10.2 ОУ, лихвата се
начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на
гратисния период, като в последния случай се капитА.зира годишно. Т.10.3
ОУ предвижда, че при начисляване на лихвите месецът се брои на 30 дни, а
годината на 360 дни. Съобразно т.17.1 ОУ, при забава на плащането на
месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора,
частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената
лихва, увеличена с надбавка в размер на 10 процентни пункта. Съгласно
т.17.2 ОУ, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90
дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие.
Съгласно прието уверение от 15.02.2018г., издадено от МУ – Варна на
основание чл.10, ал.3 ЗКСД /л.16/, ответницата е записана за редовна форма
на обучение по специалност „Дентална медицина“ за учебната 2017/2018г.,
която е пета година на обучение от общо шест години. Посочено е, че срокът
за полагане на последния държавен изпит/защита на дипломна работа е
31.05.2019г. Семестриалната такса е в размер от 7823.32лв.
Приобщено е на л.90-127 от делото цялото досие по кредита на
ответницата. В същото се съдържа попълнено собственоръчно от
кредитополучателя искане за целеви потребителски кредит, в което сумата по
кредита е изписана словом; декларация за гражданско и имуществено
състояние, попълнена от кредитополучателя на български език. Досието
съдържа и издаваните от МУ – Варна уверения от 14.10.2013г.; 26.02.2014г.;
18.09.2014г.; 25.02.2015г.; 15.09.2015г.; 16.02.2016г.; 21.02.2016г.;
21.09.2016г.;20.02.2017г.; 19.09.2017г. и 15.02.2018г. Във всички тях, като
дата на полагане на последния държавен изпит е посочена 30.05.2019г. Към
кредитното досие е приложен погасителен план към дата 23.05.2020г.,
изготвен след изтичане на гратисния период.
Съобразно представения от МУ – Варна документ по делото по реда на
чл.192 ГПК /л.129/, ИМ. С. АЛ., гражданка на Великобритания, е записана на
07.10.2013г. в първи курс, редовно обучение, англоезично обучение,
образователно-квА.фикационна степен „магистър“, професионална
квА.фикация лекар по дентална медицина, с продължителност на обучението
шест години. На ответницата е издадена диплома рег. номер
3
006065/01.08.2019г., след като е положила успешно всички държавни изпити,
подробно посочени в документа. Посочено е, че ответницата не е прекъсвала
обучението си и към настоящия момент е дипломиран студент.
Съгласно приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза /л.131-138/, по разплащателна сметка на ИМ. С. АЛ. е
усвоена първата вноска в размер на 7823,32 лв. на 21.10.2013г. Следващите
усвоените суми по от кредната сметка на ответника са превеждани по сметка
на Медицински Университет Варна на 28.02.2014г.; 26.09.2014г.; 04.03.2015г.;
18.09.2015г.; 23.02.2016г.; 28.09.2016г. ; 22.02.2017г.; 28.09.2017г. 21.02.2018г.
- на всички изброени дати суми по 7823,32 лева. Общата сума на отпуснатите
кредитни средства е 78 223,20 лева. Към 20.06.2020г. - първа падежна дата
след изтичане на гратисния период, общият размер на кредита по
счетоводните регистри на банката е 106 197,51 лв. Кредитополучателят не е
извършвал погасяване на дълга, с едно изключение - на 20.06.2020г. е имало
нА.чност от 4 ст. по разплащателната сметка на ИМ. С. АЛ., вследствие
годишно олихвяване. Сумата е инкасирана на 20.06.2020г. и с нея са погасени
частично лихвите, падежирА. на 20.05.2020г. Към датата на подаване на
исковата молба е нА.це забава на непогасените вноски по дълга. НА.це е
просрочие от 350 дена, като първата падежирала вноска е на 20.06.2020г. Към
10.06.2021 непогасените задължения към банка ДСК по счетоводните
регистри на ищеца са: Главница в размер 106197,51лв., от тях падежирала
част 7362,65 лв.; Възнаградителна лихва - 7846,78 лева; Лихва за забава -
378,48 лева. Към 10.06.2021г. непогасените задължения към банка ДСК по
изчисления на ССчЕ (Приложение 1) са: Главница в размер 106197,51лв., от
тях падежирала част 7603,53 лв.; Възнаградителна лихва - 7557,16 лева;
Лихва за забава - 384,23 лева. Вземането за главница при вариант
капитА.зация на възнаградителните лихви, съгласно сключения Договор е в
размер 106 197,52 лева, а при вариант без капитА.зация на възнаградителните
лихви е в размер 78 233,20 лева. Към 10.06.2021 г. дългът на ответника към
банка ДСК при вариант - с капитА.зация на лихвата е: Главница в размер на
106 197,52 лева; Възнаградителна лихва - 7557,16 лева; Наказателна лихва -
384,23 лева. Към 10.06.2021 г. дългът на ответника към банка ДСК при
вариант - без капитА.зация на лихвата е: Главница в размер на 78 233,20 лева;
Възнаградителна лихва - 29 856,23 лева /от които 24289.02лв. лихви за
гратисния период и 5567.20лв. лихви за периода 20.06.2020г. до 09.06.2021г.
