Присъда по дело №1084/2023 на Районен съд - Монтана

МОТИВИ
към присъда № 47/ 03.10.2023г. по НОХД № 1084 по описа на
Районен съд град Монтана за 2023 година, четвърти наказателен състав.
С обвинителен акт на Районна прокуратура град Монтана подсъдимият
ГЦИ ЕГН ********** от град Монтана, общ. Монтана, обл. Монтана, ул. „К“
№ ХХ е обвинен в това, че на 19.08.2023г. около 01.00 часа в гр.Монтана,
ж.к. „М“ на ул. ,АИД“ № 2 - магазин ,,Б“, чрез нанасяне на удари с крака,
повредил чужда движима вещ - стъклопакет и алуминиева рамка на част от
двукрила врата, обособена за авариен изход на търговски обект - Супермаркет
,,Б“, собственост на ,,Б България“ ЕАД гр. София, на обща стойност 62,42 лв.
– престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението. Моли съда да признае подсъдимият
за виновен, като му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от 8
месеца, което подсъдимият да изтърпи ефективно при първоначален „строг
режим“.
Ощетеното юридическо, редовно призовано не се явява в
разпоредителното заседание. В законоустановения срок в деловодството на
съда, не е постъпило писмено искане за конституирането му в качеството на
граждански ищец.
Подсъдимият ГЦИ се признава за виновен и признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да
не се събират доказателства за тези факти. Назначеният му служебен
защитник – адв. ИВ от АК Монтана, моли съда на наложи наказани
„лишаване от свобода“ в размер на шест месеца.
Производството се разви при условията и реда на чл.370 ал.1 и сл. от
НПК /чл.371 т. 2 от НПК/ - съкратено съдебно следствие, предшествано от
предварително изслушване на страните.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл. 372,
ал. 4 във вр. с чл. 371, ал. 2 от НПК съдът установи, че самопризнанието се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и с
определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт
Съдът, като взе предвид изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт, самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, приема за установено следното:
На 19.08.2023г. около 01,00 ч. св. ЕВЦ се намирал на терасата на домът
си в гр. Монтана, ж.к. „Младост“, която гледа към магазин ,,Б“ в същия
квартал и пушел. Забелязал как мъж облечен в къси панталони и тениска се
приближава към магазина. Това бил подсъдимият ГЦИ. Същият бил
освободен на 17.08.2023г. от Затвора - Враца, където е изтърпявал наложено
1

му наказание „Лишаване от свобода“. Когато стигнал до търговския обект
подсъдимият И започнал с крак силно да удря по стъклото на страничната,
аварийна врата, в следствие на което същото се счупило. След като счупил
стъклото се навел и през отвора влязъл в магазина. Когато видял случващото
се, св. Ц незабавно позвънил и подал сигнал на тел. 112.
Подс. И стоял много кратко в магазина, след което излязъл обратно през
дупката. Не носел нищо в себе си. След като излязъл тръгнал през паркинга и
тръгнал по тротоара на ул. „АИД“.
В този момент пристигнал екип на полицията - св. АНА и св. ТОТ - ст.
полицаи при РУ - Монтана. Те забелязали подс. И, който все още се намирал
в близост до магазина, като веднага го разпознали, тъй като е от активния
криминален контингент на гр. Монтана. Спрели го, установили
самоличността му, както и че е употребил алкохол, след което го задържали.
По случая било образувано досъдебно производство в РУ Монтана №
854/203 година, като по отношение на подсъдимия И Б взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
В хода на досъдебното производство е изпълнена съдебно -
оценителна експертиза от вещото лице ИА, от заключението на която се
установява, че стойността на повредените вещи, собственост на „Б“ град
Монтана е 62,42 лв.
Съдът изцяло възприема експертното заключение, като обективно и
компетентно дадено, а още повече и не оспорено от страните по делото и
включено във фактите по отношение на които е направено признание по член
371,т.2 от НПК.
Видно от приложеното свидетелство за съдимост на подсъдимия,
същият е многократно осъждан на наказания лишаване от свобода, като
последното изтърпяно наказание е два дни преди настоящото деяние.
Горепосочената фактическа обстановка е изложена в обстоятелствената
част на обвинителният акт, същата се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и тъй като съдебното производство
протече по реда на член 371,т.2 от НПК, в хода на съдебното производство не
се събираха доказателства за нея.
Анализът на доказателствения материал води до извода, че подсъдимия
ГЦ И на 19.08.2023г. в град Монтана е повредил, чрез нанасяна на удари с
крак, чужда движима вещ - стъклопакет и алуминиева рамка на част от
двукрила врата обособена за авариен изход на търговски обект - Супермаркет
,,Б“, собственост на ,,Б България“ ЕАД гр. София. Стойността на причинената
повреда е в размер на 62,42лв.
Стойността на противозаконно повредената вещ е под размера на
минималната работна заплата за страната, но деецът е многократно осъждан и
има лоши характеристични данни. В конкретният случай съдът намира,
че не са налице условията на чл. 93 т. 9 от НК. Преценката дали случая е
2

маловажен следва да бъде направена въз основа на фактическите данни на
конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на престъплението,
вида и стойността на предмета му, на вредните му последици, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства, релевантни за степента на
обществена опасност и морална укоримост на извършеното. Константната
практика на ВКС е категорична, че стойността на предмета на посегателство
не е единственият критерий за определяне на случая като маловажен - Р. №
565/2010 г. по н. д. № 634/2009 г., III н. о. Дали деянието представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК следва да се преценява не
само въз основа незначителността на вредните последици, но и като се
съпостави конкретната степен на обществена опасност на деянието и на
дееца. В конкретния случай макар стойността на повреденото имущество да е
ниска, обществената опасност на дееца – многократно осъждан и с лоши
характеристични данни, системно злоупотребяващ с алкохол и деянието –
извършено през нощта, след употреба на алкохол, с неопределено престъпно
намерение и осъществено само два дни след като подсъдимият е освободен от
затвора след изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за
престъпление по член 196,ал.1, т.1 от НК, не дават основание извършеното от
И да бъде квалифицирано по член 216, ал. 4 от НК.
От субективна страна подсъдимият И е действал при форма на
вината пряк умисъл, съгласно чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Съзнавал е, че
поврежда чуждо движимо имущество, както и обществената опасност и
морална укоримост на извършеното от него деяние.
С оглед гореизложеното съдът намира, че с действията си подсъдимият
ГЦИ е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК.
Съдът като преценява обществената опасност на дееца, счита, че се
касае за личност с висока степен на обществена опасност, имайки
предвид обстоятелството, че е многократно осъждан за извършени
престъпления от общ характер, с лоши характеристични данни, както и че
многократно е изтърпявал ефективно наказание „лишаване от свобода“.
Отбелязано беше, че и процесното деяние е извършено два дни след като
подсъдимият е изтърпял наказание „лишаване от свобода“. Гореизложеното
съдът счита за отегчаващи вината обстоятелства. След анализ на посочените
индивидуализиращи отговорността обстоятелства, съдът счете, че не са
налице други смекчаващи вината обстоятелства извън ниската стойност на
причинената повреда, поради което в конкретния случай е невъзможно да
бъде приложена разпоредбата на член 55 от НК. С оглед личността на
подсъдимия и конкретните особености на настоящия случай, съдът намира, че
наказанието следва да бъде определен при условията на член 54,ал.1 от НК,
като на подсъдимия ГЦИ бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от една година, което да се изтърпи ефективно при първоначален „строг
режим“. Тъй като производство е протекло по реда на член 371,т.2 от НПК,
така определеното и индивидуализирано наказание, съгласно разпоредбата на
3

член 58а, ал. 1 от НК следва да бъде намалено с една трета, като на
подсъдимия се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем
месеца, което да се изтърпи ефективно при първоначален „строг режим“. На
основание член 59,ал.1,т.1 от НК, от така наложеното наказание, съдът е
задължен да приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан с
мярка за неотклонение „задържане под стража“, в това число и времето през
което е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 19.08.2023 година
С така наложеното по вид и размер наказание съдът, счита, че ще могат
да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция,
а наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно
по отношение на този подсъдим и по отношение на останалите граждани.
В хода на производството не е конституиран граждански ищец, поради
което не е предявяван граждански иск относно причинената повреда.
При този изход на делото подсъдимият ГЦ И следва да заплати в
полза на ОД на МВР- Монтана направените по водене на делото разноски в
размер на 56,80 лева, както и 5,00 лева държавна такса, за всеки случай
на служебно издаден изпълнителен лист в полза на РС-Монтана.
Веществените доказателства приложени към делото следва да се
отнемат в полза на държавата и да бъдат унищожени.
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.
4

Номер на акта:	47
Дата:	3 октомври 2023 г. (в сила от 19 октомври 2023 г.)
Съдия:	Даниел Псалтиров

Дело:	20231630201084
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 септември 2023 г.

Присъда по дело №1084/2023 на Районен съд - Монтана

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите