Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С Решение № 881/11.12.2009г., постановено по гр.д. № 1520/2008г.Великотърновският Районен съд е отхвърлил предявените от Г. Й. П. против ПГЕ ”А. С. П.” гр. В. Т. искове с правно основание чл. 344,ал.1 , т. 1 , 2 и 3 от КТ, вр. с чл. 225,ал.1 от КТ, като неоснователни. Против това решение е постъпила въззивна жалба от Г.Й. П. . В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Сочи се, че съдът не е преценил доказателствата по делото относно следните факти: Съкращението било извършено на основание Наредба 5 от 2002г., която в момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ответника била отменена от Наредба 3 от 18.02.2008г. , не бил взет под внимание фактът, че при наличие на работно място с непълен норматив директорката е оставила на работа учителя Д., която била с първа специаност „Френска филология” и втора специалност „Българска филология”, като по този начин се нарушавал чл. 4,ал.1 и 2 от цитираната наредба 3. Според ищцата – жалбоподател в настоящото производство Д. била с по-малък стаж от П. по специалността „Български език и литература”. Не бил взет под внимание и наличен конфликт на интереси, понеже съпругът на Д. бил заместник директор по учебната част при ответника. Подбор не бил извършен на практика7 , понеже протоколът е подписан с особено мнение от трима от членовете на комисията, а С. Д. била приложила и писмено становище. От трудовото досие на П. били премахнати редица документи- за допълнителни курсове, с цел при подбора да не бъдат взети под внимание. В съдебно заседание се навежда оплакване, че работодателят не се е съобразил с това, че не е налице съгласие на синдикалната организация за уволнение на ищцата и поради това уволнението се явява незаконосъобразно. Претендира се да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и да се уважат предявените искове. Претендират се разноски по делото. Ответникът по жалбата счита решението за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди като такова. Работодателят според него е упражнил правото си на уволнение надлежно, като е извършил и подбор. Сочи, че възражението за наличие на конфликт на интереси не е основателно, а и е неотносимо към спора. Съкращението било извършено по критериите на Наредба 3 / 2008г. и упоменаването на отменената наредба било само техническа грешка. Ответникът по жалба моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. След извършена служебна проверка на първоинстанционното решение по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е изцяло валидно ищцата и допустимо. С исковата си молба ищцата Г.Й. П. твърди, че е заемала длъжността „учител по български език и литература” при ответника П. „А.С. П.”, гр. В. Т.. Със Заповед № 578/20.06.2008г. трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 328,ал.1,т2 от КТ . В заповедта била цитирана като причина за прекратяване на трудовия договор недостатъчен норматив часове за заеманата длъжност и съобразно критериите на Наредба № 5/2002г. , която била отменена с Наредба № 3/2008г и при издаването на заповедта били ползвани критерии на наредба, която не била в сила. В заповедта бил цитиран и протокол за извършен подбор, но такъв според ищцата не бил извършван. В комисията по подбор бил включен и Иван Дерменджиев, съпруг на една от учителките, подлежаща на подбор. Трима от членовете на комисията подписали протокола за подбор с особено мнение. Учителката Р. Д. била назначена със заповед като преподавател по български език и литература, въпреки че нейната специалност била „Френска филология”, и едва втората й специалност била „Български език и литература”. Тя имала право да заеме длъжността „учител” по втората си придобита специалност само ако няма кандидат за длъжността, притежаващ първа специалност по съответния учебен предмет. Отправя се молба до съда да постанови решение, с което да отмени уволнението на ищцата като незаконосъобразно, да я възстанови на заеманата от нея преди уволнението длъжност, както и да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 3228лв. обезщетение за времето, през което е останала без работа, както и направените по делото разноски. Ответникът е заел становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че е извършено реално съкращение в щата, както и че е извършен подбор между всички лица, заемащи една и съща длъжност в училището В случая работодателят не бил длъжен да прави подбор за длъжността”учител по български език, литература и френски език”, защото тя била единствена и се заемала само от едно лице- Р. Д.. Трудно можело да се говори за сродни длъжности, понеже знанията по френски език съществено се различавали от тези по български език, и те се придобивали чрез обучение от цяла образователна степен- специалност ”Френска филология”. Претендира исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят разноски. От фактическа страна по делото е установено следното : Не се спори, че ищцата е работила при ответника по безсрочен трудов договор ,като е заемала длъжността”учител по български език и литература”. Тази длъжност при ответника е заемана и от още двама учители. От представените по делото данни и от изслушаното заключение на съдебно икономическа експертиза, което съдът възприема като компетентно и обосновано се установява, че за учебната 2008/2009г. при ответника са съществували учебни часове за три броя длъжности по дисциплината „Български език и литература”, докато през предходната година броят им е бил достатъчен за четирима учители по тази специалност. За изпълнение на минималната норма задължителна преподавателска работа броят на длъжности, на които съответстват учебните часове по тази дисциплина според вещото лице са 2,645 бройки. Сравнението между представените по делото списъци образец 1/ сведение за организиране дейността в училището / за учебните 2007/2008 и 2008/2009години сочи, че през втората година бройките за учител по български език и литература в щатното разписание на ответника са намалени с една. С предизвестие № 937/20.06.2008г ищцата е била уведомена, че трудовото й правоотношение с ответника ще бъде прекратено при хипотезата на чл. 328,ал.1 т. 2, второ предложение от КТ и след извършен подбор по чл. 329 от КТ . Със Заповед № 578 /20.06.2008г. на Директора на П. „А.С.П.” В. Т. трудовото правоотношение на ищцата било прекратено. Преди да прекрати трудовото правоотношение на П., със заповед №530/21.05.2008г. работодателят е възложил на комисия от работещи в училището лица да извърши оценка и подбор измежду лицата, заемащи длъжността „Учител по български език и литература”- М. Н., Г. П., П. Р. и Р. Д., както и измежду лицата, заемащи длъжността ”Учител по физическо възпитание и спорт, кинотехника, аудио и видео системи, служители – портиери. Срокът за извършване на подбора е определен до 22.05.2008г. С протокол за извършен подбор от 22.05.2008г. определената от Директора на ответното училище комисия е удостоверила извършването на подбор измежду лицата, заемащи длъжността ”Учител по български език и литература” и един учител, заемащ длъжността „Учител по български език и литература и френски език”. Лицата, измежду които е извършен подбор, са оценявани по следните критерии: образование, професионален опит, изпълнение на работата, обща оценка на изпълнението на длъжността, наличие на нарушения на трудовата дисциплина. Оценяването по посочените критерии е извършвано по скала, определена протокола за подбор. Като резултат от оценяването е посочено, че ищцата е с най- ниска обща оценка . Освен цифрово изразена оценка комисията е посочила и мотиви, поради които следва да бъде прекратено трудовото правоотношение на П.. Мотивите съдържат сравнителни констатации по отношение работата на П. и другите оценявани учители. Посочено е, че останалите кандидати са с по-верни и справедливи преценки и оценки на нивото на подготовка на учениците и резултативността на учебния процес, по – добри умения да съдействат за изявата на личния потенциал на всеки ученик. В протокола е записано, че в новите форми за оценяване на знанията по български език и литература Р. Д. е била оценител по български език и литература, предложен от РИО на МОН, в сравнение с П. другите преподаватели нямали пропуски при водене на задължителната учебна документация и др. По отношение на Д., която е заемала длъжността”Учител по български език и литература и френски език” в протокола е посочено, че нейната длъжност не би трябвало да се включи в подбора, но с оглед наличието на елементи на сходство в длъжностите , работодателят е предпочел да извърши разширен подбор. Последният и основен според съда мотив, поради който комисията е предпочела да бъде прекратено трудовото правоотношение на П. е, че нито една от учителките, с изключение на Д., не отговаря на изискванията за заемане на длъжността „Учител по български език и литература и френски език”, понеже часовете по френски език изисквали познания по езика . Трима от общо седемте члена на комисията са подписали протокола с особено мнение, като към делото е приложено особеното мнение на С. Д., която е разпитана като свидетел пред въззивната инстанция. В особеното си мнение Д. е посочила, че членовете на комисията не са посещавали учебни часове ´ри оценяваните учители, а са базирали оценката си на оскъдни критерии, които според нея не водят до адекватна оценка. Д. твърди, че в конкретния случай ищцата П. не е следвало да се предлага за уволнение от комисията, защото притежава специалност „Български език и литература” като първа такава, а Д. притежава тази специалност като втора неравностойна специалност от ВУЗ. Според становището на Д. обстоятелството, че едната учителка четяла много литература в дома си не било доказателство, че е по- добра в професията. Разпитана пред въззивния съд Д. твърди, че комисията по подбор е съставила един протокол, който бил подписан от самата свидетелка с особено мнение , а на другия ден тя била повикана, за да оцени наново колегите си. Комисията вече се била събрала и съставила нов протокол, при който се направило ново оценяване. Когато подписала отново протокола с особено мнение, помощник – директорът Ц. й направил забележка, че не трябвало да се пише нищо, което оставило Д. с впечатление, че именно нейното особено мнение е било причина за съставянето на нов протокол. Критериите за оценка били дадени от директора на училището, като свидетелката твърди, че е поискала да бъдат включени и критерии за трудов стаж по специалността, но получила отказ. Предоставени били трудовите досиета на всички оценявани лица, като към досието на П. имало само диплом за висше образование и нищо друго. Д. потвърждава с показанията си становището, което е депозирала в писмен вид. Пред първоинстанционния съд са разпитани като свидетели други двама членове на комисията по подбора и председателят й. Свидетелката Я. С. сочи, че е подписала протокола за извършен подбор с особено мнение, защото нейното становище за точкуванията не съвпадало с крайния резултат , който се получавал от цялата комисия. Според нея като резултат П. имала по- голям брой точки от Д.. Според свидетелката критериите били смущаващи, защото комисията била принуждавана да дава мнение и оценка за нещо, което не е от тяхната компетентност. Свидетелят М. Т. също твърди, че е подписал протокола с особено мнение, понеже според него П. не е следвало да бъде уволнявана. Тя била член на синдикалната организация, чийто председател е свидетелят. Той не бил чувал за конфликти между П. и учениците. Като друг мотив за особеното си мнение свидетелят сочи факта, че П. притежава специалност Български език и литература като първа такава, а Д. притежава първа специалност „Френска филология”. Свидетелят Ц.- председател на комисията по подбора- сочи, че той е извършен обективно. Имало изготвен предходен протокол за извършен подбор, но резултатите в него просто не били разбити, но били същите като тези, които са отразени в окончателния протокол. При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344,ал1 , т. 1,2 и 3 от КТ , които са основателни и доказани, по следните съображения: Безспорно от данните по делото се установява, че при ответника е налице съкращаване в щата по отношение на щатните бройки за длъжността „Учител по български език и литература”. Тъй като тази длъжност е заемана от повече от едно лице при работодателя, същият, съгласно разпоредбата на чл. 329 , ал. 1 от КТ е бил задължен да извърши подбор измежду лицата, заемащи горната длъжност. Работодателят е направил преценка, че в кръга на лицата, подлежащи на подбор следва да включи и учител, заемащ сходна със съкращаваната длъжност. Спорен въпрос е именно дали подборът е извършен от работодателя съгласно изискванията на закона. Това е и основното възражение на жалбоподателя. Според настоящата инстанция подборът не е извършен законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 329 , ал. 1 от КТ при съкращаване в щата работодателят има право на подбор и може в интерес на службата да уволни служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Именно това е принципният критерий, от който следва да се ръководи работодателят. В зависимост от спецификата на съответната длъжност той притежава сувереннонто право да постави всякакви критерии за оценка на работата на лицата, подлежащи на подбор, но в крайна сметка те трябва да са насочени именно към установяване на това кой има по- висока квалификация и работи по- добре. Привидно поставените от директора на ответното