/при отчитане на 4 ст. плащане – 5567.16лв./; Наказателна лихва - 283,05 лева.
По счетоводните регистри на банката наказателната лихва е начислявана при
лихвен процент 10 пункта и само върху падежирА.те вноски на главницата -
общо 12 вноски, всяка по 613,55 лева - на принципа на изчисляване на
дължима лихва за период. Вещото лице е обективирало подробните си
изчисления в Приложения 1-4 в табличен вид към експертизата, като е
изготвило и погасителни планове във вариантите с капитА.зация на лихвите
/съответстващ на съдържащия се в кредитното досие на ответницата/ и без
капитА.зация на лихвите. В открито съдебно заседание, по искане на ищеца,
вещото лице пояснява, че ако се приеме, че когато свършва гратисният
период, ако няма извършено плащане, то следва погасителният план да се
преобразува до края на падежния срок с едно и също съотношение между
лихва и главница до крайния падеж, то сумите за възнаградителна лихва за
4
периода 20.06.2020г. до 09.06.2021г. биха били по Приложение 1 - 7846.83лв.,
а по Приложение 2 – 5780.52лв.
При така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Студентският кредит попада в предметния обхват на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), уреждащ условията и реда за
кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа (чл. 1
ЗКСД). Този специфичен отделен вид кредитиране се основава на принципа
на сътрудничество между банката и държавата (чл. 2, ал. 2, т. 4 от ЗКСД).
Качеството кредитополучател по този закон може да притежава единствено
лице, което отговаря на определени изисквания – чл. 3, ал. 1 от ЗКСД, сред
които е качеството "студент" и което е гражданин на страна – членка на ЕС
или на ЕИП. Дейността по отпускането на тези кредити по този закон се
извършва само от банки, които са сключили с министъра на образованието
типов договор, уреждащ правата и задълженията на държавата и банките във
връзка с участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите
/чл. 6, ал. 1/. Този типов договор се утвърждава от министъра на
образованието и науката и министъра на финансите след съгласуване с
Националния съвет за кредитиране на студентите и докторантите и се
обнародва в ДВ, като в чл. 7, ал. 2 е разписано неговото задължително
минимално съдържание. По законов ред са уредени въпросите за:
максималния размер на кредита, недължимост на главница и лихви през време
на гратисния период, който е периодът от сключването на договора за кредит
до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния
държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за
съответната специалност и образователно-квА.фикационна степен, съответно
от датата, на която изтича определеният срок на докторантурата; начин на
формиране на общия размер на задължението на кредитополучателя след
изтичане на гратисния период - главница в размер на сумата на отпуснатите
средства за такси и/или издръжка и лихвата, дължима от кредитополучателя
за срока на договора за кредит; началния момент на дължимост на вноските
по кредита и срок за цялостно погасяване на задължението; максимален
размер на възнаградителната лихва от 7%, под страх за нищожност на клауза
регламентираща по-висок такъв. Същевременно, чл. 17, ал. 5 ЗКСД изрично
регламентира приложение за този договор и на нормите на чл. 143 - 148
ЗЗП касателно неравноправните клаузи в потребителски договори.
От описаните по-горе писмени доказателства /писмен договор при общи
условия, чиято автентичност не е оспорена/ се установява по безпротиворечив
начин, че между банката – ищец и ответницата е сключен процесният Договор
за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по
реда на ЗКСД от 21.10.2013г. Същият е сключен между банка, включена в
съответния публичен регистър и кредитополучател, имащ качеството студент
към момента на сключването му, което също е видно от издадената от МУ –
Варна документация, съдържаща се в кредитното досие на ответницата.
Съдът констатира и, че всички изброени по-горе законови постановки са
намерили съответно отражение в договора и ОУ на банката по този тип
договори.
