Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 376 Година 2019, 10.12 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд ……………….……. граждански състав ………………………….
На десети декември…..................…….…..…… Година две хиляди и деветнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ………………………………………
Съдебни заседатели: ……………………………………...
Секретар …………………………………………….……………....……………………………
Прокурор ………………………………………….………………………………………………
като разгледа докладваното от ………….…. Радостина Калиманова
...………………
търговско дело номер …..… 301 ….…… по описа за …… 2019 ….. година.
Производството
по настоящото дело
е образувано по повод молбата на „Имаго
България“ ЕООД със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Транспортна“
№ 7, ет. 1, офис №8, ЕИК *********, представлявано от Йелена
Николич Цветкович чрез процесуалния му пълномощник за обявяване на неговата
неплатежоспособност, определяне на нейната начална дата и откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на молителя. В подкрепа на
отправеното искане представя и ангажира доказателства.
Молбата
е с правно основание в чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Бургаският окръжен съд съобрази наведените от молителя доводи
и отправените от същия искания, събраните до настоящия момент доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид и разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От справка във водения от Агенция по вписванията
общодостъпен електронен търговски регистър по партидата на дружеството-молител
е видно, че същото е било вписано с акт за вписване №
20150604164303 от 04.06.2015 година, с капитал в размер на 5000 лева, като еднолично дружество с ограничена
отговорност, с едноличен собственик на капитала Марек Ружецки
и управител Йелена Николич
Цветкович, която е такава и понастоящем.
Молбата е депозирана от процесуален пълномощник, упълномощен от
управителя на дружеството в съответствие с установеното в чл. 625 от Търговския
закон правило, поради което съдът намира, че същата изхожда от лице, което е активно
легитимирано, съобразно разпоредбата на чл. 626, ал. 4 от Търговския закон да
поиска откриване на производство по несъстоятелност.
В молбата, по повод на която е образувано настоящото
производство търговското дружество - молител твърди, че не осъществява
търговска дейност и не реализира никакви приходи. След справка в НАП
управителят му установил, че то има задължения в размер на 108306.32 лева към
27.11.2018 година. Към 30.05.2019 година дружеството не притежавало нито
краткосрочни, нито дългосрочни активи. При него липсвали и парични средства, с
които да бъдат покривани задълженията му и удовлетворени вземанията на
Национална агенция по приходите. Твърди се от него също така, че към датата на
депозиране на молбата, по повод на която е образувано настоящото производство,
той бил спрял плащанията и не разполагал с достатъчно активи, за да изпълни
посочените от него в обстоятелствената и част изискуеми публични парични
задължения, като не се касаело за временни затруднения. Всичко това сочело на
наличието на предпоставките на правната норма за откриване спрямо него на
производство по несъстоятелност.
По делото, с оглед неговия предмет и за изясняването му
от фактическа страна е допусната и извършена съдебно-икономическа експертиза,
вещото лице по която в приетото от съда заключение е посочило, че паричните
вземания на кредиторите на молителя възлизат на 108 хиляди лева, съгласно
счетоводния му баланс към 14.06.2019 година. Целия размер на задължението е към
Национална агенция по приходите и обхваща публични задължения за данък добавена
стойност и социално и здравно осигуряване, установени с ревизионен акт и
декларирани от него съгласно действащото законодателство. Целия размер на
задълженията е изискуем по изпълнително дело №*********/2016 година.
Дружеството дължи лихви и за периода след 27.11.2018 година до датата на
изготвяне на баланса 04.06.2019 година, които възлизат на сумата от 4650.11
лева или общия размер на задължението е 112956.43 лева. Последното плащане по
посочените публични задължения е осъществено през 2016 година, като плащанията
са преустановени по всички налични към датата на посочения по-горе счетоводен
баланс публични задължения за данъци и такси. Съобразно последния, дружеството
не притежава краткотрайни активи, както и няма вземания от контграгенти.
Същото е осъществявало дейност тип „Знаци на доверие“ чрез проучване в интернет
и издаване на сертификат „Коректна фирма“. Чрез този сертификат дружеството е
гарантирало, че срещу изследваната фирма няма отрицателни публикации в мрежата.
То е спряло да осъществява стопанска дейност през 2016 година, поради което
отчетите за приходите и разходите за 2017 година, 2018 година и към 04.06.2019
година показват нулев финансов резултат. Реализираният финансов резултат не е
бил и не е достатъчен, за да обслужва задълженията му с настъпил падеж. Към
така посочената дата дружеството не декларира парични средства в каса или по
банкови сметки, които биха могли да послужат за плащане на задължението му с
настъпил падеж.
Експертът е изчислил и показателите на молителя за
ликвидност, като е посочил, че за 2017 година, 2018 година и към 04.06.2019
година същите са с нулеви стойности, т. е. под единица, каквато препоръчителна
стойност следва да са те, което показва, че дружеството не може да погасява
текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. Записано е също така от
него, че поради спиране на стопанската дейност показателите му за ефективност
през наблюдавания и посочен по-горе период от време също са с нулеви стойности,
което сочи на несъответствие с референтните стойности. Отново с нулеви
стойности за разглеждания период от време са и показателите за рентабилност,
като те също не съответстват на препоръчителните стойности. През същия този период от време дружеството
не е декларирало наличие на дълготрайни и краткотрайни активи, съответно
имуществото му не е достатъчно да покрие паричните му задължения. Коефициентите
на финансова автономност през предходните две години и до датата на счетоводния
баланс са с отрицателен знак поради отрицателната стойност на собствения
капитал. В последния показателят „Собствен капитал“ е с отрицателна стойност,
което означава, че пасивите превишават активите на дружеството и на практика то
е декапитализирано, което състояние при него е трайно. За целия изследван
период от време то не отчита никакви приходи и разходи от осъществявана
стопанска дейност, банковите му сметки са запорирани,
спряло е дейност от 2016 година и не отговаря на критериите за действащо
предприятие.
Съобразно
разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от приложимия Търговски закон, неплатежоспособен
е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено
от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването и, или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане или задължение за
изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и
служителите, което не е изпълнено повече от два месеца, т. е. при наличието на тези предвидени в цитираната правна норма предпоставки
длъжникът би изпаднал в състояние на неплатежоспособност. В конкретния случай
молителят сочи, че има парични публичноправни задължения
към към държавата, които поради липса на парични средства и други краткотрайни
активи не е в състояние да изпълни. Така наведеното твърдение съдът намира за
доказано от представените, събрани по делото и обсъдени по-горе доказателства.
В настоящото производство се установява по безспорен и несъмнен начин, че същият
има задължения към фиска, които са с настъпил падеж и не са платени от него в
размер общо на 112956.43 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 608, ал. 2 от Търговския закон, предполага
се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1 на
същата, цитирана по-горе норма, ако преди подаване молбата за откриване на
производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския
регистър годишните си финансови отчети за последните три години. В конкретния
случай молителят е обявил само един свой отчет, а именно за 2015 година. Съдът
намира, че в конкретния случай, освен това, се установява и спиране на плащанията. Само за пълнота на изложението
следва да се отбележи, че това предполага изпадане на длъжника в състояние на
неплатежоспособност и това е една оборима презумция,
установена в полза на кредитора - последният трябва да докаже факта на
последните плащания, а не неплатежоспособността, тъй като тя се презумира от
спиране на плащанията. Неплатежоспособността е обективно
състояние на длъжника, при което той е в
обективна невъзможност да заплаща паричния си дълг по посочените по-горе
категории задължения и тя не може да се идентифицира с липса на имущество.
Възможно е длъжникът да има имущество, при което активите му да са повече от
пасивите и въпреки това той да е изпаднал в състояние на неплатежоспособност,
защото няма пари, с които да погасява паричния си дълг. Именно това състояние
на неплатежоспособност намира проявление в спирането на плащанията. Последното
е факт, който винаги е следствие от самата неплатежоспособност. Освен това, спирането на плащанията следва да се разглежда и обсъжда от
съда като цялостен процес, а не спрямо един или друг кредитор. В конкретния
случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и
несъмнен начин, че търговското дружество е спряло плащанията си към своя
кредитор. Установява се, освен това, че не малък период от време преди датата на депозиране на настоящата молба
дружеството изобщо не е осъществявало търговска дейност, т. е. финансовите му резултати
са нулеви, което означава, че те не са в състояние, като напълно липсващи, да
обслужват задълженията му с настъпил падеж в съответните периоди; то не е в
състояние да генерира доходи, с които да изплаща задълженията си, а и освен
това не разполага с кумулирани и налични суми, които да могат да послужат за
изплащане на задълженията му с настъпил падеж. То е декапитализирано и напълно е
преустановило дейността си.
В този смисъл съдът намира, че спирането на плащанията се дължи на трайна
невъзможност за изпълнение на паричните задължения на молителя и липса на
възможност за плащане, в смисъла включително на липса на парични средства. След
като това е така, то и безспорно по отношение на длъжника, върху който лежи
тежестта да докаже извършените от него последни плащания, в съответствие с
посочено по-горе, са налице условията за приложението и на презумпцията на чл. 608,
ал. 3 от Търговския закон по горните доводи. Необходимо е да се изтъкне и
посочи и това, че спирането на плащанията е настъпило в момент много значително
отдалечен от този на депозиране на молбата, по повод на която е образувано
настоящото производство и поради това именно обстоятелство следва да се приеме,
че неплащането на задълженията е съпроводено с трайни икономически затруднения
на едноличното дружество с ограничена отговорност.
Както бе посочено по-горе, неплатежоспособността не е просто фактическо
състояние, чисто икономическа категория, а се касае за определено състояние на
длъжника-търговец. Към началната дата на неплатежоспособността на длъжника,
определена от съда, трябва да са налице общите материалноправни предпоставки -
качеството на търговец и състояние на неизпълнение на изискуемо парично
задължение по търговска сделка, публичноправно
задължение към държавата и общините или такова по частно държавно вземане или
такова за трудови възнаграждения . Освен това, не е необходимо нейната начална
дата да се покрива непременно с датата на извършване на определени правни
действия. В конкретния случай при съобразяване на всички приложени към молбата
и събрани по делото доказателства се налага извода, че още към 31.12.2015
година дружеството не е било в състояние да реализира достатъчно приходи и
генерира доходи или иначе казано налице е била при него недостатъчност на
имуществото му за покриване на задълженията му; към този момент той е имал изискуеми
и неплатени задължения към кредитори. В баланса му за 2015 година са вписани
задължения в общ размер на 24 хиляди лева /2 хиляди към доставчици и 22 хиляди други/.
В този баланс е вписана и натрупана загуба от 20 хиляди лева, като реализирана
печалба няма. Краткотрайните активи, все в този баланс, са в размер на 4 хиляди
лева, от които 1 хиляда са вземания, а останалите 3 хиляди - касови наличност и
по-специално разплащателни сметки; дълготрайни активи няма. Видно е от така
казаното, значителното превишение на задълженията над активите, което именно мотивира
съда да приеме датата 31.12.2015 година за началната дата на
неплатежоспособността - моментът, към който дружеството не е могло да изпълнява
паричните си задължения. Съдът намира, че именно обсъдените по-горе доказателства
и в частност липсата на извършени плащания по изискуеми краткосрочни задължения
дават обективна представа за действителния момент, в който същите са били
спрени, а оттам и основание да се изтегли неплатежоспособността към един доста по-ранен
момент.
По
горните доводи, както и след преценка на всички събрани по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че състоянието на
неплатежоспособност на молителя е възникнало към посочения по-горе момент,
поради което и именно датата 31.12.2015 година следва да бъде обявена за
начална дата на неплатежоспособността.
С оглед
на така изложеното по-горе, по силата на презумпцията по чл. 608 от Търговския
закон следва извода, че едноличното дружество с ограничена отговорност е в
състояние на неплатежоспособност. При анализа на така посоченото
следва единственият извод, че финансовото състояние на длъжника е лошо или, с
други думи, търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо и установено по
основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност публичноправно задължение. В този
смисъл съдът намира, че са налице предпоставките за откриване на производство
по несъстоятелност по отношение на молителя.
При
съобразяване на събраните по делото доказателства, съдът намира, че следва да
постанови решение по чл. 632, ал. 1 от Търговския закон, с което да обяви
неплатежоспособността, да определи началната й дата, да открие производство по
несъстоятелност, да допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или
други обезпечителни мерки, да постанови прекратяване дейността на
предприятието, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството. Необходимо
е да се отбележи и това, че съгласно разпоредбата на
чл. 607а Търговския закон, производство по несъстоятелност може да бъде открито
при неплатежоспособност и при свръхзадълженост на търговеца. Това са
основанията, които могат да бъдат релевирани в
молбата по чл. 625 от Търговския закон и с които, с оглед диспозитивното начало
на процеса, съдът по несъстоятелността е обвързан. По делото, с оглед
възприетата в молбата формулировка, следва да се приеме, че молителят поддържа
наличието на неплатежоспособност като самостоятелно основание за
откриване спрямо него на производство по несъстоятелност, поради което съдът е
разгледал именно него. По горните доводи и съображения, съдът намира,
към определената и посочена по-горе начална дата 31.12.2015 година той е бил
неплатежоспособен, което именно го мотивира да открие производство по
несъстоятелност поради неплатежоспособност като единствено заявено основание. Наред
с това е необходимо да се посочи и това, че изборът
на реда, по който следва да бъде открито производството по несъстоятелност - с
последиците по чл. 630 или по чл. 632 от Търговския закон - е предоставен на
преценката на съда по несъстоятелността и е обусловен от конкретните
обстоятелства на случая, като не е свързан с посоченото от молителя основание
/така и в решение №174 от 05.12.2011 година по търговско дело №567/2011 година
по описа на ВКС на РБ, ІІ т.о/. На последно, не по важност място място, следва
да се посочи, че съдът е преценявал наличието на законовите предпоставки за
откриване на производство по несъстоятелност в редакцията на приложимите правни
норми в сега действащата тяхна редакция /така и в решение №216 от 19.04.2017
година по търг. дело №448/2016 година, ІІ т.о./.
Както е посочил съдът в постановеното от него по делото определение по чл. 629б
от Търговския закон, налице е в случая
липса изцяло на парични средства, поради което и не биха могли да се покрият
разноските по производството по несъстоятелност. Освен това, за извършване на
всички последващи действия по издирване на евентуалното имущество на молителя,
възнаграждението на синдика и всички останали разходи също се изискват налични
парични средства, които да ги покрият. В тази връзка съдът с посоченото определение
под № 1251 от 15.10.2019 година е указал на известните кредитори на молителя в двуседмичен
срок да представят банков документ за внасяне на сумата от 5000 лева по сметка
на Бургаския окръжен съд, определена от съда като необходима за първоначалните
разноски. Със същото определение съдът е уведомил всички тях за последиците при
непредставяне на такъв документ в указания по-горе срок. По делото такъв не е
постъпил, поради което и именно обстоятелство и в съответствие с разпоредбата
на чл. 632, ал. 1 от Търговския закон дружеството - молител следва да бъде
обявено за неплатежоспособно като освен това, то следва да бъде обявено и
направо в несъстоятелност и производството по делото да бъде спряно. Същото
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд и
дължимата в размер на 250 лева държавна такса, тъй като към момента на
депозиране на молбата същото не е дължало такава, съобразно чл. 620, ал. 1 от Търговския
закон.
В
съответствие с чл. 624, ал. 1 от Търговския закон препис от настоящото решение
следва да бъде изпратено за вписване в търговския регистър по партидата на
дружеството.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 632, ал. 1 във връзка с чл. 607а от Търговския закон, Бургаският окръжен
съд
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността на „Имаго България“ ЕООД със
седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Транспортна“ № 7, ет. 1, офис
№8, ЕИК *********, представлявано от Йелена Николич Цветкович.
ОПРЕДЕЛЯ 31.12.2015 година за нейна начална дата.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Имаго България“ ЕООД със седалище град Бургас и адрес на
управление ул. „Транспортна“ № 7, ет. 1, офис №8, ЕИК *********, представлявано
от Йелена Николич Цветкович.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор върху
движимите вещи и вземанията, съответно възбрана по отношение на недвижимите
имоти на „Имаго България“ ЕООД със седалище град
Бургас и адрес на управление ул. „Транспортна“ № 7, ет. 1, офис №8, ЕИК
*********, представлявано от Йелена Николич Цветкович.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Имаго България“ ЕООД със седалище град Бургас и адрес на
управление ул. „Транспортна“ № 7, ет. 1, офис №8, ЕИК *********, представлявано
от Йелена Николич Цветкович.
ОБЯВЯВА „Имаго България“ ЕООД
със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Транспортна“ № 7, ет. 1,
офис №8, ЕИК *********, представлявано от Йелена Николич Цветкович в
несъстоятелност.
СПИРА производството по настоящото търговско дело № 301/2019
година по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Имаго България“ ЕООД
със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Транспортна“ № 7, ет. 1,
офис №8, ЕИК *********, представлявано от Йелена Николич Цветкович да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 250 /двеста и
петдесет лева/ лв., представляваща дължима държавна такса за разглеждане на
депозираната молба, както и 5 /пет лева/ лв. за служебното издаване на
изпълнителен лист.
ДА СЕ изпрати препис от
настоящото съдебно решение на Агенция по вписванията, Служба по регистрация за
вписване в търговския регистър.
Настоящото решение
подлежи на обжалване в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър
с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: