Решение по дело №3459/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1742
Дата: 18 май 2022 г.
Съдия: Петя Николова Топалова
Дело: 20221110203459
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1742
гр. София, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АБЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110203459 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й.Л. С, с ЕГН ********** срещу наказателно
постановление №18-4332-025717/02.01.2019 г. на началник група към СДВР,
отдел Пътна полиция-СДВР, с което му е наложена глоба в размер на 100 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца на основание
чл.175 ал.1 т.4 ЗДвП за нарушение на чл.103 ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление, тъй като му е бил подаден абсолютно неразбираем сигнал,
който той не е възприел като такъв подаден от полицейски орган. Предлага на
съда да отмени НП като незаконосъобразно. Редовно призован,
жалбоподателят се явява в с.з. и поддържа жалбата, като прави възражения за
недоказаност на нарушението.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представители не
взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
1
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, като
мотивите за това са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На дата 25.11.2018 г. свидетелката Р.Г. К заемаща длъжността мл.
автоконтрольор към СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, съставила на
жалбоподателя АУАН № АА1555/25.11.2018 г. за това, че на 25.11.2018 г.
около 10:15 часа по „Пернишко шосе” с посока на движение от гр.София към
гр.Перник, управлява т.а. „Форд транзит” с рег. №РК 9357 ВА, собственост на
"Коматина" ЕООД, при подаден сигнал за спиране - не спира най-вдясно по
платното за движение, където му е указано.
Няма данни жалбоподателят да се е възползвал от въможността,
предоставена му с чл.44 ал.1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН, наказващият орган издал
атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и
връчени. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
издадени са в давностните срокове по чл.34 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.103 ЗДвП, при подаден сигнал за спиране
от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. Законодателят в горната разпоредба не предписва начина на
подаване на сигнала, като съдебната практика е категорична, че това може да
стане по всякакъв начин, който обаче следва да е възпреит от водача и
съответно разбран от него. В конкретния случай, при съставяне на акта,
жалбоподателя е отбелязъл като възражение: „Стана недоразумение. Имаше
спрян автомобил и късно ми беше подаден сигнал за спиране. Не реагирах
2
навреме.”.
При разпита на двамата свидетели-очевидци - Р.Г. Клечорова и Т.С.
Александров, никой от двамата не помни подробности от случилото се. За
съда, това означава, че няма данни действително дали жалбоподателят е
възприел подадения му сигнал за спиране от контролните органи, като в тази
насока е и обстоятелството, че все пак на същата дата – 25.11.2018 г. му е
съставен АУАН, респ. все пак той е спрял след подаване на сигнала, което
изцяло подкрепя направените от него въдражения в самия акт, че не е
реагирал навреме.
В конкретния случай липса категоричната установеност на
релевантното обстоятелство дали водачът не се е подчинил на сигнал на
контролен орган да спре, а по-скоро въобще не е възприел същия, или пък го
е възприел късно.
Съдът намира, че не се установи от събраните в хода на съдебното
следствие пред настоящата инстанция, че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение по чл.103 ЗДвП, като наказващият орган не
ангажира доказателства в подкрепа на нарушението въпреки, че
доказателствената тежест в производството е негова.
Предвид изложеното съдът намира, че вмененото нарушение на
жалбоподателя се явява недоказано и обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Tака мотивиран и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът



РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №18-4332-025717/02.01.2019 г.
на началник група към СДВР, отдел Пътна полиция-СДВР, с което на Й.Л. С,
с ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от два месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 ЗДвП за
нарушение на чл.103 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
3



Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЙЛС, с ЕГН ********** срещу наказателно
постановление №18-4332-025717/02.01.2019 г. на началник група към СДВР,
отдел Пътна полиция-СДВР, с което му е наложена глоба в размер на 100 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца на основание
чл.175 ал.1 т.4 ЗДвП за нарушение на чл.103 ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление, тъй като му е бил подаден абсолютно неразбираем сигнал,
който той не е възприел като такъв подаден от полицейски орган. Предлага на
съда да отмени НП като незаконосъобразно. Редовно призован,
жалбоподателят се явява в с.з. и поддържа жалбата, като прави възражения за
недоказаност на нарушението.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представители не
взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, като
мотивите за това са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На дата 25.11.2018 г. свидетелката РГКаемаща длъжността мл.
автоконтрольор към СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, съставила на
жалбоподателя АУАН № АА1555/25.11.2018 г. за това, че на 25.11.2018 г.
около 10:15 часа по „Пернишко шосе” с посока на движение от гр.София към
гр.П управлява т.а. „Форд транзит” с рег. №РК 9357 ВА, собственост на
ФИРМА, при подаден сигнал за спиране - не спира най-вдясно по платното
за движение, където му е указано.
Няма данни жалбоподателят да се е възползвал от въможността,
предоставена му с чл.44 ал.1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН, наказващият орган издал
атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и
1
връчени. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
издадени са в давностните срокове по чл.34 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.103 ЗДвП, при подаден сигнал за спиране
от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. Законодателят в горната разпоредба не предписва начина на
подаване на сигнала, като съдебната практика е категорична, че това може да
стане по всякакъв начин, който обаче следва да е възпреит от водача и
съответно разбран от него. В конкретния случай, при съставяне на акта,
жалбоподателя е отбелязъл като възражение: „Стана недоразумение. Имаше
спрян автомобил и късно ми беше подаден сигнал за спиране. Не реагирах
навреме.”.
При разпита на двамата свидетели-очевидци - Радослава Георгиева
Клечорова и Теодор Стефанов Александров, никой от двамата не помни
подробности от случилото се. За съда, това означава, че няма данни
действително дали жалбоподателят е възприел подадения му сигнал за
спиране от контролните органи, като в тази насока е и обстоятелството, че все
пак на същата дата – 25.11.2018 г. му е съставен АУАН, респ. все пак той е
спрял след подаване на сигнала, което изцяло подкрепя направените от него
въдражения в самия акт, че не е реагирал навреме.
В конкретния случай липса категоричната установеност на
релевантното обстоятелство дали водачът не се е подчинил на сигнал на
контролен орган да спре, а по-скоро въобще не е възприел същия, или пък го
е възприел късно.
Съдът намира, че не се установи от събраните в хода на съдебното
следствие пред настоящата инстанция, че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение по чл.103 ЗДвП, като наказващият орган не
ангажира доказателства в подкрепа на нарушението въпреки, че
доказателствената тежест в производството е негова.
Предвид изложеното съдът намира, че вмененото нарушение на
жалбоподателя се явява недоказано и обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
2