Договорът за кредит и общите условия са съставени на български език и
5
са подписани от ответницата на всяка страница. Настоящият съдебен състав
намира за неоснователно предположението на особения представител, че
поради невладеене на български език, ответницата не е разбрала изцяло
съдържанието и смисъла на договора. Макар да не е български гражданин и
да се установи, че в действителност се е обучавала в учебното заведение на
английски език, се установи че част от съдържащите се в кредитното досие
документи са изписани собственоръчно от ответницата на български език,
поради което съдът приема, че е могла и да чете текст на български език,
респективно да разбере подробно условията на подписания от нея на всяка
страница договор. Същевременно, от поведението на ответницата,
изразяващо се в продължително във времето приемане на изпълнение по
договора, включително лично изтегляне на първата вноска за обучението,
следва, че не е оспорвала действителността на изявленията си, разбирала е
съдържанието им и е желаела настъпването на правните последици на
договора.
Издадената от МУ – Варна документация по категоричен начин
установява качеството „студент“ на ответницата през целия гратисен период,
като обучението не е прекъсвано и е завършено с успешно полагане на всички
държавни изпити и издаването на диплома. Установи се от неоспореното
заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, че кредитът е изцяло
усвоен чрез заплащане на всички изискуеми такси за обучение на ответницата
по време на следването й. От документацията, издадена от университета, се
доказа и настъпване на условието по т.3 от договора, възпроизвеждащо
законовата норма на чл.23, ал.2 ЗКСД, за приключване на гратисния период, а
именно изтичането на една година от първата дата за провеждане на
последния държавен изпит. Съобразно уверенията, издадени от МУ- Варна,
срокът за полагане на последния държавен изпит е 31.05.2019г., при което
гратисният период по процесния кредит е изтекъл на 31.05.2020г.
Основателни са доводите на ищеца, че ирелевантна се явява датата, на която
ответницата в действителност е положила последния си държавен изпит,
посочена в писмото на университета. Законът и договорът обвързват
изтичането на гратисния период с първата планирана дата за последния
държавен изпит, а не с датата на реално полагане от студента на последен
държавен изпит, доколкото този момент зависи изцяло от волята на
кредитополучателя и не следва да обвързва кредитора неограничено.
От ответната страна не са въведени твърдения за извършени погашения
по договора кредит, като от заключението на вещото лице се потвърди факта
на забава на кредитополучателя, продължаваща повече от 90 дни и след
завеждане на настоящото дело, при което е нА.це предпоставката на чл.17.2
от Общите условия към процесния договор, пораждаща правото на кредитора
да обяви кредита за предсрочно изискуем.
В исковата си молба банката – ищец е обективирала волеизявлението си за
предсрочна изискуемост. Предявените искове са осъдителни и на основание
чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. С решение
№198/18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на ВКС, I т.о., е отговорено на въпроса
допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за банков
6
кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната
изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на копие от исковата
молба на особения му представител, назначен на осн. чл.47, ал.6 ГПК.
Изводът на върховния съд е, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане
на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано
изявление, че кредиторът упражнява правото си да направи целия дълг по
кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в
договора или закона предпоставки, връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник. Поради това,
настоящият съдебен състав приема, че по предявените в настоящото
производство осъдителни искове, в хода на процеса е осъществено надлежно
уведомяването на кредитополучателя за настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита на основание чл.17.2 от общите условия по договора
при установено неизпълнение на задълженията на кредитополучателя и
считано от получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея
от назначения особен представител на ответника.
При горните изводи, безспорно дължима се явява главницата в размер
на усвоената сума от 78233.20лв.
По заявените вземания за възнаградителна лихва: От особения
представител на ответника е направено възражение за недействителност на
клаузата за начисляване на възнаградителна лихва, като съдът дължи и
служебно изследване на спазването на императивните правни норми, касаещи
потребителската закрила. На основание чл.20, ал.1 и 2 и чл.23, ал.3 ЗКСД
банката има право да начисли възнаградителна лихва в максимален размер от
7% за времето на гратисния период на кредитното правоотношение, като
уговорка за по-висока лихва е нищожна. Доколкото е нА.це изрична законова
разпоредба, легитимираща кредитора да начисли възнаграждение за
гратисния период, уговорката в договора за начисляване на възнаградителна
лихва, която е в рамките на максималния лимитиран от закона размер, не
противоречи на закона и не създава неравновесие в правата и задълженията
на кредитора и длъжника в тази си част. Начинът на капитА.зиране на
дължимата през гратисния период лихва към главницата не е разписан нито в
ОУ към договора, нито в типовия договор. От заключението на вещото лице
обаче, се установи безспорно, че след ежегодното капитА.зиране на
възнаградителна лихва от 7% върху главницата, при последващите
олихвявания в рамките на гратисния период, е олихвяван сборът от главница
и договорна лихва. По този начин дългът е нараснал чрез анатоцизъм по
смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между
търговци на осн. чл.294, ал.1 ТЗ. Доколкото ответницата няма качеството на
търговец и е изтеглила кредит за потребителски нужди, натрупването на
лихва върху лихва противоречи на чл.10, ал.3 ЗЗД / в този смисъл Решение
№118/11.12.2020 по т.д. №2278/2019г. на ВКС, I т.о., Решение №
66/29.07.2019г. по т.д. № 1504/2018г. на ВКС, II т.о. и Решение №
30/20.05.2020г. по т.д. № 739/2019г. на ВКС, I т.о./, както и води до
начисляване на възнаградителна лихва повече от 7%, поради което
противоречи и на чл.20 ЗКСД и е в отклонение от потребителската закрила от
неравноправни клаузи по чл.143-146 ЗЗП. Поради това, приложеният от
банката анатоцизъм следва да се отрече. Този извод не се променя и от
7
нА.чието на разпоредбата на чл.24, ал.1 ЗКСД, че общият размер на
задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния
период и включва: 1. главницата, чийто размер се определя от сумата на
отпуснатите средства за такси и/или издръжка; 2. лихвата, дължима от
кредитополучателя за срока на договора за кредит. Това е така, тъй като
цитираната разпоредба допълва и пояснява правилото на чл.23, ал.3 ЗКСД, но
не дава право на кредитора да начислява и лихви върху лихви в отклонение на
правилото на чл.10, ал.3 ЗЗД, по който начин би се заобиколил и
максималният размер на възнаградителната лихва, ограничен по императивен
начин от чл.20 ЗКСД. Така мотивиран, съдът намира, че размерът на
капитА.зираната възнаградителна лихва към главницата за гратисния период
следва да се определи при съобразяване посочения в заключението на вещото
лице размер без капитА.зация, а именно в размер на сумата от 24 289.02лв.,
която сума на основание чл.24, ал.1 ЗКСД за гратисния период следва да се
включи в общото задължение на кредитополучателя.
Горните мотиви обосновават идентичен подход и по отношение на
претенцията за възнаградителна лихва след изтичане на гратисния период, а
именно за периода 20.05.2020г. до 09.06.2021г., като възнаградителната лихва
следва да се изчисли само върху чистия размер на главницата, без
капитА.зираните възнаградителни лихви. Съобразно мотивите на т.2 от ТР
3/27.03.2019г. по т.д. 3/2017г. ОСГТК на ВКС, за периода до настъпване на
предсрочна изискуемост, размерът на вземането се определя по действА.я до
този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди
изменението му. В случая, от табличната справка в исковата молба е видно,
че претенцията на банката за договорна лихва след изтичане на гратисния
период е формирана след извършено преобразуване на погасителния план с
едно и също съотношение между лихва и главница. Това не съответства на
представения актуален погасителен план в кредитното досие. Също така,
липсва както в договора, така и в общите условия клауза, която да предвижда,
че при липса на плащане се извършва подобна трансформация на месечните
вноски. Трансформацията на задълженията настъпва едва при обявената в
хода на процеса предсрочна изискуемост, но не и преди това при липса на
приложими договорни клаузи в този смисъл. Поради това, настоящият
съдебен състав намира, че размерът на дължимата възнаградителна лихва за
периода 20.05.2020г. до 09.06.2021г., който следва да се присъди, е съобразно
изготвения погасителен план от вещото лице без капитА.зация /Приложение
4/ от заключението на вещото лице, пояснен в открито съдебно заседание, а
именно сумата от 5567.16 лв. след приспадане на извършеното погасяване от
4ст.
По претенцията за лихвена надбавка за забава: В случая кредиторът
претендира надбавка за забава по чл.17.1 ОУ за периода от падежа на първата
вноска - 20.06.2020г. до датата на подаване на исковата молба - 09.06.2021г. в
размер на законната лихва с твърдение същата да е начислена само върху
частта от падежирА.те вноски, съставляваща главница. От заключението на
вещото лице обаче, се изяснява, че начисленото от банката обезщетение за
забава от 378.48лв. е върху размера на вноската, определен след
капитА.зацията на възнаградителната лихва, включваща и сумите, начислени
по механизма, определен по-горе като анатоцизъм. Настоящият съдебен
8
състав намира, че дължимото обезщетение за забава следва да бъде изчислено
само върху чистия размер на главницата, без капитА.зация на
възнаградителни лихви, т.е. съобразно изчислението на вещото лице за
размера на лихвената надбавка за забава по Вариант 2 от т.7 на заключението
/Приложение 2/, а именно сумата от 283.05лв., като съдът прилага начинът на
изчисление на надбавката за забава, прилаган от банката на база 360 дни,
установен в т.8 от констативната част на заключението на вещото лице, както
е предвидено и в цитираните по-горе Общи условия към договора.
