Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 13.08.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на тридесети септември две хиляди деветнадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 16 157
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
§22 от Преходните и заключителните разпоредби на
Кодекса за застраховането във връзка с чл. 226, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /отм./.
Ищецът – Р.З.М.
твърди, че на 10.12.2013 г. И.М., е
пътувал на задната седалка на автомобил, марка „БМВ", с рег. № ******, по посока от гр. Смолян към гр.
Пловдив. В района на 33- ти км. плюс 500 м., в участъка с. Бачково, гр.
Асеновград водачът С.Г.е загубил контрол върху управлението на автомобила,
вследствие на което същият е напуснал очертанията на пътя и е паднал по таван в
коритото на река Чая. Вследствие на описаното ПТП е починал И.З.М. – брат на
ищеца. Посочва, че е образувано ДП № 1417/2013 г., като същото е
прекратено поради смъртта на виновния за ПТП водач - С.В.Г.. Твърди, че към
датата на ПТП – 10.12.2013г. лек автомобил „БМВ“ има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Ищецът поддържа, че двамата
братя са живели в силна привързаност и взаимопомощ. Освен родствени, между тях
са съществували и близки приятелски отношения, разчитали са силно един на друг
и са споделяли както проблемите си, така и мечтите, и надеждите си за бъдещето.
И до днес ищецът продължава да преживява загубата и осезаемо усеща
невъзможността да запълни липсата му в живота си. След събитието за ищеца са
настъпили трайни негативни последици в ежедневието, изпитал е и продължава да
изпитва продължително страдание, болка, дискомфорт и подтиснатост. Моли да бъде
постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да му заплати:
- 230 000 лева – представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със
законната лихва от 10.12.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски. Процесуалният представител на ищеца е депозирал
писмени бележки по делото.
Ответникът – З. „Л.и.” АД в
депозирания от него писмен отговор не оспорва следните факти:
- наличието на застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ с водача на лек автомобил марка „БМВ, с
рег. № ******и
- настъпилото на 10.12.2013г.
ПТП. Оспорва твърденият факт за съществуване на родствена връзка между ищеца и
посоченото лице. Поддържа, че ищецът не е сред лицата, които имат право на
обезщетение за неимуществени вреди относно процесното ПТП, тъй като не се
твърди да не съществуват най – близки родственици на починалото лице или същите
да са били в обтегнати отношения с последното, както и не се твърди
съществуване на особена близост между ищеца и починалото лице, различна от
нормално присъщите за родствена връзка и характерните за съдържанието й
отношения между братя. Посочва, че от други съдебни производства е известно, че
починалото лице е единствено дете на своите майка и баща, които са неговите
наследници по закон и им е присъдено обезщетение относно процесното ПТП. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането. Оспорва
механизма на ПТП, като се посочва, че водача на лекия автомобил няма вина за
настъпване на ПТП. Навежда възражение за прекомерност на заявената искова
претенция. Оспорва иска и за акцесорното вземане, позовавайки се на изтекла
погасителна давност. Моли да се
постанови съдебно решение, с което се отхвърли предявеният иск като му се присъдят
направените по делото разноски. Направено е възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. В последното съдебно заседание по
делото процесуалният представител на ответника е депозирал списък на
претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /лист 169/.
Третото лице помагач на страната
на ответника - Агенция „Пътна Инфраструктура“ в депозираното становище посочва,
че водачът на лекия автомобил не е спазил правилата за движение по пътя и е
превишил максимално допустимата скорост. На следващо място оспорва факта на
съществуване на родствена връзка между починалото лице и ищеца, съответно за
съществуване на особени житейски обстоятелства, които да обосновават тази
претенция. Посочва, че процесният участък от пътя към обсъжданата дата е бил в
ремонт и с оглед на това са били въведени ограничени правила и временна организация на движението до края
на 2014г. Относно датата 10.12.2013г. поддържа, че на този ден пътния участък е
бил надлежно обработен и опесъчен, тоест липсва ли са каквито и да е обективни
предпоставки за настъпване на процесното ПТП. В процесния участък от пътя е
имало съществуваща еластична предпазна ограда, като пътното платно е било без
повреди. Моли да се постанови съдебно решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
В направения от съда доклад на
основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:
- сключване на договор застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, със застраховател - ответното
дружество относно лекия автомобил, описан в исковата молба, който договор е
валиден към датата на настъпило застрахователно събитие и
-
настъпване на процесното ПТП.
От представените документи на лист 77 -
82 /удостоверение за наследници на починалото лице и удостоверения за съпруг и
родствени връзки на двамата му родители/ се установява, че ищецът и
пострадалото лице – И.З.М. са братя от едни и същи баща и майка.
По делото е изискано в оригинал досъдебно
производство – дознание №1417/2013г. по описа на РУП – Асеновград, като
съдържащите се в него документи са приети като доказателства по делото.
По делото е прието заключение на
допуснатата по искане на ищеца съдебно авто-техническа експертиза, което не е
оспорено от страните и съдът кредитира, като
компетентно, обективно изготвено и пълно. В него е описан механизма на
настъпване на процесното ПТП: на 10.12.2013 г. по второкласен път II-86, в ляв
завой на км. 33+500 в посока от гр. Смолян към гр. Пловдив, в участъка между с.
Бачково и гр. Асеновград, при км. 33+500, се е движил л. а. „БМВ” с per. номер ******,
управляван от С.В.Г. със скорост около 75 км/ч. Платното за движение е с
асфалтова мокра настилка, при която критичната скорост за преминаване през
левия завой е 72 км/ч. Малко след средата на завоя автомобилът е започнал да се
отклоняла надясно и на 30 метра преди ориентира е започнал да навлиза с десните
се колела в десния банкет, който е бил с тънък слой сняг. Посочва, че след този
момент нататък, водачът не е имал възможност да се върне в платното за
движение. Автомобилът е продължил да се движи по дъга цялостно извън платното
за движение в дясно от платното, като се е отдалечавал все повече от пътя.
Преминал е зад къса мантинела, намираща се преди черноземния път, където се
протрива покрай храсти- малки дръвчета, след тава през черноземния път и е
продължил между две групи храсти и дръвчета, където също се протрива и троши
клони, докато на около 9 метра след ориентира е достигнал каменната висока
около 5 метра подпорна стена. След това е излетял от тази каменна стена и се е
наклонил надясно като пада на покрива си в дълбоката част на коритото на река
„Чая“. Дълбочината на водата е била 1,0 ...1,20 м и цялото купе на автомобила
се е оказало под водата, като само част от колелата и предната част е била
частично над водата. Вещото лице сочи, че основната причина за излизане от
платното за движение е в субективните действия на водача на л.а. БМВ, който е
управлявал автомобила си неадекватно съобразно мократа пътна настилка и радиуса
на левия завой. Тъй като л.а. БМВ е напуснал платното към външния край на
завоя, най- вероятната причина е висока скорост на движение. Скоростта на
автомобила е била малко по-голяма от критичната, най-вероятно около 75 км/ч.
Втора причина за напускане на пътя може да бъдат неправилни действия на водача
на л.а. БМВ с органите за управление на автомобила, по-рязко завъртане на
волана предизвикало странично занасяне на колела на автомобила или задействане
на спирачките на автомобила, смяна на предавка, подаване на газ и др. действия.
Експертът сочи, че ако е имало предпазна мантинела в дясно от платното за
движение по цялата дължина на левия завой л.а. БМВ би се ударил в нея, но тя
щеше да го задържи и върне на платното за движение. Еластична предпазна ограда
- мантинелата би препятствала излизането на лекия автомобил извън платното за
движение. В проведеното на 30.09.2020г. открито съдебно заседание, вещото лице заявява,
че мястото, от където е напуснал платното за движение автомобила, е нямало
поставена пътна мантинела.
По
искане на ищеца е разпитан свидетелят Е.П.М. – леля на ищеца. Свидетелят
посочва, че двамата братя са живели в едно домакинство, докато ищецът не станал
студент, после и брат му. Единия учел в гр. Пловдив, а другият в гр.София. Свидетелят
посочва, че братята били безкрайно близки, обичали се, уважавали се, били и
приятели. Не са се карали, поддържали фантастични взаимоотношения. Половин
година след смъртта на брат си, ищецът създал свое семейство. Свидетелят
посочва, че през 2013 г. двамата братя не
били в един домакинство, защото учели на различни места, но двамата били винаги
заедно. Малкият идвал често при брат си в София - почти всяка събота и неделя.
Пред
настоящия съдебен състав по искане на ищеца е разпитан и свидетелят Л.Л.Ц..
Свидетелят посочва, че познава ищеца чрез брат му И.. Излизали в една компания,
в която редовно присъствал и ищеца. Описва, че по-малкия брат се възхищавал на по-големия
/ищеца/, имитирал го в поведение, начин на обличане и държане, чували се всеки
ден, виждали се при всяка възможност, говорел за него /ищеца/ с възхищение,
давал го за пример и го следвал като пример. Живели заедно с родителите си,
докато ищецът не станал студент. Братята живели с родителите си. Не са пътували
в чужбина и не са ги оставяли само двамата. След катастрофата всеки път, когато
се видят с ищеца, говорят за починалия му брат и се натъжават и двамата. Посочва,
че не е бил свидетел братята да се карат помежду си.
По
искане на ищеца е изслушан и свидетелят Д.В.Ж.. Свидетелят посочва, че с ищеца били
съученици, колеги, и съквартиранти в Студентски град. Живели заедно 5 години, а
с брат му били добри приятели. Братята били много близки, излизали заедно.
Искали да развиват общ бизнес. Чували се всеки ден. Брат му идвал често в гр.София.
По-малкия брат имал респект към по-големия /ищеца/. Когато говорел за брат му виждал
радост, любов, обич в очите. Р. му е помагал винаги, с каквото може.
При
така установените факти, настоящият съдебен състав прави следните изводи:
Относно предявения иск
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който причинителят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя на причинителя на вредите. За да се уважи така предявения иск в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи настъпването на следните факти:
1. механизъм на настъпилото ПТП,
2. претърпени вреди от ищеца –
описаните в исковата молба;
3. причинна връзка между
описаното ПТП и смъртта на брата на ищеца – И.М.;
4. съществуване на родствена
връзка между него и починалото лице,
5. какви са били отношенията
между ищеца и починалото лице,
6. настъпване на факти, с които е
спряна или прекъсната давността по отношение на главното и акцесорното вземане.
От събраните и
описани по-горе доказателства заключението на авто – техническата експертиза се
установява механизма на настъпване на процесното ПТП и съответно, че същото е
причинено единствено по вина на водача на лекия автомобил.
С Тълкувателно
решение №1/2016 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда
при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. С посоченото тълкувателно решение се прие, че е за изгубило
сила Постановление № 2 от 30. ХІ. 1984 г. на Пленума на Върховния съд, което
приемаше, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени
вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в Постановления № 4/61 г. и №
5/69 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други
възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри. В цитираното
по горе тълкувателно решение на ВКС се посочва, че когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на
единият от родствениците /в случая – на брат/ е причинила на другия /в случая
брат/ морални болки и страдания, надхвърлящи
по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. Неколкократно в посоченото решение е подчертано, че това
право възниква по изключение, като в тежест на претендиращият е да докаже, че е
изградил с починалия особена близка и трайна житейска връзка, и търпи
значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително
проявление във времето. В мотивите е посочено, че връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за
емоционална подкрепа и доверие.
Следователно когато е предявена
претенция от лице, което не е наследник по закон на починалото лице, трябва да
бъдат разгледани както съществувалите преди процесното ПТП отношения между тях,
така и въздействието на загубата на лицето върху ищеца.
В конкретния случай от събраните
свидетелски показания се установява, че помежду им /ищеца и неговия загинал
брат/ са изградени добри и хармонични отношения, емоционална връзка и
привързаност. Съдът намира, че от тях не се установява, връзка различаваща се
извън обичайната и традиционна за българското семейство връзка на обич и взаимна привързаност между братя. За
българската народопсихология връзката между брат/брат, съответно брат/сестра се
характеризира с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Това, обаче само по себе си не е достатъчно от гледна точка на справедливостта
да обоснове право на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД. Необходимо е допълнително да
са налице и конкретни житейски обстоятелства, въздействали върху тези отношения
и променили същите по начин, че те да се различават от обичайното за
българското семейство. В конкретния случай не се установяват такива житейски
събития, двамата братя са живели заедно със своите родители, които са ги отгледали.
След завършване на средното си образование всеки от тях е поел по свой собствен
път на професионално развитие и двамата са учели в различни градове, като
въпреки този факт са продължили да поддържат съществувалите между тях топли и
близки отношения. В тях не се установява нещо изключително и необичайно,
надхвърлящо традиционното за този вид родство, от което да бъде направен извод,
че е създадена дълбока, трайна и особено близка емоционална връзка, която е
довела до търпени от него морални болки и страдания от смъртта на брат му,
сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на
най-близките - родители, съпруг, деца. Напълно естествено и нормално е, че
ищецът е изживял негативни емоции от загубата на неговия брат, но скръбта от загубата
на близък човек е нормално и естествено състояние на празнота и липса. С оглед
на изложеното съдът приема, че в настоящото производство е недоказано, че съществувалите
отношения между ищеца и починалия му брат са извън обичайните за този вид
отношения, че единият се е грижил и отгледал другия или да са налице други
извънредни обстоятелства. Относно претърпените от ищеца вреди в резултат на
загубата на брат си, същите не надхвърлят по интензитет моралните болки и
страдания, които претърпява този родственик.
За това съдът прави извод, че освен
формалната родствена връзка, не са доказани
в настоящото производство останалите предпоставки за обезщетение на претърпени
неимуществени вреди, визирани в решение по т.д. № 1/2016г., поради което ищецът
не е материално легитимиран да получи обезщетение от настъпилата загуба на брат
му в процесното ПТП и съответно предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Относно направените по делото разноски
С
оглед изхода на делото, направеното искане на ищеца за присъждане в тежест на
ответника на направените от него разноски за настоящото производство, следва да
бъде оставено без уважение.
В
полза на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, следва да бъде
присъдена сума в размер на 380 лева, от които: 80 лева депозит за свидетел, 200
лв. депозит за авто-техническа експертиза и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Искането
на третото лице – помагач за присъждане на разноски следва да бъде отхвърлено
на основание чл. 78, ал. 10 от ГПК.
С тези мотиви
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Р.З.М.,
ЕГН **********,*** – чрез адвокат Т.М. срещу З. „Л.И.“, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание §22 от ПЗР на КЗ
във връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за сумата от по 230 000 лв., представляваща
претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило ПТП на 10.12.2013г.,
при което е причинена смъртта на неговия брат – И.З.М., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 10.12.2013г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Р.З.М., ЕГН **********,***
– чрез адвокат Т.М. да заплати на З. „Л.И.“, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:*** на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 380
лв.
Решението е постановено при участието на
третото лице - помагач на страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис
от него на страните.
СЪДИЯ: