№ 100
гр. В.Т. , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – В.Т., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
Членове:ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
гражданско дело № 20204000500369 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 203 от 13.05.2019г. по гр.д. № 803/ 2018г. по описа на
Великотърновски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от Ц. П. М., ЕГН
**********, от гр. В., срещу И. А. П., ЕГН ******** и П. Д. П.а, ЕГН ********,
и двамата с адрес гр. В.Т., за прогласяване нищожност на договор за
прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане от
18.06.2013г., сключен с Нотариален акт № 871, том 5, рег. № 685/2013г., дело №
685/2013г. по описа на нотариус Т.Б., с район на действие ВТРС, като сключен
при липса на изискуемата от закона форма поради нищожност на нотариалното
удостоверяване, като неоснователен и недоказан. Осъдена е Ц. П. М., ЕГН
**********, от гр. В., да заплати на И. А. П., ЕГН ******** и П. Д. П.а, ЕГН
********, и двамата с адрес гр.В.Т., ул.”Л.К.” № 52, ет.2, ап.3, направените по
делото разноски в размер на сумата от 1 440 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
Против това решение в законоустановения срок е постъпила въззивна
жалба от Ц.М. чрез пълномощника адв.Й.Й. и адв.В.П.. Обжалват решението
1
като считат същото за неправилно-постановено в противоречие с материалния
закон и при превратна преценка на събраните по делото доказателства. Счита,
че ВТОС неправилно е приел, че от съдържанието на приложените към делото
три документа-саморъчно завещание, вписано на 12.06.2013г. с молител И. С.;
протокол за обявяване на саморъчно завещание от 04.04.2013г., декларация по
чл.264 ал.1 ДОПК от 18.06.2013г., подписана от И. С., се установява, че същите
съдържат нечетлив подпис на И. С., а имената му в изготвената декларация са
изписани нечетливо и без възможност за идентифициране на отделни буквени
знаци. Счита, че ако нотариусът е установил, че И. С. и друг път си е служил с
този подпис-видно от тези документи, той не е имал основание да допусне
полагане на отпечатък от десния палец на прехвърлителя, вместо негов подпис.
Счита, че неправилно нотариусът е приложил разпоредбата на чл.576 ГПК, тъй
като нечетливият подпис не е неидентифицируем, още повече, че преди това-
видно от цитираните три документа, С. е полагал идентифицируеми подписи
пред длъжностни лица. Счита, че неправилно ВТОС е приел, че поради
нечетлив подпис на И. С. и нечетливо изписване на имената в декларацията по
чл.264 ал.1 ДОПК към момента на сключване на сделката по нот.акт от
18.06.2013г. е била налице неспособност у прехвърлителя да положи подпис и
изпише имената си в акта, още повече, че ГПК не изисквал полагане на четлив
подпис, а изписването на имената на И. С. в декларацията по чл.264 ал.1 ДОПК
било достатъчно четливо. Счита, че ВТОС необосновано, в противоречие с
доказателствата и доводите на страните, е приел, че прехвърлителят С. към
момента на сделката е недъгав, след като от показанията на св.З. и Б. е
установено, че С. е подписал 2 бр. нотариални актове в момента на изповядване
на сделката и е написал саморъчно имената си. Счита, че неправилно ВТОС е
приел, че е спазено законовото изискване на чл.576 вр.чл.579 ал.2 ГПК, след
като няма събрани по делото доказателства за трайно увреждане на здравето на
прехвърлителя, имащо за последица невъзможност за полагане на подпис, а
моментната невъзможност за подписване не е трайна такава по смисъла на
чл.579 ал.2 ГПК и не може да се приеме, че е налице недъгавост. Моли
въззивният съд да отмени решението на ВТОС и да постанови друго, с което да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответниците по жалба И. П. и П. П.а.
С решение № 285 от 29.11.2019г. по В.гр.д. № 309/ 2019г. по описа на
ВТАС е обезсилено решението на ВТОС и е оставен без разглеждане като
процесуално недопустим предявеният от Ц.М. иск с правно основание чл.26 от
ЗЗД, и е прекратено производството по делото.
