№ 1012
гр. Варна, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110113873 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се развива по предявен иск с по реда на чл. 422 ГПК
предявен от „***”ООД гр.Варна, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”П.”
№33, ЕИК **********, представлявано от управителя В.Д.В. срещу ИВ. М. В., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. Д-р. П. №12, партер за установяване дължимостта на
сумата от 94,69 лева – главница за използвани ВиК услуги за периода 10.08.2020г.-
10.06.2021г., като и сумата от 2,52 лева – мораторна лихва за периода 11.10.2020г.-
28.06.2021г., за които суми са издадени заповед за изпълнение за парично задължение
по чл.410 ГПК №3134/02.07.2021г., постановена по ч.гр. дело №9509/2021г. на ВРС.
В исковата молба се излага, че ищецът в качеството си на ВиК оператор е
доставил на ответника услуги на адрес гр. Варна, ул. Д-р. П. №12, партер, които не са
били заплатени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват. Излагат се възражения, че ответника е погасила
вземанията си, дължими в полза на ищеца на обща стойност от 136,33 лева, като
последното осъществено плащане е реализирано на 08.08.2021г.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представен по делото е договор от 03.04.2009г. за продажба на питейна вода, по
силата на който ищецът в качеството му продавач е поел задължение да продава по
1
водопроводната си система питейна вода и отвежда отпадъчни води, на адрес на
потребление в гр. Варна, ул. д-р П. №12, по който договор насрещна страна е
ответницата.
Представени са Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
на оператора.
Представен по делото е протокол №111/09.10.2019г. изготвен от служители на
ВиК Варна и представители на ЕС на жилищна сграда в гр. Варна, ул. д-р П. №12, в
който е посочено, че водомера измерващ доставената питейна вода на потребител с аб.
№ *****96 е с изтекла метрология.
Представена по делото е справка за недобора на частен абонат, от която се
установява, че общата стойност на предоставените на обект на потребление в гр.
Варна, ул. д-р П. №12 ВиК услуги възлиза на общо 97,21 лева, от които 94,69 лева –
главница и 2,52 лева лихва за забава.
Прието по делото е заключение на вещото лице Я.Л. по назначената съдебно –
счетоводна експертиза, в което се посочва, че титуляр по партида на обект на
потребление на ВиК услуги е ответницата. Стойността на задълженията за
предоставени ВиК услуги за процесния период експерта изчислява на 94,69 лева. При
проверка в счетоводството на ищеца констатира плащане в общ размер на 36,15 лева,
поради което остатъчното задължение за процесния период под формата на главница
възлиза на 58,54 лева, а размера на лихвата за забава -4,90 лева.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.422 ГПК
в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания
случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с
ответника се намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен
между тях договор за доставка на ВиК услуги, обстоятелството, че се явява изправна
страна по договора, т.е. е изпълнил задължението си да предостави същите на
ответника. При установяване на посочените обстоятелства ответника носи тежестта да
докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си
за погасяване на задължението си, съответно всички правопогасяващи или
правонамаляващи обстоятелства.
Не се оспорва по делото,че ответницата има качество на потребител на ВиК
услуги на адреса, на който ищецът доставя същите. Спорен се явява по делото въпроса
дължими ли са количествата начислени ВиК услуги, при наведените в отговора на
исковата молба от ответника възражения, че същите са погасени чрез плащане.
Преди да бъде даден отговор на този въпрос съдът следва да посочи, че
количество доставена на адреса на потребление питейна вода се измерва чрез
техническо средство – индивидуален водомер. Като част от ВиК системата на
2
индивидуалния имот това техническо средство е собственост на лицето, което се
легитимира за собственик на недвижимия имот, до който се осъществява доставка на
ВиК услуги.
Разпоредбата на чл.34а от Наредба №4/14.09.2004г. за условията реда за
присъединяване и за ползване на ВиК системите, издадена от МРРБ, ДВ
бр.88/08.10.2004г. посочва, че периодичните проверки на индивидуалните водомери
като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в
сгради- етажна собственост, се извършват през 10 години, като същите са за сметка на
потребителите. Нормативно предвидено е, когато длъжностно лице на оператора
установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал.1 (т.е.
изминали повече от 10 години от монтажа на водомера или последната негова
проверка) срокът за извършване на проверката е три месеца, както и в случай че след
изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите,
количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл.39, ал.6 от Наредбата
/чл.34а, ал.5 от Наредбата/. Съгласно чл.16, ал.4 от Общите условия на ВиК оператора
периодичните проверки на индивидуалните водомери се извършват от и за сметка на
потребителите през 10 години, считано от датата на последната метрологична
проверка. Съгласно чл. 21 от ОУ когато представителят на ВиК оператора установи
потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно чл.16, ал.4, същият
прави предписание на потребителя за извършване на периодична проверка, със срок за
изпълнение три месеца. В случай, че след изтичането на този срок, не е извършена
периодична проверка, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл.25,
ал.8 и ал.10 от ОУ. В общите условия е изрично предвидено, че след изтичане на срока,
в който потребителят следва да изпълни предписанието за извършване на периодична
проверка, ВиК операторът начислява служебно изразходвано количество питейна вода
– по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м – при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател, като същото се завишава всяко тримесечие с 1,0 куб.м. за
всеки обитател.По отношение на жилища в това число и офиси, които нямат постоянни
обитатели служебното количество начислявано на адреса на потребление се урежда в
разпоредбата на чл.25, ал.8, т.2 от ОУ, която предвижда начисляване по 0,1 куб.метър
за всеки застроен обем. Аналогично на посоченото в ОУ се съдържа и в разпоредбата
на чл.34а, ал.5, т.3 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията реда за присъединяване и
за ползване на ВиК системите, която препраща към възможността след изтичане на
тримесечния срок за извършване на проверка на водомера, при неизвършена такава, да
се начислява служебно количество изразходвана вода по 0,1 куб.метър за всеки
застроен обем от обекти, които не се обитават постоянно, в това число и офиси в
жилищни сгради.
В настоящата хипотеза от представените по делото доказателства се установява,
че ищецът в качеството му на ВиК оператор е извършил проверка на водомерите в
3
сградата в режим на етажна собственост, в която се намира имота на ответницата.
Предмет на тази проверка, резултатите, от която са обективирани в протокол
№111/09.10.2019г. е бил и водомера на ответницата, по отношение на който е
посочено, че е с изтекла метрологична годност. С протокола от 2019г. операторът е дал
предписания за смяна или периодична проверка на водомера, който е монтиран на
адрес на потребление на ответницата. Липсват по делото доказателства ангажирани от
последната, че тя в установения в разпоредбата на чл. 21 от ОУ тримесечен срок, а и
към момента на сезиране на съда да е осъществила активни действия по изпълнение на
дадените й предписания, като е подменила водомера с нов или е инициирала
периодична проверка, която да приключи с полагане на пломба за сметка на
потребителя, на осн. чл.34а от Наредба №4/14.09.2004г.
Не е спорно между страните, че от монтажа на водомера на ответницата на адреса
на потребление са изминали повече от 10 години. Същата изрично признава този факт,
като в хода на съдебните прения посочва, че водомера на адреса на потребление е
монтиран през 2000 година. При тези съображения напълно законосъобразно
операторът през 2019г. констатирайки обстоятелството, че са изминали повече от 10
години от първоначален монтаж на водомера е дал предписание за неговата подмяна
или осъществяване на периодична проверка, които предписания ответницата не е
изпълнила. Това неизпълнение е дало възможност на оператора за срока за
неизпълнение, който продължава и по настояще да начисли служебно количество
предоставени на адреса на потребление ВиК услуги. Обстоятелството, че ищецът
служебно е начислил претендираните количества питейна вода се установява от
съдебно – счетоводната експертиза на в.л. Л., която напълно се кредитира от съда, като
обективно и компетентно дадена. В заключението се посочва, че след отчитане на
осъществените плащания на 11.09.2020г., 12.10.2020г., 12.11.2020г. и 09.12.2020г.,
всички на обща стойност в размер на 36,15 лева, размера на останалата дължима
главница възлиза на 58,54 лева. При тези съображения предявения иск се явява
основателен за сумата от 58,54 лева, като за разликата над уважения размер до пълно
предявения размер от 94,69 лева предявения иск следва да бъде отхвърлен.
Съобразно разпоредбата на чл.33, ал.2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор, одобрени с решение № ОУ-09/11.08.2014г. от ДКЕВР,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използвани ВиК услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране, поради което следва извода, че падежа на
задължението настъпва след изтичане на посочения тридесет дневен срок от издаване
на фактурата. След изтичане срока за плащане посочен в общите условия потребителя
изпада в забава, поради което дължи и лихва за забава върху дължимата главница.
В настоящата хипотеза не се установи ответницата да е заплатила всички свои
задължения за използвани на обекта на потребление ВиК услуги, поради което за
дължи и лихва за забава за просрочените задължения. Съобразно заключението на
4
съдебно – счетоводната експертиза мораторната лихва възлиза на 4,90 лева, поради
което и предявеният иск за заплащане на лихва за забава в размер на общо 2,52 лева се
явява основателен.
По отношение на разноските:
Настоящото съдебно производство се развива по реда на чл. 422 ГПК, поради
което съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по отношение на
сторените в заповедното производство и настоящото исково производство разноски.
С оглед изходът на спора на ищеца се дължат разноски съразмерно уважената
част на предявените искове или сумата от 33,47 лева.
За исковото производство се дължат разноски също съразмерно уважената част на
предявените искове или сумата в размер на 251,24 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ИВ. М. В.,
ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Д-р. П. №12, партер дължи на „***”ООД гр.Варна,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”П.” №33, ЕИК **********,
представлявано от управителя В.Д.В. сумата от 58,54 (петдесет и осем лева и 54 ст.)
лева главница за използвани водоснабдителни и канализационни услуги на адрес на
потребление с абонаментен номер *****96, за периода 10.08.2020г.-10.06.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда –
29.06.2021г. до окончателно изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в частта за разликата над уважения размер до пълно предявения
размер от 94,69 лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение за парично
задължение по чл.410 ГПК №3134/02.07.2021г., постановена по ч.гр. дело
№9509/2021г. на ВРС на осн. 79, ал.1, по реда на чл. 422 ГПК
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ИВ. М. В.,
ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Д-р. П. №12, партер дължи на „***”ООД гр.Варна,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”П.” №33, ЕИК **********,
представлявано от управителя В.Д.В. сумата от 2,52 (два лева и 52 ст.) лева –
мораторна лихва върху уважената главница за периода 11.10.2020г.-28.06.2021г., за
която суми е издадена заповед за изпълнение за парично задължение по чл.410 ГПК
№3134/02.07.2021г., постановена по ч.гр. дело №9509/2021г. на ВРС., на осн. 86, ал.1
ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА ИВ. М. В., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Д-р. П. №12, ДА
5
ЗАПЛАТИ на "***”ООД гр.Варна, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.”П.” №33, ЕИК **********, представлявано от управителя В.Д.В. сумата от 33,47
(тридесет и три лева 47 ст.) лева разноски сторени в заповедното производство, както
и сумата от 251,24 (двеста петдесет и един лева и 24 ст.) лева разноски сторени в
исковото производство, на осн. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6