Р Е Ш Е Н И Е 

 

 

Номер ………..                                    03.08.2021г.                             град К.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

К. районен съд                             II граждански състав

На тридесет и първи май                             година две хиляди двадесет и първа

В публичното заседание в следния състав

                                                                              

 

 

 

Председател: С.Г.

                                                                                               

                                                                      

                                              

 

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия  Г. гражданско дело № 2803 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

 

Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител сочи, че на 15.11.2018 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата *** г., н.основание чл. 99 от ЗЗД, между „Б.“ ЕАД, ЕИК *** и „А.з.с.на в.“ ЕАД, ЕИК ***, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № ***, сключен н. *** г., между „Б. С. А., клон Б. и М.И.Ф., било прехвърлено в полза н.„А.з.с.на в.“ ЕАД, с ЕИК *** изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Сочи, че Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора за прехвърляне на вземания, било представено само с данните на длъжника М.И.Ф., тъй като данните на останалите длъжници били защитени съгласно Закона за защита на личните данни и Общият регламент относно защита н.личните данни /Регламент (ЕС) 2016/679/.

Сочи, че съгласно договора за цесия от *** г., „А.з.с.на в.“ ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от името н.цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което А.з.с.на в. имала изрично пълномощно от цедента „Б.“ ЕАД, както и от цедента „Б. С.А., клон Б.“, в качеството му на универсален правоприемник на „Б.“ ЕАД, за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

В изпълнение на изискванията на закона, на ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от името на „Б. С.А., клон Б.“ с Изх. № /*** от 20.11.2018 г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД, което писмо се  върнало в цялост с отбелязване „Отсъства в ч-на“.

Сочи, че към настоящата искова молба представя и моли съда  да връчи на ответника, ведно и с исковата молба и приложенията към нея, копие от уведомлението за извършената цесия от името на „Б. С.А., клон Б.“ с Изх. №  от г. и с Изх. №  от дата г..

Сочи, че процесното вземане произтичало от сключен на *** г. между „Б. С.А., клон Б.“, като Кредитор и М.И.Ф., като Кредитополучател Договор за потребителски кредит с № ***, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждали от договор за потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит бил  равен на сумата, посочена в поле „Размер на кредита“, който представлявал сбор от следните компоненти: обща цена на стоките: 3 000,00 лв. и застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“: 432,00 лв.. Отпуснатият размер на главницата бил в размер на 3 432,00 лв.. Страните постигнали съгласие, размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ да бъде платен директно на застрахователния агент „Д.“ ЕАД, като застрахователната премия била разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и била част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“.

Сочи, че предоставянето на посочената по-горе сума съставлявала изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създавала задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“. Погасителните вноски по предходното изречение съставлявали  изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент бил фиксиран за срока на Договора и бил посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 4 733,52 лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 1 301,52 лв.

Сочи, че на основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.02.2020 г., на 24 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 197,23 лв., при първа погасителна вноска 20.03.2018 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.

Сочи, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 20.02.2020 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, предвид което по отношение на вземанията по договора за кредит не била обявявана предсрочна изискуемост.

Съгласно чл. 5 от процесния Договор, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължал  обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 21.06.2018 г. До 12.03.2020 г., която била в общ размер н.638,96 лв.

Твърди, че длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем към Дружеството.

Моли съда да постанови съдебен акт, по силата н. който да признае за установено, че М.И.Ф., с ЕГН **********, дължи на „А.з.с.на в.“ ЕАД, с ЕИК ***, следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1378/20 г. на 2-ри с-в, ГК по описа на РС - гр. К., а именно: 3 225,40 лв. /три хиляди и двеста двадесет и пет лева и четиридесет стотинки/ - представляваща неизплатената главница от месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.06.2018 г. до 20.02.2020 г., включително /падеж на последна погасителна вноска/; 916,43 лв. /деветстотин и шестнадесет лева и четиридесет и три стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.06.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.02.2020 г., включително /падеж на последната погасителна вноска/; 638,96 лв. /шестстотин тридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.06.2018 г. до 12.03.2020 г.; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателното погасяване на дълга, както и да им присъди сторените и предявени разноски по ч. гр. д. № 1378/20 г. на 2-ри с-в, ГК по описа на РС - гр. К.. Сочи банкова сметка ***, BIC: ***. Претендира за разноски в настоящото производство.

 

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

 

В първото по делото съдебно заседание ищецът, с писмена молба е поискал постановяване на неприсъствено решение по спора.

 

С протоколно определение от 31.05.2021 г. съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

 

Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

 

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор. Ответникът е редовно призован за съдебното заседание, като не се явява, не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие.

От разпореждане на съда от 22.01.2021 г., постановено по настоящото гражданско дело /л. 46 от делото/ и приложените към делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

 

Представените с исковата молба писмени доказателства: Договор за потребителски паричен кредит № ***, сключен на *** г.; Сертификат за застраховка с № ***, ведно с Общи условия; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата *** г.; Извлечение от Приложение № 1 от 15.11.2018 г. към договора за цесия; разпечатка от „Л.“ и обратна разписка към товарителница №; Уведомително писмо за извършена цесия, ведно с известие за доставяне с изх. № / *** от г.; Уведомително писмо за прехвърляне на вземане, с изх. № / *** от г., не са оспорени от ответника и доказват наличието на неизпълнение на договорно задължение по Договор за потребителски креди с №  *** от г.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на същата се установява, че чистата стойност на кредита в размер на 2 484,56 лева е преведена по сметка на кредитополучателя М.И.Ф. на 12.02.2018 г. Размерът на неплатената главница по процесния договор е 3 225,40 лева. Размерът на неплатената възнаградителна лихва е 916,43 лева. Общата стойност на задължението по Договор за потребителски кредит №  *** от г.  към 12.03.2020 г. е 4 414,50 лева.

 

Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че е платил на ищцовото дружество претендираните суми по процесния договор, като такива доказателства по делото не са събрани.

 

Исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. 

 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.        

 

По отношение на претендираните от страната разноски, съдът възприема следното:

 

В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., на  Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства, включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство.

Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1 от  ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер на 145,62 лева представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 435.61 лева, представляващи държавна такса, юрисконсултско  възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.

 

Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай ищецът е  представил списък на разноските.

 

Воден от горното и на основание  чл. 239 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА З.УСТАНОВЕНО по отношение н. М.И.Ф., ЕГН  **********, с адрес ***  съществуването н.вземането на  „А.за с.на в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.  Б. – изпълнителен директор за сумите: 3 225,40 лева за главница за периода от 20.06.2018 г. до 20.02.2020 г., представляваща задължение по Договор за потребителски кредит № ***, сключен на *** г.,  916,43 лева – договорна лихва за периода от 20.06.2018 г. до 20.02.2020 г., 638,96 лева – обезщетение за забава  за периода от 21.06.2018 г. до 12.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2020 г.  до изплащане н. вземането, за изпълнението на което парично задължение е издаден.в полз.на „А.за с.на в.“ ЕАД, с п.а., заповед № 983/19.08.2020 г. з.изпълнение н. парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1378/2020 г. по описа на Районен съд  - К..

 

ОСЪЖДА М.И.Ф., ЕГН  **********, с адрес *** да заплати на  „А.з.с.на в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес н. управление град ***, представлявано от Д.  Б. – изпълнителен директор сумата от 145,62 лева, представляваща разноски по ч.гр.дело 1378/2020 г. по описа на Районен съд – К..

 

ОСЪЖДА М.И.Ф., ЕГН  **********, с адрес ***  да заплати на  „А.за с.на в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град ***, представлявано от Д. Б. – изпълнителен директор сумата от 435.61 лева, представляваща разноски по настоящото производство.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                      

 

 

                                                                                                       

 

                                                                                                      Районен съдия: