№ 37394
гр. София, 06.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Частно гражданско
дело № 20211110166867 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 411 от ГПК.
Образувано е по заявление на „АТ” ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК за неизплатено парично задължение, представляващо вземане, платено по Договор
за кредит, въз основа на Договор за поръчителство.
Заявителят твърди, че на 12.01.2020г. бил подписан Договор за кредит между „К“ ЕАД
като заемодател и длъжника ЛЮДМ. ИВ. Ц., като кредитополучател. На същата дата бил
сключен договор за поръчителство, по силата на който заявителят „АТ“ ЕООД се задължил
да отговаря солидарност с длъжника (кредитополучател) за изпълнение на задълженията по
договора за кредит. Твърди се, че на 20.07.2021г. падежирало вземането по договора за
кредит, на 10.11.2021г. К ЕАД поканило АТ ЕООД да плати изискуемите задължения, като
на 16.11.2021г. АТ ЕООД заплатило на К ЕАД всички дължими суми.
Софийският районен съд счита, че заявлението следва да бъде отхвърлено поради
следните съображения:
Съдът приема, че договорът за поръчителство (видно и от чл.16 от представения
договор към делото л.29) е сключен чрез размяна на електронни волеизявления, като
потребителят е използвал индивидуално генериран пет цифрен код за достъп, получен чрез
кратко съобщение по телефона и е използвал този код за попълване и сключване на
договора. Този договор не представлява договор за финансова услуга по см. на §13, т.12
ЗЗП, съобразно която норма „финансова услуга“ е всяка услуга, свързана с банкова дейност,
кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане. От
тук следва, че договорът за поръчителство не е валидно сключен, защото чл.6 ЗПФУР
съгласно §1, т.1 ДР на ЗПФУР се прилага само за договори за предоставяне на финансови
услуги по см. на закона, а договорът за предоставяне на поръчителство няма предмет за
такава услуга. От тук липсва валидно основание, на което заявителят основава претенцията
си за издаване на заповед за изпълнение за задължението по поръчителство, защото за
заявителя не е възникнало основание да се суброгира в правата на кредитора (в който см. е
Определение № 263372/11.02.2021г. по ч.гр.д. № 2048/2021г. по описа на СГС, ТО, 6-6
състав).
Отделно от това, заявлението следва да се отхвърли, защото претенцията на заявителя
почива на неравноправна клауза – договорът за кредит и договорът за поръчителство са
сключени между свързани лица (видно от справка от ТР – едноличен собственик на капитала
на „АТ“ ЕООД е "К" ЕАД), клаузата по чл.4 от договора за кредит (предвиждаща условие за
отпускане на кредита, в случай че не се предостави обезпечение – поръчителство с одобрено
1
от К юридическо лице) е неравноправна по чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП, като договорът за
поръчителство е сключен в изпълнение на неравноправна клауза, съответно издаването на
заповед за изпълнение за дължимите суми по договор за кредит по искане на поръчителя би
противоречало на добрите нрави.
Отделно от това, претендираните „административни разходи“ са в противоречие с
чл.10а, ал.2 ЗПК и чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК. Претендираното „възнаграждение“ по договора за
поръчителство е въз основа на неравноправна клауза поради свързаност между „АТ“ ЕООД
е "К" ЕАД, така и поради неиндивидуалното уговаряне, доколкото „АТ“ ЕООД е посочен в
„списък“ на заемодателя, от който потребителят е длъжен да избере поръчител, така и
клаузата е неравноправна по чл.146, ал.1 ЗЗП вр. чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП (в който см. е
Определение № 263372/11.02.2021г. по ч.гр.д. № 2048/2021г. по описа на СГС, ТО, 6-6
състав), така и по чл.19, ал.5 вр. ал.4 ЗПК, доколкото цели допълнително възнаграждение,
което не е включено в ГПР.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението с вх. № 94046/24.11.2021г. на „АТ” ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника ЛЮДМ. ИВ. Ц..
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на
срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да
довнесе единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2