Р Е Ш Е Н И Е
№………….../ 11.10.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на единадесети септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛА КОЛЕВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при секретар Христина
Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдия Маринов
т.д.№ 1234 по описа на ВОС за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №
38208/29.05.2019г., подадена от СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София 1000, ул. „Граф Игнатиев" № 2, ет. 2, чрез адв. С.М. срещу
Решение от 16.04.2019г„ постановено по гр.д.№ 16081/2018г. по описа на ВРС, с
което въззивникът е осъден да заплати на Г.Н.Д., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 1883,40 лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение
за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в нанесени увреждания на лек
автомобил „Ситроен Саксо“ с рег.№ В **** РХ, застрахован по договор за
„Гражданска отговорност” в Република Румъния по системата „Зелена карта“, ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба -
24.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на основание по чл.511,
ал.3 във вр. с чл.511, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Сочи се във въззивната жалба, че
решението е частично недопустимо, тъй като предявената искова претенция е в
размер на 1636,40 лева, включващ стойността на увреденото МПС и разходите за
придобиване, регистрация и пускане на подобен автомобил в движение, а с
решението е присъдено обезщетение в размер на 1 883,40 лева или с 247 лева в
повече от претендираното. Въззивникът твърди, че като е присъдил обезщетение
над претендирания с исковете размер, първоинстанционният съд е нарушил принципа
на диспозитивното начало и произтичащата от него забрана за произнасяне извън
пределите на търсената с иска защита, поради което отправя искане към съда за
обезсилване на съдебния акт в посочената част.
На
следващо място излага становище за неправилност и необоснованост на обжалваното
съдебно решение по съображения, че с исковата претенция в размер от 1 636,40
лева ищцата претендира не само стойността на процесното МПС след приспадане на
извънсъдебно платеното обезщетение, но и разходите за придобиване, регистрация
и пускане на подобен автомобил в движение. Сочи, че макар и първоинстанционният
съд да е приел искането за присъждане на този тип разходи за неоснователно и да
е приспаднал остатъчната стойност на увреденото МПС, той е уважил исковите
претенции в цялост. В приетото и неоспорено от страните заключение САТЕ, вещото
лице приело, че стойността на разходите за придобиване, регистрация и пускане
на подобен автомобил в движение възлизат на 540,22 лева, като по съображения,
че първоинстанционният съд неправилно не е приспаднал посочената сума,
въззивникът отправя искане за отмяна на съдебното решение. Претендира
присъждане на извършените съдебно-деловодни разноски в производството пред
двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е
депозиран отговор от насрещната страна Г.Н.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адв. Й.А., с който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемата страна, твърди, че от
събраните по делото писмени доказателства безспорно се установявало, че на
30.03.2018г.. в с.Кичево, ул. „Втора" до № 30 е настъпило ПТП между лек
автомобил марка автомобил „Ситроен Саксо“. С ДК № *******и тежкотоварен
автомобил „Волво ФХ 12-420“ с per. № *******, като виновен за настъпилото
произшествие е водачът на тежкотоварния автомобил, който между страните било
безспорно, че е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” от румънски
застраховател. Не бил спорен фактът, а и същият се установявал от заключението
на САТЕ, че по отношение на увреденият лек автомобил е налице „тотална щета“.
Предвид изложеното сочи, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие /чл.386, ал.2 от КЗ/ и не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество,
т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид. в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 от КЗ.
Съгласно константната съдебната практика на ВКС обезщетението следва да бъде в
размер на действителната/възстановителната стойност на автомобил, а не
съобразно методиката на застрахователя.
Излага твърдения, че съобразно
заключението на САТЕ общата стойност на уврежданията по автомобила е в размер
на 11 316.17 лева, а действителната му стойност по средни пазарни цени към
датата на ПТП възлиза на 3 400 лева, като остатъчната му стойност е в размер на
153 лева. С оглед установяването на „тотална щета“, доколкото стойността на
ремонта надвишава пазарната стойност на автомобила, въззиваемият заключава, че
застрахователят му дължи обезщетение в размер на пазарната му стойност - 3 400
лева, от която следва да се приспадне извънсъдебно заплатената сума в размер на
1 363.60 лева и останките от него в размер на 153 лева. Предвид всичко
гореизложено, твърди, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното
решение - правилно, законосъобразно и обосновано, поради което претендира
неговото потвърждаване с присъждане на извършените разноски пред въззивна
инстанция.
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа и
правна страна :
Производството пред Варненския районен
съд е образувано по искова молба на Г.Н.Д., ЕГН **********, с адрес *** срещу
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, ЕИК
*********, със седалище гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, с която е
предявен иск за заплащане на сумата от 1363,60 лева, представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
нанесени увреждания на лек автомобил „Ситроен Саксо“ с рег.№ В **** РХ, както и
разходи за пускане на подобен автомобил в движение, в резултат на ПТП,
настъпило на 30.03.2018г. в с. Кичево, общ. Варна, обл. Варна, виновно
причинено от водач на лек автомобил „Волво ФХ 12-420” с рег.№ ******,
застрахован по договор за „Гражданска отговорност” в Република Румъния по
системата „Зелена карта“, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и
направените по делото разноски.
В
исковата молба са изложени твърдения, че на 30.03.2018г. около 04,30 часа вс. Кичево, ул. „Втора“ до № 30, автомобилът на ищцата „Ситроен Саксо“ с
рег.№ *******бил ударен от тежкотоварен автомобил „Волво ФХ 12-420” с рег.№ ******,
управляван от М.Г.. Автомобилът на ищцата бил паркиран пред дома й, а виновният
водач, преминавайки през с. Кичево, загубил контрол над товарния автомобил,
преобърнал се вляво и блъснал автомобила на ищцата. За настъпилото ПТП били
уведомени контролните органи, които посетили местопроизшествието и съставили
протокол за ПТП, в който вписали, че виновен е водачът М.Г., който поради
движение с несъобразена скорост изгубил контрол над МПС. Автомобилът на
виновния водач към датата на ПТП бил застрахован по договор за „Гражданска
отговорност” в Република Румъния по системата „Зелена карта“. За настъпилото
ПТП ищецът уведомил ответника, който извършил оглед и заснемане на автомобила,
като в опис заключение били описани увредените детайли. Предвид сериозните увреждания по автомобила и
по указания на ответника, ищцата прекратила регистрацията на автомобила, за
което представила необходимите доказателства. На 28.05.2018г. получила
застрахователно обезщетение в размер на 1363,60 лева. Ищецът направил проучване
в няколко сервиза и установил, че действителната стойност на автомобила е 3000
лева, с оглед на което счита, че ответникът му дължи още 1636,40 лева.
В
срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск по размер. Не оспорва настъпването
на ПТП. Твърди, че е налице тотална щета, предвид което от действителната
стойност на автомобила следва да бъде приспадната остатъчната стойност на
автомобила.
С
протоколно определение от 19.03.2019 г. първоинстанционния съд е допуснал
изменение на размера на иска, като същият е увеличен до сумата от 1883.40 лева,
поради което се явяват неоснователни възраженията на въззивника за
недопустимост на решението, поради произнасяне на съда свръх петитум.
Предявеният иск намира правното
основание в разпоредбата на чл. чл.511, ал.3 вр. с чл.511, ал.1, т.2 от КЗ във
вр. с чл. 432 от КЗ, който налага в тежест на ищеца да установи в условията на
главно и пълно доказване, че към момента на събитието увреждащия автомобил е
бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ с чуждестранен
застраховател както и елементите обосноваващи неговата отговорност, а именно
настъпването на твърдяното застрахователно събитие, в резултат и в причинна
връзка, с което са причинени твърдените имуществени
вреди, както и техния конкретен размер.
Не се спори между страните, а и се
установява от приложените по делото доказателства, че на 30.03.2018 г. около
04:30 в с. Кичево застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ с
румънски застраховател по системата „Зелена карта“ товарен автомобил „Волво
ФХ-12-420“ с рег. № ******, управляван
от М.Г. виновно е предизвикал процесното ПТП, с което по отношение на процесния
лек автомобил „Ситроен Саксо“ с рег.№ *******са настъпили вреди, отговарящи на
определението за „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ.
Единствения спорен въпрос, касаещ
основателността на исковата претенция е относно размера на подлежащото на
присъждане възнаграждение. Същият е разрешен еднозначно от константната съдебна
практика, съгласно която в хипотезите на тотална щета меродавна е
действителната стойност на вещта към момента на застрахователното събитие, но
не повече от застрахователна сума, от която се приспада стойността на
запазените части. В обичайния случай обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна загуба) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. В случаите, като настоящия, когато ремонтирането на вещта
се явява икономически нецелесъобразно се налага ограничаване на отговорността
на застрахователя до пазарната оценка на повреденото имущество, след приспадане
на остатъчната стойност на запазените части. Последните са т.нар. “ползи от
вредите”, които трябва да се приспаднат от обезщетението, за да не се допусне
неоснователно обогатяване на увредения /чл.51 ал.1 от ЗЗД/. При определяне на
обезщетението съдът не е обвързан от Методиката № 24 /2006г.
За установяване на размера на
действителната, възстановителната и остатъчната стойности на увредения
автомобил при първоинстанционното разглеждане на делото е проведена САТЕ,
заключението на което съдът кредитара като обективно и компетентно дадено.
Видно от същото, общия размер на необходимите разходи за възстановяване на
автомобила възлизат на 11 316.17 лева, докато средната му пазарна стойност
е определена на сумата от 3 400 лева, или с 332.83 % по-ниска от
възстановителната стойност. В съдебно заседание експертът е посочил, че
останалите части по колата имат единствено стойност при продаването им за вторични суровини в
размер на 153 лева.
Както беше изложено, ремонтът на
автомобила се явява нерентабилен, поради което се
налага ограничаване на отговорността на застрахователя до пазарната оценка на
повреденото имущество, след приспадане на остатъчната стойност на запазените
части, а в случая и доброволно изплатеното обезщетение в размер на 1363.60 лева. Общият размер на дължимото от
застрахователя обезщетение възлиза на 1883.40 лева, поради което предявения иск
следва да бъде уважен в цялост. Ирелевантно е дали в претендираната сума ищецът
е включил и претенция за разноски, свързани със закупуването на нов автомобил,
доколкото същият в рамките на процеса е доказал подлежащи на обезщетяване вреди
в размер съответстващ на размера на предявения иск.
По
изложените съображения обжалваното първоинстанционно решение е валидно,
допустимо и правилно, и като такова следва да бъде потвърдено на основание
чл.272 от ГПК, като в полза на въззиваемия бъдат присъдени сторените
съдебно-деловодни разноски в размер на 434 лева с ДДС.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№1598/16.04.2019г., постановено по гр. дело № 16081/2018г. по описа на ВРС, с
което Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”,
ЕИК *********, със седалище гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2 е осъдено
да заплати на Г.Н.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1883,40 лева,
представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в нанесени увреждания на лек автомобил
„Ситроен Саксо“ с рег.№ В **** РХ, застрахован по договор за „Гражданска
отговорност” в Република Румъния по системата „Зелена карта“, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 24.10.2018г.
до окончателното плащане, на основание по чл.511, ал.3 във вр. с чл.511, ал.1,
т.2 от КЗ от ЗЗД.
ОСЪЖДА Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, ЕИК *********, със
седалище гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2 да заплати на Г.Н.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 434.00 /четиристотин
тридесет и четири/ лева с ДДС, представляваща
направени по делото разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.