Така мотивиран, настоящият съдебен състав намира, че предявените
искове са основателни и доказани по размер в следните части, в които следва
да бъдат уважени, чрез осъждане на ответницата да заплати на ищеца,
следните суми: сумата от 102 522.22лв. консолидирана главница, формирана
след изтичане на гратисния период от сумата от 78 233.20лв. усвоен кредит и
24 289.02лв. капитА.зирана възнаградителна лихва към главницата по време
на гратисния период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 10.06.2021г., до окончателното
изплащане на задължението; 5567.16 лв. възнаградителна лихва за периода
20.05.2020г. до 09.06.2021г.; 283.05лв. лихвена надбавка за забава за периода
20.06.2020г. до 09.06.2021г. Респективно, исковете следва да бъдат
отхвърлени за следните вземания: за сумата, представляваща разликата над
присъдените 102 522.22лв. консолидирана главница, формирана след
изтичане на гратисния период, до предявения размер от 106 197.51лв.; за
сумата, представляваща разликата над присъдените 5567.16лв.
възнаградителна лихва до предявения размер от 7846.78лв.; за сумата,
представляваща разликата над присъдените 283.05лв. лихвена надбавка за
забава до предявения размер от 378.48лв.
По разноските в процеса:
От ищеца се претендират разноски в общ размер от 7661.77лв.
съобразно представен списък на л.128 от делото. С оглед изхода на спора,
съразмерно с уважената част от исковете и на основание чл.78, ал.1 ГПК,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторени по делото
разноски в размер от 7256.64лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИМ. С. АЛ. /I.S.A./, гражданка на Великобритания, GBR
*****, ЛНЧ ***, с настоящ адрес в България: гр. ***, да заплати на „Банка
ДСК“ АД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление гр. София, ул.
Московска №19, следните суми, дължими по Договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
ЗКСД от 21.10.2013г.: сумата от 102 522.22лв. /сто и две хиляди петстотин
двадесет и два лева и двадесет и две стотинки/ консолидирана главница,
формирана след изтичане на гратисния период от сумата от 78 233.20лв.
усвоен кредит и 24 289.02лв. капитА.зирана възнаградителна лихва към
главницата по време на гратисния период, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.06.2021г.,
9
до окончателното изплащане на задължението; 5567.16лв. /пет хиляди
петстотин шестдесет и седем лева и шестнадесет стотинки/ възнаградителна
лихва за периода 20.05.2020г. до 09.06.2021г.; 283.05лв. /двеста осемдесет и
три лева и пет стотинки/ лихвена надбавка за забава за периода 20.06.2020г.
до 09.06.2021г., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове в следните части: за
сумата, представляваща разликата над присъдените 102 522.22лв. /сто и две
хиляди петстотин двадесет и два лева и двадесет и две стотинки/
консолидирана главница, формирана след изтичане на гратисния период, до
предявения размер от 106 197.51лв. /сто и шест хиляди сто деветдесет и
седем лева и петдесет и една стотинки/; за сумата, представляваща разликата
над присъдените 5567.16лв. /пет хиляди петстотин шестдесет и седем лева и
шестнадесет стотинки/ възнаградителна лихва до предявения размер от
7846.78лв. /седем хиляди осемстотин четиридесет и шест лева и седемдесет и
осем стотинки/; за сумата, представляваща разликата над присъдените
283.05лв. /двеста осемдесет и три лева и пет стотинки/ лихвена надбавка за
забава до предявения размер от 378.48лв. /триста седемдесет и осем лева и
четиридесет и осем стотинки/, на основание чл.17, ал.2 ЗКСД, вр. с чл.79, ал.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ИМ. С. АЛ. /I.S.A./, гражданка на Великобритания, GBR
*****, ЛНЧ ***, с настоящ адрес в България: гр. ***, да заплати на „Банка
ДСК“ АД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление гр. София, ул.
Московска №19, сумата от 7256.64лв. /седем хиляди двеста петдесет и шест
лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща сторени по делото
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответницата в полза на
ищеца по следната, посочена на л.5 от делото, банкова сметка: IBAN ****.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер за сумата от 2500лв. от внесения
депозит за изплащане върнаграждението на назначения особен представител
на ответника – адв. И.А..
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10