ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Плевен, 26.11.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, гр.състав, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зорница Банкова
като разгледа докладваното от
съдията Банкова гр.дело №6777 по описа за 2018г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от М.Е.Д. за недължимост на суми по издаден ИЛ по ч.тр.д.№4317/2018г. на ПлРС.Ищецът се е позовал на изтекла погасителна давност.
Съдът, след преценка на представените доказателства,
извършена служебна проверка, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за недължимост на
суми по издаден ИЛ по ч.тр.д.№4317/2018г. на ПлРС.
Съдът намира
предявения иск за недопустим по следните съображения: Защитата на длъжника в заповедното
производство срещу издадена срещу него заповед за изпълнение се осъществява
чрез възражението по чл.414, ал.1
ГПК или съответно по
чл.423 от ГПК. След подаване на възражението кредиторът следва да предяви
установителен иск за съществуване на вземането по чл.422 ГПК. Ако възражение не
бъде подадено в предвидения от закона срок или след влизане в сила на съдебното
решение, с което установителният иск е уважен, заповедта за изпълнение влиза в
сила според изричната разпоредба на чл.416 ГПК. Оспорването на
вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение е допустимо по исков
ред в хипотезите по чл.424 ГПК, а именно: при
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение
за делото/ оказват влияние върху съдържанието на правоотношението, обуславящо
претендираното вземане/, които не са могли да бъдат известни на длъжника до
изтичане на срока за подаване на възражението по чл.414 ГПК, или с които не могъл
да се снабди в същия срок./Определение№225/27.03.2012г. на ВКС по
ч.гр.д.№41/2012г. ГК.В съдебната практика се приема, че иска по чл.424 от ГПК и
чл.439 от ГПК е специален УИ, насочен към преодоляване на преклудиращото
действие на влязла в сила заповед за изпълнение по отношение на тези факти и
установяващи ги писмени доказателства, които не са били известни на длъжника до
изтичане на срока за подаване на възражение.Освен това съгласно практиката,
дали един обстоятелство е новооткрито,
се преценяват от съда във връзка с допустимостта на иска./ТР№4/2013г.т.16/.В
разпоредбата на чл.439 от ГПК е предвидено, че е иск срещу изпълнението, и то
за факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството , по
което е издаден ИЛ, поради и което не следва да се обсъждат доказателства,
касаещи факти, настъпили, преди изтичане на срока за възражение. В заключение,
съдът намира, че оспорването от длъжника, основано на факти и обстоятелства,
относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, следва да се извърши с
възражението по чл.414 ГПК или чл.423 от ГПК. Или
казано по друг начин искът е недопустим, тъй като не изчерпан реда по чл.414,
423 и чл.422 от ГПК.
По ч.гр.д.№4317/2013г. по описа на РС-Плевен, след служебна
справка от съда се установи, че е
подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение от длъжниците.
Поради горното следва да бъде прието, че издадената заповед за изпълнение не е придобила
стабилитет и за лицето е налице правната възможност да се защити чрез възражение и в производството по чл.422 от ГПК да изчерпа
всички свои възражения, включително и за изтекла давност.
Поради изложеното, съдът намира, че предявената искова
претенция е недопустима на този етап и
по тези съображения производството по делото следва да бъде прекратено, а
исковата молба да бъде върната, на основание чл.130 ГПК.
Мотивиран от изложените съображения и на осн.чл.130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ВРЪЩА исковата молба на М.Е.Д., ЕГН**********.
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.130 ГПК, производството по
гр.д.№ 6777/2018г. по описа на РС-Плевен като НЕДОПУСТИМО.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
ОС-Плевен в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: