Определение по дело №5279/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11153
Дата: 4 май 2022 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия: Васил Валентинов Александров
Дело: 20221110105279
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11153
гр. София, 04.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20221110105279 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 04.05.2022г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ

като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 5279/2022 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от С. В. СТ. и СТ. Г. СТ. срещу „...“ 1 ЕООД, като се
твърди, че ищците са наследници на Б.... Поддържат, че между наследодателят им и
ответника било съществувало трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов
договор от 20.02.2019 г., който договор бил изменен на 01.02.2021 г. за изпълнени на
длъжността „кофражист“. Навежда доводи, че на 17.06.2021 г. бил настъпил инцидент, като
Б... бил паднал по време на работа на обект в гр. София, ж. к. „Люлин“, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 23 в следствие на което починал. Излага съображения, че инцидентът е бил
признат за трудова злополука с Разпореждане № 30627/07.07.2021 г. на НОИ. Твърдят, че в
следствие на трудовата злополука и смъртта на синът им били претърпели неимуществени
вреди, които обосновават и описват подробно. Поддържат, че справедливия размер на
обезщетение за неимуществени вреди, който се дължи от ответника в качеството му на
работодател е по 100000,00 лева за всеки от ищците, като се претендира и заплащането на
мораторна лихва. Прави доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени
средства, както и за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели във връзка с различни обстоятелства, свързани с психологическото
състояение на ищците и промените в него, в следствие на настъпилата смърт на сина им.
Искат ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, в който се твърди,
че претенциите са неоснователни. Поддържа, че не са налица обстоятелствата обосноваващи
отговорността по чл. 200, ал. 1 КТ, като не била и налице причинно-следствена връзка
1
между поведението на работодателя и смъртта на Б.... Навежда доводи, че липсва трудова
злополука, тъй като протоколът за това не им бил надлежно връчен. Излага съображения, че
не отговаряло на действителността твърдението, че работодателят не бил осигурил
безопасни и здравословни условия на труд, което обосновава подробно. Твърди, че
починалото лице е било изрично уведомено, как следва да извършва работата, съответно да
не излиза извън периметъра на вътрешността на сградата на кота +20,50, като бил провежда
и ежедневен инструктаж на работниците, но починалият бил предприел действия
самоволно. Развива подробни съображения по отношение предвидените СМР за процесната
дата, като сочи, че работникът в случая не се намирал на работното си място, поради което
не отговарял за настъпилата злополука. Твърди, че на обекта било осигурено необходимото
оборудване за безопасно изпълнение на възложената работа, но работника бил извършил
действия самоволно. Поддържа, че твърденията в исковата молба не отговаряли на
действителността, което обосновава подробно, като прави извод за липса на трудова
злополука. Навежда доводи, че разпореждането на НОИ било нишожно и
незаконосъобразно, като следвало да се приложи нормата на чл. 17, ал. 2 ГПК. Прави
възражение за съпричиняване, тъй като била налице груба небрежност, което обосновава
подробно. Прави доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени
средства, както и за допускане на гласни доказателствени средства чрез разпит на петима
свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелства свързани с
поведението на работника в деня на инцидента и какви СМР-та са извършвани на
процесната дата, както и какви заповеди и нареждания са давани на работника от
техничедкия ръководител на обекта, както и за установяване на обстоятелства какви са били
отношенията на Б... с ищците, както и за задължаване на ищецап по реда на чл. 183 ГПК да
представи в оригинал писмени доказателствени средства. Иска отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с пръвоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ, във вр. чл. 51, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 52
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на
причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител имуществени и
неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2)
вреда, водеща до неблагоприятни последици – намаляване на имуществения актив,
увеличаване на имуществения пасив или направата на разноски, а по отношение на
неимуществените вреди – претърпени болки и страдания от пострадалия или лица, които
имат право да получат обезщетение (съобразно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г.
по т. д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК) и 3) причинно-следствена връзка между злополуката
и причинените имуществени и неимуществени, тоест да са закономерна, естествена
последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.
Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от
обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е
виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на
работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение
2
от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би
отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено самонараняване,
но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при
съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е
използван термина „груба небрежност”) отговорността на работодателя може само да бъде
намалена.
С оглед твърденията на страните ищецът носи доказателствената тежест да установи
посочените материални предпоставки, а ответника носи доказателствената тежест да докаже
пълно и главно наличието на плащане на претендираните суми, както и обстоятелствата
свързани с направеното възражение за съпричиняване и наличието на груба небрежност в
действията на работника.
Следва да бъдат допуснати представените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор предмет на делото.
По отношение на доказателствените искания на страните за допускане събирането на
гласни доказателствени средства, съдът намира, че следва да се произнесе в първото открито
съдебно заседание, след като изслуша становището на страните и отдели спорното от
безспорното – арг. чл. 143 ГПК.
Настоящият съдебен състав констатира, че в подадена по делото частна жалба срещу
допусната обезпечителна мярка е направено искане за замяна на обезпечението, поради
което следва да се предостави възможност на ищеца в едноседмичен срок от съобщението
да изрази становище по направеното искане, след което съдът ще се произнесе по
направеното искане.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 07.07.2022 г. от 11:30 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото по
делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
УКАЗВА и ДАВА възможност на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да
изрази становище по направеното искане за замяна на обезпечителната мярка, след което
съдът ще се произнесе по направеното искане.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
3
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.Към Софийски градски съд действа Програма „Спогодби”,
осигуряваща, за момента, безплатно провеждане на процедура по медиация, от която
страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” може да
бъде получена всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова - Съдебен
координатор Програма "Спогодби" при Софийски районен съд тел. 02/8955 423; Юлиана
Шулева - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски градски съд тел.
02/9219 413 в Съдебната палата – гр. София (вход откъм ул. „Позитано”), тел. 9219 413 или
от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес: ********@******.***, както и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” №. 54, ет. 2, в
сградата на Софийски районен съд. Подробности за Програма „Спогодби” включително и за
естеството на процедурата могат да бъдат видени и на електронен адрес:
http://srs.justice.bg/srs/82-Програма%20%22Спогодби%22 .
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от
съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при организиране
на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството на състава, като
посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на заседанието за одобряване на
спогодбата в максимално кратък срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4