Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260263 / 25.05.2021 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
първа година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Кристина Стоева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1024 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,
вр. чл.79 ал.1, вр. чл.99 и сл., вр. чл.92 и чл.86 ал.1 от ЗЗД; от „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. С., ул. „****" № **, представлявано от
управителите И. Ц. К. и Я. Б. Я.; против М.И.П. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че е подал заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на
ответницата при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, в резултат на което и съгласно
чл.415 ал.1 т.2 от ГПК налице бил правен интерес от предявяване на настоящия
иск. Заповедта била издадена въз основа на договор за паричен заем №
3141994/31.01.2018 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД, като
заемодател, и ответницата, като заемател, при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. С подписването на договора, заемателят
удостоверил, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ
индивидуалните условия по паричния заем. Основанието, на което заявлението и
исковата молба се подавали от ищеца, бил сключен Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и
Приложение № 1 към него от 01.04.2019 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
ищеца, по силата на който вземането било прехвърлено в полза на ищеца изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Съгласно сключения договор за
заем, заемодателят се задължил да отпусне на заемополучателя паричен заем в общ
размер на 800 лева, а последният усвоявал цялата сума веднага след сключване на
договора, с което заемодателят изпълнил задължението си. В настоящия договор
страните се съгласявали, че със сключването му ще се рефинансира текущият заем
на ответника по договор за паричен заем 3067003. Страните направили изрично
изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая
процесният договор имал сила на разписка. След извършеното прихващане
задължението на заемателя се погасявало изцяло, а заемодателят му изплащал
остатъка от заемната сума по договора. Ответницата се задължила да ползва и
върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума
в размер на 924.56 лв., ведно с договорната лихва, на 8 месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 115.57 лв. (включваща първоначална главница и
договорна лихва). По договора за паричен заем тя извършвала плащания в общ
размер на 645.21 лв., като към момента дължимата главница била в размер на
543.34 лв. За ползването на предоставената заемна сума по договора, ответницата
дължала и договорна лихва, в размер посочен в договора. В случая начислената
договорна лихва била в размер на 53.56 лв. за периода от 02.03.2018 г. - датата
на първата вноска до 28.09.2018 г. - датата на настъпване на падежа на
договора. С договора ответникът се задължил, в 3-дневен срок от усвояване на
сумата, да предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени
изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, да дължи неустойка. Неустойката се
начислявала еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните
договор и се дължала като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски.
Към настоящия момент дължимата неустойка била в размер на 454.25 лв.
Ответницата трябвало да изплати целия заем на 28.09.2018 г. - последната
падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба,
сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски били отдавна
изтекли.Ответницата продължавала виновно да не изпълнява задълженията си,
поради което дължала и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 78.30 лв. от 29.09.2018 г. - датата,
следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем, до датата на
подаване на заявлението – 05.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да
признае за установено, че той има следните вземания срещу ответницата: 543.34
лв. главница; 53.56 лв. договорна лихва за периода 02.03.2018 г. - 28.09.2018
г.; 454.25 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 78.30 лв.
лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода от
29.09.2018 г. - датата, следваща датата на последната погасителна вноска на
паричния заем, до 05.11.2019 г. - датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение; ведно със законната лихва върху главницата от момента
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми; като му присъди и направените по делото разноски. Ищецът поддържа
иска си в допълнителни писмени молби, а в открито съдебно заседание не изпраща
свой процесуален представител.
Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.1 от ГПК, не
представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. Такъв отговор в указания му срок представя назначения му на
същото основание особен представител, който оспорва изцяло предявения иск и
иска отхвърлянето му като недопустим, неоснователен и недоказан. Възразява, че
представеният договор за цесия не е породил действие по отношение на длъжника,
т.к. прехвърлянето имало действие от деня на съобщаването му. Ищецът не
представял доказателства, че дължимото уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД е било
връчено на длъжника, като спорен бил и въпросът, чие е задължението за
изпращане на това уведомление.За това ищецът бил упълномощен като цесионер по
договора от цедента с пълномощно с нотариална заверка на подписите, но според
чл.4.5. от договора, нотариално заверено следвало да е и съдържанието на
пълномощното. Същевременно, нормата на чл.99 ал.3 от ЗЗД била императивна, че
уведомяването е правно релевантно, само когато е извършено от стария кредитор.
Затова приложеното към исковата молба уведомление не можело да породи
действието по чл.99 ал.4 от ЗЗД, т.к. било извършено от цесионера. В същото
време, то било връчено не на ответника, а на назначения му особен представител,
разполагащ с ограничена представителна власт. Претенцията за неустойка била
неоснователна, като противоречаща на добрите нрави. Уговореният й размер в чл.4
ал.2 от договора представлявал близо 90% от получената главница по заема. Така
договорната неустойка при непредставяне на обезпечение излизала извън присъщите
й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, като водела до оскъпяване
на кредита. Тя не била обоснована от вредите на кредитора при неизпълнение на
задължението за връщане на дълга и от размера на насрещната престация, от която
кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтичала от неприсъщо за
договора за кредит задължение на длъжника, възникващо в последствие от липса на
обезпечение чрез поръчителство. Предвид изложеното особеният представител на
ответника иска отхвърляне на предявения иск изцяло, което си искане поддържа в
открито съдебно заседание и в писмени бележки по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие договор за паричен
заем № 3141994/31.01.2018 г., сключен между "Изи Асет Мениджмънт“ АД, като
заемодател, и ответницата, като заемател. Заемодателят се е задължил да предаде
в собственост на заемателя сумата от 800 лв., която последният да му върне в
срок от 8 месеца, на 8 погасителни вноски от по 115,57 лв., с изрично посочени
падежни дати на всяка от вноските в периода 02.03.2018 г. – 28.09.2018 г.; с
фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40%, лихвен % на ден, приложим при
отказ от договора 0,11%; с общ размер на всички плащания 924,56 лв., с ГПР 49,01%
/чл.2/. С подписването на договора, страните са се съгласили, да рефинансират
текущия заем на заемателя в размер на 461,45 лв. по договор № 3067003, който
заемателят е заявил, че желае да погаси изцяло; като след прихващането на двете
суми – разликата се изплаща на заемателя, за което договорът има силата на
разписка /чл.3/. Страните са се съгласили, в случай на неизпълнение от
заемателя на задължението за предоставяне на обезпечение, чрез поръчител или
банкова гаранция – в 3-дневен срок от сключване на договора, същият да дължи
неустойка от 726,80 лв., платима разсрочено заедно с всяка от погасителните
вноски, като към всяка вноска се добавя сумата от 90,85 лв. /чл.4/. При забава
в плащането на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя
законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава /чл.8/. Заемодателят
има право, по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице
/чл.10/. Договорът е подписан в два еднообразни екземпляра, по един за всяка от
страните, от представител на заемодателя и от ответницата. Приложени към
договора са тарифа на дружеството за разходи и такси, както и указания от
ръководството му за реда за предоставяне на потребителски кредити, описан в 8
стъпки. Ищецът представи справка- извлечение от 01.04.2021 г. от системата на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД по процесния договор, видно от която са дължимите от
ответницата суми по същия и извършените от нея плащания до момента.
Рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 г., е
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като продавач/цедент, и ищцовото
дружество като купувач/ цесионер, с предмет – прехвърлянето на ликвидни и
изискуеми вземания на продавача, произхождащи от договори за заем, които
вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1 към този договор /т.2.1/. Общият
размер на вземанията, подлежащи на прехвърляне, се посочва в съответното
приложение № 1, като всяко едно от прехвърлените вземания включва всички
непогасени задължения, заедно с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, засечени към датата на подписване на съответното приложение № 1
/т.2.4./. На датата на прехвърляне, за която дата се счита тази на подписването
и подпечатването на съответното приложение № 1, купувачът придобива всички
права върху продадените и прехвърлени вземания и от този момент приложението
става неразделна част от рамковия договор /т.4.1./. След посочената дата,
продавачът се задължава да предостави на купувача писмено потвърждение за
сключената цесия, според чл.99 ал.3 от ЗЗД /т.4.4./. Купувачът се е задължил да
изпрати писмени уведомления до длъжниците за цесията, като с подписването на
рамковия договор продавачът го упълномощава с правата за уведомяване на
длъжниците, като допълнително се задължава да издаде и изрично пълномощно с
нотариална заверка на подписа във формата и съдържанието, определени от
страните в приложение № 4 /т.4.5./. По делото се представи извлечение от
Приложение № 1/01.04.2019 г. към рамковия договор за цесия, в което под № 740 е
индивидуализирана като длъжник ответницата по кредит № 3141994/31.01.2018 г. с
отпусната главница от 800 лв., общо дължимо по кредита към 01.04.2019 г. – 1 094,45
лв., от което – 543,34 лв. остатък от главница, 53,56 лв. остатък от договорна
лихва, 454,25 лв. остатък от неустойки/разходи за забава и 43,30 лв. лихва за
забава. Приложено е потвърждение за сключена цесия на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, без дата, от цедента, че потвърждава извършената цесия на всички вземания,
съгласно процесните рамков договор и приложение № 1 към него. Пълномощно с
нотариална заверка на подписа с рег. № 1943/14.02.2017 г. на нотариус с рег. №
140 е от законния представител на дружеството – цедент в полза на ищеца –
цесионер, последният да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички
вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно рамковия договор и
приложение № 1 към него, във връзка с чл.99 ал.3 от ЗЗД, с право да
преупълномощава други лица с тези права. Приложено към исковата молба е
уведомление до ответницата, подписано от юрисконсулта на ищцовото дружество за
сключения рамков договор за цесия и приложение № 1 към него, като считано от
датата на получаването му, кредитор по договора му за паричен заем е ищцовото
дружество, на когото следва да плаща. С тези права
юрисконсултът е бил упълномощен, по силата на т.3 от пълномощно от 05.12.2019
г., приложено към процесното ч.гр.дело. Съобщението до ответницата по чл.131 от ГПК, с приложените преписи от исковата молба и от приложенията й, в т.ч. от
горецитираното уведомление, са били редовно връчени на 08.02.2021 г. на
особения й представител. За процесната цесия ищецът, като пълномощник на цедента,
е изпратил до ответницата уведомление - покана за доброволно изпълнение с изх. №
3141994/02.04.2019 г., ведно с уведомление по чл.14 от Общия регламент за
защита на личните данни. Същото не е било получено от нея, видно от
представените известие за доставяне/обратна разписка № PSSDTS00D95MK, с разписка
за невръчване от 30.04.2019 г. и пощенско клеймо от 02.05.2019 г., с
отбелязване, че писмото е останало непотърсено от адресата му.
За процесното си вземане против ответницата, ищецът в настоящото
производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК с вх.рег. № 22566/ 13.11.2019 г., въз основа на което е образувано
производство по ч.гр.дело № 3504/2019 г. на ХРС. Заявителят е основал вземането
си на процесните договор за паричен заем, рамков договор да цесия и приложение
№ 1 към него, както и на обстоятелството, че задълженията по заемния договор
длъжникът не изпълнил в срок и бил в забава. По това ч.гр.дело е издадена
заповед № 1723 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 14.11.2019
г., по силата на която е разпоредено, длъжникът – ответницата в настоящото
производство, да заплати на кредитора – ищецът в настоящото производство, сумите
от: 543,34 лв. за главница по договор за паричен заем №
3141994 от 31.01.2018 г.; с 53,56 лв. договорна лихва от 02.03.2018 г. до
28.09.2018 г.; с 454,25 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение,
с 78,30 лв. лихва за забава от 29.09.2018 г. до 05.11.2019 г. и законната лихва
върху главницата от 12.11.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
25 лева за платена държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство
в общ размер от 200 лева; като вземането произтича от следните обстоятелства:
неизпълнение в уговорения срок на задължение за връщане на парична сума по
договор за паричен заем № 3141994 от 31.01.2018 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени на
01.04.2019 г. с Приложение 1 към рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 30.01.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
кредитора, за което длъжникът е бил уведомен. Заповедта е била връчена на
длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, при което съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Указанията са
получени от заявителя на 12.03.2020 г., а искът е предявен на 08.06.2020 г., изпратен
по куриер, което в рамките на законоустановения 1-месечен срок, при
съобразяване на разпоредбата на чл.3 т.1 пр.1 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, предявеният иск е допустим, като подаден в законоустановения
за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.4, вр. ал.1 т.2 от ГПК, срок и от надлежна
активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява изцяло
неоснователен и недоказан. По категоричен начин по делото се установиха облигационните
правоотношения, от които ищецът черпи процесните си права. Между "Изи Асет
Мениджмънт“ АД, като заемодател, и ответницата, като заемател, е бил сключен
процесният договор за паричен заем № 3141994/ 31.01.2018 г. за сумата от 800
лв., за срок от 8 месеца, като се връща на 8 погасителни вноски от по 115,57
лв., с изрично посочени падежни дати на всяка от вноските в периода 02.03.2018
г. – 28.09.2018 г.; с фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40%, лихвен %
на ден, приложим при отказ от договора 0,11%; с общ размер на всички плащания
924,56 лв., с ГПР 49,01%. Страните са се съгласили, да рефинансират текущия
заем на заемателя в размер на 461,45 лв. по договор № 3067003, който заемателят
е заявил, че желае да погаси изцяло; като след прихващането на двете суми –
разликата се изплаща на заемателя, за което договорът има силата на разписка.
Договорът съдържа и клаузи за неустойка и за обезщетение за забава, както и
правото на заемодателя, по всяко време да прехвърли правата си по договора на
трето лице. Вземанията си против длъжника кредиторът, като цедент, е прехвърлил
на ищеца, като цесионер, по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 30.01.2017 г. и Приложение № 1/01.04.2019 г. към него, в
което под № 740 е индивидуализирана като длъжник ответницата по процесния кредит
с отпусната главница от 800 лв., общо дължимо по кредита към 01.04.2019 г. – 1
094,45 лв., от което – 543,34 лв. остатък от главница, 53,56 лв. остатък от
договорна лихва, 454,25 лв. остатък от неустойки/разходи за забава и 43,30 лв.
лихва за забава. Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД, цесията има
действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор.
Такова уведомяване по отношение на ответника в случая не се установява към
датата на подаване заявлението по чл.410 от ГПК. С процесния договор за цесия,
цесионерът се е задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща
писмени уведомления до длъжниците за цесията, като формата и съдържанието на
уведомлението до длъжник се съгласува между страните и представлява приложение
№ 2 към рамковия договор, въз основа на предоставено му пълномощно във формата
на приложение № 5 - в рамките на 6 месеца от датата на прехвърляне. Ищецът не
представи по делото доказателства, да са били съобразени уговорените форма и
съдържание на уведомлението до ответника. Установи се, че уведомления до
ответника за цесията не е изпращал продавачът по този договор, а ищцовото
дружество, като купувач, за което той е бил надлежно упълномощен. Както приема
ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на
трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия
кредитор (в този смисъл е решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК). Но за да
има действие цесията спрямо длъжника, уведомлението за нея трябва да е
достигнало до знанието му. Както се посочи, такова обстоятелство не е налице,
нито към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, нито към датата на
предявяване на настоящия иск. До ответницата е било изпратено уведомително писмо
за извършеното прехвърляне на вземания от ищеца с дата 02.04.2019 г., което
обаче не е достигнали до знанието й, с отбелязвания, че писмото е останало
непотърсено от адресата му. Не би могло да се приеме, че ответникът е надлежно уведомен за цесията с
настоящата исковата молба. Действително, няма пречка, поради отсъствие на
специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде
уведомен от цедента за извършената цесия,
цесията да се счете за надлежно съобщена на длъжника тогава, когато изходящото
от цедента уведомление е връчено
на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е
предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане (решение № 123/24.06.2009
г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/ 16.04.2014 г. по
т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о.); като получаването на уведомлението в
рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане
следва да бъде съобразено по правилото на чл.235 ал.3 от ГПК. В случая обаче длъжникът не
е получил препис от исковата молба и приложенията, тъй като връчването е
извършено надлежно по реда на чл.47 от ГПК. Затова, тъй като ответникът не е
получил и в хода на съдебното производство процесното уведомление, следва изводът, че
извършената цесия все още не е произвела спрямо ответника своето действие, по
смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и
уведомлението да е било връчено на особения представител на ответника, назначен
му от съда по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, уведомяването му за цесията не би
могло да произведе действие спрямо ответника, тъй като се касае за
представителство по закон, а не за договорни пълномощия. При тези
обстоятелства, съдът приема, че процесната цесия не е породила действие спрямо ответника и той не
дължи плащане на задълженията, произтичащи от процесния договор за заем, в полза на цесионера – ищцовото дружество. Това е достатъчно
основание за отхвърлянето на предявения иск изцяло, като неоснователен и
недоказан.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „****, представлявано от
управителите И. Ц. К. и Я.Б. Я.; против М.И.П. с ЕГН ********** *** - да се приеме за установено по отношение на ответницата,
че тя дължи на ищеца сумите, както следва:
543.34 лв. главница; 53.56 лв. договорна лихва за периода 02.03.2018 г. -
28.09.2018 г.; 454.25 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение;
78.30 лв. лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница за
периода от 29.09.2018 г. - датата, следваща датата на последната погасителна
вноска на паричния заем, до 05.11.2019 г. - датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение; ведно със законната лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на дължимите суми; които суми били дължими по договор за паричен заем № 3141994/ 31.01.2018 г., сключен между "Изи
Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК ********* и ответницата; вземането по който договор е било цедирано
от посоченото дружество на ищеца с Приложение № 1/01.04.2019 г. към рамков
договор за цесия от 30.01.2017 г.,
за които суми е издадена заповед № 1723 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 14.11.2019 г. по ч.гр.дело № 3504/ 2019 г. на Районен съд -
Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните – на ел.адреси от л.95 и л.80, като им
се изиска незабавно потвърждение на получаването, а при липса на такова –
делото да се докладва.
СЪДИЯ :/п/ не
се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.