С решение № 144 от 09.12.2020г. по гр.д. № 1032/ 2020г. по описа на ВКС
е отменено решението на ВТАС и е върнато делото на същия съд за ново
разглеждане от друг съдебен състав, като е прието, че предявеният иск е
допустим.
2
При новото разглеждане на делото от друг състав на ВТАС в съдебно
заседание пълномощниците на жалбоподателката поддържат жалбата и
претендират разноски. За ответниците по жалба се явява адв.М., която оспорва
жалбата и моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена
същата, а решението на ВТОС като правилно и законосъобразно-да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на
страните, и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.
По същество решението е правилно и законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от
първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото
доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се
установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло
така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я
възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на
установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите
на първоинстанционния съд, които са изцяло в съответствие със закона и
константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
неоснователността и недоказаността на предявения иск.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателката, съдът намира
същите за неоснователни:
Оплакването, че ВТОС неправилно е приел, че от съдържанието на
приложените към делото три документа-саморъчно завещание, вписано на
12.06.2013г. с молител И. С.; протокол за обявяване на саморъчно завещание от
04.04.2013г., декларация по чл.264 ал.1 ДОПК от 18.06.2013г., подписана от И.
С., се установява, че същите съдържат нечетлив подпис на И. С., а имената му в
изготвената декларация са изписани нечетливо и без възможност за
идентифициране на отделни буквени знаци, е неоснователно.Повече от
очевидно е, че в изброените три документа положените от И. С. подписи са
изключително нечетливи до степен на неидентифицируемост, като предвид на
това върху декларацията по чл.264 ал.1 ДОПК, подписана от прехвърлителя С. в
деня на сделката-18.06.2013г., е положен и негов отпечатък от десния му палец,
3
в съответствие с разпоредбата на чл.579 ал.2 ГПК.
Становището, че ако нотариусът е установил, че И. С. и друг път си е
служил с този подпис-видно от тези три документа, той не е имал основание да
допусне полагане на отпечатък от десния палец на прехвърлителя, вместо негов
подпис, е несъстоятелно. Безспорно се установява от събраните по делото
както писмени-цитираните по-горе три документа, така и гласни доказателства-
показанията на св.З.-пом.нотариусът, изповядал сделката, и адв.Б., подготвил
документите за същата, че още при започване подписването на декларациите,
съпътстващи сделката, се установило, че прехвърлителят С. има тремор на
ръцете и това, което изписвал не било много четливо, като при започване
подписването на нотариалните актове-трите екземпляра, треморът изведнъж
много се засилил и вместо имена излизала накъдрена линия, както при ЕКГ
линията и въобще не позволявало четене на името този начин на изписване. Без
значение е дали месеци или дни преди това същото лице е полагало подпис
върху други документи, след като към момента на сключване на сделката това
лице е в невъзможност да положи идентифицируем подпис и четливо изписване
на имената си. Нотариусът установява тази невъзможност към момента на
изповядване на сделката, както правилно е процедирано от него в случая, при
спазване изискванията на чл.579 ал.2 ГПК. Дори нещо повече-на прехвърлителя
е била предоставена възможност да си почине и успокои, и след известно време
отново се пристъпило към подписване на документите, но безрезултатно. Св.Л.,
личен лекар на И. С., излага, че същият страда от есенциален тремор, който е в
резултат на много тежка психическа травма и е много силно изразен при силни
емоции и вълнение, очевидно както е настъпил в случая. В този смисъл е
неоснователно и оплакването, че неправилно нотариусът е приложил
разпоредбата на чл.579 ал.2 ГПК, тъй като нечетливият подпис не е
неидентифицируем, още повече, че преди това-видно от цитираните три
документа, С. е полагал идентифицируеми подписи пред длъжностни лица.
Оплакването, че неправилно ВТОС е приел, че поради нечетлив подпис на
И. С. и нечетливо изписване на имената в декларацията по чл.264 ал.1 ДОПК
към момента на сключване на сделката по нот.акт от 18.06.2013г. е била налице
неспособност у прехвърлителя да положи подпис и изпише имената си в акта,
още повече, че ГПК не изисквал полагане на четлив подпис, а изписването на
имената на И. С. в декларацията по чл.264 ал.1 ДОПК било достатъчно четливо,
е също неоснователно. Както е посочено в Решение № 313/22.06.2011г. по гр.д.
№ 1409/ 2010г. на ВКС „Полагането на десния палец е алтернатива на
невъзможността да се положи подпис поради неграмотност, или недъгавост.
Недъгавостта като понятие е по-стар термин на инвалидността и представлява
синоним на тази дума. Тя включва всякакъв вид заболявания, които имат за
последица някакъв вид недъг, т.е. някакво трайно увреждане на здравето.
Когато това увреждане е свързано с невъзможност да се положи подпис, като
израз на волеизявление, законодателят е предвидил потвърждението на
изразената воля да стане с отпечатък от десния палец. Това е свързано с
4
уникалността на дактилоскопските линии, които правят всеки пръстов
отпечатък строго индивидуален и представляват идентифициращ белег в много
по-висока степен от идентифициращите белези на почерка и подписа.“. В
случая се установява от показанията на св.Л., личен лекар на прехвърлителя С.,
че същият след загубата на сина си страда от есенциален тремор, т.е. трайно
увреждане на здравето, който тремор се засилва при силно вълнение и емоции.
При усилване на този тремор, от цитираните по-горе три документа се
установява, че изписването на текст от лицето е крайно нечетливо, а подписът-
неидентифицируем. В този смисъл са неоснователни и другите оплаквания, че
ВТОС необосновано, в противоречие с доказателствата и доводите на страните,
е приел, че прехвърлителят С. към момента на сделката е недъгав, след като от
показанията на св.З. и Б. е установено, че С. е подписал 2 бр. нотариални актове
в момента на изповядване на сделката и е написал саморъчно имената си, както
и че неправилно е приел, че е спазено законовото изискване на чл.576 вр.чл.579
ал.2 ГПК, след като няма събрани по делото доказателства за трайно увреждане
на здравето на прехвърлителя, имащо за последица невъзможност за полагане
на подпис, а моментната невъзможност за подписване не е трайна такава по
смисъла на чл.579 ал.2 ГПК и не може да се приеме, че е налице недъгавост. В
случая лицето, което не е могло да полижи подпис с достатъчно
идентифицируеми белези поради заболяване-прехвърлителят С., е положило
отпечатък от палеца, при което не е нарушен чл.576 вр.чл.579 ал.2 ГПК, защото
е спазено законовото изискване, даващо по-голяма сигурност за автентичността
на направеното изявление. От събраните по делото доказателства не се оборва
констатираната от нотариуса към момента на извършване на сделката
невъзможност на лицето да положи подпис в нотариалния акт, съдържащ
процесния договор. Полагането на отпечатък от палеца е предвидено за защита
интересите на лицата, които страдат от някакъв недъг, с оглед установяване
автентичността на направените от тях изявления, като ги защитава и от
възможна подправка при не особено обработен почерк и подпис поради
затруднението за писане, какъвто е и настоящия случай. Ето защо в случая
нотариалното удостоверяване не е нищожно и не е налице нищожност на
сделката на основание чл.26 ал.2 ЗЗД, поради което предявеният иск като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не страда
от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от
въззивния съд. При този изход на делото следва жалбоподателката да заплати на
ответника по жалба И. П. разноски по делото пред настоящата съдебна
инстанция за адв.възнаграждение в размер на 800 лв.
Водим от горното, ВТАС
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 203 от 13.05.2019г. по гр.д. № 803/ 2018г. по
описа на Великотърновски окръжен съд.
ОСЪЖДА Ц. П. М., ЕГН **********, с адрес град В., ул.”С.” № 3, ет.4,
ап.7, да заплати на И. А. П., ЕГН ********, с адрес град В.Т., ул.”Л.К.” № 52,
ет.2, ап.3, направените по делото пред настоящата инстанция разноски в
размер на 800 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6