училище в конкретния случай критерии отговарят на изискванията на закона и цитираната от страните наредба. Очевидно е, че те са насочени именно към преценка на квалификацията и преподавателските способности на учителите по български език и литература. Това обаче е само привидно. Ако комисията по подбора се бе ограничила само и единствено в преценка по поставените от работодателя критерии, тогава подборът би бил извършен законосъобразно. В конкретния случай обаче се установява, че комисията по подбора, респективно работодателят, който се е съобразил с нейното становище, е заложила един съвсем страничен критерий за оценка, който поставя трима от оценяваните учители/ в това число и ищцата/ в неравностойно положение спрямо четвъртия от тях. Това е критерият притежание на квалификация по специалността „Френска филология”. Комисията е направила една бегла преценка на качествата на всички преподаватели и се е насочила към подробно сравнение между две от учителките, а именно ищцата и учителката, заемаща длъжност „учител по български език и литература и френски език”. Оттук следват и особените мнения на трима от нейните членове, които не са били съгласни именно с извършената преценка и сравняване на работата на двете учителки. В крайна сметка се установява, че основната цел на извършения подбор е не кой да остане на работа, защото работи по – добре, а как да се остави на работа учителят, заемащ длъжността „ учител по български език и литература и френски език”. Очевидна е тази цел не само с оглед показанията на тримата членове на комисията по подбора, които са подписали протокола за подбор с особено мнение, но и от самия протокол за подбор. Там ясно е посочено, че нито един от останалите оценявани не притежава придобита специалност „Френска филология” и това не им позволява да заемат длъжността „Учител по български език и литература и френски език”. Това от своя страна поставя учителя, който притежава тази специалност в привилегировано положение спрямо останалите и обосновава извод за необективност на проведения подбор. След като се съкращава щатна бройка за учител по български език и литература, следвало е да се оценяват квалификацията и професионалните качества на преподавателите само и единствено по този предмет. Въвеждайки, макар и непряко друг критерий / квалификация за преподаване на френски език/ работодателят е опорочил подбора . Това от своя страна води до незаконосъобразност на уволнението, поради ненадлежно упражнено от страна на работодателя право на подбор. Без значение е оттук насетне дали работодателят е съобразил продължителността на трудовия стаж по специалността, нивото на квалификация на оценяваните учители, тяхната компетентност и преподавателските им качества. Възраженията на жалбоподателя за неправилно извършен подбор при уволнението се явяват основателни дори само на основанието, изложено по- горе. Възражението за наличието на конфликт на интереси при извършване на подбора е неоснователно, тъй като в комисията по подбор не е участвал съпругът на една от оценяваните учителки, за когото се твърди, че е помощник-директор в ответното училище. Що се касае до възражението ,че не е спазена предварителната закрила при уволнението на ищцата и това прави уволнението й незаконно, съдът го намира за неоснователно. Съгласно чл.7от действащия към момента на уволнението на ищцата колективен трудов договор, представен по делото, при уволнение на член на синдикалната организация поради съкращаване в щата, работодателят може да прекрати трудовото му правоотношение само след представянето на мнение от организацията. Установено е по делото, че преди да пристъпи към уволнение на ищцата, ответникът е поискал становището на синдикалната организация . Въпреки неоснователността на някои от оплакванията, наведени във въззивната жалба, с оглед установеното ненадлежно упражняване на правото на подбор от страна на работодателя, уволнението на ищцата се явява незаконосъобразно и оттам искът за отмяната му е основателен и доказан. Като обективно кумулативно съединен с иска по чл. 344,ал.1 т. 1 от КТ, искът по чл.344,ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност се явява също основателен и доказан. Претенцията за присъждане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа следва съдбата на горепосочените две претенции при доказаност на оставането без работа за период от 6 месеца. В случая не се спори, че за период от 6 месеца след уволнението ищцата е била без работа, което прави претенцията й основателна. Размерът на обезщетението, което работодателят следва да й заплати, е установен от неоспореното заключение на вещото лице – 3185,82лв., като искът следва да се уважи до този размер, а за разликата до претендираните общо 3228лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Гореизложените фактически и правни констатации обосновават извода за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение в частта му , с която са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл.344,ал.1, т.1 и 2 от КТ, в частта му за разноските и в частта му, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал.1 т. 3 от КТ за сумата от 3185,82лв. В частта, с която искът по сочения текст е отхвърлен за сума от 42,18 лв., представляваща разликата между претендираното от ищцата и дължимото й се обезщетение, решението се явява правилно, макар и не по съображенията, изложени от първоинстанционния съд. Следва върху присъденото обезщетение да се присъди и обезщетение за забава в размер на законната лихва , считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 10.07.2008г. до окончателното му изплащане. Решението следва да се отмени и да се постанови друго, с което исковите претенции да бъдат уважени съобразно мотивите на въззивния съд. При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 345лв. разноски за двете инстанции съразмерно уважената част от исковете. Ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 5лв. съразмерно отхвърлената част от исковете. Ответникът следва да заплати в полза на ВТОС държавна такса върху уважените искове и по обжалването в размер на 281,14лв., както и разноски в размер на 70лв. за вещо лице. Водим от гореизложеното , съдът , Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 881/11.12.2009г., постановено по гр.д. № 1520/2008г. на Великотърновския Районен съд, в частта му, с която са отхвърлени предявените от Г. Й. П., ЕГН * против ПГЕ ”А. С. П.”, гр. В. Т., с адрес гр. В.Т., ул.”Н. Г.” № 2 искове с правно основание чл. 344,ал. 1, т. 1 и 2 от КТ, както и в частта му , с която е отхвърлен искът по чл. 344,ал. 1, т. 3 от КТ, предявен от Г. Й. П., ЕГН * , против ПГЕ”А. С. П.”, гр. В. Т., с адрес гр. В.Т., ул.”Н. Г.” № 2 за сумата от 3185,82лв. и в частта му за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВАЗА НЕЗАКОННО уволнението на Г. Й. П., ЕГН *, наложено със заповед № 578/20.06.2008г. на ДИРЕКТОРА НА ПГЕ ”А. С. П.”, гр. В. Т., с адрес гр. В.Т., ул.”Н. Г.” № 2 и ГО ОТМЕНЯ като такова. ОТМЕНЯ Заповед № 578/20.06.2008г. на ДИРЕКТОРА НА ПГЕ ”А. С. П.”, гр. В. Т., с адрес гр. В.Т., ул.”Н. Г.” № 2 като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА. ВЪЗСТАНОВЯВА Г. Й. П., ЕГН * на заеманата от нея преди уволнението длъжност – „Учител по български език и литература” при ПГЕ ”А. С. П.”, гр. В. Т. , с адрес гр. В.Т., ул.”Н. Г.” № 2. ОСЪЖДА ПГЕ ”А. С. П.”, гр. В. Т., с адрес гр. В.Т., ул.”Н. Г.” № 2 да заплати на Г. Й. П., ЕГН * сумата от 3185,82лв./ три хиляди сто осемдесет и пет лева 82 ст./ , представляваща обезщетение за времето, през което Г. Й. П., ЕГН * е останала без работа, ведно със законната лихва върху същата ,считано от 10.07.2008г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 345лв/ триста четиридесет и пет лева / разноски за водене на делото пред две‗е инстанции, съразмерно уважената част от исковете . ОСЪЖДА Г. Й. П., ЕГН * да заплати на ПГЕ”А. С. П.”, гр. В. Т., с адрес гр. В.Т., ул.”Н. Г.” № 2 сумата от 5лв. разноски по делото съразмерно отхвърлената част от исковете. ОСЪЖДА ПГЕ”А. С. П.”, гр. В. Т. , с адрес гр. В.Т., ул.”Н. Г.” № 2 да заплати в полза на ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД държавна такса върху уважените искове в размер на 281,14лв./ двеста осемдесет и един лева 14ст/, както и 70 лв. / седемдесет лева/разноски за вещо лице, както и сумата от 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. ПОТВЪРЖДАВА Решение № 881/11.12.2009г., постановено по гр.д. № 1520/2008г. на Великотърновския Районен съд, само в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Г. Й. П., ЕГН * против ПГЕ ”А. С. П.”, гр. В. Т., с адрес гр. В.Т., ул.”Н. Г.” № 2 иск с правно основание чл. 344,ал.1 т. 3 от КТ за сумата от 42,18лв., представляваща разликата между претендираните 3228 лв. . обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ и присъдените общо 3185,82лв. Решението подлежи на жалба в едномесечен срок, считано от днес, 05.05.2010г., пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |