РЕШЕНИЕ
№ 583
гр. Благоевград, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело №
20241200501043 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от „У“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „А. Х.“ №,
представлявано от Д. Д –управител, чрез юриск. М. Б. против Решение №
221/24.08.2024 г., постановено по гр.д. № 910/2023 г. по описа на РС- С, в частта, с
която жалбоподателят е осъден да заплати на основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл.
45 ЗЗД на С. М. Т. сумата от 2184,86 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане на 29.06.2023 г. и
сумата от 1132 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от непозволено увреждане на 29.06.2023 г., ведно със законната лихва върху
двете суми, считано от 29.06.2203 г. до окончателното им изплащане.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението на районния съд в обжалваната част.
Оспорва се извода на съда, че дружеството не е опесъчило процесната улица.
Твърди се, че „У“ ЕООД е изпълнило основните си задължения за обезопасяване,
като веднага след спукването на маркуча и изтичането на маслото, служители на
дружеството са опесъчили улицата.
Според жалбоподателя първостепенният съд неправилно е отхвърлил
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, като се твърди, че
ищцата се е движила по улицата, а не по тротоара. В тази връзка не било обсъдено
същественото разминаване между написаното в исковата молба- че ищцата е
1
паднала пред дома си и показанията на свидетелката Д.- че ищцата е паднала пред
втората къща след кръстовището.
Сочи се, че по безспорен и категоричен начин е установено, че не са налице
всички предпоставки на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на дружеството.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено
Решение № 221/24.08.2024 г., постановено по гр.д. № 910/2023 г. по описа на РС-
Сандански в обжалвана част и да бъде постановено решение, с което да бъдат
отхвърлени изцяло предявените искове.
В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по
подадената въззивна жалба, насрещната страна по нея не е депозирала отговор.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав, намира следното:
Производството пред Районен съд – Сандански е образувано по искова
молба, депозирана от С. М Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С, ул. „С. Д.“
№, чрез адв. Л. М. против „У“ ЕООД, ЕИК, седалище и адрес на управление: гр. С,
ул. „А.Х.“ №, представлявано от Д. Д. – управител, с която са предявени искове за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 3 868 лева, за
претърпените от нея имуществени вреди и сумата от 1 132 лева, обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, ведно със законните лихви върху
сумите от датата на увреждането - 29.06.2023 г. до окончателното им изплащане,
както и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата живее на ул. „С. Д.“ в гр. С. Сочи се,
че сутринта на 29.06.2023 г., излизайки от вкъщи, видяла, че служители на
ответното дружество отстранявали авария на сградно канализационно отклонение
на ул. „П м“ в гр. С, на около 30 метра източно от кръстовището с ул. „С. Д“.
Пояснява се, че изкопните работи започнали около 8:30 ч., като същите били
извършвани с багер на ответното дружество. Твърди, че непосредствено след
започване на изкопните работи, се скъсал маркуч на багера, от който започнало да
изтича хидравлично масло, което бързо се разлива по уличното платно и разливът
тръгнал и по ул. „С. Д“. Изтъква се, че никой от работниците не обезопасил
мястото на разлива.
Ищцата твърди, че *****************
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове.
Оспорва се, че е налице непозволено увреждане. Оспорва вината на неговите
работници и служители за деянието. Оспорва се наличието на причинно-
следствена връзка между възникване на аварията, падането на ищцата и
причинените вреди.
Твърди, че в дружеството има утвърдени вътрешни правила, съгласно които
всеки автомобил се проверява преди излизането от гаража, както и на посочената
дата процесният багер бил проверен преди излизане от гаража. Сочи се, че веднага
след спукването на маркуча, служители на дружеството са опесъчили разтеклото
се масло- първоначално с пясък от изкопа, а по- късно и с доставен пясък. Твърди
се, че конструкцията на пътното платно не позволява разлялото се масло да бъде в
посока ул. „С. Д.“. Отделно от това, ул. „П м" била далече от ул. „С Д". Ако имало
някакво разнасяне на баластра с масло, то е било от преминаващите автомобили по
улицата, за което дружеството не носи вина. Твърди, че е налице случайно деяние.
При условията на евентуалност, е направено възражение за съпричиняване,
като се твърди, че ищцата не е внимавала при пресичане на пътното платно и е
2
преминала през масленото петно.
С обжалваното решение районният съд е осъдил ответника „У“ ЕООД да
заплати на ищцата С. М. Т. сумата от 2 184,86 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от нея имуществени вреди от непозволено увреждане на 29.06.2023
г. и сумата от 1 132 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от непозволено увреждане на 29.06.2023 г., ведно със
законната лихва върху двете суми, считано от 29.06.2203 г. до окончателното им
изплащане, като за разликата над уважения размер от 2148,86 лева до
претендирания размер от 3868 лева искът за имуществени вреди е отхвърлен като
неоснователен.
Направеният от въззивния съд самостоятелен анализ на събраните
доказателства води до следните фактически констатации:
Видно от писмо, изготвено от главния инженер на „У“ ЕООД, на 29.06.2023
г. е организирано отстраняване на авария на сградно канализационно отклонение
на ул. „П м“ на около 30 м от кръстовището с ул. „С.Д“. При започване на
изкопните работи, се скъсва маркуч на багера и започва за изтича хидравлично
масло. За да се осигури пространство за работа на допълнително извикания багер,
авариралия багер е изместен в посока на запад към кръстовището с ул. „С. Д“. В
писмото е посочено, че по нареждане на техническия ръководител на обекта, на
място е доставена баластра, с която е обезопасен участъка, засегнат от
хидравличното масло.
От епикриза, издадена от ***
Видно от приета като доказателство по делото епикриза, издадена от
УМБАЛСМП „Н.И. П“, ******
С писмо вх. № 1047/24.07.2023 г. ищцата е заявила готовност за сключване
на извънсъдебно споразумение с ответното дружество за уреждане на спора, като е
посочила, че претендира сумата от 5000 лв.
От приета като доказателство по делото рецепта се установява, че на ищцата
са предписани ****
По делото е приета като доказателство и фактура за закупен стабилизатор за
китка/длан на стойност 58,00 лв.
По делото са ангажирани гласни доказателства.
В показанията си св. Д. сочи, че живее в гр. С. на ул. „С. Д.“ № , съседи са с
ищцата. Твърди, че на ******
Свидетелят Ц. в показанията си сочи,*******
Свидетелят Б. сочи, че *****
В производството пред районния съд е назначена и приета съдебно-
медицинска експертиза. В заключението вещото лице сочи, че ищцата е получила
******
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза. В
заключението вещото лице сочи, че процесният багер е марка и модел „Hidromek
102В“. В хидравличната система на багера се съдържат 120 литра хидравлично
масло, което се съдържа в резервоара, хидравличните цилиндри, маркуча и
хидравличната помпа. При спукване на маркуч от хидравличната система може да
изтече масло, което се намира в хидравличните цилиндри и в захранващите
хидравлични маркучи. Експертът сочи, че при аварията са изтекли около 20 литра
масло. По- голямата част от изтеклата от багера течност е продължила по улица „П
3
м, а съвсем малка струйка по улица „С .Д.”, но поради това, че напречният профил
на улица „П” не е бил изпълнен според изискванията, тъй като средата е по – ниска
от левия край, изтеклото масло се е насочило по ул. „С. Д“. В с.з. експертът
пояснява, че 22 литра течност няма как да стигне до втората къща на ул. „С.Д,“, а
по-скоро колите, които са се движели от ул. „П“ са разнесли част от маслото, което
няма да е като река, но ще е петно.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част.
По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. Оспореното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на решението, окръжната инстанция намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за
вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа и тогова, когато не е установено кой конкретно измежду
тях е причинил тези вреди- така Постановление № 7 от 29.12.1958 г. на Пленума на
ВС. В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на безвиновната гаранционно-
обезпечителна отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД е да проведе
пълно доказване на елементите от фактическия й състав - противоправно деяние
на лице, на което е възложена работа от ответника по трудов или друг договор,
причинени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и
причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен
резултат.
Настоящият съдебен състав намира, че от страна на ищеца са доказани
всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника.
В настоящия казус не се спори между страните, че на **** г. служители на
ответното дружество са отстранявали авария на сградно канализационно
отклонение на ул. „П“ в гр. С, на около 30 метра от ул. „С. Д.“. Не е спорно, че в
хода на изкопните работи, се скъсал маркуч на багер, от който на улицата изтекло
хидравлично масло.
От събраните доказателства по делото се установява, че служителите на
ответното дружество, на които е възложено извършването на дейности по
отстраняване на аварията, не са извършили необходимите действия за привеждане
на пътната настилка в състояние, годно за безопасно придвижване и от това тяхно
бездействие са настъпили имуществени и неимуществени вреди на ищцата. От
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че
причината за падането на ищцата е подхлъзването й на петно от изтеклото
хидравлично масло на багер, с който служителите на ответното дружество са
работели.
Неоснователни са доводите във въззвината жалба, че дружеството е
изпълнило основните си задължения за обезопасяване. От гласните доказателства –
показанията на свидетелите Д., Ц. и К се установява, че изтеклото хидравлично
масло е било разнесено от преминаващите коли. Като са допуснали изтичането на
4
хидравлично масло на пътното платно и разнасянето му от преминаващи
автомобили, от служителите на ответното дружество е допуснато нарушение на
чл. 25, ал. 2 от Закона за пътищата. Съгласно посочената разпоредба в обхвата на
пътя се забранява замърсяването на пътното платно, както и извършването на
каквито и да било работи по пътното платно, преди да бъдат поставени
необходимите предупредителни и сигнални знаци.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания
на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост”
не е абстрактно. Според ППВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В понятието „неимуществени
вреди“ следва да се включват всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи
отражение не само върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за
определен период от време (Решение № 33/04.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 172/2011
г., II т.о.).
От страна на ответното дружество е направено възражение за
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в каквато хипотеза обезщетението
може да бъде само намалено, не и изключено. Според т. 7 от ППВС на РБ №
4/23.12.1968 г. обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако
и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Необходимо е
поведението на пострадалия, с което той е създал предпоставки, предизвикал е или
е допринесъл за настъпване на увреждането, обективно да се намира в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай липсват както
нормативни, така и общоприети правила, според които пешеходец трябва да
избира своя маршрут, съобразявайки се с потенциалния риск в определен участък
от него да има разлято масло. Установи се от събраните по делото гласни
доказателствени средства, че петното не е могло да бъде заобиколено или
прескочено. При така установения механизъм на инцидента се налага извод, че по
делото не e установeно поведение на ищцата, което обективно да е
създало възможност за настъпване на инцидента, да е улеснило механизма му или
че пострадалата сама се е поставила в ситуация на повишен риск от увреждане.
За извършване на преценка от страна на съда, за адекватното обезщетяване
на ищцата за претърпените от нея в резултат на инцидента неимуществени вреди,
съдът следва да съобрази както характера и вида на травматичните увреждания,
установени въз основа на медицинската документация, приложена към делото и
заключението на съдебно-медицинската експертиза, така и реално претърпените
болки и страдания. Съществен е въпросът за интензитета на претърпените
физически болки и страдания, включително и тяхната продължителност, както в
периода от настъпване на увреждането, така и в периода на възстановяване,
5
включително и досега. Свидетелката Д. сочи, че ищцата *******
При съобразяване на изложеното по-горе и като се вземат предвид всички
посочени обстоятелства от значение за прилагане на критерия за справедливост по
чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че районният съд правилно е присъдил обезщетение за
неимуществени вреди в претендирания от ищцата размер от 1132 лв.
По отношение на претендираните имуществени вреди:
Ищецът основава претенцията си за репариране на разноски на представени
по делото касови бележки и фискални бонове, установяващи следните извършени
разходи: ******
С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта,
в която е присъдено обезщетение за имуществени вреди над сумата от 2126,86 лв.
до присъдения размер от 2184,86 лв. В останалата част решението е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Страните са поискали присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
Въззивникът е представляван от юрисконсулт. Съобразно отхвърлената част
от иска, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 5,25 лв.
Въззиваемата страна е поискала присъждане на разноски и е представила
списък за сторени разноски в размер на 500,00лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение. С оглед изхода на спора, въззивникът следва да заплати на
въззиваемата страна разноски в размер на 491,25 лева, съобразно уважената част от
исковете.
С оглед изхода на спора обжалваното решение следва да бъде отменено и в
частта, в която на въззиваемата С. Т. са присъдени разноски в
първоинстанционното производство над сумата от 784,73 лв. до присъдения
размер от 796,00 лв.
Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 221/24.08.2024 г., постановено по гр.д. № 910/2023 г.
по описа на РС- С в частта, в която „У“ ЕООД, представлявано от Д.Д. – управител
е осъдено да заплати на С. М. Т. сумата над 2126,86 лева до присъдения размер от
2184,86 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
непозволено увреждане на 29.06.2023 г., както и в частта, с която „У“ ЕООД е
осъдено да заплати на С. М. Т. разноски в първоинстанционното производство над
сумата от 784,73 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С. М. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. С., ул. „С. Д.“ № против „У“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
гр. С, ул. „А.Х.“ № , представлявано от Д.Д. – управител за заплащане на сумата
над 2126,86 лева до размера от 2184,86 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане на 29.06.2023 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 221/24.08.2024 г., постановено по гр.д. №
910/2023 г. по описа на РС- С в останалата обжалвана част, в която „У“ ЕООД,
представлявано от Д Д – управител е осъдено да заплати на С. М Т. сумата от
2126,86 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
непозволено увреждане на 29.06.2023 г. и сумата от 1132 лева, представляваща
6
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане на
29.06.2023 г., ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 29.06.2023 г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С. М. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С, ул. „С Д“ №
14 да заплати на „У“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„А. Х.“ №, представлявано от Д. Д. – управител сумата от 5,25 лева,
представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „У“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„А. Х.“ №, представлявано от Д. Д. – управител да заплати на С. М. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „С. Д.“ № да заплати на сумата от 491,25
лева, представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция съобразно
уважената част от иска.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7